№ 1575
гр. Пазарджик, 31.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20225220100345 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът се явява лично, редовно призован и с пълномощника си адв. С.,
редовно упълномощена да го представлява, с приложено по делото
пълномощно.
За ответника Община Пазарджик, редовно призована се явява гл. юрк.
В., редовно упълномощена с днес представено пълномощно.
За ПАУ Пазарджик – Защита на животните се явява Г. А. М. –
председател.
Не се явяват представители за третите лица помагачи Областна
дирекция по безопасност на храните – Пазарджик и ОД на МВР – Пазарджик,
редовно призовани.
Явява се допуснатия до разпит свидетел д-р И. Т..
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРК. В.: Моля да прекратите делото относно осъдителния иск, който е
предявен при условията на кумулативност, наред с установителния лист по
следните съображения:
Първо, съгласно чл. 422 от ГПК при условие, както е в случая, че има
подадено от нас възражение и заповедта по чл. 410 не е обезсилена и при
условията на кумулативност срещу длъжника за същото задължение не може
да се предяви и осъдителен иск. Първо чл. 422 от ГПК регламентира, че се
1
предявява установителен иск при положение, че има възражение и второ ако
въпреки наличието на заповед по чл. 410 от ГПК кредиторът ако предяви
осъдителен иск при условията на кумулативност, то ще се получи така, че ще
има изпълнителен лист по заповедта за изпълнение, издадено от заповедния
съд, както и осъдително решение по осъдителния иск, който е предявен при
условията на кумулативност срещу нас. Алтернативно, ако въпреки нашите
възражения прецените, че същите са неоснователни, следва да дадете ход на
делото, но моля да прекратите производството относно осъдителния иск, тъй
като ако се постанови диспозитив тогава самото решение би било
недопустимо. Алтернативно, ако дадете ход на делото, искам да направя
някои уточнения. Поддържам възраженията, направени в отговора на
исковата молба относно претенцията на ищеца. Твърдим, че правя
възражение, че Община Пазарджик не е собственик на описаните в исковата
молба кучета като безстопанствени, тъй като липсата на чип и идентификация
на кучето не значи, че е безстопанствено. Безспорно е, а се твърди и в
исковата молба, че кучето на 31.03.2021 г. е намерено изхвърлено в чувал.
Следователно не е безстопанствено, имало е собственик, който го е
изхвърлил. Второ, кучето, което е закарано в университета в гр. Стара Загора
считаме, че е собственост на ищеца, тъй като в книжата, издадени от
университета е записан като собственик на кучето. Считаме, че не са налице
елементите от фактическия състав на гестията, затова ще Ви моля да
прекратите производството по отношение на осъдителния иск, ако приемете,
че не са основателни нашите възражения да дадете ход на делото, да
разпитате ищеца да даде отговор на въпросите, които са формулирани, да
разпитате доведения от нас свидетел д-р Т., както и да дадете указания за
внасяне на депозит за призоваването на свидетеля, който може би ще посочи
ищеца, тъй като днес, в днешното съдебно заседание, ние трябва да сочим
лицето, което ищецът каза, че е говорил с него и от общината е разпоредено
да не се издават фактури за безстопанствените кучета.
ПРЕДС. М.: Да се гледа днес делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
тъй като неявилите се страни са редовно призовани, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
2
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. С.: Поддържам подадената искова молба и допълнителните молби
изцяло. Тъй като така е заведен иска по чл. 410 и е издадена заповед за
изпълнение, тъй като имаме подадено възражение тя е обезсилена не както
ответника твърди, че тя е действаща. Тя е обезсилена и делото по този начин е
прекратено. За нас остава възможността да водим по граждански път. С
прекратяване на производството е обезсилена заповедта. Не мисля, че ГПК
забранява да съединяваме искове. Искаме да си установим вземанията по
заповедта. След като ще получим изпълнителен лист на базата на
установителното решение ще оттегля осъдителния иск, тъй като той се
обезсмисля. Оттегляме осъдителния иск.
С оглед заявеното от пълномощника на ищеца, че оттеглят предявения
осъдителен иск и на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от ищеца
против ответника осъдителен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за частичното прекратяване на производството по
делото подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днес за
явилите се страни и в същия срок за неявилите се страни пред Окръжен съд –
Пазарджик.
Производството по делото продължава по предявения установителен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
ЮРК. В.: Оспорвам иска. Поддържам доказателствените искания. Моля
да приемете представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства. Да отговори ищеца на въпросите по чл. 176 и да разпитате д-р
Т. и да дадете определение, с което да допуснете лицето, което ще посочи
ищеца за свидетел по делото.
ПРЕДС. М.: Като представител на НПО не съм знаела, че трябва да
върна писмен отговор. От години се боря срещу беззаконието. Аз от години
се сблъсквам с блъснати, крастави, изоставени животни и се налага да поемам
сама лечението, както се е случило с г-н К.. В случая с това животно – не, но
3
за много други. По конкретния казус не съм била свидетел, не съм
съдействала в този случай, но той според мен има право да търси помощ,
защото законно общината и ОДБХ трябва да съдействат за всички тези
случай, като до момента това не се случва, поне при мен и ние си покриваме
сами всичко или с дарения.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 28.03.2021 г. ищецът получил сигнал
от три деца, които намерили изхвърлено куче в безпомощно състояние, в
канала до пътя между селата Мало Конаре и Пищигово.
Твърди се, че когато пристигнал на място, установил, че кучето е бяло,
женско, около 5 кг., било обездвижено, но живо. Веднага подал сигнал на 112
за бедстващо животно. В отговор му се обадил дежурния от РПУ Пазарджик
и му казал, че няма никой от Районното да дойде и да се оправят, както могат.
Твърди се, че от телефон 112 му обяснили, че няма да получат помощ
от държавните институции, но трябва да закарат веднага кучето на ветеринар.
Ищецът нямал автомобил и не знаел какво да прави. На помощ се
отзовала майката на децата, които били намерили кучето, г-жа Ц. Ц.. С нея го
закарали до ветеринарна клиника Стилвет в гр. Пазарджик, където било
прегледано и настанено за лечение.
Твърди се, че на 31.03.2021 г. ищецът подал и писмен сигнал за случая
по реда на чл. 16 от ЗЗЖ до Община Пазарджик на електронната им поща.
Тъй като не получил отговор, а имал нужда от съдействие, отишъл директно
до Общината, за да ги информира за случилото се.
Твърди се, че след няколко дни му се обадили от клиниката, че
прогнозите за кучето не са добри. Въпреки направените множество
медикаментозни интревенции и тестове, рентген и животоспасяващи
манипулации състоянието му не предвещавало добри резултати.
Нараняванията били сериозни. Те не можели да направят нищо повече и ако
съм искал трябвало да го закарам в София за операция, която щяла да струва
стотици левове, без гаранция, че ще живее. Съветът на ветеринарите били, че
е най-добре, кучето да се „приспи“.
4
Твърди се, че ищецът не могъл да вземе такова решение, имал нужда от
помощ, но не получил такава от нито една държавна институция отговорна за
грижите към бездомните животни. Отново отишъл да потърси съдействие от
Общината, но дори не му дали възможност да говори с инспектора по
екология. Чул се с ветеринарите в клиника Стилвет, които му обяснили, че
трябва да вземе кучето или да го евтанизират, както и да плати сметката от
200 лева. Ищецът нямал никаква финансова възможност, нито автомобил, а и
прогнозите за лечение на кучето не били обещаващи. Не можел да го вземе в
това състояние и го оставил в клиниката, където впоследствие разбрал, че е
било „приспано“. След това от Стилвет започнали да го търсят за заплащане
на сметката.
Ищецът счита, че това не било негово задължение, а на Община
Пазарджик, които имат гласуван и държавен, и общински бюджет, както и
съответните служители и органи, за да поемат тази отговорност. Тя е уредена
и в Закона за защита на животните. Въпреки, че бил свършил работата на
общината, ветеринарната клиника си търсела парите от ищеца, което довело и
до спречквания със собственика.
Твърди се, че когато ищецът поискал да му бъде издаден протокол или
епикриза на кучето, която да представи в Община Пазарджик, за да заплатят
те тази сметка, докторът му отказал и го заплашил, че ако не отида по-най
бързия начин с парите никога повече няма да приеме животно в клиниката си,
което водя той, а колкото до документите, които е искал, за да ги представи в
Общината, такива изобщо няма да му издаде. Той не искал да има никакви
проблеми с местната администрация и управление. Имал обаждане от доктора
на Община И. Т., който тактично му обяснил, че за безстопанствени кучета не
трябва да се издават фактури. Тъй като ищецът се грижел за още няколко
безстопанствени животни, някои от които също настанени в клиники,
заплащането на тази сума му причинили изключителен стрес. Оказало се, че
свършил чужда работа, тази на Община Пазарджик, за която дори не получил
разходите си, а като компенсация преживял много стрес, негативни емоции и
психически дискомфорт.
Твърди се, че на 22.04.2021 г. ищецът събрал тези 200 лева и отишъл до
клиника Стилвет, където заплатил лечението и престоя на изхвърленото на
28.03.2021 г. куче в канала до село Мало Конаре.
5
Ищецът твърди, че през лятото спасил още няколко бездомни кучета,
които водел в клиники и след това полагал грижи за тях – хранел ги, гледал ги
и им търсил осиновители. Това не било негово задължение, а на Община
Пазарджик, която и до ден днешен е абсолютно абдикирала от своите
задължения и отговорности, съгласно Закона за защита на животните. Сочи,
че като него има и други хора, у които има човечност и състрадание и не
могат да подминат бедстващо животно, наранено или болно. Помагали на
тези бездомничета, което е свързано с не малко финансови средства, освен с
големи усилия и време. Вършили работата на местната управа, която не само
не оказва никакво съдействие, но дори не компенсирала разходите им.
Твърди се, че на 24.11.2021 г.. за пореден път ищецът препратил
сигнала, който пуснал на 31.03.2021 г. чрез имейл до официалния имейл на
Общината, като на 25.11.2021 г. получил отговор с входящ номер 44-
3947/25.11.2021 г.
Твърди се, че на 06.09.2021 г. намерил бедстващо куче, може би било
блъснато или пребито на кръстовището между ул. 42 и ул. 2 в селото. То
лежало на пътя и не можело да се изправи, влачело се на улицата. Ищецът
съобщил за случая на телефон 112 и на горещия телефон на БАБХ, за което
има констативен протокол, уведомил и Община Пазарджик с имейл изпратен
на 10.09.2021, като получил входящ номер 44-3186-10.09.2021 г. Кучето беше
кръстоска, мъжко, около година на възраст, бяло-черно на цвят, вероятно със
счупен гръбнак.
Твърди се, че никой от държавните органи не дошъл да окаже помощ на
кучето, въпреки, че ищецът повече от час при кучето на пътя. Не можел да го
оставя да умре на улицата в мъки и го прибрал. Въпреки изпратения имейл до
общината и още няколко проведени разговора на 112, за кучето не се
поинтересувал никой от лицата, в чиято отговорност била, съгласно чл. 116,
ал. 1 от ЗЗЖ.
Твърди се, че на 09.09.2021 г. с г-жа И. А. от гр. Пазарджик закарали
кучето във Ветеринарната клиника към Тракийския Университет в Стара
Загора. Там го прегледали, направили необходимите изследвания и рентген,
от които установили, че кучето е със счупен гръбнак и състоянието му не е
добро. Издали му епикриза, с предложение то да се евтаназира, защото едва
ли ще може да ходи, дори и след операция, а имало и проблеми с
6
уринирането, които също нямало шанс да се решат. Ищецът нямал пари за
операция, но не му давало сърце да го евтаназират. Платил сметката до
момента и прибрал кучето. Нямало как да го върне на улицата, защото там
щяло да умре, но и не можел да го задържи. Кучето не можело да се движи,
уринирало с катетър. За ищецът било непосилно да го лекува и обгрижва.
Твърди се, че Общината изобщо не се заинтересувала от съдбата на
животното, а аз след многобройни молби и публикации в интернет, което
породило голям обществен интерес в социалната мрежа Фейсбук. Намерил
една английска организация в България - Santcrpaws Bulgarian Rescue - Reg
Charity №:1 1 83401, намираща се в село Староселци, община Плевен, които
се съгласили да вземат кучето при тях. Те имали възможност да му
подсигурят всичко необходимо за лечението му, операция и инвалидна
количка, ако не проходи и да се грижат за него, ако никой не го осинови.
Така, кучето имало късмет и било откарано до организацията, доброволно от
г- н И. Р. от град Пловдив.
Твърди се, че сумата, която ищецът заплатил във Ветеринарната
клиника на 09.09.2021г. била 38.01 лева, като му издали следните документи
по случая, а именно: Епикриза от 09.09.2021 г., клиничен протокол 6389 на
п.и. 4939 от 09.09.2021 г. и касова бележка прикрепена към него.
Твърди се, че след като Община Пазарджик изобщо не се
заинтересувала и за двата случая, по които ищецът ги уведомил многократно,
след проведените многобройни разговори и молби за съдействие и помощ без
никакъв резултат, на 24.11.2021 г. подал заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд Пазарджик, с което искал да му се възстановят от Общината,
сумите от 200 лева и 38.01 лева, заплатени от него за лечението на двете
наранени кучета от 28.03.2021 г. и от 06.09.2021 г. Впоследствие на
30.11.2021г. по ЧГД 4048/21г., Районен Съд Пазарджик му издал и заповедта
за изпълнение. За негово изумление и голямо разочарование. Общината
отново абдикирала от отговорност и вместо да заплати дължащите му се от
нея суми, тя възразила срещу издадената заповед. Така съгласно
Разпореждане № 7335/23.12.2021 г., връчено на ищец на 30.12.2021г. следвало
в едномесечен срок да предяви установителен иск за претенцията си, което
прави с настоящото.
Счита, че и в двата описани случая от 28.03.2021 г. и от 06.09.2021 г..
7
Община Пазарджик, в качеството си на орган на местната власт не е
изпълнила свое задължение, вменено и съгласно чл. 16 и сл. от ЗЗЖ да
осигури спешна ветеринарно-медицинска помощ в случай на намерено болно
или наранено животно, както и да осъществи надзор и грижи спрямо
бездомните кучетата на нейната територия. Счита, че тъй като от негова
страна, извършил действия, по водене на чужда работа без пълномощие в
интерес на Община Пазарджик, като изпълнил нейно задължение, счита че
последната, следва да му възстанови извършените от него разходи, заедно с
лихвите, с което обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия
иск.
Искането към съда е да уважи иска, като установи, че Община
Пазарджик му дължи сумите, постановени от Районен съд Пазарджик по ЧГД
4048/2021 г., ведно с лихвите за забава, както следва:
1. Сумата от 200.00 лева главница по фактура **********/22.04.21 г. на
клиника „Стилвет“ гр. Пазарджик, ведно с лихва за забава от 22.04.21 г. до
26.01.2022г.;
2. Сумата от 15.56 лева, лихва за забава от 22.04.2021г. до 28.01.2022г.
върху сумата по т.1.;
3. Сумата от 38.01 лева, главница по фискален касов бон на
Ветеринарна клиника към Тракийският университет в гр. Стара Загора;
4. Сумата от 1.57 лева лихва за забава от 10.09.2021г. до 28.01.2022г.,
върху сумата по т.3., законната лихва върху горните суми от момента на
завеждане на исковата молба до окончателното им заплащане.
Претендират се разноските по делото за адвокатски хонорар и
държавни такси.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответната община, с който счита иска за недопустим по следните
съображения:
Сочи се, че съгласно чл. 415, ал. 3 от ГПК искът по ал. 1, т. 1 е
установителен, тъй като от Община Пазарджик е подадено възражение в срок,
а с петитума на исковата молба се претендира да бъде осъдена Общината да
заплати на ищеца изброените в петитума суми.
8
Ако съдът приеме, че е предявен осъдителен иск, исковата молба следва
да бъде оставена без движение, тъй като не отговаря на чл. 127, ал. 4 от ГПК,
изискваща по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочи банкова
сметка или друг начин за плащане.
Ако съдът приеме, че иска е допустим и исковата молба е редовна,
заявявам, че искът е неоснователен, както за главниците, така и за лихвите.
Твърди се, че описаните в исковата молба обстоятелства, на които се
базират претенциите на ищеца не отговарят изцяло на действителното
положение.
Оспорва се, че само Общината като юридическо лице има задължения
за полагане на грижи за безстопанствените кучета.
Оспорва се, като невярно твърдението, че кучетата и в двата случая, за
които се претендират сумите, са били безстопанствени.
Твърди се, че ищецът е собственик на кучето, представено във
Ветеринарна клиника за дребни животни в гр. Стара Загора. Няма
нормативно задължение за ищеца да се грижи за безстопанствени кучета.
Налице е т.нар. дарствена гестия.
Твърди се, че общината не е единствената институция, носеща
отговорност, съгласно Закона за защита на животните.
Оспорват се твърденията в исковата молба, същите са неверни Липсват
доказателства за изложените в исковата молба обстоятелства.
Оспорва се като невярно твърдението, че д-р И. Т. се бил обадил на
доктор във ветеринарна клиника Стилвет, че за безстопанствени кучета не
трябва да се издават фактури. На същата клиника Община Пазарджик
изплаща дължимите суми за извършени от тях ветеринарни услуги, за което
представям писмени доказателства.
Моли се на основание чл. 176, ал. 1 от ГПК съдът да задължи ищеца да
се яви лично, за да отговори на формулираните в отговора въпроси. След
отговорите от ищеца на въпроси № 1, № 2 и № 3 моли съдът да допусне до
разпит като свидетел посоченото от г-н Т. К. лице при режим на призоваване,
по месторабота.
Оспорват се твърденията, че във ветеринарните клиники са направени
медицински интервенции; оспорвам необходимостта от такива интервенции и
9
съответно разходите за тях.
Твърди се, че Община Пазарджик изпълнява нормативните си
задължения по чл. 47 от ЗЗЖ.
Оспорват се, като неоснователни, предявените против Община
Пазарджик искове за заплащане на главници и лихви.
Оспорва се, че само Общината като юридическо лице има задължения
за полагане на грижи за безстопанствените кучета.
Сочи се, че съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за защита на животните,
освен органите на местната власт, съдействие за осигуряване на спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют или
друг обект по ал. 6, т. 1-3 оказват и областната дирекция по безопасност на
храните и районното управление на Министерството на вътрешните работи.
Освен това, съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата са под надзора и грижите
на общините и организациите за защита на животните. Такава организация е
Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ”.
Оспорва се, като невярно твърдението, че кучетата и в двата случая, за
които се претендират сумите, са били безстопанствени.
Липсвали доказателства, че и в двата случая кучетата са били
безстопанствени. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на своето
твърдение, а доказателствената тежест е негова. Възможно е кучетата да са
избягали от стопанина или да са се загубили. Дори в т.1 от исковата молба
ищецът твърди, че е намерено изхвърлено куче в безпомощно състояние; т.е.
кучето не е безстопанствено, то е имало стопанин, който го е изхвърлил; а в
сигнала от 31 март 2021 г. твърди, че кучето е изхвърлено с чувал.
Сочи се, че в представения с исковата молба клиничен протокол от
09.09.2021 г. от Клиника за дребни животни от гр. Стара Загора /в два
еднакви екземпляра, като към единия екземпляр е приложен касов бон/
ищецът е посочен като собственик на представеното куче. Няма нормативно
задължение за ищеца да се грижи за безстопанствени кучета. Съгласно чл. 16,
ал. 1 от ЗЗЖ, който намери болно или наранено животно, длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на
Министерството на вътрешните работи или териториалните поделения на
10
Изпълнителната агенция по горите. Сочи се, че е налице т.нар. "дарствена
гестия". Като изискване за правомерното поемане на чуждата работа е
разумната причина за извършването на действията, а в случая не е налице
разумна причина от типа на заплаха или опасност за интересите на общината;
т.е. изводът е, че става дума за „дарствена гестия“, а тя за разлика от общата
не подлежи на обезщетяване.
Сочи се, че с оглед направените в исковата молба изявления от страна
на ищеца, че доброволно е водил още безстопанствени кучета в клиники,
полагал грижи за тях, хранел ги, гледал ги и им търсил осиновители; и поради
тази причина следва да се приемат и процесиите действия в смисъл "за
доброто на животните”. В случаите ищеца е изпълнил своя морален дълг да
помогне на страдащи кучета.
С настоящата искова молба не се оборва възражението на ответника, че
е налице дарствена гестия. Освен това са налице противоречия. Случаите,
предмет на исковата молба са от 28.03.2021 г. и 06.09.2021 г. За случая от 28
март 2021 г. ищецът е подал сигнал на 31 март 2021 г.; т.е. три дни след
намирането на кучето в канал на пътя Мало Конаре - Пищигово. За този
случай е изпратил до Община Пазарджик и писмо с вх. № 44-3947 от 25
ноември 2021 г. За случая с кучето на кръстовището на ул. 42 и ул. 2 в с. Мало
Конаре ищецът в писмото до Община Пазарджик с вх. № 44-3186 от
10.09.2021 г. говори за сигнал от 06 юни 2021 г. и ни уведомява, че на
09.09.2021 г. е завел кучето в Стара Загора. За това куче ищецът е посочен
като собственик. С оглед противоречията явно с цел да получи пари от
общината на 30 ноември 2021 г. е подал заявлението по заповедното
производство, а на 31 януари 2022 г. е предявил иска.
Твърди се, че Община Пазарджик е ответник по иска на Т. С. К. по чл.
61 от ЗЗД за разноските, които е направил във връзка с описаните в исковата
молба два случая с наранени безстопанствени животни - кучета. Но Законът
за защита на животните не създава задължение само за Общината. Съгласно
чл. 16, ал. 2 от Закона за защита на животните, освен органите на местната
власт, съдействие за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и
настаняване на животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1-3 оказват и
областната дирекция по безопасност на храните и районното управление на
Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ,
11
кучетата са под надзора и грижите на общините и организациите за защита на
животните. Такава организация е Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК- ЗАЩИТА
НА ЖИВОТНИТЕ”.
Твърди се, че следователно отговорност заедно с Община Пазарджик
следва да носят и Областна дирекция по безопасност на храните Пазарджик,
която е юридическо лице, съгласно чл. 7 от Закона за българската агенция по
безопасност на храните и Областната дирекция на МВР - Пазарджик, която е
юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерство на
вътрешните работи, както и Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА
ЖИВОТНИТЕ”.
На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК се прави искане за привличане като
трети лица-помагачи на страната на ответника Община Пазарджик:
Областната дирекция по безопасност на храните Пазарджик, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. “Найчо
Цанов” № 4, представлявана от директора д-р Костадин Костадинов;
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в град Пазарджик,
ул. „Съединение” № 3. представлавана от директора старши комисар П. Ш. и
Сдружение „ПАУ ПАЗАРДЖИК-ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ” , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Акад.
Стоян Аргиров” № 37, представлявано заедно и поотделно от председателите
А. Н. П. и Г. А. М..
Сочи се, че освен това ищецът сочи, че кучетата и в двата процесни
случая са били наранени, което е проява на жестокост към животното и
подлежи на разследване от органите на МВР. Оспорват се твърденията в
исковата молба: Ищецът твърди, че на 28.03.2021 г. получил сигнал за
изхвърлено куче в безпомощно състояние в канала до пътя между селата
Мало Конаре и Пищигово. Сигнал бил подал веднага на тел. 112 и в РПУ; т.е.
на 28.03.2021 г., но в Община Пазарджик ищецът подал сигнал на 31.03.2021
г. Ищецът не е потърсил веднага съдействието от Общината, а 3 дни след като
е настанил кучето във ветеринарна клиника Стилвет за лечение.
Не било вярно, че след подаването на сигнала е отишъл директно в
Общината, за да информира за случилото се - ищецът не сочи дата - кога е
отишъл в Общината, нито кого е информирал в Общината.
12
Не било вярно твърдението, че отново отишъл да търси съдействие от
Общината и не му била дадена възможност да говори с инспектора по
екология. Отново ищецът не сочи нито дата на посещаване на общината, нито
кой не му е дал възможност да говори с инспектора по екология. Известно е,
че всички граждани имат свободен достъп до общинската администрация, а
ограниченията са били само с оглед пандемията - маски и спазване на
дистанция. Не било вярно твърдението, че за двата случая бил уведомявал
многократно общината и провел многобройни разговори за съдействие и
помощ - не сочи кого е уведомил за двата случая и с кого е разговарял
многократно. Липсвали доказателства за горните твърдения.
Липсвали доказателства кога е закарано във ветеринарна клиника
Стилвет кучето, което бил намерил на 28.03.2021 г.
Оспорва се твърдението, че д-р И. Т. се обадил на доктора във
ветеринарна клиника „Стилвет“, че за безстопанствени кучета не трябва да се
издават фактури. Това твърдение не е вярно. Напротив - от ветеринарна
клиника „Стилвет’” ЕООД има извършени ветеринарни услуги за
безстопанствени кучета и Общината е изплащала задълженията по издадените
фактури.
Оспорват се твърденията, че във ветеринарните клиники са направени
медицински интервенции; оспорвам необходимостта от такива интервенции и
съответно разходите за тях.
Ищецът признава в исковата си молба, че нараняванията на кучето,
което е закарано във ветеринарна клиника Стилвет са били сериозни и
ветеринарите са дали съвет, че е най-добре кучето да се приспи/евтаназира. С
оглед горното се оспорва необходимостта от направените във ветеринарна
медицинска клиника „Стилвет“ медицински интервенции и съответно
разходите за тях.
Оспорвам необходимостта от направените във ветеринарна клиника за
дребни животни в гр. Стара Загора медицински интервенции и съответно
разходите за тях, видно от признанията в исковата молба и епикризата,
издадена от Клиника за дребни животни гр. Стара Загора. Освен това
разходите за това куче следва да се поемат от ищеца, тъй като той е посочен
за негов собственик в документите, издадени от Клиниката за дребни
животни - гр. Стара Загора.
13
Съгласно чл. 47 от ЗЗЖ кучетата се кастрират, обезпаразитяват и
ваксинират срещу бяс и се връщат по местата, от които са взети. Община
Пазарджик изпълнява тези нормативни задължения по ЗЗЖ.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания.
С Определение № 1870/12.09.2022 г., постановено в производството по
делото, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК съдът е допуснал привличането на
трети лица – помагачи по делото на страната на ответника. Изпратил е на
новоконституираните трети лица помагачи преписи от исковата молба и
приложенията, допълнителните уточняващи молби на ищеца, както и от
писмения отговор на ответника, ведно с приложенията, за отговор.
До настоящия момент по делото от страна на третите лица помагачи не
са постъпили отговори.
Със същото определение съдът се е произнесъл по доказателствените
искания на страните по делото. Указал им е разпределението на
доказателствената тежест в производството.
В днешното съдебно заседание бе прекратено производството по делото
в частта относно предявения от ищцовата страна осъдителен иск, като
производството по делото продължи по установителния иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
АДВ. С.: Според мен третите лица нямат качеството като страна. Какъв
правен интерес имат те да са страна, тъй като на НПО-тата по закон не им е
вменено да поемат помощта, лечението на безстопанствени животни. Докато
напротив, това изрично е уредено в Закона за защита на животните, на
общините. Самият ответник каза, че кучето, първото, от март месец, е било
без чип и това не обуславяло, че е безстопанствено. Вие признавате, че е
Ваша собственост – на общината? Имам възражение по отношение на
въпросите, които искат да зададат ответника. Има въпрос, който се повтаря
1,2,3, според мен е един и същ и касае – откъде ищецът е научил, че д-р И. Т.
е казал да не се издават фактури за лечение на безстопанствени животни. Не
виждам отношение в настоящото производство отговор на такъв въпрос, камо
ли той да е формулиран в три отделни въпроса. За мен е абсолютно
безпредметен, първи, втори и трети въпрос и възразявам. Каква яснота ще ни
даде изявлението на д-р Т., дали е казвал, на кого е казвал, да се издават
14
фактури. Ние имаме писмени доказателства от лечебницата в Пазарджик за
евтаназията на първото животно. Въпросите не са формулирани правилно, не
дават никаква яснота и ние сме изразили становището си, подкрепено с
доказателства в исковата молба.
ЮРК. В.: По доклада нямам възражения. Това, което се направи като
възражения от процесуалния представител на ищеца е неоснователно.
Свързано е с твърдението, че като е поискал да му бъдат издадени документи,
на стр. 2 от исковата молба, за да ги представи пред общината, за да му се
заплати тази сметка, докторът е отказал. Ние твърдим, че това изявление, това
твърдение на ищеца е неоснователно и искаме да го оборим. Този, който е
разговарял, с кой доктор не знаем и смятаме, че в тази връзка правилно и
законосъобразно на основание чл. 176 от ГПК сме формулирали въпроси към
ищеца. След неговия отговор, евентуално, ще направим искане за
призоваване на другия свидетел.
ПРЕДС. М.: До момента, в последните години, Община Пазарджик
също е обещавала да помогне. Носили сме фактури, но до момента не е
помогнала. Просто го казвам в тази връзка.
ЮРК. В. Докторът сме го поискали за работата с безстопанствените
кучета.
СЪДЪТ счита, че на ищецът ще следва да бъдат поставени по реда на
чл. 176, ал. 1 от ГПК въпросите на ответната страна. Съдът с определението
по чл. 140 от ГПК е уважил искането на ответната страна, като го е счел за
допустимо и относимо към предмета на настоящото дело и е допуснал
отговор на всички въпроси на ответната страна, така че възраженията на
пълномощника на ищеца за неуважаване на това искане намира за
неоснователно, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК.
ИЩЕЦЪТ /лично/: 1. Отговор на първи въпрос: На д-р А. П. от
Ветеринарна клиника „Стилвет“ на ул. Пловдивска 16 Пазарджик в телефонен
разговор между двамата.
2. На втори въпрос давам същия отговор. Разполагам с телефонни
записи на разговорите.
15
3. На трети въпрос давам същия отговор.
4. Кучето е прието на същия ден в клиника на 28.03.2021 г.
5. На 09.09.2021 г. кучето е прието в клиниката в Стара Загора.
6. Не съм ангажиран като доброволец в организация за защита на
животните.
7. Аз съм си поемал всички разходи за животните. Понякога се е
случвало организации от други градове да проявят желание да вземат
животното при тях и да поемат целия финансов ангажимент. Грижите, които
съм поемал е изхранване на животните с лични средства и намиране на
домове.
8. След намиране на кучето сигнализирал съм веднага на телефон 112,
там получих отговор, че общината няма програма да дойде да вземе кучето от
мястото и да го настани в клиниката и ме помолиха аз да закарам кучето в
клиника. Сигнализирах на същия ден когато ми казаха децата и в същия ден
постъпи кучето в „Стилвет“. За това куче общината на 31.03.2021 г. съм я
уведомил с имейл, на който не съм получил входящ номер. После ходих за
входящ номер и ми казаха, че няма такъв имейл. Датата 28.03.2021 беше
неделя. На 31.03. не съм ходил в общината. След един месец съм ходил когато
исках входящ номер.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИЯТ
СВИДЕТЕЛ И СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА МУ, КАКТО СЛЕДВА:
И. И. Т. – роден на *****, в гр. Пазарджик, живущ в гр. Пазарджик,
българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан,
работи като главен експерт в отдел „Управление на общинската собственост“
към Община Пазарджик.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д-Р Т.: Работя от 1994 г. като гл. експерт в различни отдели в
Община Пазарджик. От 2001 г. Община Пазарджик извършва дейности по
овладяване популацията на безстопанствените кучетата на територията на
общината и към настоящия момент също. Дейностите са управомощени от
Закона за защита на животните и последните две години от Наредба № 4 на
Министерство на земеделието, а от октомври 2021 г. имаме приета наредба на
16
Община Пазарджик с решение на Общинския съвет относно овладяване на
популацията на безстопанствените кучета. Дейностите, включително улавяне,
кастрация, обезпаразитяване, поставяне на ушна марка и връщане на местата
от където са заловени. Преди години се извършваха с уведомителни писма, а
в последните три, четири години се извършват на договорни основания между
Ветеринарно медицинската клиника, ПАУ за защита на животните. Преди
години работихме с клиниката на д-р Р. Й., в последните четири години
работим с „Вет Валей“ с управител д-р П. Л., а през 2019 г. сключихме
договор, въпреки че обръщаме сериозно внимание и с Фондация „Четири
лапи“, които една година работиха в гр. Пазарджик и се бяха установили в
землището на с. Мало Конаре и бяха с подвижна лаборатория. Мястото на
извършване на кастрацията беше до пансион за регистриране на кучета, а
отделно през годините имам данни за последните три години 2019 г.,
съвместно с „Четири лапи“ са уловени и обработени 341 безстопанствени
кучета, през 2020 г. са обработени 73 бр. безстопанствени кучета, 2021 г. – 52
бр. безстопанствени кучета. Към настоящия момент са обработени и отчетени
80 бр. За всяко безстопанствено куче отчитането става с издаване на
информационен талон 1 и 2 - информационен талон 1 е за залавяне и връщане
на кучето и 2 – се отразява и подписва доктора, който е извършил
съответните манипулации и на базата на тези талони се прави констативен
протокол за отделния вид дейност – дата на залавяне, дата на завръщане и
изразходване на средства по манипулациите, които са на базата, утвърдени,
одобрени дейности. На база констативния протокол за изразходваните
средства за съответните манипулации, клиниката пуска съответните
счетоводни документи – фактури и се осребряват от общината, след
одобряване от финансов отдел. С ветеринарна клиника „Стилвет“ имахме
договор, ако не се лъжа 2020 г., 2021 г., за 10 броя кучета за определен период
от време, тъй като сега не мога да си спомня каква беше причината, но аз се
познавам с колегите, тогава имахме договор с тази клиника, с доктор А. П.. С
д-р П. изобщо не сме разговаряли да не се издават фактури за
безстопанствени кучета. Ние се познаваме лично и аз съм ветеринарен
доктор. Ние не можем, след като имаме договор, на база представените
протоколи и информационни талони да не издадем съответния платежен
документ. Мисля, че няма неплатени фактури към него. Категорично
заявявам, че на база договорни отношения, дори и след извършени
17
манипулации по овладяване популацията на безстопанствените кучета –
улавяне, кастрация, обезпаразитяване, ушна марка и връщане на местата, на
които са уловени, абсолютно категорично заявявам, че никога не съм
разговарял с д-р П. да не му бъде издавана фактура за тези дейности по
овладяване популацията на безстопанствените кучета. За всички дейности
винаги му е била издавана, след като има отчетни документи, фактура.
Категорично заявявам, че никога не съм разговарял с д-р П., затова да
не издава фактури на трети лица за лечение на животни. Аз не съм знаел за
такива случаи. Тези случаи са извън нашите уговорени действия по
овладяване популацията на безстопанствените кучета.
Това са последствени пускани сигнали до общината. Това са
криминални деяния за блъснати, простреляни кучета, по които ние не можем
да вземем отношение. Аз съм сигнализиран когато даденото куче е заведено
пост фактум без наше знание, пак повтарям това са криминални деяния.
Задължения за полагане на грижи за бедстващи животни нямаме.
Единствените ни задължения са по борбата за овладяване популацията на
безстопанствените кучета. За това кой полага грижа за пострадали животни,
никъде го няма регламентирано в закона да се каже кой трябва да полага
съответните грижи, в случаи на криминални деяния. Пише само - информира
БАХБ, ОД на МВР. Нямам спомени кога съм информиран за конкретния
случай, но не е в деня на извършване на съответното деяние. Това е
криминално деяние. За случая през месец септември имам спомен за куче
намерено в чувал, простреляно, което също е криминален случай и ние не
можем да вземем отношение. Имат отговорност други органи.
Разпитът на свидетеля приключи.
По време на разпита на свидетеля д-р Т. по делото постъпи писмено
становище от ОД на МВР – Пазарджик, чрез процесуален представител гл.
юрк. Пенова, с искане да бъде оставена без уважение подадената искова
молба на Т. К. срещу Община Пазарджик. Изразено е, че не е налице пречка
за даване ход на делото в отсъствието на третото лице помагач. Няма да сочат
доказателства. Счита се исковата молба за неоснователна и необоснована.
Моли се да бъде оставена без уважение. Иска се да бъде постановено
решение, с което да се отхвърли исковата молба. Твърди се, че ОД на МВР –
Пазарджик, в качеството си на структура по чл. 37, ал. 2 от ЗМВР не може да
18
носи отговорност по ЗЗЖ, в частност описаните случаи в исковата молба. Не
са постъпвали данни за извършено престъпление, за което да е образувано
наказателно преследване. Към писменото становище е приложено
пълномощно на гл. юрк. К. П..
ЮРК. В.: Искането, което сме направили в писмения отговор, моля да
призовете по месторабота д-р А. П. от клиника „Стилвет“ клиника в гр.
Пазарджик за разпит. Искането е с оглед твърдението на ищеца, че е
разговарял с д-р А. П., който му е казал, че не трябва да се издават фактури за
пострадали безстопанствени кучета, а твърденията на свидетеля д-р Т. е, че
няма такъв разговор. За изясняване на тези обстоятелства моля да допуснете
до разпит този свидетел. Към настоящия момент нямам други искания по
доказателствата.
АДВ. С.: Не възразяваме.
ПРЕДС. М. Нямам против искането.
СЪДЪТ по доказателственото искане на ответната страна счита същото
за допустимо, направено е във връзка с изслушването на ищеца в днешното
съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК и е свързано с разпита на
разпитания днес свидетел д-р И. Т.. Освен това обстоятелствата, за които се
иска разпита на този свидетел са от значение за изясняване на делото от
фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА да бъде разпитан в качеството на свидетел по делото д-р А.
П. от клиниката „Стилвет“, който да се призове по местоработата в тази
клиника - гр. Пазарджик, ул. „*****.
СЪДЪТ докладва постъпилата по делото справка от ОДБХ с вх. №
18914/26.09.2022 г., с която и в изпълнение на определението на съда под №
1870/12.09.2022 г. са изпратени заверени копия от всички налични в ОДБХ
документи, касаещи подаден до същата дирекция по телефона на 06.09.2022 г.
в 15.46 часа от ищеца сигнал за пострадало животно, а именно протоколирани
данни за същия сигнал с посочен входящ номер, доклад от д-р Т. Т. - главен
инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ - Пазарджик. В
19
справката е посочено, че през периода от 06.09.2021 г. до 10.09.2021 г. няма
други подадени от Т. К. в дирекцията сигнали за пострадало животно, няма и
съставен констативен протокол от длъжностни лица в същата дирекция, във
връзка с такива сигнали. Към справката са приложени посочените копия на
документите
АДВ. С.: Да се приемат.
ЮРК. В.: Да се приемат.
ПРЕДС. М.: Да се приемат.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА справка на ОДБХ – Пазарджик, с вх. № 18914/26.09.2022 г.,
ведно с приложните към нея протоколирани данни с входящ номер от
07.09.2021 г. и доклад от д-р Т. Т. с входящ номер от 14.09.2021 г.
СЪДЪТ докладва постъпилата справка от Дирекция Национална
система 112, Районен център - Кърджали с вх. № 19196/28.09.2022 г. Към
справката е приложен компакт диск, съдържащ 5 броя аудио записи и 4 броя
снимки на ел. картони на приетите повиквания от номер 0898 64 63 65.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА справката на Дирекция Национална система 112, Районен
център – Кърджали, с вх. № 19196/28.09.2022 г.
ПРИСТЪПВА към изслушване на приложения компактдиск към същата
справка и разглеждане на снимките на електронните картони.
ПРЕДС. М.: Желая да напусна съдебното заседание, тъй като съм на
работа.
След направеното изявление председателя М. напусна съдебната зала.
АДВ. С.: Не знам дали да не конституирате на ОД на МВР - Пазарджик
като съответник с ответника, защото от становището на свидетеля Т. стана
ясно, че не е тяхна грижа безстопанствените животни, защото било
20
криминално деяние. От изслушаните разговори и събраните доказателства на
записите стана ясно, че не е грижа на ОД, а на Общината и ми се струва, че
има едно жестоко прехвърляне на топката. Искам да попитам, ако вместо тези
кучета бяха деца или възрастни хора кой щеше да поеме тази отговорност,
затова моля да конституираме и ОД на МВР – Пазарджик като съответник в
производството, на основание поемане на солидарна отговорност
ЮРК. В.: Смятам, че искането е процесуално недопустимо. Посочената
институция ОД на МВР - Пазарджик вече е конституирана по делото като
страна трето лице помагач на страната на ответника. Няма процесуално
основание без искова молба срещу една институция, структура или лице, тъй
като те са и юридическо лице, без да има входирана искова молба срещу тях,
която да им бъде връчена, за да бъде ясно какъв иск се предявява няма
основание как да конституирате същата като съответник, наред с нас. Ние
нямаме други доказателствени искания.
Искането на ищцовата страна за конституирането като съответник на
ОД на МВР – Пазарджик, съдът намира за процесуално недопустимо, като
освен посочените от юрк. В. съображения, касаещи това, че ОД на МВР -
Пазарджик вече е конституирано като трето лице помагач по делото и това,
че няма искова молба, с която същият да е конституиран като ответник по
делото, към които настоящия съдебен състав се присъединява, счита за нужно
да посочи обстоятелството, че настоящото производство, с предявен иск по
чл. 415, ал. 1 от ГПК е продължение на воденото между главните страни в
производството, преди това заповедно производство по чл. 410 от ГПК, в
което производство ОД на МВР - Пазарджик не е участвала като страна –
длъжник. Ако ищцовата страна счита, че има вземане спрямо ОД на МВР -
Пазарджик същата няма пречка да си заяви претенциите в едно друго исково
производството.
По изложените съображения, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
конституирането като съответник по делото на ОД на МВР - Пазарджик.
СЪДЪТ счита, че делото ще следва да бъде отложено за друга дата за
изслушване на допуснатия до разпит свидетел д-р А. П., поради което
21
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 20.12.2022 г. от 13:30 часа, за
която дата и час ищецът и неговият пълномощник уведомен от днес.
Ответникът уведомен чрез процесуалния си представител юрк. В..
Третите лица помагачи уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля д-р А. П..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:58
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22