Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 11.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 516 по описа за 2019г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.59 ЗЗД с цена на иска 1250,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от И.И.К., с ЕГН **********,*** против "Т." ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, в която твърди, че е собственик
съм на избено помещение № 4, находящо се в жилищна сграда на адрес ***, видно
от приложения нотариален акт за дарение № 193, том 42, вх. per. № 158763 от
21.11.2005 г. на Служба по вписванията Плевен. Твърди, че дарителите И.М.К. и М.И.К.са
негови родители, със запазено право на ползване на целия имот, включително и
избено помещение № 4. Твърди, че собственото му избено помещение, описано
по-горе представлява енергиен обект по смисъла на пap. 1, т.23 от Закона за
енергетиката — абонатна станция № 1387, ползвана от ответника. Твърди, че през
2005 г. дарителите, чиито правоприемник е ищеца, поканили ответника да освободи
процесното помещение, което е необходимо за лични нужди. В отговор с изх. №
1635/06.12.2005 г. „Т.” ЕАД отказала да напусне помещението. Твърди, че същото
се ползва от ответното дружество и сега, при осигурен достъп, поради заканата
му, че в противен случай: „.. ще бъде принудено да сигнализира Районна
прокуратура - Плевен за извършено престъпление по чл.216а и чл.234в от
Наказателния кодекс”. Твърди, че с ответника нямат облигационни отношения.
Нямат договор за наем или ползване на избено помещение № 4 за абонатна станция.
Счита, че тъй като достъпът на ответника не е регламентиран и ползваното от него на избено помещение № 4 е
без правно основание, независимо от собствеността на съоръженията /абонатната
станция/ разположени в помещението. Твърди, че не може да ползва избеното
помещение по предназначение. Твърди, че в резултат на ползването за ищеца
настъпило обедняване, а за ответника - обогатяване за сметка на ищеца. Излага
съображения, че уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на
определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД предпоставя кумулативното наличие
на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва от
ответника; липса на правно основание за ползването на вещта; настъпило в
резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. При
преценката на тези предпоставки следва да бъдат съобразени всички специални
нормативни изисквания или ограничения, когато обектът на ползването е вещ, по
отношение собствеността и/или ползването, на която такива съществуват. Твърди,
че с оглед статута си на енергиен обект и част от топлопреносната мрежа на
страната по смисъла на т. 23 от Параграф 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката, процесното съоръжение - абонатна станция в избено
помещение № 4, представлява именно такъв специфичен обект и по отношение на
него е приложима правната регламентация, съдържаща се в специалните закони.
Твърди, че предмет на правния спор е правото на възнаграждение за осъществено
ползване на чужда собственост и по-специално от кой момент възниква
задължението за плащане на възнаграждение и според кои правила следва да
определи размера на същото. Посочва, че
със Закона за енергетиката е въведен принципът на безвъзмездно ползване
от лицата, които ползват енергийните обекти в сгради или части от сгради,
собственост на трети лица за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ и обслужващи потребителите в сградата. Този принцип е възпроизведен в чл.
67, ал. 3 ЗЕ. Твърди, че безвъзмездното ползване на сгради от енергийните
предприятия е позволено само за монтиране на средства за измерване и други
съоръжения, свързани с доставката на електрическа и топлинна енергия и природен
газ, но не и за предоставяне на достъп през собствени уредби и съоръжения за
преобразуване и пренос на топлинна енергия до други потребители. Излага
съображения, че за собствениците съществува задължение да предоставят достъп на
преносното, съответно на разпределителното предприятие през собствените си
уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на топлинна енергия
до други потребители, но предоставянето на този достъп не е безплатно.
Основание за този извод се намира в разпоредбата на чл.67 ал.4 и пар.4а от ПЗР
на ЗЕ, която регламентира заплащане на цена за предоставения достъп в размер,
определен по методиката, одобрена от комисията. Твърди, че безплатното ползване
на сгради от енергийните предприятия за монтиране на средства за измерване и
други съоръжения, свързани с доставката на топлинна енергия, не е идентично с
предоставянето на достъп на енергийното предприятие през собствени на други
лица сгради и части от сгради и съоръжения за целите на преобразуването и
преноса на топлинна енергия до други потребители срещу заплащане на определена
цена. Счита, че обезщетението се дължи за периода от време, през който ищецът е
бил собственик на процесното избено помещение и през което ответникът е ползвал
сградата, в която се намират съоръженията за преобразуване и пренос на топлинна
енергия до други потребители, различни от ищеца. Обезщетението представлява
сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане
на цената за достъп, ако беше сключен договор по пар.4а от ПЗР на ЗЕ, и с която
собственикът на енергийният обект е обеднял поради неполучаване на цената за
достъп, ако страните бяха сключили договор по посочения законов текст. Твърди,
че като база за определяне на конкретния размер на обезщетението следва да се
ползва приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп
на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им
уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на
природен газ, която методика се прилага до уреждане на взаимоотношенията
относно собствеността между лицензираните енергийни предприятия и
потребителите/ собствениците, които предоставят достъп до собствените си
сградни съоръжения. Моли, на основание чл.59 от ЗЗД, ответника „*** ЕАД да бъде осъден да плати на ищеца ми
заплати обезщетение за осъществен от ответника без основание достъп за ползване
до собственото ми избено помещение № 4 в ***за периода 16.12.2016 г. до
16.01.2019г. в размер на сумата 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, ведно със
законната лихва от 16.01.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който взема становище, че предявеният иск е недопустим,
а ако бъде приет за допустим- за неоснователен. Твърди, че претенцията на ищеца
от фактическа страна се основава на
невярно представени факти и обстоятелства. Твърди, че въпросното избено *** в ***,
наистина принадлежи към имот, които
собственост на ищеца, който ищеца е придобил чрез дарение. Ищеца твърди,
че ***“ ЕАД е задължена да го овъзмезди за осъществения достъп до въпросното
избено помещение, което твърди, че не е така. Твърди, че в избено *** в ***е
разположена абонатна станция, чрез която „***“ ЕАД осъществява доставка на
топлинна енергия до потребителите, живущи на адрес ***. Счита, че това от своя
страна довежда до извода, че въпросното помещение и разположената абонаттна
станция в него съгласно Закона за Енергетиката и параграф № 1, т.23 от
допълнителните разпоредби по смисъла на този закон се обособява като енергиен
обект. Твърди, че като такъв обект съгласно Наредба № 16 от 9 юни 2004 година
за сервитутите на енергийните обект, издадена от Министерство на енергетиката и
енергийните ресурси. Министерство на земеделието и горите и Министерство на
регионалното развитие и благоустройство - Обн. ДВ. бр. 88 от 8 Октомври
2004година, изм. ДВ бр. 77 от 2 Септември 2008 година, изм. и доп.ДВ. бр. 12 от
11 Февруари 2014 година, изм и доп. ДВ бр. 75 от 29 Септември 2015 година се
прилага сервитут за енергийния обект. Съгласно същата наредба чл.16 т.З
сервитута на енергийния обект се прилага и за планови дейности, свързани с
експлоатацията, ремонта и поддържането му. Твърди, че въпросната абонатна
станция №4 в *** е част от топлопреносната мрежа във връзка с това съгласно
чл.67 ал.3 от ЗЕ, както за нея така и за достъпа до нея се прилагат
разпоредбите за безвъзмезден сервитут. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните и се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 46, том V, рег.№4026, нот.дело 526/2005г. на ***Р.И., че И.И.К.
е придобил по дарение от И.М.К. и М.И.К.правото на собственост върху ***,
находящ се в ***, в едно с избено помещение № 4 с полезна площ от 14,18 кв.м.
при съседи изток-перално помещение, запад-двор, север-улица, юг-маза 6, като
дарителите са си запазили пожизнено правото на безвъзмездно ползване върху
гореописания имот.
Видно от Удостоверение № 181/13.11.2001г.,
издадено от ***ЕООД, към ***, гр.Плевен
се придава маза № 4, разположена отдясно на стълбището в сутерена
непосредствено до пералното помещение и е със светли размери 4,24 м./3,345м.,
полезна полщ 14,18 кв.м. и съседи: изток-перално помещение, запад-двор,
север-улица, юг-маза за апартамент № 6.
Прието е за безспорно между страните, че
процесното избено ***, находящо се в *** през периода от 16.12.2016г. до
16.01.2016г. се ползва от Т. ЕАД за нуждите на абонатна станция.
Не е спорно между страните и се
установява от Нотариална покана/л.16 от делото/, че И.М.К. и М.И.К.са отправили
същата до Т. ЕАД с твърдение, че са собственици на избено помещение № 4,
разположено в жилищна сграда, находяща се в ***, което са предоставили за
ползване на ***ЕАД за абонатна станция № 1387, изградена от дружеството и
негова собственост. Посочили са, че мазата е тяхна собственост и желаят
занапред да я ползват за техни лични нужди. Направили са искане в десетдневен
срок да бъде опразнено помещението и да им бъде предадено.
С Писмо № 1635/06.12.2005г. Т. ЕАД е отговорило
във връзка с гореописаната покана на И.и М.К., че абонатната станция не е
собственост на Т. ЕАД, ***. Посочено е, че съгласно Писмо №
0026-70/24.11.1998г. и Писмо № 1230/27.06.2000г. на Община-Плевен, всички
абонатни станции и и топлофикационни отклонения, намиращи се в ***, стр.кв.2 са
предадени на Т. ЕАД за ползване.
Съдът възприема заключението на изслушаната по
делото съдебно-оценителна експертиза като компетентно, обективно,
безпристрастно и обосновано. От него се установява, че средния пазарен наем за
процесния период на просното мазе за времето от м.12.2016г. до м.01.2019г. е в
размер на 504 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД включва
следните елементи: ответникът да е обогатил своето имущество, ищецът да е
обеднял, обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от
един общ факт и обогатяването да е настъпило без правно основание. В конкретния
случай в тежест на ищцата е да докаже, че е имал право на ползване върху
процесния имот през процесния период и че е бил лишен от ползването му от
ответника по делото, както и сумата с която ответника се е обогатил за сметка
на обедняването на ищеца в резултат на лишаването от ползването на процесния
имот.Всяко владение без основание води до обогатяване за владелеца /държателя/
за сметка на лицето имащо право на ползване, поради което се дължи обезщетение
по силата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Между страните не е
спорно, а и се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46,
том V, рег.№4026, нот.дело 526/2005г. на ***Р.И., че И.И.К. е придобил по
дарение от И.М.К. и М.И.К.правото на собственост върху ***, находящ се в ***, в
едно с избено помещение № 4 с полезна площ от 14,18 кв.м. при съседи
изток-перално помещение, запад-двор, север-улица, юг-маза 6, като дарителите са
си запазили пожизнено правото на безвъзмездно ползване върху гореописания имот.
Прието е за безспорно
между страните, че процесното избено ***, находящо се в *** през периода от
16.12.2016г. до 16.01.2016г. се ползва от Т. ЕАД за нуждите на абонатна
станция.
Съдът намира, че носещия
доказателствената тежест ищец не доказа наличието на една от кумулативно
изискуемите предпоставки за уважаване на иска – ищеца да притежава право на
ползване на процесния имот, от което да е бил лишен без правно основание от
ответника по делото. Установи се, че ответника е собственик на процесния имот,
но прехвърлителите И.М.К. и М.И.К.са си запазили вещното право на ползване
върху имота, видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том V, рег.№4026, нот.дело
526/2005г. на ***Р.И.. С посочения нотариален акт прехвърлителителите И.и М.К.са
си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху описания в
нотариалния акт имот- апаратамен и прилежащото към него Мазе № 4. Няма
твърдения, нито ангажирани доказателства, така учреденото вещно право на
ползване да е погасено по някакъв начин.
В Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г.
о., ГК е прието следното: „Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото
вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта
според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е противопоставимо
като абсолютно субективно материално право на всеки, в т. ч. и на собственика
на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго
лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се
лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато
собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на
надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва
правото си на ползване за себе си и/или за друг чл. на семейството си.
Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия
собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от
страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не
влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване
на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС – правото на ползване се погасява със
смъртта на ползвателя- физическо лице или с прекратяването на ползвателя –
юридическо лице респ. с изтичане на срока, ако е уговорен такъв; правото на
ползване се погасява при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по
дълъг от 5 години, както и при сливане на качеството на ползвател и това на
собственик. По делото не се установи настъпването на нито едно от посочените
основания за прекратяване на запазеното право на ползване на И.и М.К.. По
съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се
различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се
разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като
всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или
временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на
дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Не може да има
спор, че ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице
под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване
и съответно да се упражнява правото си чрез другиго.
Видно е от
гореизложеното, че при учредено ограничено вещно право на ползване в полза на
друго лице, собственикът се лишава от всяка възможност да ползва вещта. При
учредено ограничено вещно право на ползване, собственикът е лишен от
правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е прехвърлено на
ползвателя. (В този смисъл Решение №14/20.03.2015г. по гр.д.№5426/2014г. на
ВКС, ІІ г.о.). След като ищеца не
притежава право на ползване върху процесното Мазе № 4, то не е възможно, той да
бъде лишен от ползването му и съответно не може да обеднее за сметка на
обогатяването на друго лице/в случая ответника по делото/, което ползва
процесния имот.
С оглед всичко
гореизложеното, съдът намира, че носещия доказателствената тежест ищец не
доказа една от кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на
предявения иск- да притежава право на ползване върху процесния имот, поради
което не е нужно съдът да се произнася по останалите направени от ответника
възражения, и по липсата или наличието на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаване на претенцията, а искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан в целия си предявен размер от 1250,00 лв.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.К.,
с ЕГН **********,*** против "Т." ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК *** иск с правно основание чл.59 ЗЗД ответника да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от 1250,00 лв., в едно със
законната лихва върху сумата от от 16.01.2019г. до окончателното ѝ
изплащане, представляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от
16.12.2016г. до 16.01.2019г. на следния недвижим имот: Избено помещение № 4 с
полезна площ от 14,18 кв.м. при съседи изток-перално помещение, запад-двор,
север-улица, юг-маза 6, прилежащо към ***,
находящ се в ***, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, И.И.К., с ЕГН **********,*** да плати на "Т." ЕАД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, направените деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ