МОТИВИ по Решение № 260001/23.03.2021 г. по
АНД № 36/2020 г. по описа на Военен съд – Пловдив.
Съдебното производство е образувано по
повод внесено в съда от страна на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на ***С.Д.С. *** (сега военнослужещ във
в.ф. *** – ***, за това че на 10.06.2019 г., в гр. ***, в офис на „***“ ЕАД,
противозаконно си служил с официален документ, издаден на друго лице – лична
карта № ***, издадена на лицето Ц.С.С. с ЕГН **********, с цел да заблуди
длъжностно лице – банков служител Т.Д.Т.,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление – престъпление по
чл. 318 от НК
Представителят на ВОП – Пловдив поддържа
внесеното постановление и счита, че по безспорен начин е доказано авторството на извършеното престъпление, като
сочи, че най-същественото е не времето когато обвиняемият е напуснал в. ф., а
факта, че е налице негов подпис и негов почерк, при изписване на останалите
реквизити в заявлението. Предлага на съда обвиняемият да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба.Моли съда да го осъди да заплати и направените разноски по делото.
Защитникът на обвиняемия адв. Д., моли съда
да направи една доказателствена преценка
на събраните по делото доказателства. От събраните доказателства се установява,
че всъщност мотив няма. Т.е. ако на едно
лице целта му е била да отиде и се представи за другиго да кандидатства за
кредит от негово име, на който кредит крайният резултат би бил предаване на
отпусната сума на титуляра е несериозно, доколкото стана ясно, че процедурата
предполага възможност тази сума да бъде платена по сметка в брой в офис на
дружеството или да бъде преведена през оператор. Моли съда да извърши разбор и
на свидетелските показания на служителя от „***“, защото в случая станало ясно,
че не са изпълнени едни задължителни изисквания – да може да останат данни, кое
е лицето и какъв е документа.
Моли съда да извърши и преценка на приетата
по делото почеркова експертиза, тъй като не е станало ясно дали подписът е на
неговия подзащитен.
Сочи, че видеонаблюдението не е в състояние
да разпознае подзащитният му, така както и служителката, която е виждала
подзащитният му и не могла да го разпознае. Моли да се вземат предвид и данните, получени от св. Н., че без изрично
разрешение на командира, във време различно от работното, не може да се напусне
в. ф..
Моли съда да има предвид характеристичните
данни на подзащитния му, които не
предполагат същият да е замислил и изпълнил самостоятелно подобна акция,
доколкото, видно от самите му характеристични данни, той е *** и
характеристичните му данни по никакъв начин не показват ниско интелектуално
ниво.
Моли съда, колкото и минимално да е
наказанието, което се иска от прокуратурата, да
бъде оправдан подзащитния му.
Обвиняемият, редовно призован, се яви в
първото съдебно заседание, в което заяви, че ще депозира обяснения, след
събиране на всички доказателствени искания, но същият до края на съдебното
следствие не се явяваше, макар да бе редовно призоваван.
От съвкупната преценка на събраните и
проверени в съдебно заседание доказателства по делото, съдът приема за
установено следното:
Обвиняемият ***С.Д.С. е постъпил в БА през
2009 г. Служил във в.ф. *** – *** до края на м. юни 2019 г. след което бил
преместен във в.ф. *** - Г. О.. Заемал длъжността „*** От 01.07.2020 г.
(съгласно писмо, приложено на л. 30 от съдебния том) е преместен във в.ф. *** -
***. По време на службата си същият изпълнявал служебните си задължения в пълен
обем. Умеел да работи в екип. Бил награждаван шест пъти. Не е бил наказван,
видно от приложен в хода на досъдебното производство служебен картон на л. 128
от досъдебното производство. Не е осъждан, съгласно приложеното в хода на
досъдебното производство свидетелство за съдимост на л. 114 от ДП № 9-Рп/2020 г.
По време на службата си, извършил следното:
Докато бил на служба във в.ф. *** – ***
обв. ***С. познавал колегата си св. ст. ***Ц.С.С., от същото в. ф.. Двамата
били колеги и служили в една рота, а и били в близки отношения, така както
показа св.С..
На 10.06.2019 г. св. ст. ***С. получил
обаждане на мобилния си телефон с номер ***, от непознат за него номер, като
му било съобщено, че бил одобрен за
кредит в размер на 2 000 лв. от „***“, като от показанията му се установява, че
не може да бъде установено кога е получил обаждането. Св. ст. ***С. обяснил, че не е кандидатствал за кредит и не е искал
такъв. Тогава се сетил да си провери личните документи, които се намирали в
малък портфейл, в джоба на камуфлажната му риза. Същият ден бил на работа във
в. ф., като за строеви преглед винаги се изисква представяне на лична карта.
В портфейла си ст. ***С. държал личната си карта, служебната
и пропуска за в. ф.. При проверката установил, че личната му карта липсва.
Другите документи били в портфейла. Звъннал
на съпругата си, която се намирала в дома им, за да провери дали не си е
забравил личната карта. Съпругата го уведомила, че личната карта не била
открита в дома им.
На 10.06.2019 г. на работа от ротата били единствено св. ст.
***С., обв. ***С. и св. *** Ц.. Като св.
С. показал, че в класното същият ден
били той и обв. С.. В показанията си ст. ***С. заявил, че на 10.06.2019 г.
имали разрешение да работят по камуфлажни тениски, поради което той съблякъл
камуфлажната си риза, в която се намирал портфейла и я оставил на закачалка в
класното помещение. Достъп до което имали само военнослужещите от ротата, т.е.
те двамата с обвиняемия. *** Ц. не е бил при тях, а изпълнявал задълженията си
на друго място.
Веднага след като установил, че му липсва
личната карта, св. ст. ***С. поискал
разрешение от св. Ц. *** и да депозира сигнал за изчезналата му лична карта.
С разрешение на св. Н., който показа, че
без негово разрешение никой не може да напусне в. ф. във време, различно от
обедната почивка, без да му бъде издаден талон, така като е направил спрямо св. С.. След получаване на писмено
разрешение св. С. ***, видно от приложената докладна записка на л. 34 от ДП №
9-Рп/2020 г. и депозирал сигнал за
изчезналата му лична карта, която обявил за невалидна.
На следващия ден депозирал жалба с вх. №
***/11.06.2019 г. в РПУ – П., намираща се на л. 37 от ДП № 9-Рп/2020 г., в
която описал случилото се на 10.09.2019
г., относно изчезналата му лична карта.
Проследявайки последователността на
телефонните обаждания св. ст. ***С. бил уведомен първо от номер, за който той
показа, че може би „беше от С.“. Като впоследствие е получил обаждане от страна на св. ц.л.
Т.Д.Т. – банков служител към „***“ – ***, тъй като е последвало забавяне по
отношение на одобрение на кредита на мобилния номер, който е получила от
лицето, което се явило при нея и е оформило заявлението-декларация. Едва тогава
разбрала, че се касае за измама. Същата показала, че при нея в обедната почивка, в офиса, се явил мъж във
военна униформа, когато тя била сама в офиса и лицето пожелало да кандидатства
за кредит. Тя извършила проверка на данните като единен граждански номер, които
данни лицето й диктувало само, а личната карта била при нея за сверка, при
задаването на въпросите от нейна страна, тя показа, че той „знаеше всички данни“. В самото
заявление-декларация за установяване на договорни отношения, лицето
собственоръчно попълнило три имена, ЕГН,
подпис, дата и град, без да гледа личната карта. След това ц.л. Т. взела искането
и му върнала личната карта. Св. Т. показа, че
лицето и обяснило, че ще даден телефонен номер на колега, с който са
през целия ден – ***, който мобилен
номер в действителност принадлежал на истинския си притежател – св. Ц.С., тъй като
неговия бил изключен. Като лице
за контакт посочил име на жена. Оказало се, че това е св. *** Н.Й.Б. –
военнослужещ от формированието на
обвиняемия. Св. Б. показа, че обв. С. й е бил взводен и най-вероятно от там разполага с мобилния
й номер. По този начин, обв. С. сам направил връзка между себе си, колегата си
св. С. и изчезналата му лична карта и явяването с нея пред длъжностното лице в
банковия клон. Няма кой друг да депозира точните телефонни номера на св. С. и
св. Б..
Към този момент на кандидатстване за кредит
не се правило копие на личната карта, за да остане към документите. След като
върнала личната карта на лицето, облечено с военни дрехи и представило се като
Ц.С., той си тръгнал от офиса на
банката.
От заключението на извършената почеркова
експертиза, която бе изслушана и в съдебно заседание, вещото лице е посочило с
категоричност, че и на двата документа – текстът и подписите са на физическо
лице с равномерен натиск по цялата дължина на всички щрихи. Като щрихът по
цялата дължина е с еднаква дълбочина. Вещото лице с категоричност показа, че ръкописните текстове в „Заявление-декларация
за установяване на договорни отношения“
от 10.06.2019 г. са положени и написани от обв. ***С.Д.С., както и под подписа,
положен след думите „Заявител …“ в „Заявление-декларация за установяване на договорни отношения“ от
10.06.2019 г. от името на лицето Ц.С.С. бил изпълнен от обв. ***С.Д.С..
В хода на досъдебното производство била
назначено комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза. От
нея е видно, че на представеното от
„***“ ЕАД CD-R марка Verbatim 700 MB, 80
с номер N 11 / символ, който не се чете / WD/ символ, който не се чете / 4D82 / символ, който не се чете / 3553 В2, нямало установени следи от манипулация / намеса
върху записаната информация. От кадрите било видно, че в офиса действително
влизало лице от мъжки пол, облечено в камуфлажни дрехи. Но при направената
оценка на снимките, извлечени от видеозаписа се установило, че тяхното качество
не позволявало ограничаване по частни признаци, поради което не могло да се
извърши лицева идентификация. В експертизата била описана и приложена цялата
информация от аудиозаписите, представляващи телефонни разговори между служител
на „***“ ЕАД и лица, отговарящи на мобилни номера *** и ***. В хода на съдебното заседание вещото
лице посочи, че датата върху носителя, който му е бил предоставен не е
манипулирана. Във видеофайловете няма прекъсване, т.е. няма манипулация.
Резолюцията на камерите е малка и качеството на записа е с ниско ниво на резолюция, а разположението на записващото
устройство е така разположено, че не дава възможност за каквото й да е
разпознаване на лицето. Дивиарът е с добро качество, но записът е с ниско
качество, съобразно параметрите на дивиара. Вещото лице показа, че е използвало
и снимков материал, но видеозаписите са с такова качества, че не позволяват
разграничаване на частни признаци, което да даде възможност да се сравнят със
снимковия материал.
С оглед оспорване на изслушаната и
приета почеркова експертиза бе допусната и назначена тройна
почеркова експертиза в хода на съдебното следствие (л. 142 – л. 160 от съдебния
том). Въз основа на нея се установява, че вещите лица са ползвали и сравнителен
материал от св. С., както и изисканите и приложените по делото заявление за
подаване на документи за лична карта на св. С. и на обв. С.. Вещите лица са
категорично, че в заявлението-декларация за установяване на договорни отношения
подписът не е на св. С., както и, че ръкописният текст също не е на св. С..
Вещите лица са категорични, че
ръкописният текст и подписа са на обв. С., тъй като при полагане на
подписа се е опитал да избяга от собствените си признаци, но не е успял.
Съдът
е приел така изслушаните експертизи, които са изготвени с необходимите
знания и професионален опит.
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни, писмени и
веществени доказателства. По категоричен начин се установява, че на 10.06.2019 г. на св. С. е изчезнала
личната карта, в рамките на в. ф., защото самият той показа, че за строеви преглед
задължително се иска личната карта. На следващо место се установи, че в
класното помещение на 10.06.2019 г. са били единствено св. С. и обв. ***С..
Като св. К. същият ден не е посещавал класното помещение. Не на последно място
св. С. показа, че обв. C. му казал, че са го притеснявали от „***“ и , че той
се е представил за него. „Като още тогава ми мина през ум да не би да е той“
показа св. С.. От горното се налага изводът, че още в този момент на св. С. е
било ясно какво се е случило, но тъй като са били в близки отношения е искал
случаят да се „анулира“, защото всеки може да сгреши.
Факт, е че макар обвиняемият да заяви, в
първото съдебно заседание, че ще депозира обяснения, след събиране на всички
доказателствени искания, то това негово неявяване, макар да сме в хипотезата по
реда на чл. 378, ал. 1 от НПК, не е пречка, но явно е решил да се възползва от
правото си да не депозира обяснения, което е изконно право на обвиняемия.
По
делото по категоричен начин се установи, че св. С. не е кандидатствал за кредит
и не и искал такъв от „***“, като е налице писмено доказателство в тази насока,
а именно справката на л.128 от съдебния
том, от която е видно, че лицето Ц.С.С.
няма сключени договори в „***“ ЕАД. Единствените договорни отношение с
банкова институция, по отношение на св. С. са с Обединена българска банка АД,
видно от приложената справка на л. 116 – л. 125 от съдебния том, като
задълженията към момента са погасени. По
отношение на обв. С., видно от приложената справка на л. 129 от съдебния том,
същият е имал за период от 25.12.2011 г. до 13.02.2019 г. шест броя сключени
договори с „***“ ЕАД.
Това налага изводът, че явилото се лице в офиса на „***“ – Клон *** е
именно обв. С., макар св. Т. да не може да го разпознае, тъй като именно
явилото се пред нея лице е посочило мобилните телефонни номера на св. С. и на
св. Б., която показа, че обв. С. има
нейния телефонен номер, тъй като през 2017 г., в гр. С. й е бил взводен,
най-вероятно от там го е знаел. Няма как друго трето лице, различно от обв. С.,
да посочи с категоричност мобилните номера на св. С. и на св. Б.. Това е един
неоспорим факт, относно деятелността на обв. С. на 10.06.2019 г.
В насока на категоричност са и приетите и
изслушани заключения на единичната почеркова и на тройната почеркова експертиза,
от които се установява, че подписите в заявление-декларация за отпускане на
кредит са на обв. С., както и
ръкописният текст е на обв. С..
Горното налага по безспорен и категоричен
начин изводът, че гореописаната фактическа обстановка установява по категоричен
начин авторството на обв. С., за което съдът приема, че същият е осъществил
деянието, както от обективна, така и от субективна страна по реда на чл. 318 от НК.
От обективна страна разпоредбата по реда на
чл. 318 от НК предвижда деецът противозаконно да си е служил с официален
документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди длъжностно лице, ако
извършеното от него не съставлява по-тежко престъпление. В настоящия случай са
налице всички елементи от обективната страна на престъплението по чл. 318 от НК. Изпълнителното деяние е под формата на действие, изразяващо се в използване
чрез служене с документ, като под служене следва да се разбира използване на
документа пред длъжностно лице, каквато се явява св. Т.. Отделно от това е
безспорно установено, че използваният документ е официален и е издаден на св.
Ц.С.. Този документ е истински, т.е. не е бил преправен. В случая от
доказателствата се установява, че обвиняемият е използвал този документ при
оформяне на заявлението-декларация за
установяване на договорни отношения. Видно от разпоредбата на чл. 93, т.
5 от НК е дадена законовата дефиниция, относно официален документ, а именно
такъв “който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга
на службата му или от представител на обществеността, в кръга на възложените му
функции“. Безспорно личната карта, която е документ за самоличност е издаден от
компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му, по установения ред и
форма, поради което напълно покрива признаците на официален документ. Установен
е и редът за издаване на документ за
самоличност, който документ е идентификационен и се отнася за всяко конкретно лице
на територията на РБ и на територията на Държавите членки на ЕС. За издаването
на личната карта е уредена нарочна процедура в чл. 17 – 22 и чл. 31 – 31а от ЗБЛД. Установено е по безспорен начин,
че обвиняемият си е служил противозаконно с този официален документ, като я
представил за своя пред съответното длъжностно лице, като извършеното от него
не представлява по-тежко престъпление. От обективна страна е налице и посоченото качество на лицето, пред което е
представен документа в този случай, а именно св. Т., пред която документът е
бил използван. Съдът счита, че тази свидетелка е длъжностно лице по смисъла на
чл. 93, т. 1, б.Б от НК, където е посочено ясно и точно кое лице е длъжностно,
такова по смисъла на закона.
Съдът не приема довода на защита, че
деянието не се характеризира с обществена опасност, тъй като липсва вреда.
Престъплението по чл. 318 от НК е формално, така и за съставеността на самото
деяние не е необходимо да настъпят вредни последици от него. Отделно от това
липсва и обществена опасност, тъй като е било заблудено длъжностното лице –
служител в „***“, като пред нея обвиняемият е изразил волята си да бъде
оформено заявление-декларация за създаване на договорни отношения. По този
начин е бил опорочен реда за отпочване на самата процедура по разглеждане и
одобрение на лицето, което е поискало отпускане на паричен заем, тъй като
титуляра по личната карта не е искал в действителност отпускане на такъв
паричен заем. Поради което извършеното от обвиняемия е деяние, което е
общественоопасно.
Престъплението по чл. 318 от НК е извършено
под формата на пряк умисъл. Като форма на вина и съставомерна цел да бъде
заблудено определено длъжностно лице, пред което е представен документа.
С оглед горното съдът счита, че обвиняемият
е извършил деянието, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът не приема доводите на защита, а
именно, че деянието не е доказано, защото е налице почеркова експертиза, която
е категорична кое е лицето, положило подпис в обследваните документи, а и не
може да се приеме факта, че друго лице
би депозирало телефонния номер на св. Б..
При определяне на размера на наказанието
съдът се съобрази с наличието на
предпоставки по чл. 78а от НК. В чл. 318 от НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до две години или глоба от 100 до 300 лв. Като се взе предвид, че
обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност към
момента на извършване на деянието, и от престъплението не са настъпили
имуществени вреди, съдът счита, че ще следва да се приложи разпоредбата по реда
на чл. 78а от НК и обвиняемият ще следва да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му бъде наложена глоба.
При определяне размера на глобата
съдът се съобрази с вида и характера на
засегнатите обществени отношения, осигуряващи законосъобразното ползване на
надлежно издаден официален документ, в случая документ за самоличност. Съдът
отчете и степента на засягане на обществените отношения, намиращи проявление в
естеството на използване на чужд личен документ, с цел въвеждане в заблуждение
на определено длъжностно лице в клон –
*** на „***“. Не на последно често, съдът отчете и личността на обвиняемото
лице, като в хода на досъдебното производство е изразил обяснения, в който не
признава вината си, а в хода на съдебното следствие същият не депозира такива.
Съдът отчете факта, че същият има дете, за което полага грижи и че има
изтеглени кредити, които погасява и с останалата част от трудовото му
възнаграждение следва да преживява.
Ето
защо при отчитане на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
съдът счита, че размерът на наказанието ще следва да бъде определен към
минимума, а именно 1 000.00 лв. Съдът, счита че така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни целите си и ще въздейства превъзпитателно върху обвиняемият.
ПРИЧИНИ: ниско правно съзнание.
МОТИВИ: пренебрежение на установения правов
ред и незачитане на законите в страната.
По отношение на веществените доказателства:
Заявление-декларация за установяване на договорно отношение от 10.06.2019 г. и
искане № *** от 10.06.2019 г. ще следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане на
решението в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ще
следва обвиняемият ***С.Д.С. да бъде осъден да заплати и направените разноски
по делото, а именно тези в хода на досъдебното производство общо в размер на
503,79 лв., от които 170.00 лв. по сметка на РС “В.П.“ – Пловдив и 333.79 лв.
по сметка на РС “В. П.“ – София и направените в хода на съдебното следствие
558,22 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен съд – гр.
Пловдив, както и при липса на доброволно изпълнение, сумата от 5 (пет) лева, за
служебно издаване на изпълнителен лист, по сметка на Военен съд гр. Пловдив.
Въз основан на горното съдът постанови своя
съдебен акт.
26.03.2021 г., ВОЕНЕН СЪДИЯ:
Пловдив