Р Е Ш
Е Н И Е
№………………2021 г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание, проведено на двадесет и девети март 2021 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2224 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на АИПСМП д-р П
“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. **, представлявано от управителя
д-р Д Х П , чрез адв. Г.А. срещу Заповед за налагане на санкции № РД-11-307/4/20.08.2020
г., издадена от Директора на РЗОК гр. Варна, в частта с която по т.4 е
прекратен договора на жалбоподателя на основание чл.421, ал.1, б. „а“ от НРД за
2020 г., по отношение на д-р Д Х П .
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, издаването му при неизяснена
фактическа обстановка и липса на мотиви. Твърди се и нарушение на материалния
закон, тъй като не са налице основанията за налагане на процесната санкция. Въз
основа на изложеното се иска отмяна на оспорената заповед, което се поддържа и
в съдебно заседание от процесуален представител, включително с искане за
заплащане на разноските по делото.
Ответникът Директорът на РЗОК-Варна, чрез пълномощника –юрисконсулт Й изразява становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В пледоарията
се твърди, че нарушението е безспорно доказано и санкцията е обоснована, тъй
като представеният амбулаторен лист с дата 28.02.2020 г. не може да отразява
действително извършена медицинска дейност, тъй като ЗОЛ е починало на
06.02.2020 г.
Настоящият съдебен състав, като анализира
доказателствата и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
Административното производство е започнало по
инициатива на административния орган. На основание чл.72, ал.3 от ЗЗО със
заповед №РД-11-307/5/30.09.2020г. директорът на РЗОК- Варна е наредил
извършването на проверка на СИМП Амбулатория за индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ – Д-р Д.П – Варна ЕООД, с конкретно посочени в нея
задачи. Заповедта за проверка е връчена на д-р П на 15.06.2020 г./л.16/
В хода на проверката било установено, че д-р Д Х П ,
изпълнител по пакет „Ушно-носно-гърлени болести” в ЛЗ за СИМП “Амбулатория за
индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД, е подписал с електронен подпис и
отчел с електронен отчет за извършена дейност на ЗОЛ за м.02.2020 г. АЛ №
585/28.02.2020г. на името на ЗОЛ В П с
ЕГН ******хххх, за извършен вторичен амбулаторен консултативен преглед. ЗОЛ В П
с ЕГН ******хххх е починал на
06.02.2020г„ видно от направена справка в базата данни на НЗОК/РЗОК и справка
на НАП.
По време на проверката е констатирано, че в ЛЗ за
СИМП “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ -
Д-р Д.П -Варна” ЕООД, с
месторазположение на лечебнрто заведение община Варна гр. В**, представлявано
от д-р Д Х П , на името на ЗОЛ се съхраняват:
• АЛ №
000327/30.01.2020г. на ЗОЛ В П от
първичен консултативен преглед - с основна диагноза - Obs. Болести на слуховия
нерв с МКБ код Н93.3. и придружаващо заболяване - Церумен с МКБ код Н61.2. От
анамнезата - „Оплаква се от намаление на слуха в двете уши“. Обективно
състояние - „Ушни канали изпълнени с церумен. След промивка - нормална
отоскопична картина - двустранно“. Терапия „Поканен за аудиограма“.
Амбулаторният лист е подписан от пациента, че е информиран за необходимите
медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати.
• АЛ №
000585/28.02.2020 г. на ЗОЛ В П от
вторичен консултативен преглед - с основна диагноза - Obs. Болести на слуховия
нерв с МКБ код Н93.3. От анамнезата - „Оплаква се от намаление на слуха в двете
уши“. Обективно състояние - „Нормална отоскопична картина - двустранно“.
Изследвания „Аудиометрично - данни за неврит на слуховия нерв двустранно.“
Терапия „Дадена“. Амбулаторният лист е подписан от пациента, че е информиран за
необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати.
В хода на проверката, д-р Д Х П , управител на ЛЗ
за СИМП “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска
помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД, с вх. №
29-07-1151/16.06.2020 г. е представил писмено обяснение, в което е заявил, че
вторичният преглед може да е извършен на друго лице. т. к. при вторичен преглед
не проверяват лични карти.
Въз основа на горните доказателства проверяващите са
приели, че ЛЗ за СИМП “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана
медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД,
е отчело в РЗОК Варна с АЛ № 000585/28.02.2020 г. - вторичен консултативен
преглед на ЗОЛ В П , който не е извършен поради настъпила смърт на ЗОЛ на
06.02.2020г.
Проверяващите, а в последствие и административния
орган са приели, че това е нарушение на разпоредбите на чл. 59 ал. 11, т. 1 от ЗЗО
и чл. 421, ал.1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за
2020 - 2022 г.
За резултатите от извършената проверка във връзка с
разпоредбата на чл.74, ал.3 от ЗЗО е съставен Протокол №РД-11-307/1/30.06.2020г.
на основание заповед №РД-11-307/11.06.2020г. на директора на РЗОК-Варна, в
който са обективирани констатациите на длъжностните лица. Същият е връчен на
представляващия лечебното заведение. В цитирания Протокол изрично е указана
възможността на лицето- обект на проверката да даде писмено становище пред
директора на РЗОК по направените от длъжностното лице констатации в 7-дневен
срок от връчването на същия в съответствие с изискванията на чл.74, ал.4 от ЗЗО. Протокола бил връчен на
проверяваното лице на 01.07.2020 г. /л.17-18/.
С докладна записка с вх. № РД-11-307/2/01.07.2020г.
проверяващите са уведомили директора на РЗОК- Варна за установените, според
тях, в хода на проверката нарушения, както и текстовете, съгласно действащата
нормативна уредба, въз основа на които предлагат да бъдат наложени санкции.
Във връзка с предвидената възможност за възразяване
срещу протокола съставен от проверяващите, в РЗОК- Варна е постъпило становище
с вх. №РД-11- 307/3/06.07.2020г. от д-р П , в качеството му на управител на
АИПСМП, което има характера на възражение и в което се пояснява, че грешката в
датирането на АЛ е в резултат на проблем с компютъра, който е използван в
практиката, което е наложило неговата подмяна.
На свое заседание, проведено на 21.07.2020г. Арбитражна
комисия по чл.75 от ЗЗО е разгледала сложения й за разглеждане спор, но не е
стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. В съответствие с
разпоредбата на чл.421, ал.3 от НРД за МД за 2017г., с писмо с изх,
№67/25,10,2017г, на АК, протоколът на АК е изпратен на директора на РЗОК за
предприемане на действия по компетентност.
Съгласно чл.432, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г.
след запознаване с протокола директорът на РЗОК може да наложи предвидените в
НРД санкции, с мотивирана заповед.
В изпълнение на тези си правомощия директорът на
РЗОК – Варна е издал процесната заповед, с която в обжалваната й част е наложил
"Прекратяване на договора" на “Амбулатория за
индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД, на основание чл. 421, ал. 1,
б. а. от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 -
2022 г. по пакет „Ушно-носно-гърлени болести” по отношение на д-р Д Х П .
В хода на съдебното следствие от страна на
жалбоподателя беше представена разпечатка от проведено аудиометрично изследване
на ЗОЛ В П от 01.02.2020 г., което не беше оспорено от ответника. /л.24 от
делото/
Беше разпитана и свидетелката Красимира С –
медицинска сестра в “Амбулатория за индивидуална
практика за специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД. Макар и заинтересована от
изхода на делото, съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като тя
потвърди, че процесният амбулаторен лист е издаден на по-късна дата, а не
когато е извършен прегледа. Тоест свидетелката потвърди обстоятелство, което не
е в полза на жалбоподателя. Но също така С обясни начина на работа в кабинета,
както и, че през месец януари и февруари 2020 г., са имали множество проблеми с
компютърната конфигурация в кабинета, което е довело до нейната подмяна. Поради
тези проблеми през посочения период й се е налагало да издава амбулаторни листи
за извършен преглед няколко дена след самия преглед. За конкретният случай
свидетелката потвърди, че П. е посетил кабинета на 30.01.2020 г., когато му е
бил извършен преглед и промивка и е бил повикан за аудиометрия, която е
трябвало да бъде направена не по рано от 24 часа от извършване на промивката.
Аудиометрията е била извършена на 01.02.2020 г. – събота, когато тя не е била
на работа и затова АЛ е бил издаден на по-късна дата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, по отношение на
който е налице правен интерес от оспорването му.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът намира, че заповедта в обжалваната й част е
издадена в противоречие с материалния закон.
На първо място съдът намира, че от доказателствата
по делото не се установява нарушение на чл.59, ал.11 т.1 от ЗЗО, респективно на
чл.421, ал.1 от НДР за 2020-2022 г.
В чл.59, ал.11 т.1 от ЗЗО е предвидена санкция прекратяване
на договора или финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на
дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска
дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на
чл. 72, ал. 2.
В конкретната хипотеза административният орган е
приел, че с представяне на АЛ от 28.02.2020 г. за преглед на лице, което е
починало на 06.02.2020 г., лечебното заведение е отчело дейност, която не е
извършена.
Съдът приема тезата на органа, че е обективно
невъзможно прегледа да е бил извършен на 28.02.2020 г., но от доказателствата
по делото и най-вече от представеното аудиометрично изследване /л.24 от
делото/, е видно, че отчетената с АЛ от 28.02.2020 г. дейност е извършена на
01.02.2020 г. Липсват доказателства тази дейност да е била отчетена с друг АЛ,
различен от процесния. Тоест, макар и с АЛ издаден на по-късна дата,
жалбоподателя е отчел дейност, която е извършена, което води до неприложимост
на чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО.
На следващо място съдът установи,
че в случая д-р П е единствения лекар,
осъществяващ медицинска дейност в “Амбулатория за индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД. Налагането по отношение на него
санкция "прекратяване на договора" частично, реално има за последица
цялостното прекратяване на договора на лечебното заведение, тъй като същото не
би могло да съществува без единствения си лекар. Тази санкция
"прекратяване на договора" обаче се налага за извършени нарушения в
условията на повторност, какъвто настоящия случай безспорно не е. В процесната
заповед липсват мотиви, обосноваващи цялостното прекратяване на договора.
Прекратяването на договора по отношение на единствения лекар, работещ в
“Амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П
-Варна” ЕООД, на практика означава
загубване на качеството "лечебно заведение" на дружеството и същото
не може да бъде страна по договор с НЗОК, което означава, че договорът се
прекратява изцяло. Съгласно приложимата правна уредба, в хипотезите, при които
изпълнител на извънболнична помощ има сключен договор за един пакет, този
договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, във
връзка с ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно чл. 421, ал. 2 НРД за МД 2020-2022 г., т.
е. при повторно нарушение.
Липсата на повторност на нарушението е пречка
прекратяването на договора да се извърши по чл. 59, ал. 11, т. 1, б.
"а" ЗЗО. Съгласно § 1, т. 3 НРД за МД 2020-2022 г. "повторно
нарушение" е второ и следващо нарушение, извършено от лекар от лечебно
заведение – ИМП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция
за същия вид нарушение в рамките на календарната година 2019 г. В случая данни
за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ не
са установени, следователно наложеното наказание е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби.
В процесната заповед като правно основание за
издаването й е посочена нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО, но реално последиците, които се постигат с нея е санкция, наложена на
основание чл. 59, ал. 11, т. 2 от ЗЗО. Наличието на вътрешно противоречие между
изложените от органа мотиви и разпоредените правни последици по издадената
заповед за налагане на санкции, обуславя материалната й незаконосъобразност.
В същия смисъл е практиката на ВАС, обективирана в:
Решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о.,
Решение № 3689 от 10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13492/2019 г., VI о. Решение
№ 7305 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2020 г., VI о., Решение №
15195 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2019 г., VI о., Решение № 15223
от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2019 г., VI о., Решение № 7131 от
14.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9626/2018 г., VI о., др.
По изложените съображения Съдът намира, че дори и
да се приеме, че нарушението е извършено, наложената санкция /като реално, а не
буквално съдържание/ е материално незаконосъобразна и необоснована, което води
до извод за отмяна на заповедта като материално незаконосъобразна и
противоречаща на целта на закона.
Предвид приетия по
спора краен правен резултат и своевременно направеното от процесуалния
представител на оспорващото лечебно заведение искане за присъждане на разноски, съдът
намира същото за основателно и ще следва да се присъдят такива на основание
чл.143,ал.1 от АПК. Съгласно представения списък на разноските, същите се
претендират в размер на 1010 лв., от които 960 лв. адвокатско възнаграждение и 50 лв.
платена държавна такса. В съдебно заседание, процесуалният представител на
ответника направи възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно. Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК, в тези случаи съдът следва да
редуцира възнаграждението до размера на минималния предвиден в Наредба №1/2004
г. Водим от горното, съдът намира, че следва да намали размера на адвокатското
възнаграждение на 500 лв., съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №
РД-11-307/4/20.08.2020 г., издадена от Директора на РЗОК гр. Варна, в частта с
която по т.4 е прекратен договора на “Амбулатория за индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД, на основание чл. 421, ал. 1, б.
а. от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 - 2022
г. по пакет „Ушно-носно-гърлени болести” по отношение на д-р Д Х П .
ОСЪЖДА РЗОК - Варна
да заплати на “Амбулатория за индивидуална практика за специализирана
медицинска помощ - Д-р Д.П -Варна” ЕООД сумата
от 550 (петстотин и петдесет) лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи обжалване на Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :