№ 66
гр. Велико Търново, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000389 по описа за 2021 година
С Решение № 260037/30.09.2021 год. по т. д. № 110/2018 год. Габровският
окръжен съд осъдил „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София да заплати на Р. М.
ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. сума от по 40 000 лв. на всеки един, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща M. Х. П.,
вследствие настъпило на 19.09.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва от 11.02.2017
год. до окончателното изплащане, като отхвърлил исковете в останалата им част до
пълните предявени размери от по 120 000 лв.
Осъдил „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на процесуалния представител
на ищците адв. П. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 4 050 лв.
съразмерно на уважената част на исковете, а по см. на Окръжен съд – Габрово – 1 600
лв. ДТ върху присъденото обезщетение по предявения от Р. М. ХР. иск, 1 567 лв. ДТ
върху присъденото обезщетение по иска на Х. М. Х. и 1 467 лв. ДТ върху
обезщетението по предявения от П. М. Х. иск.
Осъдил Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. да заплатят на „Дженерали Застраховане“
АД сумата 1 062 лв. разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове са
уважени за разликата над 10 000 лв. до 40 000 лв., ведно със съответната законна лихва
и присъдените разноски, е подадена от „Дженерали Застраховане“ АД чрез
юрисконсулт М. М.. Счита решението за неправилно в тази част както по отношение
на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, така и относно
приетия процент съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове или размерът на
обезщетението да бъде намален поради прекомерност или поради по-висок процент на
1
съпричиняване от страна на пострадалия. Претендира разноски.
Въззивна жалба против същото решение в частта, с която исковете са
отхвърлени за разликата над 40 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответната законна
лихва, е подадена от ищците Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. чрез адв. П. В.. Счита
решението за неправилно по отношение размера на дължимото обезщетение и приетата
степен на съпричиняване. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да уважи исковете в пълен размер, като освен това приеме, че не е налице
съпричиняване, а при условията на евентуалност – да определи съпричиняване в по-
ниска степен и да определи обезщетението съобразно нея. Направено е искане за
присъждане на разноски съгласно представен списък. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощника адв. В..
В срок е постъпил писмен отговор от ответника „Дженерали Застраховане“ АД
чрез пълномощника юрисконсулт М. М.. Оспорва жалбата и я счита за неоснователна.
Моли съда да я остави без уважение.
Като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд приема следното:
В частта, с която ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е осъден да заплати
на всеки един от ищците по 10 000 лв. обезщетение по чл. 432 ал. 1 от КЗ, решението
не е обжалвано и е влязло в сила.
В останалата обжалвана част решение е частично неправилно.
Безспорно в случая е наличието на хипотезата на чл. 432 ал. 1 от ГПК, съответно
– правото на ищците да бъдат обезщетени за неимуществените вреди, претърпени от
тях в резултат от смъртта на техния баща M. Х. П., настъпила в ПТП на 19.09.2016 год.
Безспорни са авторството на деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца, които са установени с влязла в сила Присъда № 119/15.06.2020 год. на ВТАС
по ВНОХД № 360/2019 год. (чл. 300 от ГПК). Между страните по делото не е спорно и
обстоятелството, че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л. а.
„Мерцедес“ Е 220 с рег. № ЕВ 28 **** С. M.ов С. е била застрахована при ответника
„Дженерали Застраховане“ АД.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищците и справедливия размер
на обезщетението, което следва да ги репарира, като обсъжда и въведеното от
застрахователното дружество-ответник възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат и неговия размер.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
По въззивната жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу
решението в частта, с която предявените от ищците искове са уважени за разликата над
10 000 лв. до 40 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със съответната законна лихва:
Жалбоподателят-ответник счита, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за всеки един от ищците е
необоснован, противоречи на събраните по делото доказателства за действително
претърпените от тях вреди, на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 год. и на
принципа за справедливост.
Въззивният съд намира за основателни доводите за прекомерност на
определеното обезщетение за неимуществени вреди само по отношение на двама от
2
ищците – Х. М. Х. и П. М. Х., но не и спрямо ищцата Р. М. ХР..
От показанията на разпитаните по делото свидетели – П. Г. В. – зет на
пострадалия (съпруг на ищцата Р. М. ХР.) и Р. Г. Р. – сестра на свидетеля В. (зълва на
ищцата Р. М. ХР.), се установява, че пострадалият M. Х. П. е живял във фургон в с.
Столът, като два-три пъти седмично е отсядал в къщата на дъщеря си Р. М. ХР.,
намираща се в с. Душево. В с. Столът помагал на двама пенсионери, които му
предоставили фургона-пазарувал им, грижел се за тях. Вършел и друга работа – пасял
овце, цепел дърва (свидетелката Л. С.а С.). Когато се прибирал в с. Душево за него се
грижела дъщеря му Р. – перяла му дрехите, готвела му. Имал легло в лятната кухня,
общувал с внуците си (свидетеля В.).
Другите двама ищци Х. М. Х. и П. М. Х. от доста години са живеели в Гърция.
По делото не е установено дали към датата на смъртта на пострадалия ищецът П. М. Х.
е пребивавал в България или в Гърция. Ппоказанията на свидетеля В. в тази насока са
противоречиви: „П. се върна от Гърция преди 4-5 години, докато баща му беше жив.
Докато беше жив бащата. П., Т. и Х. са били в Гърция, Но след смъртта на бащата П. се
е върнал в България“. Показанията на свидетелката Р. също не са категорични: „Към
момента на инцидента бяха П. и Р. тука, то вече минаха 4-5 години, не помня къде е
бил П.“). При така събраните доказателства, съдът не може да приеме за доказано, че
към датата на ПТП ищецът П. М. Х. е живял в България, съответно - че непосредствено
е полагал грижи за своя баща и ежедневно или ежеседмично е контактувал с него. По
отношение на другия ищец - Х. М. Х., по делото е установено, че както към датата на
смъртта на баща му, така и понастоящем, той живее със семейството си в Гърция.
От показанията на свидетелите В. и Р. се установява, че П. и Х. говорели с баща
си по телефона. Той нямал собствен телефон, затова използвал телефона на зет си -
свидетеля В.. Ходил при тях в Гърция, но не е установено колко често и по колко
време е стоял там (според свидетеля В. – пребивавал там по една година, а
свидетелката Р. не помни кога M. е ходил в Гърция; чувала в селото, че е ходил там).
Като съобразява всичко изложено по-горе, въззивният съд приема, че обемът и
интензитетът на неимуществените вреди, претърпени от ищците П. М. Х. и Х. М. Х. са
в по-малък обем от тези на ищцата Р. М. ХР.. Докато пострадалият е бил жив, тя
непосредствено е общувала с него. Живял е сам и единствено тя е полагала грижите, от
които се е нуждаел, макар и не ежедневно, а само няколко пъти в седмицата. Другите
двама ищци са общували с баща си само по телефона, не са били ангажирани с
издръжката му, с битовите му проблеми. След като по делото не е установено кога и за
какви периоди от време пострадалият е живял при тях в Гърция, следва да се приеме,
че този начин на общуване е продължил значително време докато той е бил жив. С
оглед на това, въззивният съд приема, че определеният размер на обезщетението за
причинените на ищцата Р. М. ХР. неимуществени вреди от смъртта на нейния баща M.
Х. П. - 80 000 лв. е напълно обоснован от събраните по делото доказателства и е
съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Според настоящия състав,
обезщетението за моралните страдания, претърпени от ищците П. М. Х. и Х. М. Х. от
загубата на баща им, следва да бъде определено в по-нисък размер, а именно – 60 000
лв. за всеки един, защото този размер е най-адекватен и в максимална степен
съответстващ на установените по делото факти и на принципа за справедливост.
Неоснователно е искането на жалбоподателя-ответник за намаляване на
обезщетението (под тези размери - 80 000 лв. и 60 000 лв.). Ищците са изгубили
внезапно и по нелеп начин своя баща, който е бил на 61 год., жизнен и трудоспособен,
поради което, напълно обоснован е изводът за настъпилите за тях негативни
3
последици. Мъката и скръбта от безвъзвратната загуба на родител е оценима дори и с
чисто житейски критерии, а в случая претърпените от ищците страдания се
установяват и от свидетелските показания на Петьо В. и Рада Р.. Така определените
обезщетение съответстват на икономическите условия в страната към датата на ПТП и
на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД.
По въззивната жалба на ищците Р. М. ХР., Х. М. Х. и П. М. Х. срещу решението
в частта, с която предявените от тях искове са отхвърлени за разликата над 40 000 лв.
до 120 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със съответната законна лихва:
Въззивният съд намира жалбата за изцяло неоснователна, както предвид горните
съображения, така и с оглед на следните аргументи:
Към датата на смъртта на баща им Р. М. ХР. е била на 39 г., Х. М. Х. – на 42 г., а
П. М. Х. – на 37 г. Имали са свои семейства, живели са в отделни домакинства.
Установено е по делото, че пострадалият не е живял постоянно и в едно домакинство с
нито един от тях. Само ищцата Р. М. ХР. е полагала непосредствени грижи за него,
когато е пребивавал в дома й – два-три пъти седмично. Другите двама ищци са живели
в Гърция и в последните години преди инцидента са поддържали връзка с баща си
предимно по телефона. Не е доказано ищците да са подпомагали финансово баща си,
нито смъртта му да е се е отразила на здравословното им състояние и съществено да е
променила ежедневието и бита им. Предвид това, размер на обезщетенията за
неимуществени вреди в по-висок от посочения по-горе размер, е напълно необоснован.
Относно съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия:
Въззивната инстанция намира, че възприетият от първостепенния съд процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия M. Х. П., а именно –
50%, е правилно определен и няма основания за неговото увеличаване или намаляване,
в каквато насока са исканията на жалбоподателите.
От заключението на автотехническата експертиза, допусната и приета от
първостепенния съд и от показанията на свидетеля П. И. И., който е пътувал със своя
автомобил непосредствено преди този, управляван от деликвента С. M.ов С., се
установява, че пострадалият M. Х. П. се е движел в посока с. Столът – с. Душево
насрещно на движението на автомобилите, около средата на платното за движение,
зигзагообразно, успоредно на оста на платното. Участъкът, на който е настъпило ПТП,
е прав и равен. Инцидентът е настъпил в тъмната част на денонощието. Пострадалият е
бил облечен в тъмни дрехи. Установената концентрация на алкохол в кръвта му е 1.14
промила, което съответства на лека степен на алкохолно опиване според приетата по
делото съдебнопсихиатрична експертиза. Свидетелят И. е управлявал автомобила си
на къси светлини, а зад него се е движел автомобилът на деликвента. Видял, че
пострадалият бяга на зиг-заг, тича от ляво надясно. Предположил, че е пиян. Успял да
го избегне и да не го удари, но в огледалото за обратно виждане видял, че нещо се
случило с другата кола, чул сблъсъка. Спрял и видял пострадалия на платното. След
това на местопроизшествието спрял автомобилът, управляван от свидетелката Л. С.а
С.. Отишла да види какво става и да помогне, защото е фелдшер по професия.
Накарала пострадалия да лежи докато дойде спешна помощ. Имал кръв на главата.
Усетила, че е употребил алкохол. Заявява, че и друг път е срещала пострадалия по
пътя, по който често пътувала. Виждала го в нетрезво състояние „да шари по пътя с
разперени ръце“. Знае, че живее във фургон в с. Столът и че пътува до с. Душево.
Самата тя е спирала, когато го е срещала на пътя да „криволичи от едната страна до
другата страна“.
4
В заключението на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза, се
посочва, че ПТП е било предотвратимо от страна на пострадалия. Той е имал
възможност да възприеме насрещно движещите се автомобили от достатъчно
разстояние, за да избегне настъпването на ПТП чрез напускане на платното за
движение или чрез движение в края на пътното платно.
При така установеното от фактическа страна, напълно обоснован е изводът,
направен от първостепенния съд, че с действията си пострадалият е нарушил
разпоредбата на чл. 108 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗДвП, тъй като не се е движил по банкета
на пътното платно или до най-лявата граница на платното, ако банкетът е бил
неизползваем. С поведението си той не е изпълнил задължението си на участник в
движението да не създава опасности и пречки за движението и да не поставя в опасност
живота и здравето на хората, което задължение е регламентирано в чл. 5 ал. 1 т. 1 от
ЗДвП. Настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с
неадекватните си действия, провокирани от употребата на алкохол, пострадалият е
допринесъл за настъпване на произшествието и в крайна сметка – за фаталните му
последици. Поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
вредоносния резултат по см. на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД и за да направи този извод, съдът
съобразява обективните данни за поведението му, а не изследва вината му, в каквато
насока е и цитираната от жалбоподателите-ищци съдебна практика (ППВС № 17/1963
год. – т. 7).
Напълно несъстоятелни са доводите на жалбоподателите-ищци относно
неправилно определения процент на съпричиняване, тъй като пострадалият се е
движел в насрещната лента – защото пътят е тесен, близо до осевата линия – където е
бил в безопасност и е размахвал ръце, за да бъде видян. Както е посочено по-горе, дори
и при липса на банкет или при негодност той да бъде ползван, пострадалият е следвало
да се движи в най-лявата част на платното, която е безопасна съгласно разпоредбата на
чл. 108 ал. 1 и ал. 2 т. 1 от ЗДвП. Да се твърди, че движението около осевата линия на
пътното платно в тъмната част на деня е безопасен начин на придвижване противоречи
както на законовия регламент, така и на логиката и на житейския опит. Да се твърди, че
пострадалият е размахвал ръце с цел да бъде видян, е също толкова несъстоятелно при
установените обективни данни и категорично установената по делото употреба на
алкохол с концентрация 1.14 промила.
Безспорна от друга страна е вината на водача на лекия автомобил – деликвента
С. M.ов С. и неговият принос за настъпване на инцидента. Той е имал техническата
възможност своевременно да възприеме пешеходеца в зоната на осветеност на къси
светлини, да задейства спирачната система и да предотврати съприкосновението с
пострадалия, но не е сторил нито едно от тези действия, неспазвайки задълженията си
като водач на МПС съгласно чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.
Предвид изложеното, напълно обоснован е изводът на първостепенния съд за
равен принос на деликвента и на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат и
няма основания за промяната нито в посока увеличаване, нито за неговото намаляване.
При 50% съпричиняване от страна на пострадалия, дължимото обезщетение на
ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща,
възлиза на 40 000 лв. за ищцата Р. М. ХР. и по 30 000 лв. за другите двама ищци Х. М.
Х. и П. М. Х..
С оглед горните изводи, обжалваното решение на ГОС следва да бъде отменено
като неправилно – постановено в противоречие с материалния закон, в частта, с която
5
предявените от Х. М. Х. и П. М. Х. срещу „Дженерали застраховане“ АД искове с
правно основание чл. 432 от КЗ са уважени за сумите над 30 000 лв. до 40 000 лв.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на M. Х. П., ведно със
законната лихва от 11.02.2017 год. – така както е претендирана, до окончателното
изплащане, вместо което исковете за тези суми следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В останалата част, с която са уважени претенциите на Р. М. ХР. за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на разликата над 10 000
лв. до 40 000 лв. и на Х. М. Х. и П. М. Х. за разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв.,
ведно със съответната законна лихва, както и в частта, с която предявените от ищците
искове са отхвърлени за разликата над уважените размери (40 000 лв. и 30 000 лв.) до
пълния предявен размер от по 120 000 лв., решението следва да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските:
Съобразно изхода на спора решението следва да бъде отменено в частта, с която
„Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт (по см. на ГОС) разликата над 1 100 лв. до 1 567 лв. ДТ върху присъденото
обезщетение по иска на Х. М. Х. (дължимата ДТ върху 30 000 лв. е 1 200 лв., от която
се приспада внесената ДТ от 100 лв.) и разликата над 800 лв. до 1 467 лв. ДТ върху
обезщетението по предявения от П. М. Х. (дължимата ДТ върху 30 000 лв. е 1 200 лв.,
от която се приспада внесената ДТ от 400 лв.).
Решението следва да бъде ревизирано и в частта, с което в полза на адв. П. В.
като процесуален представител на ищците е присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА
в размер на 4 050 лв. Възнаграждението за защита по предявения от Р. М. ХР. иск
съобразно уважената част на иска (40 000 лв. от обща претенция от 120 000 лв.) следва
да бъде определено на 1 309 лв. (общият размер съгласно чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №
1/2004 г. е 3 930 лв.), а по предявените от Х. М. Х. и П. М. Х. искове – по 982.50 лв.
съобразно уважената част на исковете (по 30 000 лв.), или общо възнаграждение –
3 274 лв. С оглед на това, решението следва да бъде отменено в частта, с която в полза
на адв. П. В. е присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА за разликата над 3 274 лв. до
4 050 лв.
В частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски
съобразно отхвърлената част на исковете, решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
Направените от жалбоподателя „Дженерали Застраховане“ АД разноски са в
размер на общо 1 800 лв. платена ДТ по жалбата (по 600 лв. за всяка от ищцовите
претенции). Съобразно уважената част на жалбата (10 000 лв.) спрямо обжалваемия
интерес (30 000 лв.) въззиваемият Х. М. Х. дължи на застрахователното дружество
разноски в размер на 200 лв. Разноски в същия размер дължи и въззиваемия П. М. Х..
Претендира се и юрисконсултско възнаграждения по чл. 78 ал. 8 от ГПК, което
съдът определя на 360 лв. съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ в приложимата редакция към датата на определянето му.
В полза на адв. П. В. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 от ЗА
за процесуално представителство на тримата въззиваеми пред настоящата инстанция
съобразно отхвърлената част на жалбата на „Дженерали Застраховане“ АД (70 000 лв.)
от общ обжалваем интерес 90 000 лв.) в размер на 2 512 лв. (съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждението възлиза на 3 230 лв.).
6
С оглед неоснователността на въззивната жалба на ищците, направените от тях
разноски за ДТ остават за тяхна сметка.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260037/30.09.2021 год. на Окръжен съд – Габрово по т. д.
№ 110/2018 год. по описа на същия съд, в частта, с която „Дженерали Застраховане“
АД – гр. София е осъдено да заплати на Х. М. Х. и П. М. Х. разликата над 30 0000 лв.
до 40 000 лв. за всеки един, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния баща M. Х. П., вследствие настъпило на
19.09.2016 год. ПТП, ведно със законната лихва от 11.02.2017 год. до окончателното
изплащане; в частта, с която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт (по см. на ГОС) разликата над 1 100 лв. до 1 567
лв. ДТ върху присъденото обезщетение по иска на Х. М. Х. и разликата над 800 лв. до
1 467 лв. ДТ върху обезщетението по предявения от П. М. Х. иск, както и в частта, с
която „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищците адв. П. В. адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер
на разликата над 3 274 лв. до 4 050 лв. съразмерно на уважената част на исковете,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М. Х., с ЕГН ********** против „Дженерали
Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, иск за сумата над 30 000 лв. до 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща M. Х. П., настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., причинено от водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 11.02.2017 год. до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. M.ов Х. с ЕГН ********** против „Дженерали
Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК *********, иск за сумата над 30 000 лв. до 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
неговия баща M. Х. П., настъпила в ПТП на 19.09.2016 год., причинено от водач на
МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
„Дженерали Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 11.02.2017 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Х. М. Х., с ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 200 лв. (двеста лева) разноски по делото пред
въззивната инстанция съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА П. М. Х. с ЕГН ********** да заплати на „Дженерали Застраховане“
АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 200 лв. (двеста лева) разноски по делото пред
въззивната инстанция съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА Х. М. Х., с ЕГН ********** и П. М. Х., с ЕГН ********** да
заплатят на „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК ********* сумата 360 лв.
(триста и шестдесет лева) юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД – гр. София, ЕИК ********* да
7
заплати на адв. П.В. – САК, сумата 2 512 лв. (две хиляди петстотин и дванадесет лева)
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за процесуално представителство на
въззиваемите Х. М. Х. и П. М. Х. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8