ОПРЕДЕЛЕНИЕ №113
гр. Варна, 20.02.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията
Славов в. ч. гр. дело № 78/20г., намира следното:
Производството е образувано по частна
жалба, подадена от Г.Т.К.
от гр. Варна чрез адв. Ж.Т. ***, против определение № 272/27.01.20г. по т.д. №
22/20г. на ОС-Варна, с което производството
по делото е било
спряно до приключване с влязла
в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, удостоверени в КП за ПТП с пострадали лица № 2019-1038-140, водено по ДП № 341/2019 г. по описа на РУ
– Шумен, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Счита се, че определението е неправилно поради
противоречие с материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост,
тъй като липсва висящо наказателно производство пред съд, относно деянието, от
което се твърди, че са причинени вредите, чието обезщетение се претендира по
гражданското дело. Счита се, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1,
т. 5 от ГПК, тъй като липсва констатация за наличието на престъпни обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на правния спор, както и че не е
невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство
по реда на ГПК. Сочи се, че спирането на производството на осн. чл. 229, ал. 1,
т. 5 от ГПК има за цел, когато в гражданското дело се разкрият данни за
извършено престъпление, да се изчака наказателната присъда относно тези
обстоятелства, която присъда да бъде съобразена от гражданския съд на осн. чл.
300 от ГПК. И спирането е необходимо, само когато фактът на престъплението не
може да бъде установен по реда на гражданския процес, а спорното право е
обусловено от тези факти. Тъй като по настоящото дело са направени искания за
събиране на доказателства за установяване на фактическия състав на непозволеното
увреждане, то същото може да бъде доказано в гражданското производство.
Предвид липсата на изпратен
препис от исковата молба на ответника, то и по аналогия на предписанието на чл.
129, ал. 3 от ГПК, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт
и при наличието на доказателства за надлежна представителна враст, поради което същата е процесуално допустима.
За да се произнесе съдът взе предвид следните обстоятелства:
Пъровинстанционното производство
е образувано въз основа на подадената от Г.Т.К. от гр. Варна против Гаранционен
фонд, гр. София искова молба за заплащане на:
- сумата от 80 000 лв. като
обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на претърпяно ПТП на 22.03.19г., причинено от
неправоспособния водач Н. Г. Н., управлявал след употреба на
алкохол с концентрация от 2.20 промила,
нерегистрирано и незастраховано по Застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите МПС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.09.19г. до окончателното ѝ изплащане;
- сумата от 3116 лв. като
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от посоченото ПТП,
изразяващи се в тоталната щета на собствения му лек автомобил /с посочени
индивидуализиращи данни/, ведно със законната лихва върху тази сума от
15.10.19г. до подаване на исковата молба в размер на 72.51 лв., както и от
деня, следващ подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба е наведено
твърдение, че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 341/19г. по описа
на РУ на МВР – гр. Шумен. По същото е бил установен чрез назначена
авто-техническа експертиза механизма на настъпване на процесното ПТП – поради
неправомерно предприета маневра от водача Н. Г. Н.. Към исковата молба са
представени документи, които се претендира да бъдат приети като доказателства
по делото.
За целите на настоящото
производство представените с исковата молба документи следва да бъдат
коментирани. От същите се установява, че причината за настъпване на ПТП на
22.03.19г. е, че при извършване на маневра от участник 1 /Николов/ за излизане
от път с предимство, не пропуска движещият се срещу него участник 2 /К./, който
го блъска, с което е станал причина за настъпване на тежко ПТП /така от
Констативния протокол за установяване на ПТП с пострадали хора от 22.03.19г.,
изготвен от служител на ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция/. При последното
ищецът е претърпял фрактури в дясна глезенна става и дясно стъпало, като е
посочена основна диагноза „Счупване на петната кост“ /така от лист за преглед
на пациент в Спешното отделение на МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и другите
медицински документи/. От резолюция на зам. райнон прокурор на РП-Шумен от
27.05.19г. е видно, че ДП № 341/19г. по описа на ШРП се води за престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, по което са извършени процесуално-следствени действия – оглед на
ПТП, разпит на свидетели, приобщени са документи и е назначена САТЕ /л. 61/.
Депозираното по посоченото досъдебно производство заключение на САТЕ е
представено от ищеца с исковата молба.
От отговора на запитването от
първоинстанционния съд, изпратен от РУ на МВР – Шумен на 21.01.20г., се
установява, че разследването по ДП № 341/19г. продължава и към момента не е
изготвена назначената по делото СМЕ, като след представянето ѝ ще бъдат
извършени и други процесуално-следствени действия по наказателното
производство.
С оглед на така установените по-горе факти, относими към предмета на
настоящото производство, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 229, ал.
1, т. 5 от ГПК исковото производство се спира, когато при разглеждане на
гражданското дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на
които зависи изходът на гражданския спор. Въведената абсолютна процесуална
пречка за упражняването на правото на иск е наличието на преюдициалност на наказателното
правоотношение по установяване на престъпното деяние и реализирането на
наказателната отговорност на дееца, спрямо предмета на гражданското дело, така
че гражданския съд да може да вземе предвид наказателната присъда по фактите,
посочени в нормата на чл. 300 от ГПК. Спирането при посочената хипотеза не
изисква да е образувано наказателно преследване за установяване на
наказателното правоотношение /досъдебно или съдебно наказателно производство/,
но изисква престъпните обстоятелства, които следва да се установят от
наказателния съд, да имат решаващо значение за правилното решаване на
гражданския спор /така в „Българско гражданско процесуално право“, изд.
„Сиела“, София, 2012г., стр. 480, както и в определението на ВКС, цитирано от
ВОС в обжалваното определение и цитираната в него практика на ВКС./.
От коментираните по-горе
документи, представени с исковата молба, може да се направи извода, че същите
удостоверяват, че на 22.03.2019г. е настъпило ПТП, причинено от неправилно
предприета маневра от Н. Г. Н., за когото е констатирано
наличието на управление на МПС без свидетелство за управление и след употреба
на алкохол от 2.20 промила, при което на ищеца е причинена телесна повреда.
Деяние, извършено при посочените
по-горе обстоятелства, попада в очертан престъпен състав на р. ІІ от гл. ХІ от
Особената част на НК. Освен това за същото деяние е образувано и досъдебно
производство за установяване извършването на престъпление, което прокуратурата
е квалифицирала към настоящия момент като такова по чл. 343, ал. 3, б. „а“ във
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК – който при
управление на МПС в пияно състояние или е управлявал, без да има необходимата
правоспособност, наруши правилата за движение, като допуска причиняването на тежка
или средна телесна повреда на другиго.
Липсата на привличането на лице
като обвиняем по посоченото досъдебно производство към настоящия момент, няма
значение за хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК.
Фактическият състав на горното престъпно
деяние, което може да бъде установено само от наказателния съд, предпоставя и
отговорността на Гаранционния фонд, който отговаря за имуществени и
неимуществени вреди от телесни увреждания, причинени на територията на
Република България от незастраховано МПС /по арг. от чл. 557, ал. 1 от КЗ/.
С оглед на изложеното по-горе,
следва да се приеме, че гражданското производство законосъобразно е било спряно
на посоченото правно основание до установяването /или отказа да се установят/
от компетентния орган на престъпните обстоятелства, от установяването на които
зависи изходът на гражданския спор /относно извършването на деянието, вредите,
тъй като са част от престъпния състав и неговата противоправност/, поради което
обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 272/27.01.20г. по т.д.
№ 22/20г. на ОС-Варна.
Определението може да се обжалва
с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на частния
жалбоподател пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: