МОТИВИ към присъда № 39, постановена на 06.07.2015г. по НОХД № 628/2015г. по описа на Търговищкия районен съд.
Подсъдимата С.Т.Я. с ЕГН **********
е предадена на съд с обвинение по чл.235, ал.6 във вр. с ал.1 от НК за това, че
на 19.12.2014г. в землището на с.Вардун, общ.Търговище, без редовно писмено
позволително събирала и извозвала от Държавния горски фонд дървета на обща
стойност 31,20лв. собственост на ТП „ДГС -Търговище”- гр.Търговище, като
случаят е маловажен.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимата. Пледира на подс. Я. да бъде наложено наказание “глоба”
в размер – към минималния, предвиден в закона.
В наказателното производство бе
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от ТП „ДГС - Търговище”-
гр.Търговище против подс.Я. за сумата от 31,20лв., представляваща обезщетение
за претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Представителят на гражданския ищец
намира предявения иск основателен и за доказан и пледира за уважаването му.
Подсъдимата
Я. се признава за виновна, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК и моли за минимално наказание.
Защитникът на подс.Я. намира обвинението за
доказано и пледира за наказание „глоба” в минимален размер. Счита, че гражданския иск следва да бъде уважен.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С.Т.Я. не е осъждана.
В средата на м.декември 2014г.
подс.Я. имала нужда от дърва. За това на
19.12.2014г. тя взела стара детска количка и с нея отишла в гората /представляваща отд.60 на ТП „ДГС
– Търговище”/, намираща се в землището на с.Вардун, общ.Търговище. Там подс.Я.,
без редовно писмено позволително събрала паднали общо един пространствен
кубичен метър дърва за огрев /дъб/,
собственост на ТП „ДГС - Търговище” – гр.Търговище. Подс.Я. натоварила
събраните дърва в количката и решила да ги извози до дома си в с.Вардун, за да
ги ползва за отопление. На същата дата - 19.12.2014г., около 16.45ч.
свидетелите К.Б., Е.Е. /служител на ТП „ДГС -Търговище”- гр.Търговище/, а също и свидетелите В.И., Ст.Б. и И.В. /служители на РУ „Полиция”- Търговище/ при обход
в гората до с.Вардун установили, че подс.Я. извозва с количката си един пространствен
кубичен метър дърва за огрев /дъб/ от държавния горски фонд. Свидетелите извършили проверка и установили, че дървата не
са маркирани с контролна горска марка и не са придружени с документ, доказващ
законния им произход. За констатираното бил съставен АУАН сер. СЦДП № 014102/2014г.
и констативен протокол сер. СЦДЛ № 0141103/19.12.2014г., които подсъдимата
подписала.
От заключението на вещото лице, изготвило съдебно
– оценъчната експертиза по делото е видно, че пазарната цена на дървата е 31,20лв.
При съставянето на Акт сер. СЦДП
№ 014102/2014г. на подсъдимата, не са били иззети дървата.
Горната
фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от самопризнанието на подс.С.Я.,
показанията на свидетелите К.Б., Е.Е., И.В., В.И. и Ст.Б., съдебно - оценъчната
експертиза, както и писмените доказателства приложени към делото. Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и по
безспорен начин доказват, че на 19.12.2014г. в землището на с.Вардун,
общ.Търговище подс.Я. без редовно
писмено позволително събирала и извозвала от държавния горски фонд дървета на обща
стойност 31,20лв., собственост на ТП „ДГС -Търговище” – гр.Търговище, като
случаят е маловажен.
От
субективна страна подсъдимата е действала виновно под формата на пряк умисъл - съзнавала е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е целяла
настъпването им. Следователно подс.Я. е осъществила от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.235, ал.6 във вр. с ал.1 от НК, за което съдът я призна за виновна.
Съдът прие, че количеството на процесните
дърва, тяхната стойност и факта, че
подс.Я. е неосъждана представляват обстоятелства, които обосновават по – ниска степен
на обществена опасност на престъплението, извършено от подсъдимата и същото представлява
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
За престъплението по чл.235, ал.6 във вр. с
ал.1 от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или
„пробация” или „глоба” от 100 до 300лв. При определяне вида и размера на наказанието, следващо се на подс.Я.
за извършеното престъпление, съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
и обстоятелства. Като такива отчете чистото съдебно минало, направеното
самопризнание, ниската стойност на предмета на престъплението, както и мотивите за извършването му, а именно -
липса на финансова възможност за осигуряване отоплението на семейството през
зимния сезон. На тази база прие, че и най- лекото предвидено в закона наказание
/глоба в размер на 100лв./ се явява несъразмерно тежко, поради което
приложи чл.55, ал.2 във ал.1, т.1 от НК
и наложи на подс.Я. наказание „глоба” в размер на 50лв. Съдът намери, че
посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, визирани в чл.36 от НК.
Тъй
като дървата – предмет на престъплението липсват, на основание чл.235, ал.7 от НК съдът осъди подс.Я. да заплати в
полза на държавата тяхната равностойност, а именно – сумата от 31,20лв.,
съгласно заключението на съдебно – оценъчната експертиза.
След
като призна подс.Я. за виновна в извършването на престъплението по чл.235, ал.6
във вр. с ал.1 от НК и отчете липсата на възстановяване на причинените на ТП „ДГС
-Търговище” имуществени вреди, съдът уважи предявения граждански иск. Подсъдимата
бе осъдена да заплати на гражданския
ищец ТП „ДГС -Търговище” –гр.Търговище сумата от 31,20лв., представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди.
Сумата бе присъдена ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното и изплащане.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата бе
осъдена да заплати по сметка на ОД на
МВР – Търговище сумата от 30.00лв., представляваща разноски за вещо лице
направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка на ТРС – сумата от 50.00лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Въз основа на изложените мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: