№ 693
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110109311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, бул. ***, ет. 8, срещу ЯН. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Варна, ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 116,97 лв., представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от 05.07.2017 г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за която
сума е издадена фактура № **********/15.12.2017 г. и което вземане е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД на
„С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и впоследствие – от
„С.Г.Груп“ ООД на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 15531/2020 г. по описа на РС-Варна.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на лично ответника по
реда на чл. 45 ГПК на 05.09.2021 г. и в указания едномесечен срок по делото
не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото заседание е проведено на 21.02.2022 г., като редовно
призованият ответник не се е явил лично и не е изпратил представител, нито е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
приложените по делото книжа се установява, че на страната двукратно са
1
дадени указания за последиците от неспазване на срока за отговор на
исковата молба, както и от неявяването му в открито съдебно заседание (с
разпореждане по чл. 131 ГПК и определение по чл. 140 ГПК). Ищецът
своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Искът е основан на следните фактически твърдения: На 05.07.2017 г.
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и ответника Я.Г. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
№ *** за ползване на интернет услуга при условията на тарифен план
„VIVACOM FIBERNET 50“ с месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС,
както и телевизионна услуга при условията на тарифен план “VIVACOM TV
L +” с месечна абонаментна такса 24,99 лв. с ДДС със срок на договора от 24
месеца, тоест до 05.07.2019 г. За потребените от ответника услуги по
договора за отчетния период от 15.08.2017 г. до 14.11.2017 г. операторът е
издал три броя фактури на обща стойност 87,38 лв., които не са заплатени в
предвидения в чл. 29 от ОУ и указан във всяка фактура срок. Поради
неизпълнение на задължението на абоната, на основание чл. 50 във вр. чл.
43.1. от ОУ, операторът е прекратил едностранно и предсрочно договора на
11.12.2017 г., която дата е генерирана автоматично по вградената електронна
система на БТК при нерегистрирано плащане след падежа и е издал крайна
фактура № ********** от 15.12.2017 г., с която е начислил неустойки в общ
размер на 392,31 лв., от които и процесната такава по т. 2 от договора в
размер на 116,97 лв., формирана като сбор от трикратния размер на избраните
по договора месечни абонаменти без ДДС. Неустойката е дължима поради
предсрочното прекратяване на договора и обезпечава виновното
неизпълнение на поетите по него задължения от страна на абоната. Вземането
за неустойка е цедирано в полза на ищеца с договор за цесия от 01.10.2019 г.
от цедента „С.Г.Груп“ ООД, който е бил негов титуляр по силата на
предходен договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен с кредитора „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Ответникът е уведомен за двете цесии
с получаване на препис от исковата молба и приложеното към нея нарочно
уведомление. За така придобитото вземане за неустойка ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника (сега
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за
предявяване на установителен иск.
Ответникът не е оспорил така изложените фактически твърдения.
Отделно от това, същите се подкрепят и от представените от ищеца писмени
доказателствени средства. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата
обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенцията
следва да бъде уважена с постановяване на неприсъствено решение по делото
срещу ответника.
2
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото, направеното
искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в исковото производство разноски в общ
размер на 205 лв., от които 25 лв. за внесена държавна такса и 180 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021
г. (л. 8), съдържащ разписка, че уговореното възнаграждение е изплатено
изцяло в брой.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 205 лв., включващи държавна такса от 25
лв. и адвокатско възнаграждение от 180 лв., като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск, че
в полза на ищеца „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, съществува вземане
против ответника ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна,
ул. ***, в размер на сумата от 116,97 лв. (сто и шестнадесет лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № *** от 05.07.2017 г., сключен между ответника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена фактура №
**********/15.12.2017 г. и което вземане е прехвърлено от „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД на „С.Г.Груп“ ООД с договор за цесия
от 16.10.2018 г. и впоследствие – от „С.Г.Груп“ ООД на ищеца с договор за
цесия от 01.10.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15531/2020 г. по описа на
РС-Варна, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, сумата от 205 лв.
(двеста и пет лева) за сторените в исковото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
3
ОСЪЖДА ЯН. Т. Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Варна, ул.
***, да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, бул. ***, ет. 8, сумата от 205 лв.
(двеста и пет лева) за сторените в заповедното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4