РЕШЕНИЕ
№ 3732 07.11.2018
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV граждански състав
На седми ноември две хиляди и осемнадесета година
В открито
заседание на двадесет и пети октомври 2018 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 12544 по описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Я.С.П. твърди, че е работил при
ответника „Комплексен онкологичен център
Пловдив“ ЕООД – гр.П. по трудов договор на длъжността ***.
Твърди, че с решение № 982/ 18.07.2017 г. по в.гр.д. № 1565/ 2017 г. на ПОС е
потвърдено Решение № 1388/ 03.05.2017 г., постановено по гр.д. № 1694/ 2017 г.
на ПРС, с което е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № ***
издадена от управителя на основание чл.326, ал.1 от КТ. Заявява, че останала
без работа в периода 28.12.2016 г. – 28.06.2017 г., като претендира обезщетение
за оставането си без работа в размер на 18 974,70лв.
С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без
работа в периода 28.12.2016 г. – 28.06.2017 г. в размер на 18 974,70лв.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендира разноски. Ангажирани са доказателства.
В дадения му срок ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Счита за неоснователен по размер иска.
Заявява, че определеното от ищеца обезщетение се базира на възнаграждения,
които нямат постоянен характер. С такъв характер са възнагражденията от 1500лв.
и 120лв. – за съвместителство. С оглед изложеното моли съда да отхвърли иска в
посочения размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от постъпилото гр.д.№ *** на ПРС, І гр.с. се установява, че
с решение № *** от *** г., постановено по посоченото гражданско
дело, което понастоящем е влязло в сила, съдът признал
за незаконно уволнението на ищеца, сторено със Заповед № *** *** и го
отменил, като го възстановил на заеманата преди уволнението длъжност.
От представената трудова книжка на ищеца в съдебно
заседание, проведено на 11.06.2018 г., се установява, че ищецът не е започнал
работа по друго трудово правоотношение в периода 28.12.2016 г. – 28.06.2017 г.
От представеното удостоверение, изходящо от ответника, се установява, че
последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата за месеца,
предхождащ уволнението – м.ноември 2016 г., е в размер на 3614 лв., като в
същото са начислени 1431,82лв. – основна заплата, 143,18лв. – съвместителство,
700лв. – онкологични комисии, 1264лв. – клинични пътеки, 75лв. – редовен
отпуск. Всъщност от заключението на съдебно- счетоводната експертиза се
установява, че пълен работен месец преди уволнението на ищцата е м.май 2016 г.,
когато на същата са начислени 1500лв. – основна заплата, 1125лв. – клинични
пътеки, 150лв.- съвместителство и 135лв. – онкологични комисии или общо
брутното трудово възнаграждение възлиза на 2910лв. Като база за изчисляване на
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се вземе именно посочения месец,
тъй като през м.ноември 2016 г. ищцата е ползвала платен отпуск, поради което и
това не се явява пълен работен месец преди уволнението.
Основният спор между страните се концентрира върху
елементите на брутното трудово възнаграждение, от което следва да се изчисли и
дължимото обезщетение за оставане без работа. Липсва спор между тях, че в него
намират място основното възнаграждение в размер на 1500лв. и това за вътрешно
съвместителство в размер на 120лв. Спорно се явява обстоятелството дали
плащанията по клинични пътеки и за участие в онкокомисии се явяват плащания с
постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Съгласно чл.20, ал.1 от Вътрешните правила за
работната заплата, утвърдени от управителя на лечебното заведение със Заповед №
*** и действали в процесния период, работодателят има право да разпредели
приходите, реализирани по договори с НЗОК/РЗОК под формата на допълнително
плащане по клинични пътеки, платими ведно с месечното трудово възнаграждение на
работника/служителя. В ал.2 на същия текст е уредено правилото, че
допълнителното плащане по клинични пътеки не е възнаграждение с постоянен
характер, а допълнително плащане към трудовото възнаграждение с поощрителен
характер, заплащано на база на реализираните приходи и финансовото състояние на
дружеството. Това допълнително трудово възнаграждение се заплаща единствено и
само при заплащане от страна на НЗОК/РЗОК на извършената медицинска дейност,
при липса на просрочени задължения към доставчици и в зависимост от финансовите
показатели на дружеството за съответния месец.
Ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали
ищцата е била запозната с посочените вътрешни правила, тъй като същите са акт
на работодателя, приет и утвърден по съответния ред и приложим относно
работниците и служителите в дружеството след утвърждаването му.
От основното и допълнителното заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се констатира, че плащанията по клинични пътеки не са с
постоянен характер, тъй като са изплащани периодически, но в различен размер за
всеки месец, а в някои от месеците на лицето, заемащо предишната длъжност на
ищцата, не са изплащани такива допълнителни трудови възнаграждения. По своя
характер това плащане се явява допълнително трудово възнаграждение, което обаче
не зависи единствено от положения труд на ищцата, а представлява допълнително
материално стимулиране и е поставено в зависимост от редица други фактори, а
именно от заплащане от страна на НЗОК/РЗОК на извършената медицинска дейност,
при липса на просрочени задължения към доставчици и в зависимост от финансовите
показатели на дружеството за съответния месец.
Съгласно приетото в решение № 368 / 03.12.2014 г. на ВКС, ІV ГО,
постановено по гр.дело № 5132/ 2013 г., както и решение № 493/18.06.2010 г. по
гр.д.№ 538/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решаването на въпроса за характера на
сумите, реализирани по клинични пътеки и разпределени между работещите се
свежда до тълкуването на разпоредбите на чл.17, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Прието е, че “Според
чл.17 ал.1 т.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за
платен годишен отпуск по чл. 177 от КТ се включва и възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане
на труда. Възнагражденията по клинични пътеки са именно такива по чл.17, ал.1,
т.2 от НСОРЗ. Те са регламентирани от работодателя (съгласно чл.22 от НСОРЗ) в
правила за работната заплата в предприятията и се разпределят между неговите
работници по критерий „брой изписани болни”. Следователно не се касае за
допълнителни трудови възнаграждения по чл.17 ,ал.1 ,т.3 от НСОРЗ, а за възнаграждения
над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според
изработеното. Това е така, защото критерият за изплащане е извършената работа
(лечение на един болен), а не само времето, през което работникът е предоставил
работната си сила.” Приел е, че искът би се явил основателен, макар и
работодателят да има оперативна самостоятелност, за определяне конкретния
размер на допълнителното възнаграждение по Методиката за формиране и
разпределение на възнаграждението над основната работна заплата, представляваща
неразделна част от ВПРЗ. Направила е извод, че липсата на утвърдени по
съответния ред показатели или критерии за определяне на индивидуалното
допълнително трудово възнаграждение по клинични пътеки води до прилагане на
принципа за еднаквост в заплащането на това възнаграждение, като
най-обективният критерий е броят на отработените дни в месеца и е най-обективен
по отношение на всички служители. При положение, че работата по “клинични
пътеки” се възнаграждава според извършената работа, то в тежест на работодателя
е да докаже, че работникът е извършил работата си некачествено и по-малко по
количество, различно от останалите работници. В настоящия случай това не е
сторено, като работодателят не е дал достъп на експертизата до документацията, удостоверяваща
работата по клинични пътеки, както на работника, така и на останалите работещи
в съответното отделение, за да се установи приносът на ищеца. В случая е без
значение субективното мнение на началникът на отделение. Решаващ е реалния
принос към общия доход на отделението с оглед количеството и качеството на
извършената диагностична лечебна дейност.
В решение № 174 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1250 по описа за 2010 г. на ІІІ
ГО на ВКС и решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 538 по описа за 2010 г.
на ІV ГО на ВКС пък е прието, че сумите за работа по клинични пътеки се
включват в брутното трудово възнаграждение на основание чл.17, ал.1, т.2 от
НСОРЗ като възнаграждение над основната работна заплата по системата за
заплащане на труда според изработеното. Тези суми не се включват в базата за
определяне на обезщетението по чл.224, ал.2 от КТ, когато са начислени и
платени през последния отработен месец, но са дължими като възнаграждение за
труд по клинични пътеки, положен преди този месец.
Сочената съдебна практика на ВКС дава ясна визия относно плащането по
клинични пътеки, като тълкува съобразно вътрешните правила на работодателя
неговия характер. В случаите, при които това плащане представлява такова по
сделната система / според изработеното/, то и това възнаграждение се явява
такова с постоянен характер съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1, т.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В настоящия
случай обаче работодателят е обвързал това плащане не с фактически положения труд по клинични пътеки, а с други фактори - заплащане от
страна на НЗОК/РЗОК на извършената медицинска дейност, при липса на просрочени
задължения към доставчици и в зависимост от финансовите показатели на
дружеството за съответния месец. При така установените вътрешни правила за
разпределение на работната заплата не може да се обоснове извод за плащане с
постоянен характер по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, поради което и
същото не се включва в базата за определяне на обезщетението по чл.225 от КТ.
По аналогични съображения в елементите на брутното трудово възнаграждение
не се включва плащането за участие в
онкокомисия, тъй като същото представлява допълнително възнаграждение по
смисъла на чл.20 от Вътрешните правила за работна заплата / приход, реализиран
по договор с РЗОК/. За този извод съдът съобрази отчитането на тази дейност
пред РЗОК със съответен формуляр за извършена клинична процедура, съобразно посоченото
в Националния рамков договор.
С оглед
изложеното, съдът намира, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за
целия претендиран период на база на брутно трудово възнаграждение от 1620лв.,
което възлиза на 9720лв., до който размер искът се явява основателен и доказан.
Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на процесната сума.
Поради гореизложеното съдът намира, че искът по
чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан по основание и до
посочения размер, поради което същият следва да бъде уважен до този размер, а
до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен. Главницата ще се
присъди наред със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира заплащане на разноски, които се констатираха в размер
на 1100лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно на уважената
част от иска на същия ще се присъди сумата от 563,49лв. Ответникът е направил
искане за присъждане на разноски, като съразмерно на отхвърлената част от иска
на същия ще се присъди сумата от 643,82лв.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на съда държавна такса в размер на 403,80лв. / 388,80лв. за
уважения иск и 15лв. – за три броя съдебни удостоверения, издадени на ищеца/,
както и 120лв. – разноски за ССЕ.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Комплексен онкологичен център
Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил
Априлов” № 15а, да заплати
на Я.С.П., ЕГН **********,*** чрез ***.М.Г., сумата от 9720лв./девет хиляди седемстотин и
двадесет лева/, представляваща брутен размер на обезщетение по чл.344, ал.1,
т.3 вр. с чл.225, ал.1от Кодекса на труда, за времето, през което е останала
без работа поради уволнение, извършено със Заповед № *** на *** на „Комплексен онкологичен център
Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, в периода 28.12.2016 г. до 28.06.2017 г.вкл., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 09.08.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 563,49лв /петстотин шестдесет и три лева и 49ст./ - разноски, като
до пълния предявен размер от 18974,70лв. на обезщетението по чл.344, ал.1, т.3
от Кодекса на труда ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.С.П., ЕГН **********,*** чрез ***.М.Г. да заплати на „Комплексен онкологичен център Пловдив“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил Априлов” № 15а, сумата от 643,82лв.
/шестстотин четиридесет и три лева и 82ст./ - разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Комплексен онкологичен център
Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.”Васил
Априлов” № 15а, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС, сумата от 403,80лв./четиристотин и три лева и 80
стотинки/ - държавна такса, както и сумата от 120лв./сто и двадесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 08.11.2018 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ