№ 38
гр. Луковит , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и седми
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Веселка Кр. Петкова
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело
№ 20204320100651 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по повод п одадена искова молба от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу АЛ. З. Ф. с
ЕГН **********, с правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК – с цена на иска 95.94
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество предявява исковата
си претенция срещу ответника АЛ. З. Ф., въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019
г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания "БТК" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам.
Твърди се, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
е привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Твърди се, че между „БТК” ЕАД, ЕИК******** и АЛ. З. Ф. с ЕГН ********** е
сключен Договор за електронни съобщителни услуги с клиентски номер *********** от
дата 17.03.2017 г., с който му е предоставена мобилна услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечен абонамент 29.99 лева с добавени
следните допълнителни пакети - Удвоени MB на максимална скорост на абонамент 1.99
1
лева/месец. Срокът на Договора е бил за 24 месеца, съответно до 17.03.2019 г. Въз основа на
сключени договори за предоставянето на електронни съобщителни услуги с индивидуален
клиентски номер *********** от дата 17.03.2017 г. между ответника АЛ. З. Ф. и „БТК”
ЕАД, са издадени фактури за периода от 22.03.2017 г. до 21.07.2017 г. на стойност 73.73 лева
за незаплатени далекосъобщителни услуги, за които не се отнася настоящата претенция.
Твърди се, че след едностранното прекратяване на индивидуалните договори на
ответника мобилният оператор е издал по клиентски номер № *********** на дата
22.08.2017 г. крайна фактура № **********. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в
размер на 122.23 лв., от които за ищеца интерес представлява част от сумата до размер на
95.94 лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода. Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 25.07.2017 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент – така че абонатът е в неизпълнение на договорите си, заведени под
клиентски номер ***********, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонаментите VIVACOM Smart L и Удвоени MB на макс. скорост - съответно до дата
17.03.2019 г.
Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признаете за установено
по отношение на ответника АЛ. З. Ф., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК********, в размер 95.94 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер *********** от дата 17.03.2017 г., сключен между ответника и
мобилния оператор "БТК" ЕАД, ЕИК********, представляващо сбор от трикратния размер
за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена
фактура № **********/ 22.08.2017 г. за периода от 22.07.2017 г. до 21.08.2017 г.
Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Договор за цесия от
дата 16.10.2018 г.; Пълномощно; Договор за цесия от 01.10.2019 г.; Извлечение от
Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г.; Договор за мобилни услуги с
клиентски номер ***********; Заверени копия на фактури; Общи условия на Мобилния
оператор за далекосъобщителни услуги; Уведомление за цесия.
Направено е доказателствено искане за прилагане по делото на материалите по ЧГД
№ 355/ 2020 г. по описа на PC Луковит.
Отправена е молба, в случай, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и
не се яви в първото по делото заседание, съдът да постанови неприсъствено решение по
смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да признаете за установено вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и
да присъдите на ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски
хонорар и заплатена държавна такса.
2
Исковата молба и доказателствата са връчени на ответника АЛ. З. Ф. на 17.03.2021 г.
по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК и в предоставения 1-месечен срок не е представил
отговор на исковата молба.
Претендираното парично вземане има своето материално правно основание в чл. 415,
вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, вр. чл. 99 Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, вр. чл. 228, ал. 1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като с
преписа от Разпореждането по чл. 131 от ГПК от 05.01.2021 г., връчен на ответника на
17.03.2021 г. по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК чрез неговата майка З.Ф.Б., която се е
задължила да предаде съобщението, е указал на последния неблагоприятните последици,
свързани с неподаването на писмен отговор в срок и неявяването на негов представител в
съдебно заседание.
С молба-становище вх. № 1511 от 25.05.2021 г., процесуалният представител на
ищеца е поискал срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че
са налице предпоставките за това.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен. От
доказателствата по делото се установява наличието на валидно облигационно отношение по
предоставяне на мобилни услуги на ответника от страна на мобилния оператор "БТК" ЕАД.
По тези съображения съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални
предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че ответникът АЛ. З. Ф. дължи на ищеца
„ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* процесната сума от 95.94 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер *********** от дата 17.03.2017 г.,
сключен между ответника и мобилния оператор „БТК” ЕАД, представляващо сбор от
трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № **********/ 22.08.2017 г. за периода от 22.07.2017 г. до
21.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 12.08.2020 г. датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на „ЮБЦ“ ООД направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 205.00 лева /заплатени адвокатско възнаграждение и държавна
такса/, и по заповедното производство в размер на 25.00 лева за заплатена държавна такса.
Следва да се отхвърли претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
180.00 лева на заповедното производство, тъй като с разпореждане № 260007 от 14.08.2020
г. заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която се претендира разноски в
размер на 180 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, поради недоказаност на
реално плащане.
Предвид изложеното, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на парично вземане на „ЮБЦ“
ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Б." №**, вх. *, ет. *, срещу АЛ. З. Ф. с
ЕГН **********, с адрес: с. Д., ул. „"О"“ №**, за сумата от 95.94 /девет десет и пет лева и
94 ст./ лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски
номер *********** от дата 17.03.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
"БТК" ЕАД, ЕИК********, представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси
3
на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №
**********/ 22.08.2017 г. за периода от 22.07.2017 г. до 21.08.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от 12.08.2020 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК АЛ. З. Ф., с горната самоличност, да
заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* направените по делото разноски в настоящето
производство в размер на 205.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК АЛ. З. Ф., с горната самоличност, да
заплати на „ЮБЦ“ ООД, ЕИК ********* направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 355/
2020 г. на Районен съд Луковит, в размер на 25.00 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
ПРЕПИС от неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, да се
връчи на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4