Р Е Ш Е Н И
Е № 42
Гр. Сливен, 06.04.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Милена
Радева
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 26 по описа за 2020
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1651 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 16/15.01.2020
г., постановено по АНД № 1651/2019 г. по описа на Районен съд Сливен е отменено
Наказателно постановление № 002648 от 30.10.2019 г., издадено от Началника на
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.П.М. ***, ЕГН **********
за нарушение по чл. 139 ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300,00 (триста) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационния жалбоподател Агенция „Пътна
инфраструктура“, която го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се неправилност на
изводите на първоинстанционния съд. Заявява, че жалбоподателят е имал обективна
възможност да представи допълнително възражение в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН
до 09.05.2019 г., в което да обясни идентичността на автомобила, като приложи
необходимите доказателства и възрази срещу съставения АУАН. Счита, че
пренебрегвайки тази законова възможност, М. съзнателно се е опитал да черпи
права от субективната си увереност, че няма да бъде санкциониран. Моли съда да
отмени обжалваното първоинстанционно решение и да потвърди наказателното
постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно и своевременно призована, се
представлява от надлежно упълномощен юрк. М. М., която поддържа жалбата и моли
съда да я уважи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът
по жалбата С.П.М., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Х. Х., който оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски по делото.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е
основателна, а решението на Районния съд е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите на касационния жалбоподател и становището
на Окръжна прокуратура и анализира събраните по делото доказателства, намери
касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
Предвид събраните
пред първата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства, настоящият
състав прие за безспорно установена и доказана следната фактическа обстановка:
Лек автомобил
„Мерцедес Р 350 4 Матик“ с рег. № *** бил с. на П. С. П., със закупена на
02.03.2019 г. от цитирания с. годишна винетка, валидна до 02.03.2020 г. за
автомобила. На 03.05.2019 г. П. С. П. продал лекия си автомобил на търговско
дружество „В. Я. – А. 2“ ООД, като в същия ден бил регистриран в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив с рег. № ***. На 07.05.2019 г. В. Д. подал
заявление за промяна на регистрационния номер на ППС по реда на чл. 5 ал. 4 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние. На 06.05.2019 г. С.П.М. управлявал процесния автомобил с рег. № ***, движейки се по главен път
I-6 в посока Сливен – Казанлък. В 10:10 ч. бил
засечен от длъжностни лица при Агенция „Пътна инфраструктура“. На същата дата
срещу С.П.М. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
002648 за това, че управлява лек автомобил „Мерцедес Р350 – 4 Матик“ с рег. № ***
без заплатена винетна такса. Установеното било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, вр. чл.
179 ал. 3 от с.з. В акта М. вписал като възражение, че автомобилът е
регистриран на 03.05.2019 г. (петък), законовият срок за прехвърляне на
винетката е 3 работни дни, а предишната регистрация на автомобила, за който е
заплатена винетна такса, е ***.
На 07.05.2019 г. „В.
Я. – А. 2“ ООД продало лекия автомобил с рег. № *** на С.П.М., който
регистрирал превозното средство на 08.05.2019 г. в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Сливен с нов рег. № ***. На 13.05.2019 г. М. закупил на автомобила
с последния регистрационен номер винетен стикер, валиден до 12.05.2020 г.
Горното възражение
срещу цитирания АУАН не било прието от наказващия орган Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално тол управление към АПИ, който на 30.10.2019 г.
издал Наказателно постановление № 002648, с което на С.П.М. ***, ЕГН **********
за нарушение по чл. 139 ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 3 от ЗДвП наложил
административно наказание „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
За да отмени наказателното
постановление, Районният съд е развил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт съдът е приел, че нарушението не е извършено. От доказателствата се
установявало, че управлявания от М. автомобил „Мерцедес Р 350 4 Матик“ с рама №
4JGCB65E66A001599 е била заплатена
винетна такса на 02.03.2019 г., валидна до 02.03.2020 г., закупена за автомобил
с рег. № ***, с какъвто номер е бил същият автомобил към този момент. Установено
било по несъмнен начин и обстоятелството, че този автомобил е бил продаден, а
жалбоподателят е подал възражение срещу съставения му акт, в което е заявил, че
има подадено заявление за промяна на регистрационния номер на ППС по реда на
чл. 5 ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние. Решаващият съд е
приел, че наказващият орган не е съобразил тези обстоятелства при издаване на
наказателното постановление и като не е извършил проверка на твърдяното
обстоятелство, е нарушил чл. 52 ал. 4 от ЗАНН. При такива мотиви Районният съд
е отменил наказателното постановление.
Решението е
валидно, допустимо и правилно, а настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен начин, че лек автомобил „Мерцедес Р 350 4 Матик“ с рама №
4JGCB65E66A001599 е бил със заплатена винетна такса на 02.03.2019 г., валидна
до 02.03.2020 г. При съставяне на АУАН № 002648/06.05.2019 г. настоящият
ответник М. е възразил пред наказващия орган, че за самия автомобил винетната
такса е заплатена по стария регистрационен номер, както и че е подадено
заявление за пререгистрация. Същото възражение обаче не е взето предвид от
компетентния орган, нито е извършена надлежна проверка на твърдяното
обстоятелство. Съгласно нормата на чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, преди да се произнесе
по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други длъжностни
лица от същото ведомство. В случая органът е бил длъжен да извърши проверка на
заявеното във възражението на С.М. обстоятелство преди да се произнесе с
постановяване на санкционен акт. Отменителният довод в настоящата касационна
жалба, че е следвало М. да депозира възражение по чл. 44 от ЗАНН, съдът не
споделя, доколкото такова възражение е вписано в самия акт и органът е бил
длъжен да извърши проверка по същото. Неизвършването на такава проверка
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото със същото
е било накърнено правото на защита на санкционираното лице. За пълнота следва
да се отбележи, че тежестта на доказване на извършеното нарушение, каквото в
случая е управление на ППС без заплатена винетна такса, лежи върху наказващия
орган. Такова нарушение обаче не е доказано, а таксата е заплатена от трето
лице – предишен собственик на автомобила. Съгласно визираната като нарушена
разпоредба на чл. 139 ал. 6 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато
такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато
таксата е заплатена от трето лице. В случая, както се отбеляза по – горе,
налице е доказана по безспорен начин последната хипотеза на тази норма. Като е анализирал
всички тези обстоятелства, Районният съд е постановил правилно решение, което
следва да бъде оставено в сила. Ето защо са неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички
съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен, след преценка на събраните по делото доказателства и
относимите норми, е направил обоснован извод за незаконосъобразност на Наказателно
постановление № 002648 от 30.10.2019 г., издадено от Началника на отдел
„Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С.П.М. ***, ЕГН **********
за нарушение по чл. 139 ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300,00 (триста) лева. По изложените съображения, обжалваното решение
не е постановено при нарушения, сочени в жалбата като касационни основания за
отмяна и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по жалбата за присъждане
на сторените по делото разноски. Същите съставляват заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева и следва да се възложат в
тежест на касационния жалбоподател АПИ.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 16/15.01.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1651/2019
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура“ – гр. София да заплати на С.П.М. ***, ЕГН ********** разноски
по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.