РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20242100100916 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Д. Ж. К., ЕГН
********** от ******, с която иска да бъде осъдено ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Г.М.Димитров“ №1 да му заплати сумата от 80 000 лв./след прието изменение на
размера на иска от 26 000 лв. на 80 000 лв/, представляващ частичен иск от 150 000 лв.
за причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие причинени му телесни увреждания от ПТП, настъпило на
23.09.2023г.; сумата от 2607,15 лв.- имуществени вреди, представляващи извършени
разходи за лечение и възстановяване, както и сумата от 2550лв /след изменение
размера на иска от 1300лв. на 2550лв/, предявен като частичен иск от 4500 лв. за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в материални щети на мотоциклет
марка и модел „Хонда ЦБР 900 РР Фаярблейд“ с рег.№А4109 В, собственост на ищеца,
ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 30.09.2023г.- датата, на
която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар на
основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Ищецът твърди, че на 23.09.2023г., около 16,00 ч., в гр.Карнобат настъпило
ПТП, при което водачът на лек автомобил „Хюндай Аксент“, с рег.№С 4546 КТ, В. Р.
В., нарушил правилата за движение- пътен знак Б2, навлязъл в кръстовище и
отнемайки предимство, блъснал движещия се по път с предимство мотор „Хонда ЦБР
900 РР Фаярблейд“ с рег. АА 4109 В, управляван от ищеца. В резултат на настъпилото
ПТП, ищецът претърпял множество телесни увреждания: множествени счупвания на
костите на предмишница; инфекции на меките и костни тъкани; психически стрес;
множество травми и наранявания на глава, крайници и тяло и др., както и щети по
мотора.
По повод процесното ПТП е било образувано ДП №282 ЗМ- 209/2023г. по описа
на РУ- Карнобат, пр.пр.№15156/2023г. на ТО- Карнобат, пр.пр.№8683/2023г. на РП-
Бургас и НОХД №331/2024г. по описа на РС- Карнобат, приключило с одобрено
1
споразумение и наложено административно наказание глоба на обв.В. Р. В., както и
лишаване от право да управлява МПС за определен срок. Твърди се, че причината за
инцидента са допуснати от водача на автомобила нарушения на правилата за движение
по пътищата, поради което и наличието на пряка причинна връзка между деянието,
извършено от В. В. и причинените телесни увреждания на ищеца.
По отношение на лекия автомобил „Хюндай Аксент“, с рег.№С 4546 КТ се
твърди, че има сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, с издадена застрахователна полица №******** за срок от 21.12.2022г. –
20.12.2023г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Ищецът е предявил претенция към застрахователя, получена от последния на
04.10.2023г., за изплащане на застрахователно обезщетение, като по случая е била
заведена щета №0801-006712/2023-01;02;03, по която застрахователят не е заплатил
обезщетение.
Ищецът твърди, че след инцидента е бил настанен за лечение в УМБАЛ „Дева
Мария“- гр.Бургас с оплаквания от болки в таза и дясна предмишница, видима
деформация и оток в областта на десен лакът и дясна предмишница, повърхностни
рани по долен десен крайник, ограничени движения в дясна лакътна и дясна гривнена
става. След като са му направени изследвания, консултативни прегледи и
рентгенографии, е установено, че има множество счупвания на костите на
предмишница, закрито. Взето е решение за операция и на 25.09.2023г. е извършена
такава- RSOM, при която е извършена кръвна репозиция, фиксирана чрез
самокомпресивна плака, открита е главичката на лъчевата кост, която е била на няколко
фрагмента и е девитализирана, поставена е била гипсова имобилизация. Назначено е
било медикаментозно лечение. Изписан е на 28.09.2023г. с указания да носи гипсовата
имобилизация 30 дни, да прави смяна на превръзки през 3-4 дни, да се свалят конците
на 14-15 ден след операцията. Издаден му е бил болничен за 30 дни.
На 03.10.2023г. ищецът е провел контролен преглед при специалист, а на
31.10.2023г., поради подутина и гнойна секреция, отново е посетил специалист като му
е била направена превръзка. На 14.11.2023г. отново посетил лекар с оплаквания от
обриви по лицето, като му е била назначена терапия с лекарства. На 11.12.2023г.,
поради болки, дискомфорт и ограничени болезнени движения в лакътната и гривнена
става е посетил отново специалист, който му е поставил диагноза абсцес на кожата,
фурункул и карбункул на крайниците.
На 23.01.2024г. ищецът постъпил за лечение в ортопедично и травматологично
отделение към МБ“Бургасмед“ с оплаквания от силни болки, зачервяване, дискомфорт
и фистула в долния край на оперативния цикатрикс на улната, персистиращи
симптоми. Установена била солидна периостална реакция в проксимална метафиза на
лъчевата фрактура на улнарна кост на дясна предмишница, състояние след метална
остиосинтеза по повод диафизарна фрактура на улнарна кост на дясна предмишница, с
рентгенови данни за псевдостава във фрактурираната зона. На 24.01.2024г. му е
направена отново оперативна интервенция като е извършена фасциотомия. Назначено
е било медикаментозно лечение. На 28.01.2024г. е бил изписан от болницата и му е
бил издаден болничен лист за още 36 дни.
Посочени и представени по делото са всички болнични листи, които са издадени
на ищеца и, които обхващат периода от 23.09.2023г. до 20.03.2024г.
В резултат на инцидента, ищецът търпял силни болки и много страдания.
Възстановяването му продължавало и към настоящия момент, като той не се чувствал
физически и емоционално добре. Изпитвал цялостен дискомфорт, тъй като дълго бил
лишен от възможността да се грижи за себе си, като е разчитал на близките си за
елементарни ежедневни нужди и е бил лишен от обичайния си начин на живот.
Изпитвал срам и неудобство. Преди процесното ПТП бил в отлично здраве, активен, в
работоспособна възраст, работел като механик на трудов договор. След завръщането
2
си на работа, било необходимо значително време, за да изпълнява служебните си
задължения и задачи. Освен физически болки, ищецът изпитвал и психически- стрес и
страх по време на инцидента; станал стресиран, тревожен, притеснителен след него.
Дългия период, в който не е можел да се самообслужва се отразил на психиката му.
Към момента продължава да изпитва болки от травмите и не е напълно възстановен.
Поради изложеното, ищецът търси компенсация на причинените неудобства,
болки и страдания в претендирания размер. Счита, че размера на сумата е справедлив,
съответстващ на действително претърпените болки, страдания и психически стрес от
причинените увреждания вследствие на претърпяното по вина на водача на
автомобила ПТП.
Във връзка с проведено лечение, ищецът направил и разноски в размер на
2607,15 лв. за лекарствени средства, медицински услуги и др., чието репариране също
претендира.
Освен причинените телесни повреди, били нанесени и материални щети на
мотора на ищеца, чиито размер от 2550 лв. също претендира.
В законоустановения срок, ответната страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер.
Ответникът ЗАД“ ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ за процесния автомобил, действаща в периода 21.12.2022г.-
20.12.2023г. Не оспорва и факта, че на 23.09.2023г. е настъпило описаното от ищеца
ПТП. Тези факти са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Оспорва основателността на исковете, тъй като счита, че не е установен
механизма на ПТП, причинно- следствената връзка между него и уврежданията на
ищеца, вината на водача на автомобила.
Счита, че размера на обезщетението, поискано от ищеца е прекомерен,
позовавайки се на принципа на справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и
неблагоприятните последици от настъпилото ПТП за ищеца. Излага подробно
доводите си в тази връзка.
Оспорва, че ищецът е получил твърдените в исковата молба травми като вид,
характер, продължителност на лечението. Оспорва заявеното, че ищецът все още не се
е възстановил.
Оспорва твърдението, че ПТП-то е дало отражение на психиката на ищеца.
Оспорва претенциите за имуществени вреди- разходи за лечение и разходите за
мотоциклета. Твърди наличието на икономически тотал по отношение на щетите на
мотоциклета.
Ответникът прави възражение са съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост,
несъобразяване с отстоянието и скоростта на предприелия маневра лек автомобил;
твърди, че ищецът не е използвал каска и екипировка, която да го предпазва в случай
на удар и с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане. Твърди се също,
че ищецът не е провел правилно лечение като не е спазвал необходимото такова и
лекарските предписания.
Като неоснователна намира и претенцията за законна лихва, тъй като и до
момента ищецът не е представил данни за банкова сметка.
Твърди, че застрахователят не е уведомен от водача В. за настъпване на
застрахователното събитие.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закон, установи следното от фактическа и правна
3
страна:
Правното основание на спора е чл.432 от КЗ. Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ
дава право на увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях
вреди пряко срещу застрахователя, при който деликвентът има застраховка
„Гражданска отговорност“. Уважаването на иска предпоставя валидна към датата на
събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД -
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата; механизма
на ПТП. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от
пострадалия от деликт неимуществени вреди, необходимо е при определяне размера на
дължимото обезщетение да се вземат предвид общите и специфични
правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта
на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки,
страдания и емоционални преживявания, и да се съобрази общественото възприемане
на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Съпричиняването на вредата, въведено от ответника, изисква установяването на
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Приносът на увредения, представляващ обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но поведението му
трябва да е довело до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква
степен. Степента на съпричиняване зависи от конкретното проявление на визираните
действия в конкретния причинен процес, като се направи разграничение между
допринасянето за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и приноса на
пострадалия за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Безспорно е между страните, предвид изявлението на ответната страна в
отговора, наличието и валидността на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, възникнало
между водача на л.а. „Хюндай Аксент“, с рег.№С 4546 КТ и застрахователното
дружество- ответник по застрахователна полица № BG/30/122003584250, обхващаща
периода 21.12.2022г.- 20.12.2023г., в който смисъл този факт е установен и обявен за
ненуждаещ се от доказване. Не е спорен и факта на настъпилото на 23.09.2023г. ПТП с
участието на посочения лек автомобил, при което е пострадал ищецът, управлявал
мотоциклет.
За настъпилото ПТП е образувано ДП 282-ЗМ-209/2023г. по описа на РУ-
Карнобат, пр.пр.15156/2023г. на РП- Бургас. Образувано е било НОХД №331/2024г. по
описа на Районен съд- Карнобат, приключило със споразумение, с което водачът на
процесния автомобил се е признал за виновен за настъпилото ПТП, нарушил чл.50,
ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца Д. К.,
изразяваща се в счупване на главата на лъчевата кост, водеща до трайно затруднение
движението на горен десен крайник за срок след 2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, за което е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 600 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
По делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза, вещото
лице по която е установило механизма на ПТП. Безспорно е, че процесното ПТП е
настъпило на 23.09.2023г. около 16.00 часа в гр.Карнобат, между лекия автомобил“
Хюндай Аксент“ с рег.№С 4546 КТ, управляван от В. Р. В. и мотоциклет „Хонда ЦБР
900 РР Фаярблейд“ с рег.№А4109 В, управляван от ищеца, на кръстовище, образувано
от бул.“Москва“ и ул.“Екзарх Антим I“. На автомобила и мотоциклета са били
нанесени щети, пострадал е мотоциклетистът. Вещото лице се е запознало и
използвало при изготвяне на експертизата Протокола за оглед на местопроизшествието
4
и фотоалбума към наказателното дело, Констативния протокол за ПТП с пострадали
лица №282р-10596/23.09.2023г., разпита на водача на лекия автомобил В., разпита на
водача на мотоциклета, разпита на свидетел от наказателното производство,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и справка от КАТ за нарушения на
водача на лекия автомобил. Приложило е и сателитни снимки от Гугъл на пътния
участък в района на местопроизшествието. Вещото лице сочи в заключението, че
инцидентът е настъпил в светлата част на денонощието, видимостта е била добра,
времето е било сухо. Произшествието е възникнало на сложно кръстовище, което
може да се оприличи на Х-образно или на две Т-образни кръстовища едно след друго.
Първото е между ул. „Екзарх Антим I“ и бул.“Москва“. Второто е образувано от
бул.“Москва“ и продължението на ул.“Екзарх Антим І“ .Автомобилът е завивал наляво
от ул.“Екзарх Антим 1“ към бул.“Москва“, за да продължи по ул.“Екзарх Антим І“ в
посока старата жп гара на гр.Карнобат. На практика, улица „Екзарх Антим І“ е
разделена от булевард „Москва“. За да се продължи по долния участък на улицата
„Екзарх Антим І“ , първо следва да се завие наляво по бул.“Москва“ и после веднага
леко вдясно, за да се продължи по улицата. Улица „Екзарх Антим І“, от която лекият
автомобил навлиза по бул.“Москва“ е с пътен знак, указващ движение само надясно
или наляво след знака. Пътят с предимство е булевард “Москва“, по който в посока
Бургас- София се е движел мотоциклетът. Водачът на автомобила В. навлязъл с ляв
завой по главния път бул.“Москва“, преминал по диагонал през него, за да продължи
по продължението на ул.“Екзарх Антим I“ към промишлената зона, за който участък е
следвало да завие от бул.“Москва“ леко надясно. Преди кръстовището, платното за
движение по бул.“Москва“ е с три пътни ленти за движение. Улица „Екзарх Антим І“ е
двупосочна с разделителен остров за разделяне потоците на движение от и към
кръстовището. Лентата за навлизане в кръстовището от тази улица е означена със
следните пътни знаци: Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
Г6“Движение само надясни или наляво след знака“ и Д17“Пешеходна пътека“.
Означена е и с пътна маркировка М10“стрелки за указване посока на движение
надясно или наляво“, както и е положена маркировка тип М8.1.“Пешеходна пътека“.
Установи се, че мотоциклетът се е движел направо по главния път бул.“Москва“
посока София. Излизайки по него, лекият автомобил му препречил пътя, пресичайки
го по диагонал и завивайки леко надясно, за да продължи по ул.“Екзарх Антим І“.
Ударът настъпил в кръстовището по продължение на лентата на мотоциклета, който се
ударил в предния десен калник на автомобила с предната си част. След удара, моторът
паднал на дясната си страна и с плъзгане спрял след 5 метра. Водачът на лекия
автомобил продължил движението си и спрял вдясно на ул.“Екзарх Антим
І“/продължението/ след кръстовището. Преди да навлезе в кръстовището, водачът на
автомобила спрял срещу знак „Стоп“, престроил се вляво на ул.“Екзарх Антим І“,
подал ляв мигач за посока, по която ще се движи по бул.“Москва“, но го пресякъл по
диагонал, завивайки леко вдясно, за да продължи направо по продължението на
ул.“Екзарх Антим І“, с което свое действие пресякъл пътя на мотора. До мястото на
удара изминал 14, 8 метра с плавно ускорение за навлизане в кръстовище. Потеглил от
състояние на покой, а в момента на удара скоростта му била около 26 км/ч. Тези данни
вещото лице е установило от мащабната скица и по формула. Установило е също, че
скоростта на движение на мотоциклета преди произшествието била около 49 км/ч, а в
момента на удара- около 37 км/ч. Мотористът предприел аварийно спиране, когато
лекия автомобил препречил пътя му. Вещото лице е констатирало също, че вдясно от
горната част на улицата „Екзарх Антим 1“ , преди бул.“Москва“, има високи
широколистни дървета, които ограничават видимостта между двете улици, респ.
ограничена е била видимостта между двамата водачи. Когато лекият автомобил създал
опасност за движението на мотоциклета, подминавайки знак „Стоп“, той не е попадал
в опасната зона за спиране на мотора, която вещото лице определя на 26, 8 метра.
Според вещото лице, водачът на мотоциклета имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара, ако е възприел опасността, а водачът на лекия автомобил е
5
можел да го предотврати, ако беше пропуснал движещият се по пътя с предимство
мотоциклет. Водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение, като не е
пропуснал движещия се по главния път. Водачът на мотоциклета е карал по главен път,
със съобразена за населеното място скорост и, без да нарушава правилата за движение.
В качеството на свидетел е разпитан водачът на лекия автомобил В. В., който
обяснява, че като започнал да пресича главния булевард се огледал надясно и наляво, и
не забелязал никого, само една кола на съседния мост, която била далеч, тогава дал
мигач наляво и завил, но не си спомня да е давал мигач за непосредствено след това
предприетата маневра надясно. Тъкмо завил и усетил силен удар. Изтеглил колата по-
напред и тогава чак видял момчето с мотора паднал. Свидетелят много се стреснал и
не помни подробности. Падналият моторист е бил с каска. Свидетелят заяви, че
изобщо не е видял мотора, само колата на съседния мост. Свидетелят обясни също
особеността на този път- първо се завива леко наляво, после се пресича главния път и
после леко надясно. Със сигурност заявява, че е спрял преди да пресече главния път.
По повод възможността на моториста да спре и избегне произшествието, респ.
по повод възражението за съпричиняване от страна на моториста, по делото се разви
спор. Според вещото лице завиването наляво от страна на автомобила с ляв мигач е
заблудило моториста, че колата ще продължи по бул.“Москва“. Няма категорични
данни водачът на автомобила да е спрял на знак „стоп“, освен неговите показания, но
дори и да е така, той не е видял мотора и е предприел несъобразената маневра. Според
вещото лице, независимо, дали е предприел аварийно спиране, мотористът е нямало да
може да мине отляво или отдясно на автомобила, който е затворил цялата му лента за
движение, предвид мястото на удара в автомобила- отдясно, а на мотора- в предната
му част. Според вещото лице, мотористът е възприел опасността, но е предприел
аварийно спиране на 13, 6 метра от мястото на удара, когато автомобилът вече се е бил
изнесъл, пресичайки главния път на дясна посока противно на подадения ляв мигач,
означаващ, че ще продължи по бул.“Москва“. Според процесуалният представител на
ответника, при скорост от 50 км/ч, каквато е била тази на мотоциклета, спирачният път
би следвало да е 13 метра. Разстоянието, което е установило вещото лице между
мотоциклета и мястото на удара, е било 54 метра. Ищецът също изложи становище по
въпроса, като обърна внимание, че времето за реакция е от засичането на мотора,
защото когато автомобилът е спрял на знак „Стоп“, никой не е очаквал, че той има
намерение да пресече главния път по диагонал. Ако се добави към този момент на
изненада и само левия мигач, който водачът на автомобила е подал, няма причина,
поради която мотоциклетистът да предположи, че автомобилът ще смени посоката си
на движение, за да задейства спирачната система от момента, в който е възприел
колата. В този смисъл, техническите параметри за спирачен път по правило при
определена скорост изключват момента на опасност, изместен в конкретния случай
към момента на предприетата изненадващо неправилна маневра. Още повече, че
мотоциклетът и автомобилът не са имали видимост един към друг преди първия да
излезе на главния път, за да се очаква някаква опасност. В този смисъл, дали
автомобилът е спрял или не на знак „стоп“ е без значение, защото е станал видим за
моториста едва, когато е излязъл на главния път при това без знак и очакване да
продължи надясно, пресичайки пътя му, вместо да продължи направо след завой
наляво, за каквато маневра е подал сигнал, при което движение не е съществувала
опасност от сблъсък, за да задейства аварийно спиране или дори само да намали още
скоростта. Опасната зона за спиране е пътят, изминат от превозното средство от
момента на възприемане на опасност от водача до окончателното му аварийно
спиране. В този смисъл възприемането на опасността от страна на мотоциклетиста е
станало в последния момент, когато колата изненадващо е препречила пътя му.
Аварийното спиране представлява процес на спиране на превозното средство с
непрекъснато натиснат с максимална сила спирачен педал и/или спирачен лост, което е
предприето от мотоциклетиста едва след неочакваното пресичане от автомобила на
главния път, в нарушение на указаната посока на движение и без да са подадени
6
светлинни знаци за маневрата. Мотористът не би могъл да предположи какво ще бъде
поведението на нарушителя на правилата за движение в конкретния случай, който е
създал опасната ситуация на пътя, и поради което той е действал с оглед на видимата
и възприета в разстояние на секунди обстановка. Ударът в предната дясна част на
колата също сочи за предприета маневра от страна на шофьора на автомобила
изненадващо, което е поставило моториста в ситуация да реагира в последния момент.
При липсата на нарушаване на всякакви правила за движение съдът намира, че не
може да направи извод, че с поведението си мотоциклетистът е допринесъл за
настъпването, както на ПТП- то, така и на собствената си увреда. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Предвид гореизложеното,
инцидентът не е причинен поради погрешната преценка на конкретната пътна
ситуация от мотоциклетиста, нито на негови грешни или забавени възприятия, нито
на забавена реакция и рефлекси за предотвратяване на удара с автомобила, нито се
дължи на нарушаване на правилата за движение по пътищата.
Поради изложеното, съдът намира възражението за съпричиняване за
неоснователно.
По делото е извършена и съдебно- медицинска експертиза. От представената по
делото медицинска документация, вещото лице по приетата съдебно-медицинска
експертиза е установило, че при инцидента ищецът е получил травматични
увреждания: Счупване на главата на лъчевата кост, което е довело до нейното
отстраняване, което реализира медико- биологичния критерий за трайно затруднено
движение на десен горен крайник за срок от 2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; Счупване на тялото на лакътната кост, за което счупване е
приложено оперативно лечение и метална остеосинтеза и реализира медико-
биологичния критерий за трайно затруднение- движението на десен горен крайник за
срок след 14-18 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес; Разместване на
ставната повърхност на лъчевата и лакътната кост вдясно, което увреждане реализира
медико- биологичния критерий за трайно затруднение движението на десен горен
крайник, като вещото лице счита, че разместването на двете кости е в долния им край
в областта на китката, тъй като там се установи видима деформация и изместване на
костите на предмишницата. Възстановителният период при това увреждане ще
продължи до извършването на нова оперативна интервенция, която да възстанови
нормалното анатомично положение между двете кости. Получил е още счупване на
ладиевидната кост, без дислокация, което също води до трайно затруднение
движението на десен горен крайни за срок от 3-6 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Предвид развилия се абсцес на кожана на десния горен
крайник, възстановителният период е бил удължен. Ищецът е имал и повърхностни
рани по десен долен крайник, които са довели също до болки и страдания.
В резултата на всички установени увреждания и наложилите се оперативни
интервенции- първата на 25.09.2023г., в която е отстранена главата на лъчевата кост и е
поставена метална остеосинтеза, втората- на 24.01.2024г., при която са отстранени
неживите тъкани в областта на дясната предмишница в резулта на развит
възпалителен процес /а по данни на ищеца- по време на нея е отстранена и металната
остеосинтеза, поставена при първата операция/, както и повърхностните рани по
долните крайници, са оставили у ищеца и трайни белези- в областта на дясната
предмишница и лакът, задната повърхност на дясно рамо, дяна долна трета на корема,
дясно бедро и десен глезен, съвкупността от които реализира медико- биологичния
критерий за обезобразяване на други части на тялото. Проведено е било както
оперативно, така и медикаментозно лечение, което кореспондира напълно с
изложеното от ищеца в исковата молба и ангажираните в тази връзка доказателства..
При извършения преглед, вещото лице е установило, че движенията в лакътната
7
става са възстановени напълно, а движенията в областта на китката на дясната ръка са
силно ограничени.
Вещото лице по съдебно- медицинската експертиза е установило също, че
всички описани в исковата молба и медицинската документация травми, получени от
ищеца, са в резултат от процесното ПТП.
Безспорно се установи по делото също, че в периода от 23.09.2023г. до
20.03.2024г. ищецът е ползвал отпуск поради болест за възстановяване от получените
вследствие ПТП- то травми, през който период е преминал през установените
оперативни интервенции и възстановяване.
За преживените от него болки и страдания, по делото са ангажирани
свидетелски показания.
Разпитана в качеството на свидетел, годеницата на ищеца Н.С. обяснява, че
след инцидента и в резултат на последвлата операция, дясната ръка на ищеца е била
обездвижена до степен, че не е можел да се обслужва без чужда помощ. След
изписването му, изпитвал болки, не е можел да спи и е приемал освен
болкоуспокояващи медикаменти, и такива за сън. Гипсиран е бил за около три месеца,
след което му е бил поставен бинт, защото раната е започнала да гнои, поради което и
впоследствие отново са го оперирали. Включително след втората операция е можел да
движи само пръстите си на дясната ръка, като от китката нагоре не е имало никакво
движение. Болели са го също таза и краката в резултат на падането. Докато е бил с
гипса, ищецът е бил обслужван от нея и семейството му. Свидетелката обяснява още,
че преди инцидента, ищецът е работел като механик на коли и камиони, а към дата на
събитието е правел джетове и АТВ. След това вече не е можел да върши тази дейност.
Върнал се е на работа при същия работодател, но на друга позиция, поради това, че не
е можел повече да извършва тази дейност заради травмата на ръката. Свидетелката
споделя, че след ПТП-то животът на ищеца коренно се е променил и в емоционално
отношение- станал по- притенителен, по- несигурен в себе си, изпитвал неудобство и
дискомфорт от това, че е имал нужда в ежедневнието от чужди грижи за елементарни
неща. А сега, когато го срещат познати, виждат ръката му и питат за причината за това
й състояние. Костта на китката била изпъкнала, а ръката била крива като луна. Ищецът
изпитвал притеснения от деформацията на ръката и белега. Към момента свидетелката
и ищецът живеят заедно и тя е свидетел на болките му всяка вечер, особено при
промяна на времето. Той все още не може да вдига тежко, тъй като ръката не може да
извършва въртеливи движения и свиване от лакътя. Притеснения изпитвал и по повод
необходимостта от още една операция. Свидетелката поясни, че през цялото време от
септември 2023г. до януари 2024г., с малко изключение преди втората операция,
ищецът е бил с гипс. Към момента правел почти всичко сам, с изключение на по-
силови дейности.
Разпитан като свидетел е и брата на ищеца- П.К., чиито показания
кореспондират с тези на свидетелката С. по отношение на инцидента, травмите,
болките, страданията, необходимостта от чужда помощ няколко месеца, белезите и
ограничените движения на ръката към момента, както и по отношение на работата.
Свидетелят обяснява, че работата на ищеца е била и негова страст. Въпреки болките,
деформациите и ограничените движения, ищецът към момента отново карал и мотор,
и кола.
Всички свидетели, вкл. свидетелят В., са единодушни, че ищецът е имал каска,
но не и предпазно облекло. Разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП задължава водачите на
мотоциклети да използват единствено предпазна каска, като същевременно липсва
нормативно вменено задължение за мотоциклетистите за ползване на защитно облекло
и протектори. Поради това съдът намира, че възражението за съпричиняване в тази
част също е неоснователно.
Предвид така събраните доказателства, при безспорност по отношение на
8
наличието на застрахователно правоотношение, се налага извод за основателност на
иска. Безспорна е фактическата обстановка, при която е настъпил въпросния инцидент
и по механизма, установен чрез приетатата съдебно-автотехническа експертизи. Както
бе установено безспорно, чрез медицинската експертиза, твърдените с исковата молба
травми са получени от ищеца в резултата на настъпилото ПТП. Той не е имал обичаен
оздравителен процес предвид получения абсцес. Лечението и възстановяването на
ищеца е продължило около 6 месеца, като съдът няма основание да не приеме
компетентнто изготвената СМЕ и в тази част, в която подробно е изследвано
лечението и възстановителния период. Неговата продължителност се установява и от
представените по делото болнични листи, както и от свидетелските показания на
свидетелите С. и К.. Свидетелските показания кореспонидрат с установеното от СМЕ
относно интензитета и тежестта на увреждането. Безспорно се установи също, че
ищецът продължава да търпи ограничения в движението на дясната ръка, белезите по
нея, деформацията, както и следва да се посочи, че му предстои и друга оперативна
интервенция, която е медицински обоснована като необходима. Съдът няма основание
да не даде вяра на свидетелите относно това, че са му помагали в началото да се
изправя, да се облужва и, че е имал болки, както и, че продължава да търпи такива в
резултат на травмите, макар и не със същия интензитет. Болките му са били в рамките
на обичайното при подобни увреждания, включителто поради получилите се
усложнения по време на оздравителния период, които са в причинна връзка с
уврежданията, получени при ПТП-то. Наред с изложеното, безспорно се установи по
делото и, че са останали белези от травмите по ръката, които няма да преминат без
последваща операция, а следва да се отбележи, че той е все още едва на 29 години.
Следва да се отчете и стреса, който ищецът е изживял от невъзможността за
определен, макар и кратък, период от време да се обслужва сам. За него определено
влияние върху емоционалното му състояние е оказала и невъзможността да продължи
да работи същата работа като преди инцидента, която много обичал и работел от
съвсем млада възраст. Съдът не приема в ущърб на ищеца възстановяването на
способността му да кара отново мотоциклет и кола, а по-скоро като справяне със
стреса и опити да превъзмогне ограниченията, които са последвали в живота му
вследствие на инцидента. Следва да се вземе предвид и това, че телесната повреда е
средна по степен и причинила трайно затруднение на горния десен крайник.
Същевременно, въпреки преживения стрес, който изпитва нормален човек при пътен
инцидент с негово участие, няма събрани доказателства за тежко психическо
състояние на ищеца, което да не му позволява нормален живот или дълбоки
депресивни състояния. Няма ангажирани доказателства за претърпени извън
обичайните болки и страдания.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че претенцията на ищеца е
основателна.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение и не подлежат на
аритметично изчисляване. Тяхната същност са болките и страданията претърпени от
ищеца вследствие на настъпилото произшествие, при което той е пострадал.
Визираният от законодателя критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма
степен е изпълнен с морално съдържание и отразява обществената оценка на
засегнатите нематериални вреди. Съдът, съобразявайки се с вида и характера на
доказания вредоносен резултат, настъпилите по вид и характер неимуществени вреди,
степента на възстановяване и останалите външни белези, изживеният спектър от болки
и страдания, промените чрез влошаване качество на живот, социалните и
икономически условия в страна към момента, при съобразяване на изложеното по-
горе, при преценка на конкретните, обективно настъпили обстоятелства, счита, че
размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
По тези съображения, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
от ищеца неимуществени вреди е в размер на 40 000 лева. В останалата част до
претендирания размер от 80 000 лв., предявен като частичен от 150 000лв.,
9
претенцията следва да се отхвърли.
Предвид уважаването на иска за неимуществени вреди, основателна се явява и
претенцията за лихва върху присъденото обезщетение. В хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя(Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 на ВКС; Решение
№50106/03.11.2022г. по т.д.№1865/2021г. на ВКС и др.), поради което и съдът намира
претенцията за основателна, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, която е 04.10.2023г. и следва да се уважи от тази дата, а не от
посочената като дата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ- 30.09.2023г.
За доказване на претенцията за причинени щети по мотоциклета„Хонда ЦБР 900
РР Фаярблейд“ с рег.№А4109 В, собственост на ищеца, в размер на 2550 лв. като
частичен иск от 4500 лв. по делото е допусната и приета неоспорена от страните
съдебно- техническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че стойността на
щетите е в общ размер от 2504,93 лв., а с ДДС- 2550, 10 лв. и съдът няма основание да
не уважи претенцията до този размер, като липсват доказателства, разколебаващи този
извод.
Основателна е и претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди. По
делото са представени фактури и касови бележки, за които ищцовата страна твърди, че
обективират разходите, извършени във връзка с лечението на травмите, получени
вследствие ПТП-то. Вещото лице по съдебно-медицинската експертиза е изследвало
всяка една от тях и е посочило всички свързани с медицинските разходи по повод
конкретните травми, получени при процесното ПТП. За извършените от ищеца
медицински разходи, вкл. медикаменти са представени по делото фактури и касови
бонови за общата заплатена сума от . 2498, 67 лева и до този размер претенцията е
основателна. Неоснователна е в частта, в която се претендира заплащането на гориво,
за което са представени фактури на стойност 108,48 лв., поради което следва да се
отхвърли.
Основателни са и претенциите за законна лихва върху сумите, но от датата на
уведомяване на застрахователя -04.10.2023г. до окончателното изплащане, като за
периода 30.09.2023г.- 04.10.2023г. не следва да се присъждат.
Съобразно изхода на спора, следва да се присъдят и разноските.
По делото е поискано присъждане на разноските, направени от ищеца и
адвокатско възнаграждение за адв. Петя Керанова, по чл.38, ал.1 , т.2 ЗА за безплатно
процесуално представителство на материално затруднени лица. Ищецът е освободен
от заплащане на такси и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1
т.4 ГПК. По делото е представено пълномощно от ищеца и договор за правна помощ и
съдействие за представителството му от адв. Петя Керанова, в който е посочено, че то
е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Представените договор и пълномощно
са достатъчни, за да се определи възнаграждение на адв.К. по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което следва да се присъди в съответствие с уважената част от предявените искове, в
размер на сумата от 3030 лв.
Ответната страна също е направила своевременно искане за присъждане на
разноските и е представила списък по чл.80 ГПК. Предвид нормата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК, на ответника следва да бъде присъдена сумата от 559 лева, представляваща
направени от него разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.
83, ал. 1, т.4 от ГПК, дължимата такса върху присъдения размер обезщетение следва да
се възложи върху ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а именно сумата от
10
1802 лева. В негова тежест следва да бъдат възложени и сумите за разноски,
направени от бюджета на съда, в размер на 680 лева, съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати на Д.
Ж. К., ЕГН ********** от ****** сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпило на
23.09.2023г. пътно- транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя-
04.10.2023г. до окончателното й изплащане, като в останалата част за сумата над
пресъдените 40 000 лева до претендираните 80 000 лева като частичен иск от 150 000
лв, както и в частта за законната лихва върху главницата за периода 30.09.2023г.-
04.10.2023г. ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати на Д.
Ж. К., ЕГН ********** от ****** сумата от 2498, 67(две хиляди четиристотин
деветдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди- реално направени разходи за лечение в резултата
на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя- 04.10.2023г. до окончателното
изплащане, а в частта над присъдените 2498,67 лева до претендираните 2607,15 лв.,
както и за периода на претендираната лихва върху главницата от 30.09.2023г.-
04.10.2023г. ОТХВЪРЛЯ претенциите.
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати на Д.
Ж. К., ЕГН ********** от ****** сумата от 2550(две хиляди петстотин и петдесет)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по мотоциклета „Хонда ЦБР
900 РР Фаярблейд“ с рег.№А4109 В, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на претенцията пред застрахователя- 04.10.2023г. до окончателното
изплащане, като в частта за присъждане на законна лихва върху главницата за периода
30.09.2023г.- 04.10.2023г. ОТХВЪРЛЯ претенцията.
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 1802 (хиляда осемстотин и два) лева,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважената претенция,
както и сумата от 680 (шестстотин и осемдесет) лева, представляваща направени
разноски от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 5
(пет) лева, представляваща дължима държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ЗАД“ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1 да заплати на
адвокат П. К., Булстат №*********, САК, гр.София, ул.“Лом“1, ап.9 сумата от 3030
(три хиляди и тридесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за
възнаграждения за адвокатска работа, съответстващ на уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА Д. Ж. К., ЕГН ********** от ****** да заплати на ЗАД“ДАЛЛ БОГГ
11
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“Г.М.Димитров“ №1 сумата от 559 (петстотин петдесет и девет) лева,
представляваща направени от ответното дружество разноски в настоящото
производство, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12