№ 8654
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110155275 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „...........“ ООД срещу
„..........“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване между страните, че ищецът не дължи сумата 2065,94 лева,
претендирана от ответника като цена на услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води поради липсата на предоставени ВиК услуги в предявения
размер и 16,01 лева – мораторна лихва за периода 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г.,
обективирани във фактура №**********/15.09.2021 г В условията на евентуалност е заявено
искане по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
вземането „старо салдо“ по фактурата поради погасяването му по давност.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че ответникът „..........” АД претендира
от него сумата 2065,94 лева, начислена във фактура №**********/15.09.2021 г. заедно с
лихва за забава за периода 01.08.2021 г. д 31.08.2021 г. в размер на 16,01 лева. Поддържа, че
не дължи процесната сума, тъй като от датата на откриването на партидата на дружеството
всички сметки за вода са заплатени в цялост и в срок. Поддържа, че посочената във
фактурата сума като старо салдо е била включвана и преди това в издавани от ответника
фактури, а именно във фактура №********** от 19.06.2012 г. №********** от 13.07.2012 г.,
№********** от 08.08.2012 г. и №********** от 27.09.2012 г. в общ размер 397,12 куб.м
вода. Твърди, че допълнително начислените количества вода са изчислени на база и по
показанията на водомер, находящ се на границата на индустриалния двор, в който се намира
имотът на ищеца. Разходът по този водомер е посочен от ответника като „общо
потребление“. Същият не е заплатен от ищеца, тъй като е заплащал само реално
изразходваното количество вода по водомера, находящ се в имота му, а след проведени с
ответника разговори практиката за начисляване и фактуриране на суми за „общо
потребление“ е била преустановена. В условията на евентуалност поддържа, че вземането на
ответника за „старо салдо“ е погасено по давност, позовайки се на мотивите на ТР3/2011 от
18.05.2012 г. по т.д. №3 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС. Моли съдът да уважи предявените
искове. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции и моли за тяхното
отхвърляне. Поддържа, че ищецът е потребител на осъществените от него услуги за доставка
1
на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води и като такъв дължи заплащане
на потребените и начислени Вик услуги за съответния период в 30-дневен срок от датата на
фактуриране на основание чл. 6, т. 2, вр. чл. 31, ал. 2 от ОУ. Счита, че конкретната сума е
начислена в съответствие с нормативните изисквания, заложени в Общите условия на ВиК
оператора. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на предявения отрицателен установителен иск ответникът следва
да установи по делото, че ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът
е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми, изискуемостта на вземанията. Предвид позоваването на
изтекла в негова полза погасителна давност ищецът следва да докаже изтичането на
достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването на вземанията по давност, а в тежест на
ответника е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
Не се спори между страните, че ищецът е потребител на предоставяни от ответното
дружество услуги за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води
за имоти, находящи се в гр. София, район Люлин, ж.к. Северна промишлена зона, ул.
„..........“ ..... и представляващи етаж трети и етаж пети от сграда, разположена в
индустриален двор. След придобиване собствеността върху имотите на името на „...........“
ООД са открити партиди при ответника.
Не е спорно и че за клиентски номер ********** в издадената от ответното дружество
фактура №**********/15.09.2021 г. за потребление през периода 04.08.2021 г. до 02.09.2021
г. е начислена и сумата 2065,94 лева „старо салдо“ и лихва за забава за периода 01.08.2021 г.
д 31.08.2021 г. в размер на 16,01 лева.
За изясняване размера на вземанията на ответника съдът е допуснал и приел съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която е дало заключение след проверка в
счетоводството на „..........“ АД, че за имот с адрес на консумация гр. ................ при ответника
е разкрита клиентска партида с №**********, считано от 28.04.2005 г. с титуляр „...........“
ООД За периода 24.10.2011 г. до 02.09.2021 г. за този клиентски номер е таксувана
консумация на вода общо 5646,12 куб.м., от които установен разход 5249 куб. м. по
показания на монтирания на водопроводното отклонение водомер с фабричен номер
№08218594 и общо потребление 397,12 куб.м., формирано по показния на приходен водомер
№110К038349, дължима по цени на предоставени ВиК услуги и в съответствие с решенията
на КЕВР. Стойността на консумацията „общо потребление“ е в размер на 773,28 лева.
Посочено е в заключението, че във всяка фактура за текущо задължение на клиента за
периода на таксуване се записва като „сума по фактура“ и в случай че е пропуснато плащане
в следващата фактура това задължение се посочва като „старо салдо“ и към датата на
издаване на фактурата се посочва всичко като „обща дължима сума“. При просрочено
плащане в следващата издадена фактура освен „старо салдо“ на отделен ред по него се
посочва и сумата за дължима лихва, начислена върху сумата п просрочената фактура за
съответния период. Задължението включено в процесната фактура за клиентски номер
********** в графа „старо салдо“ обективизира начислени и непогасени таксувани
задължения по издадени фактури, които са заплатени един ден преди, в деня на таксуването
и/или след определен период за времето на фактуриране от 23.11.2014 г. до 15.09.2021 г.
Вещото лице след проверка на издадените за периода 11.01.2012 г. до 13.08.2021 г. фактури
не е констатирало наличие на префактурирани суми. Постъпилите от ищцовото дружество
плащания в общ размер 10766,94 лева са отразени за намаляване на дълга по партидата като
е останал дълг за текущи задължения в размер на 1949,45 лева и 168,54 лева лихва (съгласно
приложение №1 към ССЕ), поради което разчетът по партидата е закрит частично.
Съобразявайки констатациите на вещото лице сумата 2065,94 лева, вписана като „старо
2
салдо“ в издадената от ответното дружество фактура следва да се определи като „сума по
фактура“, по която е било пропуснато плащане и на която е начислена лихва за съответния
период. Според заключението задължението включено в процесната фактура за „старо
салдо“ обективизира начислени и непогасени таксувани задължения по издадени фактури,
които са заплатени един ден преди, в деня на таксуването или след определен период за
времето на фактуриране от 23.11.2014 г. до 15.09.2021 г. Независимо от твърденията на
ищеца, че е заплатил всички суми по издадените в периода 23.11.2011 г. до 15.09.2021 г.
фактури от подробно изготвената справка от вещото лице е видно, че са заплащани само
сумите за главница макар и в някой случай много след падежа, които суми са отнесени за
погасяване на начислените лихви при просрочие и за главница, като са останали непогасени
суми, които в следващата фактура са посочени като „старо салдо“, в който смисъл е и
заключението на ССЕ.
Действително вещото лице е установило, че за периода 24.10.2011 г. до 02.09.2021 г. за
този клиентски номер е таксувана консумация на вода общо 5646,12 куб.м., от които общо
потребление 397,12 куб.м., формирано по показния на приходен водомер №110К038349,
чиято стойността възлиза на 773,28 лева. Не се установява, а и се потвърждава от ищеца, че
така начислените допълнително 397,12 куб.м. вода с основание „общо потребление“ са
останали не заплатени. От събраните по делото доказателства се установява, че начисляване
на суми за това количество вода в издаваните фактури е без правно основание, тъй като
операторът е третирал собствениците като такива, притежаващи имоти в режим етажна
собственост, поради което и не следва ищецът да бъде задължаван да заплаща неговата
стойност. Ответникът, чиято бе доказателствената тежест не установи да е доставил до
обекта на ищеца ВиК услуги в по-голям обем от отчетените 5249 куб.м. Предвид това
включването му в издадените от оператора фактури като такова без основание не следва да
бъде съобразявано и в следващата издадена фактура да се вписва като „старо салдо“.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че от посоченото в графа „старо салдо“ в
издадената фактура №********** от 15.09.2021 г. следва да се приспадне сумата 773,28
лева, като остатъкът представляващ, начислени и непогасени таксувани задължения по
издадени фактури, които са заплатени един ден преди, в деня на таксуването или след
определен период за времето на фактуриране от 23.11.2014 г. до 15.09.2021 г. в размер на
1292,66 лева се дължи от ищцовото дружество.
Предвид частичната неоснователност на исковата претенция за недължимост на сумата
2065,94 лева поради включването на задължения за „общо потребление“ следва да се
разгледа евентуално въведеното от ищеца възражение, че сумата е погасена по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на предоставените
ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „В“
ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни
задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество
към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения каквито са процесните давността тече от деня на
падежа.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
3
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за периода от 23.11.2011 г. до 16.07.2018 г. вкл. чиито размер възлиза на
1571,51 лева, който е по- голям е установения за дължим. Предвид това вземането на
ответника е погасено по давност, поради което исковата претениця следва да се уважи в
цялост.
Предвид недължимостта на сумата за главница не следва да се дължи и обезщетението
за забава в размер на 16,01 лева.
Ответникът, чиято бе доказателствената тежест не установи при условията на пълно и
главно доказване основание за дължимостта на сумата 2056,94 лева, респ. основанието въз
основа на което претендира от ищеца заплащане на тази сума, включвайки я в издаваните от
него фактури. Същевременно се установи, че всички задължения на ищеца за потребени
ВиК услуги по измервателен уред - водомер с №08218594, са заплатени от него посредством
платежни нареждания, в които са вписвани клиентски номер и номер на фактурата, по която
се плаща.
При този изход на спора право на разноски има ищеца, който претендира заплащането
на такива за държавна такса – 82,87 лева, депозити за вещо лице – 400,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева, които следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „...........“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес
на управление: гр. .........., ул. „..........“ ....., ет. 3 не дължи на „..........“ АД, ЕИК ......... със
седалище и адрес на управление: гр. .............. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК сумата 2065,94
лева, претендирана от ответника като „старо салдо“ и сумата 16,01 лева – обезщетение за
забава, включени в издадената от него фактура №**********/15.09.2021 г. като недължими
и като погасени по давност.
ОСЪЖДА „..........“ АД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр. .............. да
заплати на „...........“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. ..........,
ул.“..........“ ....., ет. 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 882,87 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4