Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на двадесет
и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 728 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № КОС-12 от 28.12.2018 г. на Началник РУ МВР Септември
е наложена глоба в размер на 500 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ на Х.Н.М. с ЕГН: ********** *** за нарушение на 54, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Х.Н.М.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, като се моли да бъде отменено. Сочи, че е налице и маловажен
случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище се
иска потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите
изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 13.11.2018 г. в гр. Б., ул. „Ч.В.” **, при
извършване на претърсване и изземване в дома на жалбоподателя e намерен 1 брой газов пистолет
марка „Зораки Мод 914“, калибър 9 мм. с фабричен № 084662. Жалбоподателят е заявил,
че е придобил газовото оръжие като наследство от баща му, който починал на
01.04.2014 г., Не е установено жалбоподателят да е уведомил писмено началника
на РУ на МВР Септември. На 19.11.2018
г. свидетелят Й.В. съставил АУАН на жалбоподателя, подписан и получен от
последния на 19.12.2018 г. Като възражение жалбоподателят отново изложил, че
пистолетът е бил на покойният му баща. Подал и писмено възражение, че няма вина
за намерения пистолет. Въз основа на съставения АУАН и като приел възраженията
за неоснователни, Началникът
на РУ МВР Септември е издал обжалваното наказателно постановление.
По делото е разпитан като свидетел Й.В.. В
показанията си той потвърждава гореописаната фактическа обстановка. Тя се потвърждава
и от събраните писмени доказателства по делото.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена от лице, което има правен интерес от
обжалването, в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
Съдът счита НП за незаконосъобразно, като издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът намира, че в АУАН и в
наказателното постановление нарушението не е описано според изискванията на чл.42,
т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН, което е съществено процесуално нарушение. Сочи се само, че
при претърсване в дома на жалбоподателя е открит газов пистолет. Съгласно
чл.54, ал.1 ЗОБВВПИ
български гражданите са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на
предупредително и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия
над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по постоянния адрес на
физическото лице. Видно е, че за да бъде извършено нарушението е съществено
кога е придобито последното, за да е ясно, че законоустановения срок е изтекъл.
В АУАН и НП не е посочена дата на придобиване на газовия пистолет. Това е
обстоятелство, което съдът трябва да изследва при разглеждане на делото, за да
установи дали правилно е ангажирана отговорността на наказаното лице. Липсата му
затруднява не само съда, но и наказаното лице да организира защитата си
адекватно и поради тази причина се явява съществено процесуално нарушение,
достатъчно за отмяна на НП. Установяването в хода на делото, че газовия пистолет
е придобит евентуално още през 2014 г. не санира нещата в тази посока.
Невъзможността да се посочи точната дата на придобиване на газовия пистолет
води след себе си най-малко два съществени въпроса. Ако нарушението е извършено
както общо е посочено някъде през 2014 г., то съгласно чл.34, ал.1 ЗАНН
административнонаказателното производство е следвало да се прекрати, тъй като е
изтекла повече от една година от извършване на нарушението. Съгласно чл.34,
ал.1 ЗАНН: „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението“. Налице
са две равностойни хипотези и при наличието на която и да е от тях не следва да
се образува административнонаказателно производство. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВАС и ВКС сроковете по чл. 34 от Закона
за административните нарушения и наказания са давностни. „Давността е период от
време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи
предоставената му от закона възможност да го осъществи. В наказателното право
давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане
на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в
сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за
изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи
своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено
му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо. По подобие с наказателното право,
с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да
бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по
административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за
реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че
продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия
орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир“.
Издаденото НП обаче страда от още едно съществено
процесуално нарушение. В него е посочено, че жалбоподателят е нарушил чл.54,
ал.1, но не се сочи от кой нормативен акт. В случая е без значение, че в АУАН е
посочено, че се касае за ЗОБВВПИ, както и че при евентуално тълкуване може да се достигне до
подобен извод. ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП.
Съгласно чл.42, т.3, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 в акта и в НП следва да
бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание
и на обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите
разпоредби, които са нарушени. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН
и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга
страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на
проведената административнонаказателна процедура.
Това е достатъчно основание за отмяна на атакувано НП,
поради което съдът счита, че не следва да излага други доводи по същество на
делото.
Само за допълнение следва да се отбележи, че наказващия орган не е изпълнил и задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в ЗОБВВПИ нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на нарушението, мястото, където е открито оръжието, начинът на придобиването му, липсата на данни за друго такова нарушение по ЗОБВВПИ, липсата на причинени каквито и да е вреди, съчетани с личността на жалбоподателя, неговата възраст, навеждат на извода, че нарушението е със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Поради това не са засегнати съществено обществените отношения, регулирани от ЗОБВВПИ и в случая са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. След като административнонаказващият орган не ги е приложил, е постановил един незаконосъобразен акт.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен
съд Пазарджик
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление №
КОС-12 от 28.12.2018 г. на Началник РУ МВР Септември, с което е наложена глоба
в размер на 500 лв. на основание чл.53 ЗАНН, вр. чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ на Х.Н.М.
с ЕГН: ********** *** за нарушение на 54, ал.1 от ЗОБВВПИ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: