РЕШЕНИЕ
№ 305/19.12.2023 г.
Административен съд – Русе,
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица
Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Мария Станчева и прокурор Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от съдия Калоянова КАНД
№ 312 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Виваком България“ ЕАД, ЕИК *********; със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115И срещу Решение
№ 515/11.07.2023 г., постановено по АНД № 809/2023 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № ИПС-01/04.04.2023 г.,
издадено от началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ – Северна централна България, с което за нарушение на
чл. 4б, т. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 44 от
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на
радиосъоръженията (НСИОСР), на основание
чл. 52 от ЗТИП на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 250,00
лева. Иска се от съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и
вследствие на това да постанови отмяна на процесното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание не се явява и не се
представлява, не представя доказателства.
Ответникът по
касационната жалба – началник Регионален отдел „Надзор на пазара“ –
Северна централна България (РО НП СЦБ)
редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Ангажира писмено становище,
в което оспорва жалбата като
неоснователна и иска от съда да остави в сила атакуваното решение. Излагат се
подробни доводи относно законосъобразността на решението и наказателното
постановление.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе счита постановеното решение на въззивния съд за правилно и
законосъобразно, а касационната жалба за неоснователна. Съдът правилно е
достигнал до единствения правилен извод, че с деянието си касационният
жалбоподател е осъществено състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност. Не са налице твърдяните нарушения за
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
Иска от съда да остави в сила решението на районния съд.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Виваком България“ ЕАД срещу Наказателно
постановление № ИПС-01/04.04.2023 г., издадено от началник РОНП – СЦБ, с което
за нарушение на чл. 4б, т. 4 от ЗТИП във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 44 от
НСИОСР, на основание чл. 52 от ЗТИП на касатора е наложена имуществена санкция
в размер на 250,00 лева. За да потвърди процесното наказателно постановление,
първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това
основание, като наказанието е правилно индивидуализирано, наложено е в справедлив
размер, като нарушението е доказано по несъмнен начин.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Съдът не споделя изразеното в
касационната жалба твърдение, че обжалваното съдебно решение съдържа бланкетни
и формални мотиви. Независимо, че същите не са в изобилно количество,
въззивната инстанция е изложила мотиви по съществото на спора, които касационният
съдебен състав намира за относими, правилни и споделя напълно, поради което на
основание чл. 221, ал. 1, изречение второ от АПК препраща към тях.
Безспорно по делото е доказано, че в
нарушение на изискването на чл.. 4б, т. 4 от ЗТИП, към проверените продукти не
са приложени инструкции за употреба. Тези инструкции са свързани със съответния
продукт и трябва да придружават същия, като гарантират правилното функциониране
на уреда и безопасността за работа с него. Без значение е подчертания от
жалбоподателя факт, че впоследствие тези инструкции са представени пред
административнонаказващият орган, както и без значение е другия изключително
подчертан факт, че същите са представени преди издаване на наказателното
постановление. Административното нарушение не е свързано с
административнонаказващият орган, а с продукта, към който следва да са
приложени инструкция за употреба. По тази причина няма никакво значение, че в
мотивната част на наказателното постановление не е описана кореспонденцията на
дружеството с контролния орган.
Касаторът не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение – факта, че инструкциите са предоставени
на наказващия орган на български език не е
смекчаващо обстоятелство, а изпълнение на негово законово задължение.
Извод дали е налице нарушение на
посочената от органа норма се прави на база установените данни и резултати в
момента на проверката, а не на база последващо поведение на субекта на
нарушението, поради което административнонаказващият орган правилно е възприел фактическата
обстановка.
По изложените причини съдът намира
релевираните оплаквания за неоснователни и недоказани,поради което касационната
жалба следва да се отхвърли.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от касационният ответник. Съгласно чл. 63д
от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк.д. №
5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 515/11.07.2023 г.,
постановено по АНД № 809/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД, ЕИК
********* да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: