О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна
окръжен съд - Варна, ХІ-ви състав в закрито
заседание на 07.12.2023г., в
състав:
окръжен съдия: Михаил Михайлов
като разгледа докладваното гр.
дело №1296 по описа за 2019г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 265591/13.11.2023г. от ответниците Г.Н.Ч., ЕГН**********,*** и Г.Д.Ч., ЕГН**********,***, с която ответниците сезират
съда с искане за допълване на определение № 260228/01.11.2023г. постановено по
делото в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е
депозиран отговор от ответника, с който се сочи, че искането е неоснователно,
като се развиват възражения в насока, че процесуалния представител на ответните
страни осъществява тази си дейност едва от 22.06.2023г., съответно позовават се
на обективни новонастъпили причини, които са обосновали отказа от исковете, а
именно постановеното в хода на съдебното производство Тълкувателно решение
№4/18.05.2023г. постановено по т.дело №4/2021г. на ОСГК на ВКС.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение № 260228/01.11.2023г.
постановено по делото, в частта за разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си
акт, съдът не се е прознесъл досежно разноските дължими на ответниците. Определението
е връчено на ответниците на 06.11.2023г., поради което молбата се явявя депозирана
в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски
и при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане
по делото.
Доказателства за сторени разноски в производството по делото страната
следва да ангажира до приключване на съдебното дирени, като в случай, че
производството бъде прекратено поради отказ от иск, то доказателства в тази
насока могат да се представят и със самата молба за допълване по реда на чл.
248 ГПК, доколкото страната не е имала друга възможност да ги представи в
открито съдебно заседание. Съдът намира, че доколкото производството по делото
е частично прекратено поради отказ от иск преди да е приключило съдебното
дирене, то представените с молба по чл. 248 ГПК от ответниците доказателства за
разноски са своевременно ангажирани. За неоснователни намира възраженията на
ищеца, че дължимостта на разноските, които са сторени в съдебното производство
следва да бъде преценявана с оглед момента, към който страните са упълномощили
процесуалния си представител по делото. Разноски се дължат на страната в случай,
че същата има право на такива включително и в хипотезата на оттегляне или отказ
от иск, съответно при ангажирани от имащата право на разноски страна на
доказателства за реалното им заплащане по повод образуваното съдебно
производство.
Съдът не споделя възраженията на ищеца, че причината, която е обосновала
отказ от иск стои вън от поведението на страната. Отказът от иск е процесуално
действие на страната сезирала съда с този иск свързано с разпореждане с
предмета на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля.Приемане на
тълкувателно решение по въпросите касаещи приложимото материално право по
предмета на спора не може да бъде разглеждано, като основание, което обуславя
извършването на едно или друго процесуално действие. Не може да бъде установено
в производството по делото поведение на ответниците, което да е обусловило
предявяване на исковете, в частта, в която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск, за да бъде прието, че те нямат право на
разноски за съответната припадащата се на прекратяването част.
С молбата си за допълване на съдебното решение се представят доказателства
за сторени разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално
представителство по гр. дело № 1296/2016г. на ВОС – фактура № 62/26.06.2023г.,
видно от която ответницата Ч. е заплатила възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 47950 лева в полза на АД „Д. Пехливанов и
партньори“. Няма доказателства по делото за сторени разноски във връзка
осъществено процесуално представителство от страна на другия ответник Г.Ч.. Съобразно
вече приетото разноски се дължат на страната, която е сторила такива по повод
съдебното производство включително и разноски за процесуално представителство,
за които разноски е представила доказателства за реалното им заплащане.
Производството по делото е образувано по предявени искове от ищеца КОНПИ за
отнемане на незаконно придобито имущество, които са предявени срещу Г.Н.Ч. за отнемане на незаконно придобито имущество от него, срещу Г.Д.Ч. за отнемане на незаконно придобито имущество от нея, както и срещу тях двамата за общо
тяхно незаконно придобито имущество. Производството по делото срещу ответницата
Ч. е частично прекратено с
процесното определение след отказ от ищеца за отнемане на незаконно придобито лично нейно имущество в общ размер на 313975 лева. Производството е частично прекратено по отношение на нея и за имущество в размер на 33150 лева, представляващо половината
от общия размер от 66300 лева първоначално предявен за отнемане от двамата ответници (общо имущество). Производството срещу ответника Ч. е останало
висящо за отнемане на лично имущество в размер на 214450 лева
(100000+2000+112450), съответно висящо и в частта в размер на 408750 лева
явяващо се половината от общо предявения иск за отнемане срещу двамата ответници
на общо имущество на стойност 817500
лева. В обобщение следва да бъде посочено, че общият материален интерес (преди
частичното прекратяване на производството), който се изчислява от
имущественото, което е предмет на отнемане от ответницата Ч. (лично нейно и
припадащата се част от общото имущество) възлиза на общо 970325 лева. От така
посоченият общ размер на искането за отнемане на незаконно придобито от нея
имущество, производството по делото е прекратено за имущество в размер на 347125
(313975 /лично/ + 33150 /припадаща се част от общо/) лева. Разноските, които
страната е сторила за съдебното производство, за които установява плащане с
посочената фактура №62/26.06.2023г., видно от която единствено тя е получател
възлизат на общо 47950 лева. Съразмерно прекратената част на съдебното
производство на ответницата Ч. се дължат
разноски или това е сумата от 17153, 68 лева (347125х47950/970325), на
осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
По
отношение разноските на ответника Ч.:
Срещу ответника Ч. производството по делото също е
частично прекратено поради отказ от иск за отнемане на незаконно придобито
имущество, както за негово лично такова, така и общо имущество с ответницата Ч..
Ответникът Ч. с молбата си по чл. 248 ГПК не представя доказателства за сторени
разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално
представителство. Видно от съдържанието на представената фактура №
62/26.06.2023г., разходът за заплащане на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство е сторен единствено от ответницата Ч.. Страните не
представят договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
възнаграждение за процесуално представителство дължимо и от двамата ответници в
полза на процесуалния им представител за да бъде прието, че същото е заплатено
в изпълнение на уговорката по договора от единия ответник но в полза и на
другия. При тези съображения доколкото ответникът Ч. не представи доказателства
за сторени разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално
представителство, то искането на същия за допълване на определението в частта
за разноските следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Допълва определение № 260228/01.11.2023г., постановено по гр. дело № 1296/2019г.
на ВОС, в частта на разноските, като:
Осъжда Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество (с предходно
наименование Комисията
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество),
с адрес: гр. София, ******да заплати на Г.Д.Ч., ЕГН **********,*** сумата от 17153,68
(седемнадесет хиляди сто петдесет и три лева и 68 ст.) лева представляващи възнаграждение за процесуално представителство в
производството по делото съразмерно прекратената част, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Оставя без уважение
молба вх. № 265591/13.11.2023г. в частта
относно искането на Г.Н.Ч., ЕГН**********,*** за
допълване на определение № 260228/01.11.2023г., постановено по гр. дело №
1296/2019г. на ВОС, в частта на разноските,
на осн. чл. 248 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред
Апелативен съд – Варна.
окръжен
съдия: