Решение по дело №808/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

01.11.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

16.10.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

808

по описа за

2018

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1300-000423 от 18.05.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., както и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР,  на И.С.Л. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят И.С.Л. твърди, че не е доволен от издаденото наказателно постановление. При постановяването му били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които опорочили производството по установяване на административно нарушение и налагане на съответно наказание. Сочи, че действително управлявал описаното в АУАН моторно превозно средство на процесната дата, час и място, но отрича да е извършил каквото и да било нарушение на ЗДвП. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Сочи, че от събраните по делото доказателства не можело да се установи, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП. Нарушена била и разпоредбата на чл.42, т.4, тъй като нарушението в акта и наказателното постановление не било описано както трябва. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.04.2018г. около 19.30ч. св.Й.К. ***. По същото време той предприел пресичане по бул.Христо Ботев, тръгвайки по пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1. В този момент по бул.Христо Ботев се движел и жалбоподателя И.С.Л., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Джета“ с рег.№ К 6176 ВВ. Водачът Л. не пропуснал и отнел предимството на правилно пресичащия по пешеходната пътека пешеходец Й.К.. Афектиран от поведението на водача нарушител, св.К. с длан ударил по автомобила. Тогава жалбоподателят спрял и слязъл от колата и двамата с пешеходеца започнали да спорят. Това било видяно от намиращи се наблизо полицейски служители - свидетелите Ж.И., С.Б. и И.Г.. Последните се приближили до спорещите страни, при което св.К. се оплакал, че жалбоподателя му отнел предимството на пешеходна пътека. Тъй като потърпевшия пешеходец си тръгнал, срещу нарушителя не бил съставен акт на място. На 22.04.2018г. Й.К. подал до органите на МВР гр.Кърджали писмена жалба за извършеното нарушение. На 24.04.2018г. И.Л. и Й.К. били призовани и се явили в РУ-Кърджали. Там св.Ж.И. съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на свидетелите Й.К. и А.А.. И.Л. отказал да подпише акта, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел с посочени три имена и адрес. Макар да не подписал АУАН, жалбоподателят на 24.04.2018г. получил екземпляр от същия срещу разписка. На 26.04.2018г. И.Л. депозирал писмено възражение срещу акта, по което била извършена проверка, но не било уважено. На 18.05.2018г. наказващият орган издал атакуваното  постановление, с което на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. и постановил отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР, за извършено нарушение по чл.119 ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Й.К., Ж.И., С.Б., И.Г. и А.А., на които съдът дава вяра изцяло; Акт за установяване на административно нарушение № 423 от 24.04.2018г., чиято доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Жалба на Й.К. от 22.04.2018г.; Докладна записка от 22.04.2018г.; Писмо до И.Л. от 02.05.2018г.; Възражение от 26.04.2018г.; Справка за извършена проверка по подадено възражение от 03.05.2018г.; Докладна записка от мл. автоконтрольор Ж.И.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР и Заповед № 8121з-746 от 01.06.2017г. на МВР, установяващи материалната компетентност на наказващия орган и на актосъставителя, както и другите приети по делото писмени доказателства. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К., И.,  Б., Г. и А., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Св.К. е очевидец на деянието и категорично сочи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил „Фолксваген Джета“ по бул.Христо Ботев в гр.Кърджали, при което му отнел предимството докато пресичал по пешеходна пътека, обозначена с маркировка. Свидетелят обяснява, че вървял по пешеходната пътека и бил достигнал до половината на пътя. Въпреки това, водачът не спрял и не го пропуснал, а преминал с автомобила пред пешеходеца и то в непосредствена близост до него. Именно това поведение на жалбоподателя станало причина намиращите се наблизо полицейски служители да вземат отношение. Свидетелите И., Б. и Г. са контролните органи от сектор ПП, давали дежурство в района и извършили проверка на водача, след оплакване от св.К., че му било отнето предимство на пешеходна пътека. Показанията на Й.К. съдът възприе като логични и дадени добросъвестно, тъй като са в пълно съответствие с писмените доказателства и с показанията на полицейските служители И., Б. и Г.. Последните не са очевидци и не са възприели самото деяние, но впоследствие близо до местопроизшествието са установили водача и пешеходеца да спорят, което наложило да вземат отношение и да извършат проверка. Ето защо, на базата на всички доказателства по делото съдът намира, че отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка е категорично установена. Не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че на процесната дата и място жалбоподателят е отнел предимството и не е пропуснал правилно пресичащ пешеходец по обозначена пешеходна пътека. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с „глоба“ от 100 лв. водач, който не осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.14 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР.     

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Безспорно доказано е и авторството на нарушението, предвид изложеното по-горе. Ето защо, наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1300-000423 от 18.05.2018г., издадено от Началник на сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., както и е постановено отнемане на 8 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР,  на И.С.Л. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

                

 

                                                                                      Районен съдия: