№ 11
гр. гр. Радомир , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20211730200113 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор към ОДМВР – Перник, сектор
„Пътна полиция“, е наложил на жалбоподателя СТ. В. ИСТ. административно наказание
глоба в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП,
като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и
своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа
1
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което същата е допустима, а разгледана по
същество е основателна. Това е така по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия GA № 298182/21.11.2020 г. е отразено от фактическа страна, че на
21.11.2020 г. в 01,20 часа в гр. Радомир, на ул. „Дупнишка“, с посока на движение към ул.
„Черковна“, жалбоподателят СТ. В. ИСТ. е управлявал лек автомобил „Н.Т.“, с рег. № .
собственост на П.В.М., като при извършената проверка в 01,00 ч. до магазин „Юнона“,
водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен
номер ARSJ-0156 за установяване употреба на алкохол в издишания въздух. Издаден е талон
за изследване № 075831 до ФЦСМП гр. Радомир. Водачът не представя СУМПС.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства
административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 20-
1158-006136 от 15.12.2020 г., като е наложил на жалбоподателя административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, както и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и
2 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят И.И. и свидетелят по акта Д.К., от
показанията на които се установява, че на процесната дата при извършена проверка за
употреба на алкохол жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в издишания въздух, след което на последния бил
издаден талон за медицинско изследване, като от показанията на свидетеля И. се установява,
че няма данни дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Във връзка със задължението на съда служебно да провери дали са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН,
настоящият състав на решаващия съд намира за основателни доводите на адвокат-защитника
на жалбоподателя И., че от АНО са допуснати при съставяне на АУАН и НП съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на доверителя му. Съдът
намира, че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и атакуваният НП е издаден, като не са
спазени императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН. Не са посочени от АНО всички
2
факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя не е била ясна
фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Налице е несъответствие
между описаното от фактическа страна и посочената санкционна правна норма от АНО в
НП.
На първо място в АУАН е описано от фактическа страна, което впоследствие е
пресъздадено от АНО и в НП, че И. е извършил административно нарушение, изразяващо се
в това, че в качеството си на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а именно с техническо
средство Алкотест Дрегер 7410, с фабричен номер ARSJ-0156, като от контролните органи
при проверката е издаден на жалбоподателя талон за изследване № 075831, приложен в
АНП. Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а в същото
време като нарушена от него в НП е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е
описано следното извършено от жалбоподателя административно нарушение: „отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му“, т. е. АНО е описал всички хипотези
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като не е уточнил коя точно е нарушена от
жалбоподателя, с което е нарушил правото му на защита, тъй като не е очертана ясно
рамката на административнонаказателното обвинение, в зависимост от която, следва да
организира защитата си И., още повече, че видно от показанията на свидетеля И. няма данни
дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване, което влиза в пряко
противоречие с констатациите, направени в АУАН.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството „водач“. Смисълът на това
понятие е правно регламентиран в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Действително, безспорно е
доказано, че жалбоподателят е притежавал качеството „водач“, предвид показанията на
свидетелите И. и К., но в цитираната разпоредба изпълнителните деяния на двата състава са
различни и съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на
алкохол или упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма свързва
административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В случая АНО в НП е описал и двата
състава, без да конкретизира, за кой състав на административно нарушение е санкциониран
жалбоподателят. Едва в частта, в която АНО с НП определя вида и размера на
административното наказание, е посочил, че И. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, като това цифрово изписване на санкционната разпоредба не отговаря на
словесното описание на извършеното нарушение, в което АНО е посочил, че И. е нарушил
всички хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както бе
посочено по-горе, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на
3
административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесния случай АНО в НП е посочил, че И. не
в условията на алтернативност, както е регламентирано от законодателя в цитираната
правна норма, а в условията на кумулативност, е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, тъй като И., предвид описанието в НП на
вменено му за извършено административно нарушение, е в невъзможност да разбере срещу
какво точно административнонаказателно обвинение да се защитава така: решение №
193/02.06.2020 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 266/2020 г. В тази връзка
са и показанията на свидетелите И. и К., които заявяват, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, но и че
няма данни дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване.
На следващо място, съдът намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него НП, е допуснат порок, който съществено е ограничил правото на защита на
жалбоподателя и който касае времето на извършване на административните нарушения.
Това е така, тъй като в АУАН и в НП е посочено, че на процесната дата жалбоподателят е
управлявал МПС в 1:20 ч., но наред с това при извършената проверка в 1:00 ч. е бил
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, от което следва, че в самото
административнонаказателно обвинение се съдържа вътрешно противоречие, касаещо
времето на извършване на нарушението, тъй като от отразеното в АУАН и НП се достига до
извод, че отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол е предхождал
по време спирането му за извършване на такава, което според настоящия съдебен състав
представлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които
ограничават правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност, тъй като води до неяснота, а оттук и до невъзможност нарушението да бъде
установено по безспорен начин. Подобно несъответствие е недопустимо, защото по този
начин се засяга правото на защита на нарушителя, тъй като за него не става ясно кога е
прието, че са извършени нарушенията. Следва също да се има предвид, че в санкционните
производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и
пълно, за да могат да породят правните си последици. Поради това АУАН и НП не могат да
бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо
санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им
реквизити.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено и е самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда спорът по
същество.
По отношение на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
настоящият съдебен състав следва да посочи, че фактическата обстановка в акта за
4
установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление,
предвид ангажираните в хода на съдебното следствие от страна на
административнонаказващия орган гласни доказателствени средства не е установена и
доказана по безспорен начин. Твърдението на административнонаказващия орган, че И. е
извършител на административното нарушение, описано в акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление,
не е доказано по безспорен начин, тъй като в показанията си двамата свидетели не посочват
изобщо да са проверили дали водачът носи у себе си СУМПС и контролния талон към него.
Предвид на така ангажираните от административнонаказващия орган доказателства
по делото, настоящият състав на решаващия съд намира, че не е доказано по безспорен
начин, че жалбоподателят И. е извършител на описаното в АУАН и НП административно
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за което му е наложено административно наказание.
Липсват категорични доказателства в административнонаказателната преписка и такива,
събрани в хода на съдебното следствие, установяващи и доказващи по безспорен начин
извършените от жалбоподателя административни нарушения, описани в процесния АУАН и
НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН административното нарушение е такова
деяние, което е извършено виновно, нарушаващо обществения ред на държавно управление,
обявено е от закона за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. За да издаде наказателно постановление, с което да наложи на
извършителя административно наказание, което в случая е глоба,
административнонаказващият орган следва да установи, че деянието е административно
нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител и че това
нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от доказателствата по делото
административнонаказващият орган не е доказал по безспорен и категоричен начин, че И. е
извършител на описаното в АУАН и в атакуваното НП административно нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
НП № . г. на началник сектор към ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
5
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № . г., издадено от началник сектор към
ОДМВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на СТ. В. ИСТ., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, ул. „Р.п.”, № ., ет.., ап., на основание на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. В. ИСТ., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Р.п.”, № .,
ет.., ап. сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6