Решение по дело №9/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 19
Дата: 5 февруари 2021 г.
Съдия: Габриела Георгиева Христова Декова
Дело: 20217130700009
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

град Ловеч, 05.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                                    МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

 

при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 9/2021г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 260036 от 04.12.2020г., постановено по а.н.д. № 230/2020г., Троянски районен съд, трети състав е потвърдил Наказателно постановление (НП) № 20-0359-000490/22.06.2020г. на Началника на РУ Троян към ОД на МВР гр. Ловеч, с което на Н.Д.Р. ***, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекс за застраховането (КЗ) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от КЗ.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Н.Д.Р., чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 230/2020г. по описа на Троянски РС.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Доводите са, че нарушението е останало недоказано и съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, не е взето предвид и наличието на два акта за установяване на нарушение в преписката и липсата на свидетел в акта. Иска се да бъде отменено решението на първоинстанционния съд и оспореното пред него НП.

В съдебно заседание касаторът чрез упълномощен адвокат поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли да се отмени оспореното решение.

Административнонаказващият орган чрез пълномощник ангажира становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.

Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 12.06.2020г. полицейски служители в РУ Троян съставили против Н.Д.Р. АУАН бл.№ 012470 от същата дата затова, че на 12.06.2020г. около 10.15 ч. в  община Троян, на път II-35, км 68+700 с посока на движение от гр. Ловеч към гр. Троян, управлявал собствения си лек автомобил Субару Форестер с рег.№ ******, който не е спрян от движение, като нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В акта било отразено, че липсата на застраховка е установена след справка в ИИС-МВР при РУ Троян и в сайта на Гаранционния фонд. Актосъставителят приел, че описаното деяние е нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. АУАН бил връчен на Р., който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. Водачът обяснил на проверяващите служители на МВР, че застрахователят му имал практика да го уведомява по телефона за поредното плащане на вноските по застраховката, този път не му се обадил и затова не е внесъл последната вноска по сключената застраховка. В предвидения в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН тридневен срок жалбоподателят не депозирал писмени възражения по акта. Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното пред районния съд НП.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи в предвидената форма, в АУАН и НП нарушението е описано пълно, точно и ясно и е спазена законовата процедура по констатиране на нарушението, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора съдът приел, че нарушението и нарушителят са безспорно установени, както и че нарушителят не е оспорил извършването на нарушението при проверката, при съставянето на акта и в срока по чл.44 от ЗАНН. По възраженията на жалбоподателя за нарушена процедура по съставяне на АУАН съдът изложил мотиви защо ги намира за неоснователни.

Настоящият състав намира посочените касационни основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон.

При постановяване на решението съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени от решаващия състав, който правилно е кредитирал свидетелските показания. Съобразени и преценени са в пълнота представените по делото доказателства и са направени мотивирани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Следователно не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Касационният състав напълно възприема изводите на въззивната инстанция по съществото на спора и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото до момента административнонаказателно производство пред наказващия орган, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства.

Всяко МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, следва да има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Задължението за сключването на такъв договор е на собственика, но това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор (чл.483, ал.1, т.1 от КЗ).

Съгласно санкционната норма на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, на физическо лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.

Установено е по делото и това не се оспорва от касатора, че процесният лек автомобил „Субару Форестер” към 12.06.2020г. около 10:15 ч. не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От касатора не е представена полица за договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валиден и действащ към момента на констатиране на нарушението. Представената от него полица № BG/11/120001615532 е с начало на застрахователно покритие 12.06.2020г. 11:00 ч. и е сключена в 10:47 ч., т.е. видно е, че същата е сключена след установяване на нарушението. Обстоятелството дали застрахователят се е обадил на касатора да го уведоми за датата на плащане на поредната вноска по предходната полица е ирелевантно, след като в последната изрично са посочени датите на падеж на съответните вноски, както и че при неплащане на вноска договорът се прекратява съгласно чл.368, ал.2, т.3 от КЗ. Застраховката на МПС с ДКН ****** е била прекратена поради неплащане на съответната вноска, считано от 00:00 ч. на 23.04.2020г., установено след проверка в Гаранционния фонд.

Следователно в случая са налице кумулативно предвидените предпоставки за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ – собственик на МПС, което е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, и липса на сключен и действащ договор за застраховка ГО за това МПС към 10:15 ч. на 12.06.2020г. Следователно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя, съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ. В съответствие с горното Троянски РС е достигнал до правилния извод, че Н.Д.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност.

Неоснователно и неподкрепено с доказателства е възражението на касатора за недоказаност на нарушението. В съдебно заседание и двамата разпитани свидетели потвърждават, че след спирането на водача са извършили проверка в ИИС-МВР при РУ Троян и в сайта на Гаранционния фонд и са установили, че за управляваното от него собствено МПС няма валидна и действаща застраховка „Гражданска отговорност”. Както бе изложено по-горе, самият касатор не е възразил в акта или в срока по чл.44 от ЗАНН против тези констатации, не е представил пред АНО или в съдебното производство валидна и действаща към момента на констатиране на нарушението полица за такава застраховка.

Неоснователни са и възраженията в касационната жалба, свързани с процедурата по съставяне на АУАН. Приложената към преписката бланка на АУАН на л.7 по първоинстанционното дело е започната да се попълва от полицейския служител, но безспорно не е довършена, в нея липсват подписи както на съставителя, така и на нарушителя и свидетеля, няма посочено нарушение и т.н., следователно не представлява акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗАНН. От друга страна в преписката е приложен АУАН, съставен за вмененото на касатора нарушение, който съдържа всички реквизити по чл.42, ал.1 от ЗАНН, подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, и въз основа на който е издадено обжалваното НП. Свидетелят при съставяне на акта е и свидетел на нарушението, като в съдебно заседание изрично е потвърдил горното. Следователно в процедурата по образуване на административно-наказателното производство няма допуснати съществени нарушения, а оплакванията на касатора в тази връзка не се доказват от фактическа страна.

Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата инстанция не дължи произнасяне по това основание, посочено в касационната жалба.

По изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите, изложени в касационната жалба, а решението на Троянски районен съд като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260036 от 04.12.2020г., постановено по а.н.д. № 230/2020г. по описа на Троянски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: