ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 890
гр. Хасково,22.11.2022г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в
закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Костова частно КАНД №1018 по описа за 2022 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63г от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна частна жалба от А.Г.Н. ***, подадена чрез
пълномощник адв. Г.Б., срещу Определение №190 от 14.09.2022г., постановено по
АНД №586/2022г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без
разглеждане жалба с вх.рег.№8275/13.09.2022г. против Фискален бон №004621 от
24.08.2022г., издаден от Общинска администрация – Свиленград.
В частната
жалба се навеждат доводи за нищожност на фискалния бон, оспорен пред районния
съд, като същият се счита за административен акт, на който липсват всички
реквизити, задължителни при издаване на фиш, какъвто всъщност следвало да бъде
издаден от Общинска администрация – Свиленград. Твърди се в тази връзка, че
обжалваното съдебно определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспореният
пред РС фискален бон, който от касатора се приемал за фиш по смисъла на Наредба
№3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите
на превозни средства и пешеходците в община Свиленград, бил издаден от
некомпетентен орган, при липса на форма, материалноправни и процесуалноправни
предпоставки. Не можело да се твърди от административния орган, че санкционира
с фиш, а в същото време да издава фискален бон. Не можело да се твърди и в
съставения от този орган протокол, че санкционира както с глоба, така и с
принудително преместване на МПС, като в същото време от фискалния бон да
ставало ясно, че се събира такса. Липсвали доказателства за компетентността на
административния орган, не било налице и правно основание за издаване на
фискалния бон. Липсвала целесъобразност при издаването му. Предвид изложеното
се счита, че правилно било предприето обжалване по реда на ЗАНН.
По изложените
съображения се иска отмяна на атакуваното съдебно определение, отмяна на
„издадения административен акт – фиш“, поради нищожност на последния с оглед
липса на реквизитите на фиш, и заличаване с обратна сила на последиците от
него. Претендират се разноски по делото.
От кмета на
община Свиленград е постъпило писмено възражение за недопустимост, евентуално
неоснователност на жалбата. Счита се, че определението на РС е правилно и
законосъобразно. Правораздавателни функции на съда в случая липсвали, поради
което произнасянето на РС с обжалваното определение било правилно. Сочи, че в
случая глобата била наложена с констативен акт, а не с фискалния бон.
Претендира се присъждане на всички деловодни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доводите, изложени от частния жалбоподател, намира частната жалба за процесуално допустима – подадена е в срока по чл.230 от АПК, от надлежна
страна и срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на
съдебното производството.
Разгледана
по същество, частната касационна жалба е неоснователна.
За да
постанови атакувания съдебен акт районният съд е приел, че подадената пред него
жалба е недопустима, тъй като с нея било направено искане за прогласяване на
нищожност на фискален бон. Посочил, че ЗАНН не предвижда РС да установява и
прогласява нищожност на акт. От друга страна съдът приел, че дори и да не се
приеме първия извод, то жалбата отново следвало да се счита за недопустима, тъй
като била насочена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт. Такъв контрол не се
предвиждал по ЗАНН. Последният императивно определил обхвата на подлежащите на
обжалване пред съд актове, който обхват не можело да бъде разширяван.
Административен
съд – Хасково, в настоящия касационен състав, намира прекратителното
определение за правилно по следните съображения:
Според
чл.58д от ЗАНН, на обжалване и протестиране подлежат наказателното постановление,
предупреждението по чл.28, резолюцията за прекратяване на
административнонаказателното производство, електронният фиш.
Съгласно
чл.59, ал.1 от ЗАНН, актовете по чл.58д подлежат на обжалване или протестиране
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а
за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд.
Цитираните
две разпоредби регламентират императивно както вида на актовете, които могат да
се обжалват по реда на ЗАНН, така и компетентния за разглеждането на жалбите
съд. ЗАНН ясно разписва и какво може да е произнасянето на РС по жалбите срещу
посочените актове.
В случая
касационният жалбоподател е оспорил пред районния съд фиш №004621,
представляващ всъщност фискален бон, и е претендирал прогласяване на нищожност
на същия. Видно обаче от цитираните разпоредби, такъв вид акт не подлежи на
оспорване по реда на ЗАНН, нито РС има право да го прогласи за нищожен.
По своя
характер оспореният Фискален бон №004621 от 24.08.2022г. представлява действие,
което е част от процедурата по преместване на ППС по смисъла на Закона за
движението по пътищата. Член 98, т.1 от този закон постановява, че престоят и
паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност
или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. Този текст е дословно пренесен в чл.11, ал.2, т.1 от Наредба
№3 за организацията и безопасността на движението и безопасността на водачите
на превозни средства и пешеходците в община Свиленград. За нарушение на тази
норма е бил съставен Констативен протокол №0004306 от 24.08.2022г.
Извършената
от съответния общински орган дейност в случая не представлява
административнонаказателна по своя характер. В този смисъл не е налице извършено
нарушение по ЗАНН, за което да е определено административно наказание по чл.13
от ЗАНН. Заплатените от касатора 18.00 лева представляват разходи, възникнали
във връзка с преместването на МПС, и са определени в хода на извършената
административна дейност на органа. Тази сума не представлява глоба по смисъла
на ЗАНН или на друг нормативен акт.
По
изложените съображения касационната инстанция намира, че ако касаторът счита,
че с извършената дейност по преместване на МПС с рег.№ С 2419 ХТ са били
нарушени правата му, редът за защита не е ЗАНН. В тази насока следва да се
отбележи, че всички наведени в частната касационна жалба доводи са неотносими
към предмета на възникналото между А.Н. и съответния орган от Общинска
администрация – Свиленград правоотношение.
Освен гореизложеното
следва да се отбележи, че от съдържанието на жалбата става ясно непознаването
на нормативната уредба от страна на този, който я е изготвил, както и на
основополагащи правни категории. Не се прави разлика между актовете по ЗАНН и
административните актове по АПК, съответно и между производствата, по който се
развива обжалването им. Обсъжда се в жалбата налагане на „глоба“ с фиш/фискален
бон, като се изтъкват пороци на същия, характерни за административни актове, и същевременно
се претендира отмяна на административен акт поради нищожност на фиш, на който
липсвали необходимите реквизити.
Предвид
горното крайният извод на районния съд за оставяне на жалбата на А.Г.Н. без
разглеждане се явява правилен. Поради това обжалваното определение следва да се
остави в сила.
При този
изход на делото на ответната страна се следват разноски. Такива обаче не се
дължат, тъй като не се доказва извършването им – не е реализирана процесуална защита
пред съд.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.236 от АПК,
Административен съд – Хасково, в настоящия касационен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №190 от 14.09.2022г., постановено по АНД №586/2022г. по описа
на Районен съд – Свиленград, с което е оставена без разглеждане жалба с
вх.рег.№8275/13.09.2022г. против Фискален бон №004621 от 24.08.2022г., издаден
от Общинска администрация – Свиленград.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.