№ 1857
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100502100 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2100/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивни жалби на „ЗАД А.” АД ,
гр.София ЕИК ******* срещу решение №20069122 от 17.03.2021 г по гр.дело №1739/2019 г
на СРС , 180 състав и допълнително решение №20105710 от 17.10.2023 г по същото дело ,
изменено в частта за разноските с определение №20109871 от 01.12.2023 г по същото дело ;
с които въззивникът е осъден да заплати на Х. Т. ЕГН ********** от гр.София сумата от
общо 18 063,41 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди по договор за
комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и „Злополука“ на л.а.Опел
Корса с рег.№******* от ПТП на 27.07.2018 г около 22 ч на магистралата Кьолн-Бон във
ФРГ, ведно със законната лихва от 10.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и да заплати сумата от общо 3733,44 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на основното и допълнителното решение на
СРС. Ищецът не е доказал , че е налице покрит риск . Ищецът е навлязъл в строителен
участък от пътя и е предизвикал ПТП . Съгласно т.14.11 от ОУ по „Каско“ застрахователят
не дължи обезщетение за вреди настъпили в резултат на движение по забранени ,
сигнализирани участъци , пътища , проходи и пр. Според т.14.5 от ОУ по „Каско“
застрахователят не дължи обезщетение при груба небрежност на застрахования . Ищецът не
е спазил т.50.5 от ОУ –стриктно да спазва правилата за движение по пътищата , в случая в
участък , който е бил в ремонт . Ищецът не е ползвал пътната лента и е навлязъл в
1
строителен обект , при което се е ударил в строителна ограда и стоманобетонна тръба .
Евентуално застрахователното обезщетение трябва да се намали с 50 % .
Въззиваемата страна е подала писмени отговори , в които оспорва въззивните жалби . Искът
е доказан по основание и размер . Ответникът не е доказал , че е налице груба небрежност
на ищеца – не е установено дали на място е имало пътна маркировка , предупредителни
знаци и как са били поставени , за да съобразят при съответната скорост на МПС .
Въззивните жалби са допустими. Основното решение и допълнителното решение на СРС са
връчени на въззивника на 24.03.2021 г и на 24.10.2023 г и са обжалвани в срок съответно на
07.04.2021 г и на 07.11.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочените решения на СРС.
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение , като такива в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност въззивният съд е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно е налице застрахователен договор по
застраховки „Каско“ и „Злополука“ на л.а.Опел Корса с рег.№******* с покритие към
датата на ПТП на 27.07.2018 г . При ПТП водачът на МПС навлиза в участък , който е бил в
ремонт и се удря в строителна ограда и стоманобетонна тръба .
Според СРС не са налице изключени рискове по т.14.11 и т.14.5 от ОУ по „Каско“. Според
уведомление от полицейския инспекторат в Нойенар Анвелар към полицейския президиум
Кобленц , водачът не е ползвал пътната лента/пътното платно , навлязъл е в строителния
обект се е ударил в строителна ограда и стоманобетонна тръба . Ответникът не е доказал
дали на място е имало необходимите предупредителни знаци и обозначения за наличие на
ремонт на пътя . Ответникът не е установил и наличие на груба небрежност – неполагане на
грижата , която би положил и най-небрежния човек при подобни условия . Остава
недоказано от ответника какви са били конкретните пътни условия и дали е имало
предупредителни знаци . ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и при неясна
пътна обстановка . По размер искът е доказан с представинети писмени доказателства и
САТЕ .
Решенията на СРС са правилни , като мотивите им се споделят напълно и от настоящия
съд . Безспорно е налице застрахователен договор по застраховки „Каско“ и „Злополука“
на л.а.Опел Корса с рег.№******* с покритие към датата на ПТП на 27.07.2018 г . При ПТП
водачът на МПС навлиза в участък на магистралата Кьолн-Бон във ФРГ , който е бил в
ремонт и по непредпазливост се удря в строителна ограда и стоманобетонна тръба . Тези
факти се потвърждават от уведомление от полицейския инспекторат в Нойенар Анвелар към
полицейския президиум Кобленц и кореспонденция с германската фирма „Антон Мюлер“
ООД /изкопни работи , събаряне сгради , канализация , паваж/ .
Законосъобразно първоинстанционният съд е счел , че не е налице изключен риск по т.14.5
2
от ОУ по полицата – груба небрежност . В доктрината и съдебната практика /решение №
184/2016 г. по т. д. № 3092/2014 г. на II т.о., решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 387/2010 г., IV г. о., решение № 18/2012 г. по гр. д. № 434/2011 г. на III г.о. и цитираната
в него практика, решение № 33/2018 г. по гр. д. № 2292/2017 г. на III ГО, определение №
244/21.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г. на II т.о./ се приема, че груба небрежност е налице,
когато не е положена грижата , която и най-небрежният човек би положил в подобна
ситуация . В случая , за да се приеме , че е налице груба небрежност би следвало ответникът
да обоснове , съответно да докаже това си твърдение с конкретни твърдения и доказателства
– каква е била конкретната пътна обстановка , с каква скорост се е движело процесното МПС
в тъмната част на денонощието , на мястото на ПТП имало ли е сигнализация за
извършвания ремонт , по каква причина МПС се е оказало извън пътя и е реализирало удар в
строителна ограда и стоманобетонна тръба . При липса на подобни конкретни данни трябва
да се приеме , че ПТП е настъпило поради непредпазливост /обикновена небрежност/ на
водача на МПС , който не е успял да съобрази достатъчно бързо извършваните СМР на
магистралата . Трябва да се отбележи , че по правило магистралите са предназначение за
движение с висока скорост и сигнализирането на ремонтни работи по тях или в близост до
тях трябва да бъде много добро , за предпочитане и с работеща през нощта светлинна
сигнализация , но за това не са представени доказателства от ответника .
По аналогични съображение правилно СРС е приел , че липсва изключен риск по т.14.11 от
ОУ на ищеца – неспазване предписанията на компетентните органи /движение по
забранени и сигнализирани участъци/ . По делото няма данни процесното МПС да се е
движело в забранен участък – същото , по неизяснени причини , е навлязло в строителен
обект в близост до магистралата и се е ударило в строителна ограда . Това обаче е нещо
различно от „забранен участък“ – най-често път , който временно или постоянно е затворен
за движение . Ответникът не е представил доказателства за наличие на забранен участък от
пътя , както и че подходът към т.нар.строителен обект – ако е имало такъв - е бил забранен
за достъп със съответните пътни знаци или маркировка . Както се посочи , липсват и данни
са съответно сигнализиране на строителния обект и за ясното му разграничаване от пътното
платно , ако такова е имало ; и дали въобще е било възможно тези обстоятелства да се
разграничат в тъмната част на денонощието – 22 ч местно време .
Следователно , по делото не е установено водачът на МПС да е нарушил т.50.5 от ОУ на
ищеца – сама по себе си твърде обща и неясна с оглед предмета на застраховката – „да
спазва стриктно правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му“. Отделно , ПТП е настъпило на територията на ФРГ , а ответникът нито е
посочил , нито е обосновал и доказал конкретната пътна обстановка , поведението на водача
и конкретните законови норми , които евентуално са нарушени от водача на МПС .
Липсват предпоставки за намаляване на застрахователното обезщетение , защото в
процесната застраховка е поето задължение на застрахователя да обезщети
застрахования при условията на „Пълно Каско“ за щети по МПС от удар в предмети –
т.12 от ОУ на ответника . Ответникът не е доказал конкретни предпоставки за намаляване
3
на застрахователното обезщетение .
Налага се изводът , че решенията трябва да се потвърдят . С оглед изхода на спора в тежест
на въззивника са разноските на въззиваемата страна за 1000 лева адвокатско
възнаграждение. До този размер е намалено адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна от 2000 лева поради прекомерност - с оглед обема на извършената от адвоката
дейност по подаване на отговор на въззивната жалба с общи доводи и явяване в едно о.с.з
пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20069122 от 17.03.2021 г по гр.дело №1739/2019 г на СРС ,
180 състав и допълнително решение №20105710 от 17.10.2023 г по същото дело , изменено в
частта за разноските с определение №20109871 от 01.12.2023 г по същото дело .
ОСЪЖДА ЗАД А.” АД , гр.София ЕИК ******* да заплати на Х. Т. ЕГН ********** от
гр.София сумата от 1000 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4