Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261051 04.08.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На четиринадесети юли Година 2021
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Ирина Манолова
като разгледа докладваното гр.д. № 6841
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Г.С.Т. против Н.К.Г. и М.К.Д. и допълнително уточнена искова
молба, с която се моли да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че ищецът не им дължи законна лихва върху
главницата от 11 000 лв. за периода от 16.09.2018 г. до предявяването на
иска, поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че главницата от
11 000 лв. представлява обезщетение за неимуществени вреди, което е било
присъдено в полза на К. Г. (наследодател на ответниците)
с Решение № 247/16.02.2015 г. по гр.д. № 8547/2014 г. на РС-Б., като е било
присъдено и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
увреждането – 24.08.2013 г. до окончателното й изплащане. Твърди се също така,
че за събиране на вземането си кредиторът е образувал изп.д.
№ 585/ 2015 г. по описа на ЧСИ И.Б., по което в периода 16.09.2015 г. – 16.09.2017
г. не са били предприемани изпълнителни действия и производството е било
прекратено по силата на закона, а на 05.10.2020 г. ЧСИ Б. е издал и
постановление за прекратяване на изп. дело. На същата
дата (05.10.2020 г.) при ЧСИ Б. е било образувано ново изпълнително дело с №
388/2020 г. и като взискатели по него са
конституирани наследниците на К. Г.. Ищецът счита, че вземането на ответниците за лихва върху главницата от 11 000 лв. е
погасено по давност на осн. чл. 111, ал. 3 от ЗЗД, тъй
като от последното валидно изпълнително действие – налагането на възбрана върху
собствен на длъжника недвижим имот на 16.09.2015 г., до датата на прекратяване
на първото изпълнително дело са изминали повече от 5 години. В съдебно заседание ищецът не се явява лично и
не изпраща процесуален представител, но с нарочна молба е заявено поддържане на
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният главен иск е с
правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, като същият е допустим.
Първоначално искът е бил предявен и
против С.И.Г., но в хода на делото е било установено, че същата е починала
преди образуване на делото, поради което с определение от 07.05.2021 г.
производството по отношение на нея е било прекратено.
В законоустановения
едномесечен срок ответниците не са подали отговори. Със
становище от 21.06.2021 г. ответникът Н.Г. е заявил, че счита иска за
неоснователен, тъй като по изп.д. № 585/2015 г. са
били предприемани и други действия от кредитора, годни да прекъснат давността,
като ищецът не е съобразил и постановеното със ЗМДВИП спиране на сроковете по
време на извънредното положение и един месец след това. Поради това се моли
искът да бъде отхвърлен. Не са ангажирани доказателства. В съдебно заседание ответниците се явяват лично, а ответникът Г. и с
процесуален представител, като молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното копие на изп.д.
№ 585/2015 на ЧСИ И.Б.,*** действие ОС – Б., същото е образувано на 15.09.2015
г. по молба на взискателя К. Н. Г. против длъжника Г.С.Т.
въз основа на Изпълнителен лист № 3033/09.06.2015 г., издаден по гр.д. № 8547/2014
г. по описа на БРС, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 11 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени от престъпление по чл. 210, ал. 1,
т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е налице
влязла в сила присъда, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано
от датата на увреждането – 24.08.2013 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1 000 лв. – разноски по делото. В молбата за образуване на
изпълнително производство взискателят е поискал
изпълнението да бъде насочено върху недвижим имот на длъжника.
С постановление от 15.09.2015 г. ЧСИ Б. е наложил възбрана върху собствен
на длъжника недвижим имот – апартамент в гр. Б., ***, като възбраната е била
вписана на 16.09.2015 г.
На 16.09.2015 г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно
изпълнение, която е била получена от него на 18.09.2015 г.
Длъжникът е обжалвал наложената възбрана, като с Решение № I-43/ 18.01.2016 г. по гр.д. № 1923/2015 г. на БОС
жалбата е оставена без уважение.
С молба от 07.06.2018 г. взискателят е поискал
да бъде извършен опис на ½ от апартамента на длъжника, като същото
искане е направено и с молба от 09.07.2019 г. и такъв опис е бил насрочен и
извършен на 19.07.2019 г.
С обявление от 29.08.2019 г. е била насрочена публична продажба на имота
през периода 09.09.2019 г. – 09.10.2019 г. Тази
публична продажба е обявена за нестанала, след което с обявление от 21.11.2019
г. ЧСИ е насрочил нова публична продажба в периода 10.12.2019 г. – 10.01.2020
г. Същата отново е обявена за нестанала, след което с молба от 09.03.2020 г. взискателите отново са поискали насрочване на нова публична
продажба и такава е била насрочена в периода 03.07.2020 г. – 03.08.2020 г., но
същата отново е обявена за нестанала.
С молба от 03.09.2020 г. пълномощникът на взискателите
е поискал насрочване на втора публична продажба, като такава е била насрочена
от ЧСИ за времето от 07.10.2020 г. – 07.11.2020 г.
С молба от 29.09.2020 г. пълномощникът на длъжника е поискал
изпълнителното дело да бъде прекратено, поради настъпила перемпция,
тъй като в периода 16.09.2015 г. (датата на налагане на възбраната) –
16.09.2017 г. не са били поискани и предприемани изпълнителни действия.
С постановление от 30.09.2020 г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното
производство по изп.д. № 585/2015 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като е приел, че датата
на последно действие е 18.01.2016 г., както и е вдигнал наложените възбрани и
запори.
С разпореждане от 05.10.2020 г. ЧСИ е разпоредил връщане на оригиналния
изпълнителен лист на наследниците на К. Г.. На същата дата по молба на тези
лица и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително
производство – изп.д. № 388/2020 г. по описа на ЧСИ Б.,
по което със запорни съобщения от 06.10.2020 г. са
били наложени запори на банкови сметки на длъжника Г.Т., както и на трудовото
му възнаграждение.
С молба от 21.06.2021 г. взискателите са
поискали да бъде извършен опис на имуществото на Г.Т., поради което ЧСИ е
разпоредил да се извърши проучване на имущественото състояние на длъжника.
При така ангажираните доказателства,
съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск е неоснователен по следните съображения:
В
случая претенцията на ищеца е да бъде установено по отношение на ответниците, че не им дължи законна
лихва върху главницата от 11 000 лв. за периода от 16.09.2018 г. до
предявяването на иска – 30.10.2020 г., поради изтекла погасителна давност.
По делото се установи, че процесната законна лихва е присъдена с влязло в сила
съдебно решение, поради което по отношение на нея намира приложение чл. 117,
ал. 2 от ЗЗД и същата се погасява с изтичане на 5-годишна давност, която на осн. чл. 114 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, т.е. от влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №
8547/2014 г., което е станало на 10.03.2015 г. (видно от приложеното копие на
изпълнителен лист).
За събиране на присъдените на наследодателя
на ответниците суми е било образувано изп.д. № 585/2015 г. по описа на ЧСИ И.Б., като течащата по отношение на
вземането погасителна давност е била прекъсната с образуването на
изпълнителното производство и налагането на възбрана върху собствен на ищеца
недвижим имот на 15.09.2015 г. (съгласно мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от
26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
В
период от 2 години след образуване на изп.д. №
858/2015 г. взискателят не е поискал извършването на други изпълнителни
действия, поради което следва да се приеме, че на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК на
15.09.2017 г. е настъпило прекратяване
на изпълнението по изп.д. № 585/2015 г., въпреки, че
това е било констатирано едва с постановлението на ЧСИ от 30.09.2020 г.,
съответно давността по отношение на вземанията би изтекла на 15.09.2022 г.
Същата обаче е била прекъсната на 06.10.2020 г. с налагането на запори върху банкови сметки на
длъжника и върху трудовото му възнаграждение, извършено по новообразуваното изп.д. № 388/2020 г. по описа на ЧСИ И.Б.,
от когато е започнала да тече нова погасителна давност и същата би изтекла на
06.10.2025 г. Ето защо съдът намира, че към процесния
по настоящото дело период - 16.09.2018 г. – 30.10.2020 г. не е изтекла
погасителната давност по отношение на процесната
законна лихва, което води до извода за неоснователност на предявения отрицателен
установителен иск за недължимост
на тази лихва и налага неговото отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Н.Г. следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото, които са в размер на 750 лв.
– платено адвокатско възнаграждение. Ответницата Д. не е поискала присъждане на
разноски и не е представила доказателства за направени такива, поради което на
нея разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.С.Т., ЕГН **********,***, против Н.К.Г.,
ЕГН **********,***, и М.К. Д., ЕГН **********,***, иск за приемане за
установено по отношение на ответниците, че ищецът не
им дължи законна лихва върху главницата от 11 000 лв. за периода от
16.09.2018 г. до предявяването на иска, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН
**********,***, да заплати на Н.К.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лв.), представляваща направените
от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Б. в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: РТ