Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.05.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ A състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛОЗАР
Д.
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Йовчева въззивно гражданско дело № 16622 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД
„А.“ срещу решение от 17.03.2018г. по гр.д. № 7889/2017г. на СРС, 59 с-в, поправено
с решение от 07.08.2018г. по същото дело, в ЧАСТТА, с която са уважени
предявените от ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу жалбоподателя положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимост на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4148/2016г.
на СРС, 59 с-в , както следва – изцяло иска за главницата за сумата 198. 98 лв.
– регресно вземане за платено обезщетение
по щета № 470311111109040, ведно с направените ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., ведно със законната лихва от 26.01.2016г. до окончателното
изплащане, сумата 60. 46 лв. – лихва за забава за периода 25.01.2013г. –
25.01.2016г. и сумата 700 лв. – разноски общо за заповедното и исково
производство.
Въззивникът – ответник обжалва
решението в посочената част, с доводи за неправилност и необоснованост. Твърди,
че СРС неправилно е приел, че след приспадане на доброволно заплатеното
обезщетение от 695. 80 лв., ответникът дължи претендирания остатък от
застрахователно обезщетение, тъй като съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство САТЕ, размерът на вредите по средни пазарни
цени с вложени оригинални части и части от алтернативни доставчици възлиза общо
на сумата 699. 82 лв. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
кредитирал като средна пазарна стойност на присъденото обезщетение, тази по
фактури за извършения ремонт. Моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да отхвърли исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник ЗАД
„Б.В.И.Г.“ оспорва жалбата в писмен
отговор. Твърди, че определеният от вещото лице в хода на първоинстанционното
производство размер на претендираното обезщетение правилно не е кредитиран от
СРС, тъй като вещото лице е определило стойността на дължимото обезщетение
съгласно Методиката към Наредба № 24/2006г. за уреждане на претенции за
обезщетения на вреди, причинени на МПС, която е неприложима в случая. Сочи, че
е оспорил своевременно заключението на приетата в първоинстанционното
производство САТЕ, като моли съда да кредитира приетото във въззивното
производство заключение на САТЕ и да потвърди решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Решението в частта за
отхвърляне на иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. ч 86, ал. 1 ЗЗД е влязло в
сила,като необжалвано.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният
съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо в атакавуната част.
При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата
на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното: Решението е
правилно като краен резлутат, а жалбата - неоснователна. С оглед доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
Производството пред СРС е образувано по предявени обективно съединени
искове с правно основаниечл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено дължимостта на сумата 198. 98 лв. – главница, представляваща остатък
от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение и направени
ликвидационни разходи за вреди от ПТП, настъпило на 17.06.2011г. в гр. София,
ул. „********и сумата 60. 69 лв. –
лихва за забава общо за периода 10.06.2015г. – 14.04.2016г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 4148/2016г. на
СРС, 59 с-в.
СРС е уважил исковете, като е приел, че по делото е доказан фактическият
състав на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/. По отношение на размера на претендираното
обезщетение, съдът не е кредитирал заключението на приетата САТЕ, като е уважил
изцяло иска за главницата съобразно стойността на извършения ремонт по
фактурираната стойност в сервиз.
В случая спорен по делото е единствено въпросът относно размера на
претендираното застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм/, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Според разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от КЗ, застрахователното обезщетение
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да е по-голямо от уговорената застрахователна сума, а
последната съответно не може да надвишава действителната или възстановителната
стойност на застрахованото имущество - чл. 203, ал. 1 от КЗ. В чл. 203, ал. 2 и
ал. 3 от КЗ се съдържа легална дефиниция на понятията действителна и
възстановителна стойност. В случай, че страните по договора за имуществено
застраховане не са уговорили друго, се приема, че застрахователната сума е
определена съгласно действителната стойност на имуществото - чл. 203, ал. 4 от КЗ.
В случая е прието за безспорно от
съда, а и установено от доказателствата по делото, че на 17.06.2011г. в гр.
София, ул. „Никола Габровски“ е настъпило ПТП, при което е увреден лек
автомобил „Пежо Партнер“, рег. № ******, който е бил имуществено застрахован
при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица ******, със срок на
валидност 08.10.2010г. – 07.10.2011г. След оценка на щетите, на увредения
собственик е заплатена сумата 869. 78 лв. по фактура стойност на автосервиз „Й.Е.С.“.
Няма спор също по делото и е установено, че виновният водач, управлявал лек
автомобил Ситроен ЗХ, рег. № ******, е бил застрахован по задължителна
застраховка ГО при ответното дружество, на когото е изпратена и връчена регресна покана с искане за заплащане на
сумата 894. 78 лв. Няма спор също, че ответното дружество е заплатило
извънсъдебно на ищеца застрахователно обезщетение в размер на сумата 695. 80
лв. по процесната щета.
Съгласно заключението на приетата пред
първоинстанционния съд САТЕ, стойността, необходима за възстановяване на
процесния увреден лек автомобил, е в размер на сумата 699. 82 лв. Заключението
е оспорено своевременно от ответника, тъй като размерът на обезщетението е определен
съобразно Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
Съгласно констатациите на вещото лице
по САТЕ, допусната и приета в хода на въззивното производство, размерът на
претендираното обезщетение по средни пазарни цени към момента на ПТП, възлиза
на сумата 965. 72 лв., като сервизът, извършил възстановяването, е вложил задна
броня втора употреба.
С оглед изложеното, жалбата на релевираните в нея
доводи се явява неоснователна и недоказана. С оглед неоспореното заключение на
приетата във въззивното производство САТЕ, искът за главницата е изцяло доказан
по размер, тъй като определеният от вещото лице размер на щетите по средни
пазарни цени е по-голям от претендирания от ищеца. Ето защо е безпредметно да
се обсъжда заключението на приетата в първоинстанционното производство САТЕ, но
независимо от това, изводите на СРС , че Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди по чл. 4 от Приложение 1 към Наредба 24/2006г. е само долна граница за определяне
на обезщетението, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в
сервиз, са правилни, съобразно константната съдебна практика. В случая размерът
на предявеното суброгационно право на ищеца е изцяло доказан от заключението на приетата в
настоящото производство САТЕ. По отношение на претенцията за мораторна лихва не
са релевирани конкретни оплаквания. По изложените съображения жалбата е
неоснователна.
Предвид съвпадението на крайните изводите
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемия - ответник
се дължат претендираните и доказани разноски в общ размер на сумата 560 лв. –
депозит за вещо лице и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.03.2018г. по гр.д. № 7889/2017г. на СРС, 59 с-в, поправено
с решение от 07.08.2018г. по същото дело, в обжалваната част за уважаване на исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК******да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 560 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.