Р
Е Ш Е Н И Е
19.10.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.Петрова
гражданско дело номер 640
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са съединени в условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни
искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, от Е.А.Е. ЕГН ********** с адрес *** срещу П.н.Р.Б. ***, със седалище и адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от повдигнатото от Прокуратурата
на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на ВПРС, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 05.10.2016 г./датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата и за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 350.00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди /извършени разходи с оглед защитата му в наказателното производство-адвокатско възнаграждание/, от повдигнатото от
Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на ВПРС, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 05.10.2016 г./датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода от 13.01.2013 г., когато за
пръв път бил призован в качеството му на свидетел в РУ-В.Преслав до 05.10.2016
г., датата на която е влязла в сила оправдателната му присъда по НОХД№411/2014
г. по описа на ВПРС бил поставен в една извънредно стресова ситуация, която се отразила
изключително зле, както за него, така и за близките му. На 10.04.2014 г. бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с
чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК. Това обвинение и тези дела накърнили доброто му име и му причинили
неудобства, притеснения и срам пред
близките, съгражданите и познатите му. Въпреки, че бил невинен прокуратурата
поддържала обвинението за посоченото престъпление до края на наказателното
производство пред ШОС. Освен това в следствие на необоснованото и недоказано
обвинение, което налагало и непрекъснатото да отсъства от работа, за да се
явява пред органите на разследването и съда, било прекратено и трудовото
правоотношение. По време на цялото наказателно производство изпитвал и притеснение,
отказвал да се храни, станал нервен и се стряскал на сън. Поради взетата му
мярка за неотклонение „подписка“ не можел да пътува извън града и да си търси
работа. Съобразно изложеното счита, че са му нанесени неимуществени вреди,
които оценява на 10 000.00 лева. За да осигури защитата си в наказателното
производство му били необходими средства за заплащане на адвокатски
възнаграждения в размер на 350.00 лв. Поради което претендира и заплащане на
причинени имуществени вреди в посочения размер. Предвид горното моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочените
суми за причинени имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на повдигане на обвинението в ДП, до окончателното изплащане
на сумата, както и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска, счита че не са представени доказателства установяващи
изложените от ищеца обстоятелства, както за настъпилите неимуществени, така и
за настъпилите имуществени вреди, които да са в причинна връзка с обвинението
за което е бил оправдан, алтернативно заявява че исковете са прекомерно
завишени. В представената писмена защита представителят на ответната страна
Прокуратура на РБългария поддържа изложеното в
отговора и го доразвива. Претенцията за заплащане на разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение също счита за неоснователна.
От събраните по делото доказателства
и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установи следното от фактическа и правна страна:
Видно от материалите по НОХД№411/2014 г. по описа на
ВПРС, същото е образувано въз основа на внесен от ВПРП
обвинителен акт срещу ищеца, за това че на
24.01.2013 г., в землището на
с. Сушина, общ. Върбица, обл. Шумен,
като помагач,
в съучастие с помагача Илиян Велинов Илиев
от гр. Велики
Преслав-горски стражар, без
редовно писмено позволително извозил с товарен автомобил „ГАЗ
На 26.03.2013г. е образувано досъдебно
производство №114/2013г. по описа на РУ-Велики Преслав срещу М.Е.А.., за това, че на 25.01.2013г. от ДГС,
без редовно писмено позволително транспортирал 7 куб.ч. дървета-бук и
габър-престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
С постановление за
привличане на обвиняем от 10.04.2014г., ищецът Е.А.Е.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.235, ал.3, т.2 вр. с чл.235, ал.1,пр.5 вр. с
чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 24.01.2013г., край община Велики Преслав,
като помагач, в съучастие с Илиян Велинов Илиев-служител по горите. Взета му е мярка за неотклонение „подписка”.
С постановление от 19.03.2014г. наказателното производство по досъдебно
производство №114/2013г. водено срещу обвиняемия Илиян Велинов Илиев и Е.А.Е. е
спряно, на основание чл.199 и чл.244, ал.1,т.1 вр. с
чл.25, ал.2 от НПК. С постановление от 08.04.2014г. разследването е
възобновено.
По внесения срещу ищеца Е. и срещу Илиев обвинителен акт от ВПРП е образувано НОХД№411/2014г. на ВПРС. С присъда
№14/30.05.2016г. Е. е бил признат за невинен
в това, че на 24.01.2013 г., в землището на с. Сушина, общ. Върбица, обл. Шумен, без редовно писмено позволително извозил с
товарен автомобил „ГАЗ 53” с рег. № Н1400АХ, собственост на В.Е.А.от гр. Велики
Преслав, от горския фонд – от отдел 66„ж” на ТП „ДГС Преслав” гр. Велики
Преслав, местността „Жълта локва”, 7,5 пр. куб. м дървета, от които: 7 пр. куб.
м дърва за огрев – еднометрови секции дъб и габър и 0,5 пр. куб. м нарязани
дърва за печка в 4 бр. чували, на обща стойност 216,00 лева, като деянието е
извършено в съучастие със служител по горите – Илиян Велинов Илиев – горски
стражар в ТП „ДГС Преслав” гр. Велики Преслав, който се възползвал от
служебното си положение – умишлено улеснил извършването на престъплението чрез
разрешаване на извозването на горепосочените дървета от горския фонд без
редовно позволително – престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2 вр.
чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Присъдата е била протестирана от прокурор при
ВПРП и с решение №79/05.10.2016г. по ВНОХД№283/2016г. на ШОС, потвърдена.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответната страна, че за продължителността на съдебната фаза не
следвало да се ангажира отговорността на прокуратурата, а досъдебното производство било приключило в кратък срок.
Прокурорът във фазата на предварителното разследване е носител на
правомощия, свързани с движението на наказателното производство, включително по
отношение на неговото прекратяване, внасяне на обвинителния акт в съда и вида
на взетата мярка за неотклонение. Съответно негова е и преценката да поддържа
или не и едно обвинение и в съдебната фаза. В настоящия случай
представителят на обвинението не само е поддържал повдигнатото срещу Е.
обвинение, но е и протестирал оправдателната присъда на първоинстанционния
съд.
Като взе предвид материалите от наказателното
производство, според съда посочените негативни последици в нематериалния бит на
ищеца са в причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство за
престъпление, за което е оправдан и
съдът като взе предвид тяхната интензивност, продължителност от 10.04.2014г.,
привличане в качеството на обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда на 05.10.2016 г., изцяло
потвърдена от втората инстанция, намира че искът за неимуществени се явява
основателен за сумата от 4 000.00 лева. За разликата от 4 000.00 лева,
до пълния предявен размер от 10 000 лева искът се явява недоказан, поради
което следва да се отхвърли.
Не са представени доказателства от ищеца за сочените в
исковата молба обстоятелства-прекратяване на трудов договор и др.
неблагоприятни последици, които да са в причинна връзка с повдигнатото
обвинение.
При преценка действително претърпените вреди съвкупно, с
всички обстоятелства по делото следва да се съобрази и обремененото съдебно
минало
на ищеца/решение № 112/14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г.,
IV г.о./ Така в случая от представената справка за съдимост се
установява, че Е. има едно предходно осъждане, поради което следва да се приеме, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото
процесно обвинения и мярка за
неотклонение са се отразили на
ищеца в относително по-малка степен и интензитет, в сравнение с лице, което не
е извършвало престъпление и
не е било обект на наказателно
преследване.
От приложеното по НОХД№411/2014 г. на ВПРС договор за правна защита и съдействие
кочан №********** 10.04.2014 г. се установи, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в производството в размер на 300.00 лв., поради което претенцията е основателна и доказана и като така следва да
бъде уважена. В договорът е указан вида на плащане-„в брой” и сумата е внесена
в брой. В този случай, договорът има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. В случая не сме изправени и пред хипотеза на заплащане на възнаграждение
за двама адвокати, поради което в претенцията в останалата й част за сумата от
50.00 лв. за друг адвокат следва да бъде отхвърлена.
Отговорността на държавата за
вреди от незаконни действия на правозащитните органи по реда
на чл. 2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този правно релевантен
момент се дължи и заплащането на мораторна лихва. В случая
оправдателната присъда е влязла в сила на
05.10.2016 г., от която дата следва да бъдат присъдени претенциите за имуществени и
неимуществени вреди на ищеца.
На основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни
разноски, съразмерно на уважената част от исковете, но поради не представяне на
доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение и реализирани други
разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.А.Е.
ЕГН ********** с адрес *** сумата 4 000.00 (четири хиляди) лева представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на повдигнатото от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване на престъпление
по чл.235, ал.3, т.2 вр. с
чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на
ВПРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.10.2016
г., до окончателното и изплащане по
иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата от 4 000.00 лева до
пълния предявен размер от 10 000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е.А.Е.
ЕГН ********** с адрес *** сумата 300.00
(триста) лева представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от
категорията на претърпяна загуба-заплатено адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат на повдигнатото
от Прокуратурата на РБ обвинение в извършване
на престъпление
по чл.235, ал.3, т.2 вр. с
чл.235, ал.1, предл.5-то, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 05.10.2016 г. присъда по НОХД№411/2014 г. по описа на
ВПРС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 05.10.2016
г., до окончателното и изплащане по
иск с правно основание чл.2 ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за разликата от 300.00 лева до пълния
предявен размер от 350.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- гр.Шумен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните .
Районен
съдия: