Р Е Ш Е Н И Е
№ 260072
гр. Н., 19.04.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Н. в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Бойка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №**3 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС от страна на ищеца Р.П.Р. ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Б. С.от *АК, против ответника И.П.Р. ***.
В
исковата молба ищецът твърди, че с ответника са съсобственици по наследство,
при равни квоти, на следния недвижим имот, находящ се в гр. Н., обл. Ш., на ул.
***, а именно: поземлен имот с идентификатор №***с площ от 603 кв.м. (стар
номер 1134, квартал 63, парцел IХ), при граници имоти с номера: ***; ***; ***; ***и
***. В имота била изградена сграда с идентификатор №***, в която ищецът
притежавал самостоятелен обект с
инедтификатор №***.2. Ответникът бил собственик на самостоятелен обект в
сградата с иденитификатор №***.1. До момента ползването на общия имот не било
проблемно между страните. Ищецът и ответникът се били разбрали кой коя част от
имота ще ползва, но в последните месеци ситуацията се променила. Ответникът
навлизал все повече и по-често в определената за него част от имота, като
заявявал, че му се полага по-голяма част от дворното място, поради което ищецът
не бил в състояние да ползва определената за него част.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение с което да определи начина на ползване на общия имот.
В предоставения му срок за писмен отговор ответникът е депозирал такъв, чрез пълномощника си – адв. И.Д. ***. Ответникът оспорва иска, счита го за неоснователен. Не оспорва, че двамата са ищеца са съсобственици по наследство на поземлен имот с идентификатор №***. Твърди, че в имота е изградена двуетажна жилищна сграда, от която ищецът притежавал втори жилищен етаж и ½ ид. част от таванското помещение, а ответникът притежавал първи жилищен етаж и сгради с идентификатори ***.1 и ***.3. Страните по делото имали разбирателство за ползването на имота. Входната врата за втория етаж на къщата се намирал зад сградата и за него имало вход от лявата страна на къщата. Там от лявата страна между сградата и оградата към съседния имот, имало празно дворно място, което ползвал ищецът и там паркирал автомобила си. Входът за първия етаж се намирал в дясната част на къщата, откъм улицата и от тази част ответникът преминавал към първия етаж. Във вътрешността на имота се намирали сградите, собственост на ответника. Дворът зад къщата бил разделен на две по дължина и по този начин страните го ползвали. През 2004 г. ищецът поставил ограда от мрежа с циментови стълбчета по дължината на двора и по този начин местата за ползване от страните били реално обозначени. Така страните ползвали имота повече от 20 години и оградата съществувала в имота и към момента. Така разпределеното ползване било благоприятно и за двете страни, без да си създават пречки и съобразно квотите им. Предвид обстоятелството, че ползването на имота било определено със споразумение между страните, то въпросът за него не следвало да се пререшава, освен при изменение на обстоятелствата, каквито в случая не били налице. На ***г. ищецът прехвърлил притежаваната от нето част от имота на трето лице, но това прехвърляне не съставлявало основание за преразгледане на определеното ползване на имота. Последното било утвърдено от години, а и в исковата молба ищецът не излагал твърдения така определеното ползване да създава за него пречки, нито било посочено какви конкретни действия вършил ответника – напр. мести оградата, заобикаля я.
Предвид така изложените обстоятелства ответникът моли предявения иск, като неоснователен да бъде отхвърлен, а в случай, че съдът приеме претенцията за основателна, то моли съда да съобрази факта, че в имота ответникът извършил трайни насаждения много преди завеждането на иска.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: От страните по делото са представени следните писмени доказателства в заверени копия: удостоверение за наследници №***г., изд. от Община – Н.; нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том I, дело №**г. на НпРС; нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя №**, том I, дело №**г. на НпРС; договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег. №***г. на НпРС; нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №**, том III, дело №**г. на НпРС и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №**, том II, рег. №**, дело №**г. на нотариус Т. С., с район на действие РС – Н.. От тези доказателства се установява, че ищецът и ответникът са братя и са били съсобственици при равни квоти на недвижим имот, находящ се в гр. Н., обл. Ш., на ул. ***, а именно: поземлен имот с идентификатор №***с площ от 608 кв.м. (стар номер 1134, квартал 63, парцел IХ), трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: имоти с номера ***; ***; ***; ***и ***. В този поземлен имот е построена жилищна сграда с идентификатор №***, от която ищецът е бил собственик на самостоятелен обект с идентификатор №***.2 (ет.2, ап.2), с предназначение жилище, апартамент, с площ от 83 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта - №***.1, над обекта – няма (предишно описание на обекта – втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи и салон, със самостоятелен вход от изток, при граници: от четири страни дворно място, от долу – първи етаж, от горе – таванско помещение), ведно с ½ ид. част от таванско помещение и общите части на сградата. Ответникът притежава в същия поземлен имот и в същата сграда с идентификатор №***, самостоятелен обект с идентификатор №***.1 (ет.1, ап.1), с предназначение жилище, апартамент, с площ от 83 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – няма, под обекта – избено помещение, над обекта – №***.2 (предишно описание на обекта – първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от три стаи и салон, със самостоятелен вход от юг, при граници: от четири страни дворно място, от долу – избено помещение, от горе – втори жилищен етаж); както и избено помещение, състоящо се от една клетка, ведно с ½ ид. част от таванско помещение и общите части на сградата. В този поземлени имот ответникът притежава и сграда с идентификатор №***.3, с площ от 25 кв.м., с предназначение – жилищна (лятна кухня); както и сграда с идентификатор №***.1, с площ от 8 кв.м., с предназначение – селскостопанска сграда.
Ищецът е притежавал гореописания жилищен имот по наследство от своя баща П. Р.П. и на основание договор за доброволна делба, сключен между него, неговата майка В.В.П.и ответника. Ответникът е собственик на гореописаните жилищен и имоти, лятна кухня и селскостопанска постройка по наследство от своя баща П. Р.П.; на основание договор за доброволна делба, сключен между него, неговата майка В.В.П.и ищеца и на основание договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Собствеността на дворното място - поземлен имот с идентификатор №***с площ от 608 кв.м., страните са придобили по наследство от своята майка В.В.П., като всеки от тях е получил по ½ идеална част от това място. На ***г. (след предявяване на исковата молба по настоящото дело) ищецът е извършил продажба на притежавания от него жилищен етаж и ½ ид. част от дворното място на трето лице, за който договор е съставен горепосочения нотариален акт №**, том II, рег. №**, дело №**г. на нотариус Т. С., с район на действие РС – Н..
Доказва се по делото от показанията на посочените от страните свидетели: Ж.Й.Д., П. Г. Х. и Д.С.Д., както и от заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че страните по делото в периода 2004-2005 г. постигнали съгласие за ползването на съсобственото си дворно място, като поставили ограда, с която разделили двора на две по дължина (както е отразено на Приложение №1 към заключението на назначената експертиза). Всеки от тях имал отделен вход за жилищния си етаж, както и през различни входове на дворното място влизали и от различни страни преминавали за достъп до жилищата си. Ищецът влизал през лявата страна на двора и ползвал лявата му половина, а ответникът влизал от дясно и ползвал дясната половина от двора. Това съглашение за разпределение на ползването на двора страните по делото постигнали устно, без да съставят писмен документ и по този начин мястото се ползвало и към момента на подаване на исковата молба по делото. По повод извършената от ищеца продажба на имота на трето лице, между страните по делото възникнал конфликт, но никой от съсобствениците не нарушил установеното към момента разпределение на ползването на мястото. От заключението на експертизата по делото се доказва, че начинът, по който страните ползват дворното място почти съответства на правата им в имота, но не с точност, а с малки отклонения от точното разделение. Така ищецът ползва обособена част с площ от 254 кв.м., а ответникът с площ от 270 кв.м., а за да бъдат спазени квотите на страните ползваната от всеки площ следва да е от 262 кв.м. Вещото лице, изготвяйки експертизата по делото е изготвил вариант за разпределение на ползването (Приложение №2 към заключението), който изцяло съответства на правата на страните. Така изготвеният вариант е единствено възможният, съобразно квотите на ищеца и ответника.
Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност от посочените по делото доказателства, като дава вяра на всички събрани доказателства и смята, че сред тях няма такива, които да съдържат противоречиви данни за съществените за случая обстоятелства. На базата на така установените факти от доказателствата съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Съгласно чл.32, ал.2 от ЗС когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на разпределение на ползването на съсобствената вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в съдебно производство, което представлява спорна съдебна администрация в отношенията между съсобствениците. С решението по чл.32, ал.2 от ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ, съобразно правата на всеки съсобственик. За да бъде извършено реално разпределение на ползването на имота, следва да се съобразят правата на всеки съсобственик в съсобствеността и да се осигури начин за достъп и ползване на имота, както и на построените в него сгради. В настоящия случай страните са уговорили ползване, което в голяма степен съответства на квотите им и е съобразено с начина на достъп до притежаваните от тях в имота жилища и постройки, като това разпределение е и спазвано до момента, без да е нарушавано с някакви предприети действия от която и да е от страните. Независимо от това съдът счита, че в случая за ищеца е налице правен интерес от иск за разпределение, доколкото от една страна уговорката между съсобствениците е само устна, и от друга се доказва, че така уговореното разпределение не съвпада изцяло с правата на страните.
Предвид гореизложеното съдът счита, че ищцовата претенция е основателна и доказана и като такава тя следва да се уважи. Съдът следва да разпредели ползването на съсобственото дворно място, съобразно единственият възможен вариант, посочен от вещото лице в скица - Приложение №2 към заключението на експертизата, която скица следва да се счита неразделна част от решението на съда, като границата на разпределението е по червената линия, разделяща имота по дължина – за ищеца площ от 262 кв.м., в лявата част на имота, оцветена в жълт цвят, а за ответника 262 кв.м. в дясната част на имота, оцветена в зелен цвят.
Относно разноските по делото: В настоящото производство претенция за разноски е заявил само ответникът, ищецът не е претендирал направени разноски. Предвид спецификата на производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, отговорността за разноските по делото се определя не съгласно общите правила по чл.78 от ГПК, а съобразно обстоятелството, че всяка една от страните се ползва от решението. Поради това страните понасят такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. В посочения смисъл е решение №275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г., ВКС, II г. о. Предвид това, доколкото ищецът не е претендирал разноски, а от страна на ответника не са правени разноски за такси и за депозит за експертиза, то съдът не следва да присъжда разноски в полза на някой от тях.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32, ал.2 от ЗС между Р.П.Р., с ЕГН ********** *** и И.П.Р., с ЕГН ********** ***, ПОЛЗВАНЕТО на съсобствения им (при равни квоти) недвижим имот, находящ се в гр. Н., обл. Ш., на ул. ***, а именно: поземлен имот с идентификатор №***с площ от 608 кв.м. (стар номер 1134, квартал 63, парцел IХ), трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: имоти с номера ***; ***; ***; ***и ***, съгласно скица - Приложение №2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Р.Х., която скица следва да се счита неразделна част от настоящото решение, като границата на разпределението е по червената линия, разделяща имота по дължина, както следва: ЗА Р.П.Р., с ЕГН ********** - площ от 262 кв.м., в лявата част на имота, оцветена в жълт цвят на скица – Приложение №2 към заключението на експертизата; и ЗА И.П.Р., с ЕГН **********- площ от 262 кв.м. в дясната част на имота, оцветена в зелен цвят на скица – Приложение №2 към заключението на експертизата.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: