Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
10.01.2022 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
15.12.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка
Василева от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
131 |
по
описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
„Напоителни системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***,
представлявано от изпълнителния директор инж.Д. Ч., против Решение №49 от
01.09.2021 год., постановено
по АНД
№174/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград, с което е потвърдено
наказателно
постановление №НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София.
Касаторът заявява в жалбата, че счита
обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като излага
съображения за това. На първо място, счита, че е изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок за съставяне на АУАН, като
сочи, че съгласно трайната съдебна практика, преклузията
погасява възможността за реализирането на отговорността и следователно,
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо/Тълкувателно
постановление №1 от 27.02.2015 год. по тълк. дело
№1/2014 год. на Върховен административен съд/. Сочи се, че тримесечният
срок за съставяне на АУАН се отнася както за случаите, когато едновременно с
откриване на нарушението се открива и неговия извършител, така и за случаите,
когато към момента на констатиране на нарушението, неговият автор е неизвестен
с уговорката, че в последния случай, АУАН може да се състави в тримесечен срок
от установяване на авторството на нарушението, но не по-късно от изтичането на една
година от извършването на нарушението, съответно две години - за митнически,
данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения и че срокът започва да тече от
деня, в който органът, който е овластен да състави
акта, е узнал кой е нарушителят. Излага се и довод, че бездействието на този
орган повече от три месеца е пречка за съставяне на акта и изключва
отговорността на нарушителя и че в тази връзка била и трайната съдебна
практика, съгласно която, при бездействие на органа, който е открил
нарушението, ЗАНН не предвижда нов самостоятелен тримесечен срок за съставяне
на АУАН при настъпването на допълнителни факти. В случай на несъгласие с така
направените възражения, касаторът моли в жалбата да се
приложи разпоредбата на чл.28, буква „а” от ЗАНН. Отделно от горното, касаторът счита, че следва да се има предвид, че в случая,
от страна на актосъставителя не е приложена
цитираната в обжалвания АУАН, Заповед №А-237/08.06.2020 год. на председателя на
ДАМТН и в този смисъл счита, че е налице нарушение на представляваната
институция, на разпоредбата на чл.37, ал.1, б.„б” от ЗАНН, като твръдси, че в цитираната по-горе заповед не ставало ясно,
дали актосъставителят, с оглед на заеманата от него
длъжност, е оправомощен изрично да съставя и актове,
както и че в тази връзка, според трайната съдебна практика, това се явява
съществено процесуално нарушение и съответно съответният акт е
незаконосъобразен. С
оглед изложеното, касаторът моли в жалбата, настоящата
инстанция да постанови решение, с което да отмени Решение №49
от 02.09.2021 год./решението всъщност е от 01.09.2021 год./,
постановено по
АНД №174/2021 год. по
описа на Районен съд –
Момчилград, с
което е потвърдено наказателно постановление
№НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, без в жалбата
да е направено някакво друго искане.
Редовно призован за
съдебното заседание, касаторът - „Напоителни системи” ЕАД, със
седалище и адрес ***, с ЕИК ***, не се представлява.
Ответникът по касация – председателят
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, редовно призован за
съдебното заседаснтие, не се явява и не се
представлява. От изразява становище по жалбата. От пълномощника на същия - Е. В. З. – ***, юрист при Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, е депозирано писмено становище, в
което счита за неправилни
и необосновани твърденията на касатора за
неспазване на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, както и твърденията за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Излага съображения, че нарушението е било установено с допустимите в административнонаказателния процес
доказателства, като в конкретния случай не са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В становището се иска касационната
инстанция да остави в сила Решение
№49 от 02.09.2021 год., постановено по АНД
№174/2021 год. по
описа на Районен съд – Момчилград
и да потвърди като правилно и законосъобразно процесното НП, като присъди деловодни разноски на ответника.
В условията на евентуалност, при условие, че касационната
инстанция уважи жалбата, моли адвокатското
възнаграждение на пълномощника на касатора да бъде
присъдено в размер към законовия минимум.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба
е неоснователна, като
счита, че не
са налице всички изложени в нея доводи за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Счита също,
че събраните по делото доказателства
пред първоинстанционния съд правилно са
обсъдени, като намира, че е правилен
и направеният правен извод от съда,
за осъществен състав на административно
нарушение по чл.190а, ал.2 от Закона за
водите, както и че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения, конкретно при съставянето на акта, каквито
са доводите в касационната жалба и че такива са били изложени
и пред Районен съд
– Момчилград. С оглед оплакванията
за нарушения на чл.34 от ЗАНН, както и на чл.40 и чл.42 от ЗАНН счита, че следва да бъдат
взети предвид изложените съображения от първоинстанционния съд в тази насока,
които намира за правилни. С оглед изложеното, предлага
съда да
постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания,
приема за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора
касационно основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по същество, касационната
жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение №49
от 01.09.2021 год., постановено по
АНД №174/2021 год., Момчилградският районен съд
е потвърдил наказателно постановление
№НЯСС-108 от 17.06.2021 год., издадено от председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ - град София, с което, на
основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите/ЗВ/, на „Напоителни
системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, е наложена
имуществена санкция, в размер
на 1000.00/хиляда/ лева,
за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр.
с чл.190а, ал.1, т.2 от Закона за водите/ЗВ/.
За да постанови
решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 19.11.2020
год. била извършена проверка от свидетевите Ц.И. и Д.К. - служители в РО „НЯСС”
- Южна централна България при ДАМТН, с месторабота в ***, на язовир „***”,
намиращ се в имоти, находящи се в землищата на селата
*** и ***, ***, собственост на жалбоподателя „Напоителни системи” ЕАД, за
установяване на изпълнението на предписания за изпълнение на мерки за
осигуряване на безопасна експлоатация на язовирната стена и съоръженията към
нея, дадени с Констативен протокол с №08-02-65 от 04.06.2020 год., както следва:
1. „Да се премахне храстовидната растителност по водният и въздушният откос”, с
краен срок за изпълнение - 28.09.2020 год., като при проверката се установило,
че тези предписания не били изпълнени. При проверката, която била осъществена чрез
обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, посочените служители
на ДАМТН констатирали, че техническото състояние на язовира и съоръженията към
него е същото, каквото е било описано в посочения контстативен
протокол, т.е. че не са били извършени предписаните действия. За установеното при проверката бил съставен Констативен
протокол №08-02-200 от 19.11.2020 год. При извършване на проверката на място не
присъствал представител на дружеството-жалбоподател, но самият протокол бил
изпратен с писмо на дружеството и респ. бил получен от него и жалбоподателят бил
запознат с предписанията и сроковете за изпълнение. Въз основа на тези
констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до
извод, че даденото предписание не е изпълнено, приели, че това е нарушение на
чл.190а, ал.2 от Закона за водите, а субект на нарушението е собственикът на
проверения обект, за което бил съставен от служител на ДАМТН, АУАН №08-082 от 22.12.2020 год. против дружеството-жалбоподател.
АУАН бил съставен за това, че на посочената по-горе дата, „Напоителни системи”
ЕАД, в качеството си на собственик на язовира, не е изпълнил дадените, на
основание чл.190а, ал.1, т.З от Закона за водите, предписания: „Да се премахне
храстовидната растителност по водният и въздушният откос”, с краен срок за
изпълнение 28.09.2020 год. Актът бил съставен в присътввието
на упълномощено лице на нарушителя и бил редовно връчен на представителя на
нарушителя, като същият посочил, че има възражения по него. В законоустановеният срок били депозирани възражения от
дружеството и по възражението становище изразил актосъставителят,
който посочил, че същото е неоснователно. АНО също приел, че възражението е
неоснователно и въз основа на така съставеният АУАН, било издадено наказателно
постановление №НЯСС-108 от 17.06.2021 год. от председателя на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор, с което, на основание чл.201, ал.12 и
чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, на дружеството-жалбоподател било
наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1000
лева, за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, във вр.
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите. АНО приел, че случаят не съставлява
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и с оглед установените факти и обстоятелства,
наложил наказанието в минимален размер.
Изложената фактическа
обстановка районният съд е установил от представените по делото писмени
доказателства, обсъдени по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода
на съдебното производство свидетели. Съдът е дал вяра на показанията на
свидетелите относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката,
констатациите, до които cа достигнали в нейния ход и
тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви
и логически последователни, както и съобразени с останалите доказателства по
делото.
При така установените
факти, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е подадена в законоустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима. На следващо място съдът е констатирал, че при съставяне
на АУАН и издаване на процесното наказателното
постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт, како е посочил, че съставеният
акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на
чл.42 и следв. от ЗАНН, налице е описание на
нарушението с основните му съставомерни белези: дата,
начин на осъществяване и място. На следващо място, приел е, че не са допуснати и
нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в
присъствието на представител на дружеството-жалбоподател, т.к. при съставянето
и предявяване на акта, чрез овластено за целта лице,
е осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя, да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На
следващо място е приел, че са спазени давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда
като форма на
изпълнителното деяние - бездействие, а именно неизпълнение на предписание и че
от това стават ясни твърденията, както за датата на извършване на твърдяното
нарушение, така и за датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от
който започва да тече давностният срок и че в този
смисъл са неоснователни възраженията на дружеството- жалбоподател, Съдът е
посочил, че датата на извършване на нарушението е 29.09.2020 год., а
откриването на нарушението е 19.11.2020 год., като АУАН е съставен на
22.12.2020 год. На следващо място районният съд е посочил, че АУАН е съставен
от длъжностно лице от състава на АНО, което изрично е оправомощено
за това и в този смисъл е представената Заповед №А-237 от 08.06.2020 год. на председателя на ДАМТН,
поради коекто е приел, че възражението за липса на
материална компетентност на актосъставителя е
неоснователно. Посочил е, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
установяващ изискуемите реквизити.
От материалноправна
страна, районният съд е приел, че обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен
начин. Посочил е, че изпълнителното деяние на нарушението по чл.200, ал.1, т.39,
във вр. с чл.190а, ал.2, във вр.
с ал.1, т.3 от ЗВ, се изразява в неизпълнение на задължително предписание на
контролен орган на собствениците на язовири и/или на съоръженията към тях,
съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и
действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация
на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение,
както и че нарушението в случая е осъществено чрез бездействие, с особен субект
- собственик на язовир, за което има представени писмени доказателства,
обсъдени по-горе и приложени по делото, като по отношение на това качество на
жалбоподателят липсва спор. Съдът е посочил, че в конкретния случай е налице
нарушение, т.к. не са изпълнени дадени предписания и че в този смисъл, когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при
спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от
оспорването му, като индивидуален административен акт. Посочил е също, че от
друга страна, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт,
пораждащ административнонаказателната отговорност на
неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона
е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. Съдът е отбелязъл,
че в конкретната хипотеза, процесните предписания до
жалбоподателят са дадени с констативният протокол, цитиран по-горе и е следвало
да бъдат
изпълнени най-късно на датата, посочена от контролните органи, а деянията, с
които е осъществен съставът на административно нарушение по чл.200, ал.1, т.39
от ЗВ, са осъществени при бездействие и продължават да се извършват до
предприемане на съответното действие, в случая - до изпълнението на така
дадените предписания. С оглед изложеното, районният съд е намерил, че от
обективна страна са осъществени признаците на състава на административно
нарушение по цитираната разпоредба, както правилно деянието било квалифицирано
от АНО. Посочил е, че вмененото нарушение е формално, на просто извършване,
чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е
безпротиворечиво и категорично е установено.
На следващо място, според
решаващия съдебен състав, случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът
е посочил, че при определяне на маловажните случаи при административните
нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9
от НК и че действително, в настоящият случай не се установява да са настъпили
някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но че това, само по себе си, не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцирал това,
дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това, дали е
свързано с настъпването на някакви вредни последици. Посочил е също, че за да
се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на
вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които
могат да обосноват изводи в тази насока и че в случая е безспорно, че вредни
последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да
настъпят вследствие на неподдържан в добро техническо и експлоатационно
състояние язовир. Съдът е намерил също, че в случая АНО правилно е определил
размера на санкцията, като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН,
като е посочил, че за конкретното нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ,
санкционната норма на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда „имуществена санкция”,
в размер от 1000 лева до 20000 лева, при което наложената на дружеството
„имуществена санкция”, в размер на 1000 лева, се явява правилно и
законосъобразно определена, предвид извършеното деяние.
Така, по тези
съображения, Момчилградският
районен съд е извел и окончателния си извод, че атакуваното
наказателно
постановление се явява правивно и законосъобразно и
като такова, с обжалваното решение го е потвърдил.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, напълно се споделя и от
настоящата касационна инстанция, като изводите на решаващия състав на Момчилградския районен съд, подробно мотивирани,
съответстват на приложимия материален закон и се споделят в пълна степен и от
настоящата касационна инстанция.
В тази връзка, съдът в
настоящия състав намира за напълно неосноватено
оплакването, инвокирано в касационната жалба, че е
изтекъл предвидения в чл.34 от ЗАНН преклузивен срок
за съставяне на АУАН и при това положение, съгласно трайната съдебна практика,
че преклузията е погасила възможността за реализирането
на отговорността и следователно, че изобщо е изключена възможността за
реализиране на материалното санкционно правоотношение. Тук следва най-напред да
се посочи, че регламентираните в чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН срокове не са преклузивни, а давностни, както
правилно е отбелязъл в мотивите към атакуваното
решение и районния съд. Съгласно чл.34, ал.1, предл.
ІІ/второ/ от ЗАНН, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението, т.е. законодателят е предвидил два такива
срока – по-кратък, тримесечен, и по-дълъг, едногодишен, които се изчисляват от
различен начален момент, като в много случаи обаче, тези начални моменти могат
и да съвпаднат. В конкретния случай, дадените от контролните органи на ДАМТН
предписания с Констативния протокол с №08-02-65 от 04.06.2020 год., а именно:
1. „Да се премахне храстовидната растителност по водният и въздушният откос”, са
били с краен срок за изпълнение - 28.09.2020 год. Така, след като те не са били
изпълнени в този срок, от следващата дата – 29.09.2020 год., нарушението вече е
било факт и съответно, от този начален момент следва да се изчислява по-дългият,
едногодишен давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН,
като е ясно, че същият изтича на 29.09.2021 год. включително. По съществения
въпрос е обаче, от кой момент следва да се изчислява по-краткият, тримесечен давностен срок – дали от момента на констатиране на
нарушението, т.е. от датата 19.11.2020 год., когато е била извършена последващата проверка за изпълнение на дадените предписания
и при която е констатирано, че същите не са изпълнени, т.е. когато в
действителност, от контролните органи на ДАМТН е установено нарушението, а
съответно и нарушителят, или от датата 29.09.2020 год., когато нарушението вече
е било факт, но същото все още не е било установено. В конкретния случай, касаторът „Напоителни системи” ЕАД *** не е изпълнил
даденото му задължително предписание в указания от контролните органи срок – до
28.09.2020 год. вкл. и по този начин, от следващия ден – 29.09.2020 год.,
посредством бездействието си, той е започнал да осъществява състава на
нарушението по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1,
т.3 от Закона за водите, като това негово бездействие е продължавало трайно и
непрекъснато във времето и до датата на установяване на това нарушение, при
извършената последваща проверка – на 19.11.2020 год.,
а явно е продължило и до съставянето на АУАН, а именно – до 22.12.2020 година.
От това следва, че конкретното нарушение се е осъществяло трайно, продължаващо
и непрекъснато в продължение на един сравнително голям период период от време – от 29.09.2020 год. до 19.11.2020 год.,
респ. и до 22.12.2020 год. От доказателствата по делото, приобщени в хода на
производството пред въззивния съд, а и от словесното
описание на нарушението в АУАН и в процесното
наказателно постановление, става ясно, че самото нарушение и съответно
нарушителят, са били установени на датата 19.11.2020
год., при извършената последваща проверка, на
място, на посочения язовир „***” в землищата на селата *** и ***, ***, като при
това положение, 3 /три/ - месечният давностен срок по
чл.34, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН ще изтече на
19.02.2021 год. включително, до която дата следва и може законосъобразно да се
състави и АУАН за това конкретно нарушение, като е пределно ясно, че в тази
хипотеза не се излиза извън рамките и на едногодишния срок по чл.34, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН за съставянето на АУАН, считано
извършването на нарушението или в случая – считано от началния момент на
осъществяване, чрез бездействие, на това продължено нарушение. АУАН, въз основа
на който е издадено процесното наказателно постановление,
е съставен, а и връчен, на датата 22.12.2020 год., т.е. категорично в рамките
на този тримесечен давностен срок, считано от датата
на установяване на нарушението и на нарушителя, от което следва, че същият е
съставен законосъбразно.
Дори и да не бъде споделено
горното становище и да се приеме, че АУАН за това конкретно нарушение следва да
бъде съставен в тримесечен срок, но считано от датата 29.09.2020 год., на която
дата нарушението вече е станало факт, то в този случай, тримесечният давностен срок по чл.34, ал.1, предл.ІІ
/второ/ от ЗАНН изтича на датата 29.12.2020 год. включително. Както бе посочено
и по-горе, АУАН, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление, е съставен, а и връчен на упълномощеното от
дружеството лице, на датата 22.12.2020 год., т.е. 7/седем/ календарни дни преди
тази дата, т.е. пределно ясно е, че и при възприемане на този начален момент за
изчисляване на срока, актът категорично е съставен в рамките на предвидения
тримесечен давностен срок.
По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай АУАН
не е съставен след изтичането на
тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН и съответно, не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да представлява абсолютна пречка за
развитието на административнонаказателното
производство и която пречка, от своя страна, да има за последица
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление и да води до
неговата отмяна.
Касационната инстанция в
настоящия състав в пълна степен споделя и изводите на районния съд, касаещи
евентуалното приложение на чл.28 от ЗАНН, досежно
конкретното нарушение. Съвсем правилно, в тази връзка,
районният съд е посочил, че нарушението по чл.190а, ал.2, във вр.
с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, е формално и за
осъществяването му са без значение вида и размера на обществено вредните
последици, каквито в случая не се установява да са настъпили, но се споделя
извода, че такива биха могли да настъпят, вследствие на неподдържания в добро
техническо и експлоатационно състояние язовир. Според настоящия касационен
състав, не може да се приеме, че нарушението съставлява маловажен случай и
поради това, че същото касае и е свързано по принцип и със сигурността на
язовирните стени и съоръженията към тях в експлоатация, както при нормални
условия, така и при експлоатация в екстремни и авариийни
условия. Няма спор, че след като нарушението е формално, то
не следва да се прави преценка за наличието или значителността, респ. за
липсата или незначителността на настъпили вредни последици от същото, като
смекчаващо отговорносттта обстоятелство, което да
влияе и върху цялостната преценка за обществената опасност на това деяние. При формалните нарушения, като критерий за
определяне на степента на обществената опасност може да се изведе от естеството
на нарушението, т.е. в зависимост от сферата или отрасъла на държавно
управление, което се засяга от извършеното нарушение или респ. обществените
отношения, които са регулирани по съответен ред и начин от законов или
подзаконов нормативен акт и чиято регулация е нарушена по някакъв начин от
деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а на следващо
място, като такъв критерий за определяне степента на обществена опасност може
да се изведе именно степента на засягане на тези обществени отношения, като тя
от своя страна може да изрази чрез обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, а също и неговото евентуално отстраняване в един кратък или
непродължителен срок, за каквото в случая няма данни. Според настоящия съдебен
състав, степента на обществена опасност, включително и на формалните
административни нарушения, не може да се определя принципно, според общ
критерий, характеризиращ вид деяние или обект на нарушение, макар и съдебната
практика в тази насока да е твърде противоречива. Процесното
нарушение е типично за вида си и не разкрива някаква по-ниска степен на обществена
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажно.
Със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото
състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях
и са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Законодателят
е преценил, че неспазването на задължителните, дадени от държавен орган,
предписания относно поддържането на язовирните съоръжения в състояние,
отговарящо на нормативните изисквания, е от особено важно обществено значение. Общественоизвестни са случаите, при които, при преливане на
язовири при рязко покачване на водата, се достига до наводняване на населени
места и дори смъртни случаи. Поради това, неизпълнението на задължителни
предписания, дадени от
компетентния държавен орган, осъществяващ контрола
върху експлоатацията на язовирите и съоръженията към тях в Република България,
не следва да се приема за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и в
конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от
Закона за административните нарушения и наказания. По тези съображения
касационната инстанция намира, че доводът, т.е. оплакването, инвокирано в касационната жалба в тази насока, също е
неоснователно, както и намира, че правилно първоинстанционният
съд е стигнал до крайния извод, че атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно издадено. След като
е потвърдил с обжалваното решение процесното
наказателно постановление, районният съд е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Така,
с оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция намира жалбата на „Напоителни
системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния
му директор Д. Ч., с изложените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и
недоказана, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното
в настоящото касационно производство решение на първоинстанционния съд
не е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, т.е. не
са налице касационни основания за отмяната му, поради което и обжалваното
решение на Районен съд - Момчилград, като законосъобразно и правилно, постановено
при правилнта преценка на събраните доказателства и без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
При
този изход на делото и предвид своевренно направеното
искане за присъждане на деловодни разноски от ответника по жалбата в
депозираното преди съдебното заседание писмено становище, съдът
назмира, че на основание
чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от
ЗАНН, на административнонаказващия
орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен
в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение
на НБПП, а по
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая, по по
настоящото дело е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал писмено становище, поради
което следва да се присъди възнаграждение
в минималния размер от 80 лева. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор/ДАМТН/, именно в полза на същата, в качеството й на
юридическо лице на бюджетна издържка, съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствесния правилник на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.IV от АПК и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №49
от 01.09.2021 год., постановено по АНД №174/2021 год. по описа на Районен съд – Момчилград.
ОСЪЖДА „Напоителни
системи” ЕАД, със седалище и адрес ***, с ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния му директор Д. Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Държавна агенция за метрологичен
и технически надзор/ДАМТН/, с адрес на управление ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.