№ 116
гр. Варна, 22.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Ив. Петрова
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно
гражданско дело № 20253000500135 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:24 часа се явиха:
Въззивната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призована, представлява се от А. В. – държавен
инспектор към ТД на КОНПИ – Варна, редовно упълномощена от преди.
Въззиваемият А. А. М., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат А. Х. от АК-Варна, редовно упълномощен с пълномощно по
делото.
Въззиваемата А. Ж., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат А. Х. от АК-Варна, редовно упълномощен с пълномощно по делото.
Въззиваемото дружество „СтройГрад Бг“ ЕООД, гр.Варна, редовно
призовано чрез управителя М. по телефона, не се представлява.
ИНСП. В.: Няма пречки, моля, да бъде даден ход.
АДВ. Х.: Няма пречки, да се даде ход.
СЪДЪТ като взе предвид, че не са налице процесуални пречки по хода
на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на
страните да изразят становище по изготвения проекто-доклад, обективиран в
определение от РЗ № 182/20.03.2025 г.
1
ИНСП. В.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.
АДВ. Х.: Нямам възражения по изготвения проекто-доклад.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 182/20.03.2025 г.:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и
сл. от ГПК, образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва:Въззивна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор
М.Г., против решение №1301/28.11.2024г., постановено по гр.д.№1948/23г. по
описа на ВОС, гр.о., с което: I/ са отхвърлени предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество против А. А. М., А. Ж. и
„СтройГрад Бг“ЕООД, гр.Варна, искове за отнемане в полза на държавата на
имущество на стойност 11 074, 21лв., както следва:
1/ на основание чл.147 във вр. с чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от
ЗОНПИ от А. А. М. - сумата в размер на 5 195 лв., представляваща намерени и
иззети парични средства при извършено претърсване на 12.10.2021г. по ДП
№74/2021г. по описа на ОД на МВР-Варна на недвижим имот в гр.Варна,
обл.Варна, ул.„* *“№*, вх.“*“, ет.*, ап.*, съхранявани в ОД на МВР-Варна;
2/ на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от А. А. М.:
- 8 дружествени дяла от капитала на „Варна Юг Бг“ООД, с номинална
стойност в размер на 16 лв.;
- 4 дружествени дяла от капитала на „СтройГрад Бг“ЕООД, с номинална
стойност в размер на 4 лв.;
- 300 дружествени дяла от капитала на „Приморска перла“ООД, с
номинална стойност в размер на 300 лв.;
3/ на основание чл.142, ал.2, т.5 във вр. с чл.141 ЗОНПИ от А. Ж.:
- 327, 72 лв., наличност към края на проверявания период по
разплащателна сметка № BG* в „А. Б. Б.“АД, открита на 24.04.2015г., активна,
с титуляр А. Ж.;
- 31, 49 лв., наличност към края на проверявания период по
разплащателна сметка № BG* в „А. Б. Б.“АД, открита на 15.06.2016г., активна,
с титуляр А. Ж.;
4/ на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. с чл.141 от ЗОНПИ от
„СтройГрад Бг“ЕООД - лек автомобил марка „БМВ“, модел „525 Д“, рег. № *,
рама №WBANX51020CT39822, двигател № 296697706D3, дата на първа
регистрация - 29.10.2018г. на стойност 5 200 лв., на осн. чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ;
II/ Комисия отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена
да заплати на А. А. М. сумата от 1 750лв., представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК; III/ Комисия
отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати на А. Ж.
сумата от 600лв., представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК; IV/ Комисия за отнемане на незаконно
2
придобитото имущество е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Варна, сумата от 442, 97лв.,
представляваща дължима за производството държавна такса, на осн. чл.157,
ал.2 от ЗОНПИ.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се
разноски.
Въззиваемите А. А. М. и А. Ж. в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител
адв.А.Х. поддържат становище за нейната неоснователност и молят
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.
Въззиваемото дружество „СтройГрад Бг“ЕООД, гр.Варна,
представлявано от управителя А. А. М., редовно уведомено при условията на
чл.50, ал.2 от ГПК, не е депозирало отговор по въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК.
Частна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно
придобитото имущество, чрез процесуалния й представител главен инспектор
М.Г., против определение №496/28.01.2025г., постановено по гр.д.№1948/23г.
по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от
Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество молба вх.
№32604/18.12.2024г. за изменение в частта за разноските на решение
№1301/28.11.2024г., постановено по гр.д. №1948/23г. по описа на ВОС, гр.о.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което подадената от КОНПИ молба с пр.осн. чл.248 от
ГПК бъде уважена, като на ответниците не се присъждат съдебно-деловодни
разноски, евентуално се намали размерът на присъдените такива за
адв.възнаграждение поради прекомерност.
Въззиваемите А. А. М. и А. Ж. в депозирания отговор по частната жалба
в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.А.Х.
поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното
определение да бъде потвърдено.
В жалбите и в отговорите не са направени доказателствени искания.
В изпълнение на дадените с определение от РЗ № 182/20.03.2025г.
указания, с молба вх.№ 2562/03.04.2025г. е представено пълномощно от
въззиваемия А. А. М. за надлежното преупълномощаване на адв.А.Х. от
Адвокатско дружество „Христова и Х..“
ИНСП. В.: Поддържам въззивната жалба. Поддържам частната жалба.
Оспорвам подадените отговори от ответната страна. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Представям и моля да приемете списък на
разноски.
3
АДВ. Х.: Оспорвам въззивната жалба. Оспорвам частната жалба.
Поддържам подадените отговори. Няма да соча нови доказателства.
Представям списък на разноски и два броя договори за правна защита и
съдействие.
ИНСП. В.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение над 500 лв.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА списъците на разноски, представени от всяка
от страните (КОНПИ и въззиваемите - физически лица), а от въззиваемите -
физически лица и 2 броя договори за правна защита и съдействие.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ИНСП. В.: Уважаеми апелативни съдии, за пореден път мотивите на
първоинстанционния съд, решаващи по същество неоснователността на
исковата претенция се изразяват в едно просто изчисление на стойността на
наличното в края на проверявания период имущество, което съдът определя на
такова под 150 000 лв., поради което и приема, че не е необходимо да изследва
останалите елементи, включени във фактическия състав на чл. 107, касаещи
определяне на размера на значителното несъответствие така както според мен
е предвидил законодателят. Комисията, както и съдът е наясно с константната
в последно време съдебна практика. Но в допълнение на изложеното от
колегата Г. във въззивната жалба по отношение на тази съдебна практика
искам само няколко изречения да посоча. Категоричното ми мнение е, че тази
съдебна практика, изискваща наличие на налично имущество в края на
проверявания период над 150 000 лв., в противоречие с целта на закона и
волята на законодателя напрактика води до бламиране действието на закона,
до амнистия по същество, наистина амнистия на незаконно придобито
имущество на стойност под 150 000 лв., води до игнориране на парични
потоци за десетки, стотици, а понякога и дори за милиони левове, които съдът
остави извън анализа за определяне на несъответствието, без аргументи
относно източника на тези парични потоци. Не на последно място считам, че
тази практика води до усещане в обществото като цяло и усещане в самите
проверявани лица за безнаказаност, а така също считам, че по същество
постави самите проверявани лица в неравнопоставено положение. Последното
искам да подкрепя със следния простичък пример: ако приемем, че има 2
4
лица, които в един и същи период са осъществявали, например дейност
наркоразпространение, в рамките на 2 г.-3 г. са кумулирали средства в един и
същи размер от тази дейност за 160 000 лв., двете лица придобиват имот за 160
000 лв. в рамките на проверявания период, едно от лицата обаче продава този
имот, с част от полученото от продажбата придобива лек автомобил, да кажем
за 60 000 лв., остатъка от парите разходва за хазарт, за екскурзии и всякакви
други разходи, при което в края на проверявания период в неговия
патримониум е наличен само лекият автомобил на стойност от 60 000 лв., а
другото лице по някакви лични причини не отчуждава имота и той е наличен в
края на проверявания период, и на стойност 150 000 лв. При тази практика -
порочна, превратна, в разрез с целта на закона едното лице би понесло пълната
санкция на закона при наличие на всички други предпоставки, ако приемем, че
то няма доходи, не може да докаже законен произход на средствата, вложени в
покупката на този апартамент за 150 000 лв. и би понесло неговата гражданска
конфискация. Другото лице, само защото е разходвало част от средствата и
няма налично имущество над 150 000 лв., не би понесло никаква санкция на
закона. Тези мотиви и тази съдебна практика по същество са обосновали
първоинстанционния съдебен акт, поради което считам, че същият е
постановен при неправилно тълкуване и прилагане на закона, същото се явява
необосновано и моля за неговата отмяна. По същество относно елементите от
фактическия състав за определяне размера на несъответствието и
предпоставките за отнемане на незаконно придобито имущество, поддържам
изложеното от колегата Г. писмено становище по делото пред
първоинстанционния съд. Моля да ни присъдите сторените по делото
разноски.
АДВ. Х.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което оставите въззивната жалба без уважение като неоснователна, като
потвърдите изцяло обжалваното първоинстанционно решение като валидно,
допустимо и правилно в синхрон с приетите по делото доказателства. Моля да
присъдите сторените разноски на въззиваемите страни, представлявани от мен
съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и ОБЯВИ, че ще се произнесе в законоустановения срок.
Съдебното заседание приключи в 09:33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5