Р Е Ш Е Н И
Е №
гр.Стара Загора, 28.04.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА к.н.а.х.дело № 125
по описа за 2021 год,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Национална агенция по приходите /НАП/, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт Г.Д., против Решение № 260143/ 30.12.2020г.,
постановено по АНД № 1213/ 2020г. по описа на районен съд Казанлък, с което е
отменено наказателно постановление /НП/ № 489222-F505585
от 10.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП. В
касационната жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно като постановено
в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 и ал.2 от НПК във вр.
с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касационният жалбоподател оспорва извода на
съда, че поради възникнал технически проблем представители на санкционираното
дружество не са знаели за непредаването на информация
към ТД на НАП, с оглед на което за неправомерно е ангажирана отговорността му. Поддържа,
че отговорността на юридическите лица е безвиновна и
не е необходимо да се изследва наличието на вина у някой от служителите им, а
вмененото нарушение е формално по своя характер. Счита за ирелевантен факта на ръчно
подаване на данните, тъй като търговецът има самостоятелно задължение по закон
да предава данни чрез установена дистанционна връзка с НАП. Липсата на такава
връзка, независимо от причината, намира за неотносима
към търсената отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното
решение на Районен съд – Стара Загора и вместо него да постанови друго по
съществото на спора, с което да потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Ремонтинвест“ ООД гр.Стара Загора
с подадено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адвокат
Н. оспорва жалбата като неоснователна. Моли
да бъде оставена без уважение и да се присъдят направените разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата като счита, че съдебното решение е
правилно и законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Районен
съд – Стара Загора е отменил НП № № 489222-F505585
от 10.01.2020г, издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив
в ЦУ на НАП въз
основа на АУАН № F505585/ 22.08.2019г., с което на „Ремонтинвест“
ООД гр.Стара Загора на основание чл.185, ал.2, предл.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 600лв, за нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г на МФ за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършена оперативна проверка на 24.07.2019г
в 10.05ч в обект бензино-газ станция, находящ се в с.Зимница, общ. Мъглиж, стопанисван от „Ремонтинвест“
ООД, е констатирано, че в качеството на лице, което извършва продажби на течни
горива по чл.3, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ, е допуснало нарушение
като не е предало на НАП по установената дистанционна връзка данни за получена
на 07.06.2019г доставка на гориво за дизелови двигатели с количество 1990л, което да даде възможност
за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия на течни горива. Нарушението е установено на 24.07.2019г и
документирано с ПИП № 0408751 от същата дата.
За да отмени НП, Казанлъшкият районен съд приема, че
при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, но от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
безспорен начин реализиране на безвиновната
отговорност на търговеца за допускане на вмененото нарушение. Мотивира се с
обстоятелствата, че към момента на проверката представителите на дружеството не
са знаели за възникналия проблем за неотчитане и
предаване на информация към ТД на НАП и впоследствие са сигнализирали за това
обслужващата фирма. Нейното становище е, че пропускът вероятно се дължи на
липса на динамична реакция от нивомерната сонда на
повишаване нивото на течност в резервоара като е планирано почистване на
резервоара.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Фактически и доказателствено обоснован е изводът на райониян съд, че извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение е не е доказано по безспорен и
несъмнен начин. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не се допуска работа
с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в
случаите, посочени в тази наредба. От събраните доказателства по делото се
установява, че дружеството има монтирано фискално устройство с нивомерна измервателна система за обем на течни горива с
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната Наредба. Безспорно е също обстоятелството,
че за доставка на гориво от 06.06.2019г. в НАП не са постъпили данни по
установената дистанционна връзка с търговския обект, стопанисван от „Ремонтинвест“ ООД, даващи възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта и за
извършените продажби, констатирано при извършената на 24.07.2019г. проверка. Същевременно
обаче не се установява, че това обстоятелство е било известно на оспорващото
дружество, доколкото НИС и ФУ, с които е оборудван обектът, са функционирали
без да дават индикации, че не предават данни на НАП. В
издадените служебни бонове за всички дати на доставки през м.юни
2019г, включително на 07.06.2019г, се съдържа изрична отметка, че доставката е изпратена успешно, а видно от приложената
справка за регистрирани съобщения по партидата на „Ремонтинвест“
ООД за доставките от датите след 07.06.2020г информация е постъпвала в НАП.
Следователно липсват данни за обективна възможност търговецът да проследява дали изпращаната от
него информация достига до НАП. В
подкрепа на този извод е и отразеното в протокола от проверката на 24.07.2019г,
че непредаването на данни в НАП е констатирано едва
след нарочна справка в ИС на НАП. По какви причини ЕСФП не е подала данни на
06.07.2019г. към НАП е обстоятелство, които не е изяснено доколкото становището
на осъществяващото сервизно обслужване дружество „Петроникс1“ ЕООД гр.Стара Загора, на което се позовава районният съд, касае
резервоара за пропан-бутан, а според НП липсата на данни се отнася за доставка на
дизелово гориво. Всъщност по делото няма данни, нито твърдения, че неизпращането на необходимата информация е в резултат на некоректно
поведение на задълженото лице поради манипулация на системата или други подобни
неправомерни действия. При това положение не може да се приеме за безспорно
установено, че жалбоподателят е нарушил реда или начина за подаване на
изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е
установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт,
не е ангажирала доказателства, удостоверяващи причината, поради която не е била
осъществявана дистанционна връзка с НАП, както и дали тази причина е свързана с
пропуски в създадената организация в търговския обект, на пропуски в дейността
на приходната администрация или на независещ от човешкия фактор технически
проблем, т.е. дали непредаването на данни се е
дължало на неспазване реда или начина на подаване на такива от страна на
търговеца. Административнонаказващият орган, чиято е тежестта да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на вмененото нарушение по чл.185, ал.2,
предл.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, не е направил това, поради което
издаденото от него НП правилно е отменено като незаконосъобразно.
Неоснователно е въведеното като касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК оплакване за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Съдът е извършил
цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното НП, като
въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства е направил обоснован извод, че то е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. При
формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не
се установяват порочни действия на въззивния съд, съответно не се констатират
порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване
на съдебното решение.
С оглед гореизложените съображения Старозагорският
административен съд намира, че обжалваното решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора, макар своевременно
да е направено искане от страна на ответника за присъждане на разноски, такива
не му се следват поради липса на доказателства за реално направени такива в
касационното производство, а разходите пред районния съд са присъдени с
обжалваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260143/ 30.12.2020г.,
постановено по АНД № 1213/ 2020г. по описа на районен съд Казанлък.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ремонтинвест“
ООД гр.Стара Загора за присъждане на разноски.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.