РЕШЕНИЕ
№ 1150
гр. Варна, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Х. Р. Митев
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500604 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 4209/19.01.2023г. по регистратурата на РС-
Варна подадена от Б. Н. З., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител срещу
Решение № 3882/08.12.2022г. постановено по гр.д. № 5887/2022г. по описа на ВРС , с
което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявеният от ищцата Б. Н. З., ЕГН **********
против ответниците П. П. Б. - Ц., ЕГН ********** и Х. Д. Ц., ЕГН ********** иск с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 88, том 2, рег. № 3432, дело №
247/2006г. на нотариус Тодор Милков сключен между Б. Н. З. и П. П. Б. – Ц. по време на
брака й с Х. Д. Ц. с предмет 1/2 ид. част от УПИ № I - 34, идентичен с имот № 74 , кв. 4,
находящ се в село З., община Варна, област Варна,ул. „Ф.“ № 2, целият с площ от 1512 кв.м.,
при граници: УПИ II - 34 и от две страни улица, заедно с 144 кв.м на етаж първи от
построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници:улица, УПИ II - 34 и улица,
поради неизпълнение на задълженията на ответниците да се грижат и издържат
прехвърлителката.
Въззивницата Б. З., чрез процесуалния си представител оспорва обжалваното
решение като неправилно и необосновано, поради нарушаване на правилата на формалната
1
логика при анализа на събраните по делото доказателства. Оспорват се като неправилни
изводите на съда направени въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства, че
ответниците по иска са полагали грижи и са издържали ищцата в периода след сключване на
договора за издръжка и гледане. Посочва се в жалбата, че въззиваемите са отправяли
заплахи към въззивницата, че ще преустановят предоставянето на всякакви средства към
нея, „което е било и причината за направения отказ от първото дело“. Моли обжалваното
решение да бъде отменено като се постанови ново, с което предявеният иск бъде уважен.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите П. П. Б. – Ц. и Х. Д. Ц., чрез процесуалния им представител, в който същата се
оспорва като неоснователна. Посочва се, че крайният извод на съда за неоснователност на
предявения иск за разваляне на сключения между страните през 2006г. договор за издръжка
и гледане е правилно обоснован от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
които удостоверяват полаганите грижи и осигуряваната издръжка на прехвърлителката.
Оспорват се показанията дадени от свидетелите на ищцата поради това, че същите са
частични и непоследователни и неподкрепени от останалите доказателства по делото. Молят
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
В хода на въззивното производство страните поддържат изразените позиции по спора.
Претендират за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а процесуалния представител
на въззивницата – и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:
Производството пред ВРС е било образувано по предявени от ищцата Б. Н. З.
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД против
ответниците П. П. Б. – Ц. и Х. Д. Ц. за разваляне на сключеният между тях договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на
прехвърлителката З., обективиран в нот.акт № 88, том 2, рег.№ 3432, дело № 247/2006г.
Ищцата излага, че П. Ц. е нейна дъщеря, а ответникът Ц. и е зет. През 2006г.
прехвърлила на ответниците половината от свой имот в с.З., ул. „Ф.“ № 2 представляващ
УПИ I - 34, идентичен с имот № 74, кв. 4, целият с площ от 1512 кв.м., заедно с 144 кв.м на
етаж първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, срещу поетото от тях
задължение да я гледат и издържат като и осигурят спокоен и нормален живот докато е
жива. Излага, че с оглед напредналата възраст и здравословното й състояние – заболяване на
ставите и увреждане на гръбнака се нуждае от грижи и издръжка, във връзка с което се е
разпоредила в тяхна полза с ½ ид.част от имота си. Нуждаела се от чужда помощ за
пазаруване, почистване на дома и приготвяне на храна, често пъти се налагало да взема
заеми до получаване на пенсия.
Твърди, че няколко месеца след сключване на договора ответниците спрели да я
посещават и да полагат грижи за нея, а парична издръжка й осигурили едва няколко пъти.
2
Предвид неизпълнението на поетото от тяхна страна задължение за осигуряване на грижи и
издръжка моли сключеният между тях договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
издръжка и гледане да бъде развален по съдебен ред. Моли за присъждане на съдебно-
деловодните разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците П. Б. - Ц. и Х.
Ц., чрез процесуалния им представител. Ответницата излага, че през годините назад е
полагала всички необходими грижи за своята майка, като след сключване на процесния
договор през 2006г. около половин година през 2007г. живеели в едно домакинство. След
това Б. З. изрично пожелала да живее в своя дом в с.З., където съжителствала, до смъртта
му, с мъжа си Г.М.. Посочва, че в периода в 2007-2019г. били в много добри отношения с
ищцата, подпомагали я в нейните занимания свързани с отглеждане на животни – кокошки
и коза като купували фураж и ги хранели; купували и носели на ищцата продукти – месо,
мляко и др., както и домашно приготвена храна; подпомагали я с работата в градината,
извършвали ремонтни дейности – лично и с наемани фирми; извършвали почистване на
къщата и двора от събрани натурии. Няколко пъти наемали човек, който да окоси и почисти
дворното място, на когото заплащали със свои средства.
През 2013-2014г. установили, че ищцата е теглила бързи кредити, които не
обслужвала, във връзка с които започнала да получава заплашителни писма. За да и осигурят
спокойствие се принудили да заплатят всички дължими суми в общ размер от 3600 лева.
Твърдят, че след 2006г. са поели всички финансови нужди на ищцата свързани с
личната и издръжка и тази на дома й – заплащали дължимите суми за ток, вода, кабелна
телевизия, закупуване на дърва за огрев, посещение при лекари и закупуване на лекарства,
поддръжка на дома и двора.
Посочват, че през годините на действие на договора за издръжка и гледане са
полагали редовно и регулярно всички необходими грижи за ищцата З., но същата не
оказвала съдействие за това – отказала да живее в дома на дъщеря си, не харесвала храната,
която и осигурявали, отказвала да я яде и даже я изхвърляла. Така през 2019г. самата ищца с
нотариално заверена декларация декларирала, че получава от дъщеря си и съпругът й по 200
лева издръжка, както и плащане на битовите сметки и дърва за огрев. Твърдят, че от този
момент и заплащат на два транша от по 100 лева договорената издръжка от 200 лева, както и
продължават да я подпомагат с труд и по друг начин. Считат, че мотивацията да се иска
разваляне на договора за издръжка и гледане от страна на Б. З. е потенциален нов купувач на
имота. Излагат, че не е налице неизпълнение от тяхна страна на задълженията им да се
грижат и издържат Б. З., поради което молят предявените от нея искове за разваляне на
договора обективиран в нот.акт № 88/2006г. да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
3
Няма спор между страните, че Б. Н. З. е майка на ответницата П. П. Б. – Ц., а Х. Ц. е
съпруг на последната.
Видно от представения по делото нот.акт № 88, том 2, рег.№ 3432, дело №
247/29.05.2006г. ищцата Б. З. е прехвърлила на дъщеря си - П. Б. - Ц. собствената си ½
ид.част от имот – УПИ I-34 в с.З., ул.“Ф.“ № 2, цялото с площ от 1512 кв.м., ведно с 144 кв.м.
на етаж 1 от двуетажна жилищна сграда срещу поетото от приобретателката задължение да
поеме гледането и издръжката на своята майка Б. З. като и осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила досега, докато е жива. Б. З. е запазила за себе си правото да ползва,
живее и обитава прехвърления имот пожизнено и безвъзмездно. Няма спор и по въпроса, че
договорът за прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане е сключен с
ответницата по време на брака й с ответника Х. Ц..
По делото е представена декларация от Б. З. с нотариална заверка на подписа й от
30.05.2019г. /л.56/, в която е заявила, че „след подписване на договора за гледане и издръжка
с дъщеря й П. Б.- Ц., получава всеки месец: сумата от 200 лева, която внася в общия бюджет
с Г.М., с когото живеела на семейни начала; плащане на разходи за консумация на
ел.енергия и закупуване на дърва за отопление при необходимост“. Декларирала е също, че
„поради нетърпимост и несходство в разбирания и характери, грижите към мен и моето
семейство от страна на дъщеря ми се изразяват в парично обезщетение /посочено по-горе/
като споразумение на сключения договор“.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите В.Р.Г., А.С.Б., С.А.П. и И.Н.Н..
В показанията си свидетелката Г. посочва, че познава Б. З., от както заживяла в с.З.
заедно с мъжа си дядо Г.. Свидетелката посещавала често ищцата, която била 80 годишна и
със здравословни проблеми – трудно се предвижвала и пиела много лекарства /свидетелката
й купувала лекарства по рецепта/. Посочва, че не била виждала дъщерята на Б. и зет и да я
посещават, а само веднъж, през 2019г., когато ги чула да разговарят по телефона, че дъщеря
й ще и даде пари, но тя трябва да се подпише. Б. се справяла сама, едва вървяла и
преживявала от пенсията си, а съседите я подпомагали с каквото могат – носели й храна, тъй
като не можела сама да си я приготвя, купували й лекарства. Имало случай, когато Б.
паднала и си счупила ръката, а докато се възстановявала я подпомагали съседите й, тъй като
дъщеря й не идвала. Случвало се да взема пари на заем докато получи пенсия, а след това ги
връщала. Никой не помагал на Б. в домакинството, тя се грижела и за мъжа си докато
починал. Докато бил жив дядо Г. дворът на къщата бил заринат с боклуци и храсти, но след
смъртта му синът на свидетелката отишъл с буса си и помогнал за разчистването.
Свидетелката А.Б. посочва, че познава Б. З. от 2015-2016г. покрай обща приятелка и
нейна колежка – Т. З. по повод това, че Б. често посещавала офиса, в който работели първо,
за да тегли кредити, тъй като пенсията не и стигала, а след това да иска заеми от приятелка
на свидетелката - по 20-30-50 лева, докато получи пенсия. Т. уважавала възрастните хора и
помагала на Б. с малки суми. Посочва, че имало случай, когато Б. била паднала и си счупила
рамото и тъй като дъщеря и не можела да се погрижи за нея, свидетелката и приятелката й я
4
закарали в спешното отделение. Там вече дошла дъщеря й и започнала да й се кара, че не
внимава. В последствие пак свидетелката и приятелката й се погрижили да купят на Б.
ортеза за обездвижване на ръката и лекарства, а често и купували и носели храна. По това
време се налагало свидетелката да ходи в дома на Б. З. и да дои козата й, тъй като тя не
можела. По-късно раздала животните на съседи, тъй като не можела да се грижи за тях.
Къщата била в плачевно състояние, налагало се дори да измият прозорците, за да влиза
светлина. Т. купила на Б. пералня и печка. Когато се наложело Б. да отиде на лекар я
придружавала Т., тя купувала и предписаните лекарства. Б. пътувала до града с автобус,
имала карта за градски транспорт. Б. споделяла, че има дъщеря, но тя не и помага и не и
обръща внимание. В грижите за мъжа й и след смъртта му, била подпомагана от сина на
съседка.
От показанията на свидетеля С.П. се установява, че живее в съседно село до З.
/с.Орешак/, познавал ответника Х. Ц. от общата им месторабота, който го помолил срещу
заплащане да окоси тревата в двора на имота в с.З.. Свидетелят посочва, че през 2022г.
ходил пет пъти да коси. В имота имало и къща, в която живеела възрастна жена, около 80
годишна, с която дядо Ицо /ответника Ц./ всеки път при общите им посещения за косене и
почистване на двора си говорел, а после й давал по 50 лева. Когато Х. и свидетелят влизали
в имота, възрастната жена излизала извън двора. Първоначално дворът бил с голяма трева и
храсти, в окаяно състояние, с разпръснати боклуци, тел, стъкла и др. При посещенията, в
имота били Х., свидетелят и възрастната жена. Съпругата на Х. не присъствала.
Свидетелят Ивелин Николов – съпруг на дъщерята на ответниците Ц. посочва, че
познава бабата на своята съпруга от 2008г., когато сключили брак. От 2012-2013г. заедно с
Х. Ц. посещавали Б. З. в с.З., за да й съдействат с каквото трябва, да и носят храна, да
помагат при почистване на двора. По това време Б. живеела с дядо Г., гледали кокошки и
много котки. При посещенията си носили просо за кокошките, а П. Ц. носела храна – баница
или нещо сготвено, също купували и им носели закуски. След смъртта на мъжа си през
2019г., Б. спряла да приема носената храна, казвала, че ще я отровят, отказвала да ги пуска в
двора на имота и в къщата и тогава ставали „панаири“. Б. ходела до града с автобус и
пазарувала. Б. З. теглела кредити, които не обслужвала – около 3000-4000 лева, които след
това платили П. и Х.. Б. била с акъла си, изглеждала здрава. Свидетелят не знае дали Б.
приема лекарства и за какво, но помни че е падала и е чупила крайник. Пенсията на Б. З.
била минимална и сметките й за ток, вода и други ги плащали П. и Х.. П. и Х. и давали пари
– 50-100 лева – на ръка и чрез пощенски преводи и това била издръжката, която й дължали.
Свидетелят придружавал Х. при посещенията му при Б. З., за да свидетелства, че той и дава
пари, тъй като Б. отказвала да подпише документи, че е получила парите. Случвало се Х. да
влиза в имота, за да ремонтира котлон, както и да подмени изгорял кабел, който струвал 250
лева. Когато кметицата видела, че посещавали Б. им казвала, че трябва да почистят двора,
тъй като съседите недоволствали. След смъртта на Г., за чието погребение се погрижили П.
и Х., свидетелят участвал в почистването на двора – косене на трева, изхвърляне на железа
и боклуци заедно с Х. и С. /св.П./. След смъртта на мъжа си, Б. останала да живее сама в
5
имота.
Във въззивното производство е проведена ССчЕ, чието заключение е поддържано в
съдебно заседание от вещото лице М. С.. Съгласно заключението основано на данни за
разходи от Националния статистически институт /НСИ/, коригирани /намалени/ в частите
относно транспорт, разходи за свободно време и културен отдих, предвид възрастта и
местоживеенето на ищцата, за всеки от периодите включени в предмета на настоящото
произнасяне е налице недостиг на средства за общата издръжка на Б. З.. Така за периода от
01.08.2019г. до 31.12.2019г. необходимата сума за издръжка на лицето е 2538,54 лева и след
приспадане на сумите на получената от ищцата пенсия, заплатените от ответниците
консумативни разходи за нейното домакинство и предоставените и парични суми се
получава недостиг в размер на 760 лева. Аналогично за периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. необходимата издръжка е в размер на 7304 лева и след приспадане на
получените суми и платените разходи от трети лица се получава недостиг в размер на 594,96
лева. За периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. необходимата издръжка е в размер на
8644,40 лева и след приспадане на получените суми и платените разходи от трети лица се
получава недостиг в размер на 2482,29 лева. За периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.
необходимата издръжка е в размер на 10038 лева и след приспадане на получените суми и
платените разходи от трети лица се получава недостиг в размер на 3184,40 лева. За първото
тримесечие на 2023г. /от 01.01.2023г. до 31.03.2023г./ необходимата издръжка е в размер на
4313,06 лева и след приспадане на получените суми и платените разходи от трети лица се
получава недостиг в размер на 2925,83 лева. Или за целия период от м.08.2019г. до
м.04.2023г. недостигът в издръжката на ищцата Б. З. е в размер на 9947,52 лева.
Доказателства за извършени плащания на разходи за имота в с.З., парични преводи, както и
декларации изходящи от Б. З. за получени от ответниците парични суми са представени на
л.57-149, л.166-177 /от първоинстанционното производство/, както и л.45-49 /от въззивното
производство/, които са отразени в констативната част на ССчЕ, приложение 2.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Уважаването на конститутивния иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане възлага в тежест на ищеца установяването при условията на пълно и главно
доказване на валидното сключване на договора и изправността по него, а в тежест на
ответниците – пълното и точно в количествено, качествено и времево отношение
изпълнение на поетото с договора задължение за предоставяне на прехвърлителя на грижи и
издръжка.
Трайно установената съдебна практика по делата за разваляне на договори за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане приема, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи се дължи цялата
необходима издръжка и грижи. Издръжката включва изцяло разходите за храна, режийни
разноски, разходи на домакинството, дрехи, лекарства и други според нуждата на
6
прехвърлителя, а грижите – полагането на такива за здравето, хигиената, домакинството на
прехвърлителя според неговата нужда. Без значение за обема на договорените и дължими
грижи и издръжка са възможностите на прехвърлителя да се издържа сам от имуществото и
доходите си.
Формулировката на дължимата от ответниците престация в процесния договор за
издръжка и гледане е ответницата П. Б. - Ц. да поеме гледането и издръжката на майка си
като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега докато е жива, т.е грижи
и издръжка в пълен обем. Съвместно живеене на страните в общо домакинство не е
договорено, а и в случая неизпълнението на такова задължение не е въведено в исковата
молба като основание за разваляне на процесния договор.
При формиране на изводите си по основателността на предявения иск и обема на
релевантните факти и обстоятелства, съдът отчита, че между същите страни е било
образувано гр.д.№ 5592/2019г. по описа на ВРС с предмет предявени от ищцата Б. З. срещу
ответниците П. П. Б. – Ц. и Х. Ц. идентични на настоящите искове с правно основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора за гледане и издръжка от 29.05.2006г.
Производството по по-рано образуваното дело е било прекратено с Определение №
9027/15.07.2019г. на основание чл.233 от ГПК, поради заявен отказ на ищцата от
предявените искове. Прекратителното определение е влязло в законна сила на 30.10.2019г.
Процесуалните последици от цитираният отказ от предявения иск за разваляне на
същия договор обективиран в нот.акт № 88/2006г. по гр.д.№ 5592/2019г. по описа на ВРС
следва да бъдат съобразени по настоящото дело и същите се изразяват в недопустимостта на
изложените твърдения за неизпълнение на задълженията за издръжка и гледане за периода
до заявения отказ, поради това че отказът преклудира правото на ищцата да ги заяви в ново
производство. Отказът формира своеобразна сила на пресъдено нещо за неоснователността
на претенцията за вече заявения период, последица от което е непререшимостта му. В този
смисъл Решение № 196/20.06.2013г. по гр.д.№ 787/2012г. на ВКС.
В съответствие с изложеното по-горе съдът ограничава обема на преценката си по
отношение на твърдяното неизпълнение на договорните задължения на ответниците за
предоставяне на грижи и издръжка на прехвърлителката за последващия отказа период от
време, т.е в случая от 30.10.2019г. /влизането в сила на прекратителното определение по
гр.д.№ 5592/2019г. на ВРС/ до 11.05.2022г. –датата на депозиране в съда исковата молба по
настоящото дело.
Както бе посочено, задължението на приобретателя по договора за издръжка и
гледане включва всички необходими грижи и издръжка, които отговарят на действителните
нужди на прехвърлителя. Без значение са както личните доходи и възможности на
прехвърлителя да се издържа, така и възможностите му да се справя сам в някой от
ежедневните му дейности. Дължимата престация по своя характер е единна и неделима, като
точното изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получава желаните
грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно. Това е и специфичната социална
цел на договора – да осигури на кредитора един по-добър живот, изразяващ се в ежедневно,
7
редовно и в пълен обем покриване на потребностите му.
От материалите по делото се установява, че към датата на депозиране на исковата
молба ищцата Б. З. е била 83 годишна, с доказано диагностицирани здравословни проблеми
/генерализирана остеоартроза и гонартроза/, скоро загубила партньора си /Г.М./ и живееща
самостоятелно в къща с двор в с.З.. Така насложени фактите и житейската логика налагат
извод, че ищцата е имала необходимост от чужда помощ и грижи в ежедневието й –
пазаруване, приготвяне на храна, грижи за здравето, дома и имуществото. Потребността от
грижи в случая обаче не само се предполага, но и се установява от съвкупния анализ на
събраните по делото доказателствата – свидетелите Г. и Барсехян с непосредствени лични
впечатления от ищцата и начинът и на живот посочват, че Б. З. била трудно подвижна, не
можела да се грижи за домашните животни, което наложило да ги раздаде на съседи, не
можела сама да си приготвя храна, да пазарува и купува лекарства и да почиства дома си,
поради което за това разчитала главно на съседите си /св.Г. и нейния син/ и на приятели /Т.
З./, тъй като дъщеря й не и обръщала внимание.
Ответниците Ц. от своя страна не отричат, че ищцата е имала нужда от грижи и
издръжка твърдейки, че като изправна страна по договора са ги осигурявали на
прехвърлителката още от момента на сключване на договора през 2006г. Посочват обаче, че
след 2019г., когато починал мъжа на Б. З., отношенията между тях са се влошили и тя
започнала съзнателно да препятства изпълнението на договора – отказвала да живее в общо
домакинство със семейството на дъщеря си, не приемала предлаганата й храна и дори била
поискала само паричния еквивалент на дължимата й издръжка. В подкрепа на твърденията
си представят изходящата от ищцата декларация с нотариална заверка на подписа й от
30.05.2019г., в която е заявила, че „след подписване на договора за гледане и издръжка с
дъщеря й П. Б. - Ц., получава всеки месец: сумата от 200 лева, която внася в общия бюджет с
Г.М., с когото живеела на семейни начала; плащане на разходи за консумация на ел.енергия
и закупуване на дърва за отопление при необходимост“. Декларирала е също, че „поради
нетърпимост и несходство в разбирания и характери, грижите към мен и моето семейство от
страна на дъщеря ми се изразяват в парично обезщетение /посочено по-горе/ като
споразумение на сключения договор“.
Макар и неизрично, позоваването на ответниците на цитираната декларация по
същество представлява твърдение за последващо предоговаряне с ищцата на вида и обема на
дължимата от приобретателите престация. За да е налице обаче новиране на задължението
им от такова за грижи и издръжка в задължение само за издръжка е необходимо между
страните по договора да е постигнато действително споразумение в този смисъл. Съдът
намира, че цитираната декларация няма такъв характер. На първо място същата е
едностранно издадена от ищцата и не съдържа съвпадащо изявление /удостоверено чрез
подпис/ на насрещната страна, за да има характер на постигнато споразумение между
страните по договора. От друга страна декларираното изявление по същество представлява
признание за получавана от ищцата месечна издръжка в размер на 200 лева, плащани
разходи за консумативи и закупуване на дърва за времето преди издаването й на
8
30.05.2019г., т.е преди началото на допустимо обследвания период. От граматичното и
логическото тълкуване на съдържанието на декларацията не може да се направи извод, че
волята на страните по него и в частност на ищцата е до края на живота й да получава
единствено парична издръжка в посочения размер като алтернатива на лични грижи и
натурална издръжка, които са обичайното съдържание на договора за издръжка и гледане.
Събраните по делото доказателства не установяват ответниците Ц. да са изпълнявали
точно и ежедневно нито задължението си да се грижат за прехвърлителката З., нито да и
осигуряват необходимата за нуждите й издръжка след м.10.2019г. Показанията на водените
от тях свидетели П. и Николов са информативни за това, че през 2021г.-2022г. Х. Ц.
организирал окосяването на тревата в двора като наел срещу заплащане човек /св.П./ и
почистването на двора на имота в с.З. от събраните през годините боклуци /тел, стъкла и
др./. Почистването на двора и поддържането на инсталациите в къщата в с.З. /подмяна на
ел.кабел/ е спомагателно, а не същинско действие по полагане на грижи за
прехвърлителката, още повече че със стопанисването на собствения си /след сделката от
2006г./ имот, ответниците са удовлетворявали и отправените към тях в лично качество
препоръки от кметицата на селото да разчистят двора, тъй като съседите недоволствали
/св.Ивелин Николов/.
Нито един от свидетелите не посочи, че дъщерята на Б. З.– ответницата П. Ц. е
посещавала майка си в с.З. след 2019г., че и е носила храна, купувала дрехи, лекарства и
други, нито че е полагала каквито и да било грижи – лично за нея или за дома й. Напротив,
свидетелят П. посочва изрично, че при няколкото му посещения в с.З., П. Ц. не е
присъствала; свидетелката Г. излага, че е виждала дъщерята на Б. и зет й в с.З. само веднъж
през 2019г., поради което съседите на Б. я подпомагали с пазаруване, купуване на лекарства
и дребни нужди по дома й; Свидетелката Барсегян посочва, че домът на З. бил в „плачевно
състояние“, поради което се наложило лично тя да помага с почистването му, с измиването
на прозорците; придружила Б. в спешното отделение, когато счупила рамото си и се
грижела за нея във възстановителния период, пазарувала продукти, купила й печка и
пералня.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели и ги поставя в основата на
крайния си извод, че ответниците не са изправна страна по алеаторния договор, защото не
се доказа да са полагали грижи за прехвърлителката З., от които същата се е нуждаела с
оглед възрастта й здравословното си състояние – ежедневно и в необходимия вид и обем.
Недоказано по безспорен начин е възражението на ответниците, че ищцата сама се е
поставила в забава неоказвайки необходимото съдействие, така че последните да могат да
изпълняват задължението си по договора. Единствените данни в тази посока се съдържат в
показанията на свидетеля Николов в смисъл, че Б. З. отказвала да приема носената от
ответниците храна – понякога домашна, понякога закупени банични и закуски, казвала, че
ще я отровят и отказвала да ги пуска в двора на имота и в къщата и тогава ставали
„панаири“, но същите са изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото,
относими към предходен период /2013-2014г./.
9
Дори да се приеме, че е било налице несходство в характерите на прехвърлителката и
приобретателката по договора, данни за което се съдържа в коментираната по-горе
изходяща от ищцата декларация от 30.05.2019г., което да е пречка на ищцата да бъдат
предоставяни лична грижа и натурална издръжка, то това не освобождава приобретателя от
задължението му по договора, а е основание задължението за издръжка да бъде изпълнявано
занапред в пари. Това е така, тъй като нуждата на кредитора от средства за съществуване не
може да остане неудовлетворена, поради евентуалното неоказване на съдействие за
изпълнение на насрещните задължения на приобретателите.
При извършване на преценка за наличието на точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението на ответниците да осигуряват издръжка на
прехвърлителката З., съдът кредитира както заключението на проведената съдебно-
икономическа експертиза относно необходимите за живота на ищцата месечни парични
средства, така и представените от ответниците писмени доказателства за заплащани разходи
на домакинството и предоставяната й парична издръжка.
Установява се, че в рамките на обследвания период /30.10.2019г. -11.05.2022г./,
ответниците Ц. са заплащали редовно месечните суми за потребена ел.енергия за имота в
с.З.. Месечните такси за кабелна телевизия /Булсатком/ са заплащани регулярно едва след
м.01.2021г., а разход за потребена вода е заплатен само веднъж в рамките на почти 3 години.
Твърдяната като редовно заплащана на ищцата издръжка от по 200 лева месечно е била
такава само през 2019г. и 2020г. Данните по делото сочат, че за цялата 2021г. на ищцата е
предоставена парична издръжка в размер на общо 280 лева – през месеците януари /100
лева/, февруари /80 лева/ и септември /100 лева/; през 2022г. сумата е общо 350 лева – по 100
лева за месеците август, септември и октомври и 50 лева за м.юли, а за 2023г., макар и извън
обследвания период сумата е 0 лева.
Изложеното идва да покаже, че в съществено продължителни периоди от време,
ищцата Б. З. не е получавала от ответниците нито натурална, нито парична издръжка, с
която да осигурява съществуването си. Нещо повече, видно е от заключението на
проведената икономическа експертиза, че дори след приспадане от общия размер на
необходимата издръжката на ищцата на собствения и доход от пенсия, както и на всички
суми за платени консумативни разходи и предоставени парични средства от ответниците, за
всяка година от изследвания период е налице паричен недостиг от 760 лева за последното
тримесечие на 2019г. до над 3180 лева за 2022г. Горното означава, че дори да са били
налице за ответниците основанията за трансформиране на дължимата натурална издръжка в
парична такава, то същата не и е била осигурявана в необходимия размер /количествено
неизпълнение/ и регулярно и ежемесечно /неточно времево изпълнение/. Недостатъчността
на предоставяната парична издръжка се установява и от показанията на свидетелите Г. и
Барсегян, които посочват, че се случвало Б. З. да иска от тях пари на заем, тъй като не и
достигали до пенсия, а очевидно нуждата от финансови средства е била причината същата в
да потърси услугите на фирми за бързи кредити, обстоятелство, което не само не се оспорва,
но и се твърди от ответниците. Нещо повече, ответниците Ц. твърдят, че са предоставяли на
10
ищцата сумата от по 200 лева месечно от 2006г. до настоящия момент, която ако и да е била
съответна на нуждите й за времето непосредствено след сключване на договора, то повече
от 15 години по-късно, с оглед икономическите и инфлационни процеси в страната,
очевидно не е достатъчна за пълноценното съществуване на човек.
В обобщение настоящият състав приема, че ответниците, чиято е доказателствената
тежест не са установили при условията на пълно насрещно доказване да са изправна страна
в задължението си да осигуряват грижи и издръжка на прехвърлителката по договора Б. З. за
периода след м.10.2019г. съответстващи на нуждите й.
Дори да се приеме, че задължението за полагане на грижи в полза на
прехвърлителката З. се е погасило поради невиновна невъзможност на длъжника, или че
между страните е постигнато споразумение задължението на длъжниците по алеаторния
договор да бъде изцяло заменено със задължение за заплащане на парична издръжка –
съждения, което с оглед изложените по-горе мотиви съдът приема за недоказани, то
предоставяната в изпълнение на същестуващото задължение на приобретателите издръжка
не е била нито в достатъчен размер, нито е била осигурявана своевременно ежемесечно
каквото е предназначението й. Това, което длъжникът следва да престира на кредитора е
поначало неотлагаемо, тъй като е жизнено необходимо „днес“ и забавеното му изпълнение
„утре“ или неизпълнението му за известно време не може да се компенсира с даване по-
късно /така Решение № 60248/11.11.2021г. на ВКС по гр.д.№ 491/2021г. на ВКС/. Доходът от
пенсия на ищцата, освен че е ирелевантен при преценката на нуждата от издръжка, е и
недостатъчен, за да е възможно самостоятелно задоволяване на финансовите и други
потребности, което легитимира нуждата от получаване на договорената издръжка от
ответниците.
На основание изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало правото
да развали договора за издръжка и гледане обективиран в нот.акт № 88/2006г. поради
неизпълнение на насрещното задължение на ответниците. Предвид несъвпадане на изводите
на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение се явява
неправилно и следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявеният иск
с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД бъде уважен и договорът за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане обективиран в нот.акт № 88, том 2, рег. №
3432, дело № 247/2006г. бъде развален по съдебен ред.
И двете страни са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, а
въззивникът и такова за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв.Съобразно изхода на спора право да получи сторените по делото разноски има
въззивната страна в размер на 459,46 лева, включваща заплатени държавни такси за
първоинстанционното и въззивното производство, заплатена такса за 2 броя съдебни
удостоверения и 300 лева – заплатен депозит за вещо лице.
По отношение на искането на процесуалния представител на въззивницата за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., съдът съобрази, че по
делото липсват доказателства за това, че учредената с пълномощното към адв.Р.Д.
11
представителна власт ще се осъществява безплатно. Не е представен писмен договор за
правна защита и съдействие по чл.38 от ЗАдв. сключен между Б. З. и адв.Р.Д., нито са
налични данни за наличие на евентуалната тяхна устна договорка в този смисъл.
Договарянето на осъществената правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да
бъде установено по делото и доколкото такова доказване не е налице, съдът не присъжда
възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл.38 ЗАдв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3882/08.12.2022г. постановено по гр.д. № 5887/2022г. по описа
на ВРС, с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ изцяло предявеният от ищцата Б. Н. З., ЕГН
********** против ответниците П. П. Б. - Ц., ЕГН ********** и Х. Д. Ц., ЕГН **********
иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗС за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 88, том 2, рег.
№ 3432, дело № 247/2006г. на нотариус Тодор Милков сключен между Б. Н. З. и П. П. Б. –
Ц. по време на брака й с Х. Д. Ц. с предмет 1/2 ид. част от УПИ № I - 34, идентичен с имот
№ 74 , кв. 4, находящ се в село З., община Варна, област Варна, ул.„Ф.“ № 2, целият с площ
от 1512 кв.м., при граници: УПИ II - 34 и от две страни улица, заедно с 144 кв.м на етаж
първи от построената в имота жилищна сграда на два етажа, при граници:улица, УПИ II - 34
и улица, поради неизпълнение на задълженията на ответниците да се грижат и издържат
прехвърлителката и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗВАЛЯ по иска на Б. Н. З., ЕГН **********, с адрес: с.З., община Варна, ул.“Ф.“
№ 2 против П. П. Б. - Ц., ЕГН ********** и Х. Д. Ц., ЕГН ********** и двамата с адрес:
гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.60, вх.3, ет.7 сключеният между Б. Н. З. и П. П. Б. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт № 88, том 2, рег. № 3432, дело № 247/2006г. на нотариус Тодор Милков, с
който Б. Н. З. е прехвърлила на дъщеря си П. П. Б. – Ц. изцяло своята ½ ид.част от
недвижим имот - УПИ № I - 34, идентичен с имот № 74 , кв. 4, находящ се в село З., община
Варна, област Варна,ул. „Ф.“ № 2, целият с площ от 1512 кв.м., при граници: УПИ II - 34 и
от две страни улица, заедно с 144 кв.м на етаж първи от построената в имота жилищна
сграда на два етажа, при граници: улица, УПИ II - 34 и улица, поради неизпълнение на
задълженията на П. П. Б., след 30.10.2019г., да поеме гледането и издръжката на майка си Б.
Н. З. като и осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива, на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. П. Б. - Ц., ЕГН ********** и Х. Д. Ц., ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл.60, вх.3, ет.7 ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. Н. З., ЕГН
**********, с адрес: с.З., община Варна, ул.“Ф.“ № 2 сумата от 459,46 /четиристотин
петдесет и девет и 0,46/ лева – сторени съдебно-деловодни разноски за
първоинстанционното и за въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
12
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13