Р Е
Ш Е Н
И Е № 260120
гр. Шумен,
29.06.2021 г.
Шуменски окръжен съд, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря С. Методиева, с участието на прокурор при Окръжна прокуратура
– Шумен Я. Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 91 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.336 и сл. от ГПК, вр. чл.5 от ЗЛС.
Делото е образувано по
молба на Яна Николова – прокурор при Окръжна прокуратура – Шумен срещу Х.Н.Д.,
ЕГН **********.
В молбата се твърди, че
ответникът страда от душевна болест – параноидна
шизофрения, което състояние влошава способностите му да се грижи за своите
работи и да защитава интересите си. Същият е с неадекватно поведение и не умее
да се справя с ежедневните ситуации. Живее с майка си, която полага грижи за
него. Предвид горното и на основание чл.336 и сл., вр.
чл.5 от ЗЛС се иска ответникът да бъде поставен под пълно запрещение.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът Х.Н.Д. не е депозирал
отговор на исковата молба.
Предмет на разглеждане е иск
с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС.
Искът е предявен от и
срещу надлежни страни, допустим и подсъден на ШОС, а исковата молба –
отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
При
изслушването на ответника по реда на чл.337 от ГПК, съдът констатира, че същият
има адекватно поведение и отговаря точно и изчерпателно на поставените му
въпроси. Ориентиран е правилно относно собствената си личност и тази на
близките си, както и за събитията, които съпътстват живота им. Има ясна
представа за време и място. Възпроизвежда коректно събития от миналото.
Демонстрира уравновесеност, готовност за комуникация и логично мислене. От
отговорите на зададени му въпроси става ясно, че не е напълно ориентиран във
връзка със здравословното си състояние и предписаното му лечение.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установява, че ответникът е на 34-годни, несемеен, живее с майка си. Ходил е на
училище до VІ-ти клас и се отказал, тъй като четял и пишел трудно. Работил е в
строителството, предимно в Холандия. Същият има поставена диагноза параноидна шизофрения, пристъпно-прогредиентно
протичане, праноидно-халюцинаторен синдром, във
връзка с което заболяване е лекуван многократно в ДПБ – Царев брод, за времето
20.12.2018 г. – 20.02.2019 г., 08.05.2019 г. – 20.08.2019 г., 03.11.2019 г. –
20.12.2019 г., 10.04.2020 г. – 31.07.2020 г., 24.01.2021 г. – 12.05.2021 г.. С ЕР № 0305 от 020/24.02.2020 г. на ТЕЛК при
МБАЛ – Шумен, издадено по повод преосвидетелстването му, му е определена 80%
трайно намалена работоспособност за срок до 01.02.2023 г..
От приложените епикризи и допуснатата СПЕ се изяснява, че психиатричната
проблематика при Д. датира от 2011 г., когато настъпила промяна в обичайното му
поведение. Започнал да се държи странно, чувал гласове, които го заплашвали.
Мислел, че му е направена магия, бил агресивен към близките си. С подобна
клинична картина бил лекуван в различни психиатрични заведения, като след стациониранията не приемал редовно препоръчаната противорецидивна терапия. През пролетта на 2018 г. заминал
на работа в Холандия като строителен работник, но не можел да се справя със
задълженията си. Държал се неадекватно, саморазговарял,
постоянно искал пари за храна и цигари, бил конфликтен, отказвал лечение. Това
наложило преждевременното му завръщане в България. В домашни условия, не спял
нощем, гонел родителите си от къщи и проявявал агресия към тях, криел
медицинските и личните си документи и
отказвал лечение. През периода м. юни – м. август 2018 г. бил настанен за
задължително лечение. След изписването му отказвал приема на медикаменти,
станал напрегнат, неспокоен, не спял нощем, говорел странни неща. На 20.12.2018
г. счупил прозорци и след консултация с психиатър бил доброволно настанен по
спешност за овладяване на състоянието му. В началото на м. май 2019 г., поради
отказ да приема предписаните му лекарства, настъпило поредно обостряне на
психозата му, поради което отново бил настанен за принудително лечение. През м.
ноември 2019 г., след пореден отказ от прием на медикаменти и направен опит да души майка си бил
хоспитализиран като доброволен пациент. През м. април 2020 г., след отказ от
прием на лекарства и проявено агресивно поведение към околните бил настанен за
лечение по реда на ЗЗ. По този ред бил принудително лекуван и в периода от м.
януари до м. май 2021 г.. По време на периодите на клинично наблюдение на
лицето са констатирани напрежение, адистантност,
разкъсан и паралогичен мисловен процес, параноидни идеи за отношение, увреждане и застрашеност, интензивни вербални халюцинации с императивен
характер, волева импулсивност, липса на критичност. Поради непълноценното
терапевтично сътрудничество и произтичащите от него флуктуации,
болестта му придобила хроничен ход, ремисиите ставали
все по-нечести и с резидуална психопатологична
продукция, оформили се начални признаци на личностова
промяна с трудова, семейна и социална дезадаптация.
От показанията на
разпитаните свидетели Н. Д.а / майка на ответника /, М.М.
и Г.М., се установява, че когато не приемал предписаните му лекарства ответникът
започвал да се държи странно, упражнявал психически и физически тормоз спрямо
родителите си, заплашил и направил опит да убие майка си. Със съседите и
съгражданите си винаги се отнасял добре, поздравявал ги и поддържал контакти с
тях. Не се е събирал с „ лоши „ компании и не е имал отрицателни прояви.
При извършен преглед, вещото лице по СПЕ е установило, че ответникът
е сравнително спокоен, ситуативно леко напрегнат,
дистанциран и малко негативистичен в началото на
разговора. На зададените въпроси отговаря с нормално реактивно време,
относително кратко, понякога неинформативно. Ориентиран задоволително автопсихично и алопсихично.
Мисловният процес протича с умерена скорост, без съществени структурни
нарушения, конкретно-образен по съдържание. Отрича активна психопатологична
продукция. Поведението е подредено, но недостатъчно продуктивно. Налице е
начална личностова промяна в нозоспецифичен
стил. Памет и интелект – болестно модифицирани. След приключилата на 12.05.2021
г. хоспитализация, освидетелстваният не споделя субективни оплаквания, не е
имал изразени възбудни прояви и осъществява
сравнително редовен прием на предписаната медикаментозна терапия. Въз основа на
изложеното, експертът дава заключение, че диагнозата параноидна
шизофрения при Д. следва да бъде потвърдена. Заболяването му е с голяма
продължителност, придобило е хроничен ход и е довело до оформяне на личностова промяна. Липсата на добра критичност към болестните
изживявания обуславя непълноценно терапевтично сътрудничество, което създава
предпоставки за чести рецидиви на болестта, представени най-често с дезорганизационно поведение, параноидно
халюцинаторна и възбудно-агресивна
симптоматика. Придружаващата трайна трудова, семейна и социална дезадаптация представлява допълнителен фактор за влошаване
на качеството на живот на лицето. Заболяването на ответника представлява
душевна болест по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛС, като в конкретния случай
нейните тежест и степен на изява обуславят частична неспособност на същия да
разбира и ръководи действията си и да се грижи за себе си и своите работи. В
съдебно заседание, на зададени му въпроси,
вещото лице отговаря, че, когато е в ремисия
ответникът има критичност, съвместим е в семейна среда и би могъл да сключва
сам дребни сделки, да се договаря по трудово правоотношение и да изпълнява
някои неквалифицирани дейности, но не би могъл да взема решения без чужда помощ
по отношение на по-големи имуществени и други сделки. В остра фаза на болестта,
поведението му се повлиява от психопатологичната продукция и тогава е напълно
недееспособен.
При така установените факти, съдът приема
следното от правна страна:
Съгласно ППВС № 5/1979
г. и трайно установената съдебна практика, предмет на иска по чл.5 ЗЛС е
дееспособността на лицето, за което се иска поставяне под запрещение, а
основанието на този иск е наличието на душевна болест или слабоумие (наричано в
съдебната практика медицински критерий) и невъзможността на страдащия от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи (наричана юридически
критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови обявяване
недееспособността на лицето. Сама по себе си душевната болест не прави лицето
недееспособно, а невъзможността на лицето да се грижи за своите работи следва
да е по причина болестното му състояние (респ. - слабоумието).
В конкретния случай, от
заключението на вещото лице по допуснатата СПЕ, възприето като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от
страните се установява, че, заболяването на ответника – параноидна
шизофрения покрива критериите за „ душевна болест „ по смисъла на чл.5, ал.1 от
ЗЛС. Въз основа на горното, съдът приема за доказано наличието на медицинския
критерии по чл.5 от ЗЛС.
Касателно
юридическия критерии, въз основа изслушването на лицето и събраните по делото
доказателства, съдът приема, че, вследствие заболяването му, при ответника са
налице негативна личностова промяна, нарушена
семейна, социална и трудова адаптация, дезорганизационно
поведение и параноидно халюцинаторна
и възбудно-агресивна симптоматика. При спазване на
предписаната му поддържаща терапия същият може сам да задоволява най-елементарните
си потребности от храна, облекло и лична хигиена, но има нужда от помощ във
връзка с редовния прием на лекарства. Може да се впише в семейството и социума,
да сключва сам дребни сделки, да се договаря по трудово правоотношение и да
изпълнява някои неквалифицирани дейности, но не би могъл да взема решения без
чужда помощ по отношение на по-големи имуществени и други сделки. В остра фаза
на болестта, поведението му се повлиява от психопатологичната продукция и тогава
е напълно недееспособен. В съответствие с изложеното, заключава, че Д. е с
ограничени възможности за оценка условията на средата и последиците от неговите
и на другите действия, за отстояване и постигане на конкретни цели, за
адекватна защита на себе си и своите интереси, както и за самостоятелно и
пълноценно участие в гражданския оборот, което налага извод, че не е в
състояние без чужда помощ да се грижи за себе си и своите работи. Ето защо, намира,
че са налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за
поставянето му под запрещение. Доколкото обаче към момента състоянието на
ответника не запълва критериите за тежка форма на параноидна
шизофрения и периодът на ремисия, в който се намира
се характеризира като задоволителен, а от друга страна, въпреки прогресиращия
ход на заболяването му, степента на паметовите му и
интелектуални нарушения не е такава, че да е лишен напълно от възможността да
осъзнава и ръководи действията си и се грижи за себе си, счита, че същият
следва да бъде поставен под ограничено, а не под пълно запрещение.
Ето защо, приема, че са
налице кумулативно изискуемите медицински и юридически критерии за поставяне на
Х.Н.Д. под ограничено запрещение.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на прокурор при Окръжна прокуратура - Шумен Яна Николова
за поставяне на Х.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** под пълно запрещение.
ПОСТАВЯ Х.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
под ограничено запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от датата на връчването му на
страните.
След влизането му в сила, препис от
решението да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
– Велики Преслав, за определяне попечител ла лицето, по реда на гл. ХІ от СК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: