РЕШЕНИЕ
№ 3432
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116508 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК
*********, против Б. И. Б., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от
Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено
приемане. Обектът на ответника, находящ се в гр. П. ****, бил снабдяван с електрическа
енергия, като същият се индивидуализирал с измервателна точка № ****, а за ответника бил
открит клиентски номер ****. Сочи се, че ответникът Б. е била собственик на имота до
06.04.2021 г., когато влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот и същият
бил прехвърлен на нов собственик. Потребителят имал задължението да заплаща
консумираната електрическа енергия в сроковете по общите условия, като в изпълнение на
задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за периода 23.12.2020 г. –
22.03.2021 г. такава на обща стойност 1449.05 лева. При забава в плащането клиентът
дължал и лихва от деня на забавата, която в конкретния случай възлизала на сумата от 34.22
лева за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г. За неплатените задължения били издадени
фактури, в които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума,
както и размер и период на обезщетението за забава.
Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4741/26.05.2021 г. по частно
гражданско дело № 8308/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав,
срещу която постъпило възражение от длъжника, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху
1
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г., до
окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, чрез назначения особен
представител.
Счита, че предявените установителни искове са недопустими поради неяснота в
исковата молба, свързана с липса на индивидуализация на обекта на потребление и
собствениците на имота.
Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Счита, че не
е индивидуализиран надлежно недвижимият имот, за който се твърди да е доставяна
електрическа енергия. Навежда доводи, че не може да се направи връзка между ответника Б.
и посочената измервателна точка № ****, като счита, че това е вътрешна информация за
ищеца и не обвързва ответника по никакъв начин. Твърди, че посоченият адрес на обекта на
потребление се различава от този, който фигурира в приложените фактури. Счита, че искът
неправилно е насочен само към ответника Б., доколкото продаденият чрез публична продан
имот бил съсобствен при режим на СИО между Б. Б. и С.Б..
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 8308/2021 г. по описа на ПРС, ІХ гр.с., вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и исковете, по които
е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
За да се уважат претенциите, дружеството – ищец следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение с ответника с предмет предоставяне на електрическа
енергия през сочения от него период от време, респ., че ответникът е потребител на услугите
за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по
договора, включително, че е доставял ел. енергия в обекта за процесния период, като докаже
вземанията си и по размер.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване на твърденията на ищеца, а при
доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията си.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за
основателни по следните съображения:
Няма спор по делото, че ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на
Закона за енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД - чл. 2, ал. 1, чл. 3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на електрическа
енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при публично известни общи
условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
2
продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор
между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните
възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява
съществуването на облигационна връзка между страните.
От представените по делото писмени доказателства – Нотариален акт за покупко –
продажба № **** при ПРС, вписан под акт № 135, том 69, дело № 13368/21.08.2015 г. на
Службата по вписванията, копие от справка по лице, направена от Служба по вписванията –
Пловдив, за периода от 01.01.1991 г. до 15.10.2021 г., както и от Постановление за възлагане
на **** от 02.02.2021 г., вписано под акт № **** на Службата по вписавнията, се
установява, че Б. И. Б., за периода от 21.08.2015 г. до 22.04.2021 г. е била една от
съсобствениците на недвижим имот – жилище, находящо се в гр. П. ****, ведно с
прилежаща изба № **, за който се твърди да е доставяна ел. енергия.
От приетите по делото писмени доказателства – Заявление – декларация за започване
на продажба на ел. енергия от 07.03.2016 г.; Декларация за достъп от 07.03.2016 г.;
Декларация за получаване на съгласие от 07.03.2016 г., подадени от ответницата Б. Б.,
Спогодба от 07.03.2016 г., сключена между Б. Б. и ищцовото дружество, се установява, че
ответникът като съсобственик на процесния обект, находящ се в гр. П. ****, присъединен
към мрежата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с ИТН ****, като за същия е
създаден клиентски номер ****.
Ето защо, съдът приема, че Б. Б. има качеството „потребител”, поради което
възниква задължение за плащане на потребената ел.енергия, която услуга е ползвала в
имота. Следва да се отбележи, че възраженията на ответника за дължимост на сумите,
поради това, че имотът е съсобствен, заедно със съпруга й, поради което ответницата дължи
само половината от начислените й суми, не се споделят. Без значение за изхода на спора е,
че имотът е съсобствен. В отношенията с доставчика, ответникът, на чието име е открита
партидата /видно от всички издадени и приложени документи във връзка с имота/, дължи
начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ.
на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС, по силата на който /при липсата на други
договорености/ ответникът би могъл да иска от другите съсобственици припадащата му се
част от разходите за общата вещ. С оглед изложеното и доколкото ответникът има
качеството на клиент на ищцовото дружество, дължи плащане на предоставените услуги.
Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия клиентите
си. Ответникът като потребител има насрещното задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплаща
стойността на използваната ел. енергия, като при неизпълнение, дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден - чл. 27, ал. 1 ОУ.
От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че
ответникът е бил заведен като клиент в базата данни на ищцовото дружество през целия
процесен период със съответния кл. номер и ИТН за упоменатия обект. Счетоводството на
ЕВН по отношение на осчетоводяване на задълженията му, е водено правилно и редовно
съгласно изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти за
целия период 23.12.2020 г. – 22.03.2021 г. вкл. Неразделна част от заключението е и
подробна таблица, в която са описани твърдените от ищеца фактури, с конкретно начислени
суми за предоставени услуги за съответните периоди. Според експерта, дружеството – ищец
правилно е фактурирало и остойностило отчетените количества потребена ел. енергия,
съобразно утвърдените от ДКЕВР и КЕВР цени. Според ССЕ, размерът на неплатеното
задължение по фактурите за настоящия исков период възлиза на сумата от 1449.05 лева.
Размерът на обезщетението за забава за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г. възлиза на
сумата от общо 34.22 лева.
3
В устния си доклад пред съда, експертът сочи, че в счетоводните регистри на ЕВН,
на клиентският номер и ИТН, партидата е открита с имена Б. И. Б..
По делото е прието и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено. След анализ на доказателствата по
делото и извършване на необходимите проверки, вещото лице е дало заключение, че: за
процесния период до обекта на ответника е доставяна електрическа енергия, като са
посочени конкретни количества доставяна ел. енергия до обекта; електромерът е включен в
система за дистанционен отчет, като при съпоставка на количествата отчетена ел. енергия по
месеци с тази, която е отразена в приложените фактура, вещото лице е констатирало пълно
съвпадение. След извършено проучване е направен извод, че електромерът е преминал
изискуемите метрологични проверки, съгласно ЗИ, както и, че поставения електромер на
обекта носи необходимите стикери, пломби и знаци от извършените му законови проверки.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и доказан,
като възраженията и твърденията на ответника останаха недоказани. Ето защо и същият
следва да се уважи в цялост, като се признае съществуването на вземане за сумата 1449.05
лева, представляваща неплатена стойност на доставена електрическа енергия за посочения
обект в периода от 23.12.2020 г. – 22.03.2021 г. Сумата за главница е дължима ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 20.05.2021 г. до
окончателното погасяване.
С оглед установяване наличието на главния дълг, основателен се явява и акцесорният
иск за обезщетение за забава в размер на 34.22 лева за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, разноски се дължат само в полза на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.87/ и
доказателства за сторени такива в размер на 75 лева – платена ДТ; възнаграждение за особен
представител – 333.82 лева; 300 лева – депозити за СТЕ и ССЕ. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът
го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева,
предвид конкретната фактическа и правна сложност. За исковия процес на ищеца се дължат
разноски в общ размер на 808.82 лева.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 29.67 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение,
което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП,
вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство, или
общо 79.67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б. И. Б., ЕГН
********** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* следните
суми: 1449.05 лева - главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в П. ****, с ИТН № ****, за периода 23.12.2020 г. –
22.03.2021 г., както и сумата от 34.22 лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 11.02.2021 г. – 19.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението чл. 410 ГПК в съда –20.05.2021 г. до окончателното
4
погасяване, за които суми, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4741/26.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 8308/2021 г. по описа на ПРС, IX гр. състав.
ОСЪЖДА Б. И. Б., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов” № 37, сумата от общо 79.67 лева /седемдесет и девет лева и шестдесет
и седем стотинки/ – разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 8308/2021 г. по
описа на ПРС, IX гр. с. и сумата от общо 808.82 лева /осемстотин и осем лева и осемдесет и
две стотинки/ – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/_____________________
5