МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 823/13г. НА ДРС

 

Районна прокуратура гр.Дупница е предявила обвинение срещу К.Х.Г. и А.Х.К. ***, за престъпление по чл.195, ал.1,т.4 във вр. с чл.20, ал.2 НК и срещу С.Х.К. *** престъпление по чл.215, ал.1 НК.

            В обвинителния акт се сочи,че на 04.04.2012г. в село Голяма Фуча, община Бобов дол, двамата подсъдими , в съучастие като извършители , от двор на къща, собственост на Р.С.Д. от гр. Дупница, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фиат”, модел „Темпра”, с рег. № КН 9605 А, собственост на К.Х.Г. ***, са отнели противозаконно чужда движима вещ – 1 бр. кофа за багер на стойност 1 334.00 лева от владението на собственика Р.С.Д. от гр. Дупница, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвоят.

            По отношение подсъдимата К. се сочи,че  на 04.04.2012г. около 16.00 часа, в гр. Бобов дол, с цел да набави за К.Х.Г. *** имотна облага, с спомогнала да бъде отчуждена чужда движима вещ - 1 бр. кофа за багер на стойност 1 334.00 лева, собственост на Р.С.Д. от гр. Дупница, за която знае, че е придобита от К.Х.Г. и А.Х.К. и двамата от гр. Бобов до, чрез кражба, като е предала открадната вещ в гр. Бобов дол на пункт за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от ЕТ „Валери Евтимов – БЕТИ”.

            Прокурора поддържа обвиненията по обвинителния акт и предлага на тримата подсъдими да се наложи наказание „лишаване от свобода“, като по отношение Г. и К. предлага да се приложи чл.66,ал.1 НК, а К. да изтърпи наказанието ефективно.

            Подсъдимите  не се признават за виновни. К. и Г. дават обяснения, в които не отричат,че са взели инкириминираната вещ-кофа за багер но твърдят,че са я намерили в храстите покрай пътя и не са предполагали,че е нечия собственост. Защитата на същите излага доводи за недоказаност на обвиненията и предлага  тримата подсъдими да бъдат оправдани.

            Подсъдимата К. не дава обяснения.

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства – обясненията на двамата подсъдими,показанията на  разпитаните свидетели, оценителна  експертиза, и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Свид.Д. притежавал наследствена къща с двор в с.Голяма фуча,община Бобов дол. Имота бил ограден с телета мрежа, но тай като Д. извършвал ремонтни дейности, част от мрежата била разкачена, за де си докарват строителни материали, които се разтоварвали на двора. Преди няколко години, Д.  закупил  багер „ЗСХ-4/326654/Р,който  бил оборудван с две кофи-тип60 и по-малка такава.Багера използвал за строителни дейности в имота си в с.Голяма Фуча.Няколко дни преди 01.04.2013г., същият откачил по-голямата кофа на багера-тип 60,тъй като се налагало да работи с по-малката такава, и я оставил в пясък на двора.

            Подсъдимите А. и С. Кирилови са брат и сестра, а подсъдимия Г. техен приятел. На 01.04.2013г., тримата закарали приятелка на К. от гр.Бобов дол до с.Голема фуча, с лек автомобил, собственост на дядото на  Г.. Връщайки се обратно към гр.Бобов дол, минавайки покрай имота на свид.Д.,който се намирал в края на селото,видели оставената в пясъка на двора, кофа за багер тип 60. К. и Г. решили да я вземат, и предадат за отпадъчно желязо. Двамата натоварили кофата в багажника на лекия автомобил и я закарали в пункт за търговия с метали, собственост на ЕТ“Валери Евтимов-Бети“ в гр.Бобов дол,като подсъдимата К. наблюдавала от автомобила действията на двамата подсъдими по отнемането на вещта.

            Тъй като двамата подсъдими не носели лични карти, подсъдимата К. решила де им помогне да предадат кофата и представяйки личната си карта, от нейно име предала вещта на свид.С.-работник в пункта.

            Оценителната експертиза, изготвена на досъдебното производство, неоспорена от страните и приета от съда установи,че стойността на кофата за багер  от този тип е в размер на 1334лв.

            Съдът прие за установена горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели.Същите не си противоречат, установяват различни обстоятелства и се подкрепят от писмените доказателства и оценителната експертиза. Свид.Д.-собственик на открадната вещ установява местонахождението на същата, вида и състоянието и,както и времето и мястото на извършване на деянието. Свид.С. установи,че кофата е предадена от свид.К., както и че същата е била годна за употреба. Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимите Г. и К., в частта, в която сочат,че действително са взели кофата от с.Голема фуча и к. я е предала в пункта за изкупуване на метали в гр.Бобов дол, тъй като съответстват на останалите гласни и писмени доказателства. Съдът не даде вяра на обясненията им в частта, че кофата е била оставена в храсти покрай пътя, а не в двора на Д., тъй като противоречат на показанията на последния, както и на тези на свид.С., който установи,че кофата е била годна т.е. не е имала вид на отпадъчно желязо.

            С оглед на така установеното, съдът прие, че  подсъдимите К. и Г. са осъществили от обективна и субективна страна, следното:

                        ОБЕКТИВНА СТРАНА

            Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със собствеността.Двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на престъпланието ,установявайки  своя фактическа власт върху вещта- кофа за багери  са се разпоредили с нея, предоставяйки я на подсъдимата К. да я предаде в пункт за изкупуване на метали.Отнемането е извършено противозаконно-без знанието и съгласието на собственика. Двамата подсъдими са извършили престъплението в съучастие- като извършители,тъй като и двамата са предприели действия по осъществяване на изпълнителното деяние- заедно са натоварили кофата в автомобила.за извършване на кражбата , подсъдимите са използвали МПС-лек автомобил, собственост на К.Г.-дядо на подсъдимия Г..

            СУБЕКТИВНА СТРАНА

            От субективна страна престъплението  е извършено умишлено-при пряк умисъл. Двамата подсъдими    са  съзнавали обществено-опасния характер на престъплението, предвиждали са   настъпването на обществено-опасните последици и са искали тяхното настъпване.

            С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимите К.Г. и А.К. са осъществили  състава на престъплението по чл.195,ал.1,т.4 във вр. с чл.20,ал.2 НК, както от обективна,така и субективна страна, призна  ги за виновни и им наложи наказание.

 

                        ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

 

            Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.195,ал.1НК, степента на обществена опасност на деянието и дейците,  подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            Степента на обществена опасност  и деянието  не е висока. Съдът направи този извод, като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му.  Степента на обществена  опасност на  подсъдимия Г.  е ниска. Същият не е осъждан, а и подбудите за извършване на деянието са  обусловени  най-вече от лекомислие, характерно за младежката му възраст, относно общественоопасния характер на деянието.

            Смекчаващо вината –чистото съдебно минало.

            Отегчаващи  вината обстоятелства няма.

            Степента на обществена опасност на  подсъдимият К. е висока. Същият е осъждан за тежки умишлени престъпления, и наложените наказания не са постигнали целите, визирани в чл.36 НК.

            Отегчаващо вината обстоятелство-миналото му осъждане.

            С оглед изложеното, съдът определи  наказанието на  двамата подсъдими-една година „лишаване от свобода“Предвид размера на наложеното наказание, както и че подсъдимият Г. не е осъждан, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието му  за срок от 3 години.

 По отношение подсъдимия К. съдът постанови ефективно изтърпяване при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът счете,че така наложените наказания    ще  постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК, да се поправят и превъзпитат подсъдимите , като им     се отнеме възможността да извършат  и други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

Относно обвинението по чл.215, ал. НК срещу подсъдимата С.К., от изложената фактическа обстановка, съдът прие,че същата е осъществила от обективна и субективна страна, следното:

ОБЕКТИВНА СТРАНА

Обект и  на престъплението по чл.215 НК са обществени отношения, свързани със собствеността върху движими вещи т.е., такива отношения, които са засягат,накърняват от различни престъпления, насочени към противозаконното им отнемане. За да са налице обективните признаци от състава на това престъпление, следва да е извършено противозаконно/ престъпно или друго обществено-опасно/ посегателство върху вещи от друго лице, което да е установило своя фактическа власт върху тях,и едва, като последващо престъпление, извършителя по чл.215 НК  би могъл да  осъществи една от формите на изпълнителното деяние- да укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени вещите.

Събраните по делото доказателства,безспорно установиха,че подсъдимата К. е осъществила изпълнителното деяние на това престъпление, при наличие и на останалите обективни  елементи от състава. Вещта-предмет на престъплението е придобита от подсъдимите К. и Г. противозаконно, в резултат на извършено от тях престъпление-кражба. Подсъдимата е спомогнала тази вещ да бъде отчуждена, а именно предадена от нея, с нейната лична карта, в пункт за изкупуване на метали, като и е заплатена съответната цена.

СУБЕКТИВНА СТРАНА

От субективна страна деянието е извършено умишлено-при пряк умисъл.Подсъдимата К. е съзнавала общественоопасния характер на деянието и е искала настъпването на общественоопасните последици. Този извод се подкрепя от действията по осъществяване на изпълнителното деяние. Същата е знаела,че вещта е отнета противозаконно от останалите подсъдими, в резултат на престъпно посегателства, тъй като е присъствала при извършване на кражбата и съзнателно е спомогнала за отчуждаването на тази вещ.

С оглед изложеното, съдът прие,че подсъдимата К. е осъществила състава на престъплението по чл.215, ал.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, призна я за виновна и и наложи наказание.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

            Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК, като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.215,ал.1НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца,  подбудите за извършване на престъплението и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

            Степента на обществена опасност  и деянието  не е висока. Съдът направи този извод, като взе предвид времето,мястото ,начина на извършването му и най-вече подбудите за извършване на престъплението-желание да помогне на свид.К.-неин брат, безкритично отношение към противоправността на деянието, провокирано и от младежката и възраст.

            Степента на обществена  опасност  на подсъдимата   е ниска. Същата не е осъждана и не се събраха доказателства за други противоправни прояви.

            Смекчаващо вината –чистото съдебно минало.

            Отегчаващи  вината обстоятелства няма.

            С оглед изложеното, съдът определи  наказанието на подсъдимата К. при превес на смекчаващи вината обстоятелства, в предвидения от закона минимум -една година „лишаване от свобода“Предвид размера на наложеното наказание, както и че подсъдимата К.  не е осъждана, съдът прие,че са налице предпоставките на чл.66,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.

            Съдът счете,че с така наложеното наказание,ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.54 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата, като и се отнеме възможността да извърши други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото, без да е необходимо ефективното му изтърпяване.

На осн.чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите  да заплатят деловодни разноски от 65лв.

                        ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

                        Защитата на подсъдимите излага доводи за недоказаност на обвиненията, тъй като не е доказано от субективна страна.Твърди се, че подсъдимите К. и Г. са намерили кофата отстрани на пътя и не са знаели,че е собственост на някого.Освен това, двамата подсъдими сочат,че обвинението не е доказало,че тази кофа е собственост на свид.Д.. В изложените мотиви,по-горе, съдът обоснова изводите си ,относно субективната страна на двамата подсъдими. Що се касае до възражението,че липсват доказателства за собствеността, същите са неоснователни. Доказателствата по делото установиха,че  кофата за багер е била във владение на свид.Д.- същият е собственик на багер и кофата се е намирала в пясък в  имот-негова собственост .

 Предвид        на изложеното, съдът прие,че тезата на защитата е необоснована  и се опроверга от събраните по делото доказателства.

 

            По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: