Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 250
гр. Сливен, 05. 12. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на четиринадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 334 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Кронос фарм” ЕООД с ЕИК: ………………,
със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Нова индустриална зона”,
ул. „Банско шосе”, база Кронос, представлявано от у. А.А.А., подадена против Уведомително
писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г. с Изх. №
01-2600/4212 от 19.07.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд “Земеделие”– София, с което оспорващият е уведомен, че не е одобрен за
участие по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/“
от мярка 10 „Агроекология и климат“.
В жалбата си оспорващият
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: оспореният
акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка; ангажиментът е поет през
2015 г. и от акта не е ясно кои площи според административния орган са заявени
за първа година по мярката; оспореният акт е немотивиран; оспорващият не е
заявявал площи за поемане на нов ангажимент. Моли оспореният акт да бъде
отменен.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган – Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който оспорва
жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения за
законосъобразност на оспорения акт. Счита, че през кампания 2016 г. е издаден
административен акт № 01-2600/361 от 21.01.2019 г., с който е прекратен
многогодишният ангажимент на кандидата и предвид прекратения ангажимент,
подаденото заявление през 2017 г. е недопустимо и е зачетено като поемане на
нов ангажимент, а съгласно цитираните в оспорения акт заповеди, с които е наредено
през кампания 2017 г. да не се поема нов агроекологичен ангажимент, се явява и
недопустимо. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият „Кронос фарм” ЕООД е регистриран с
Уникален регистрационен номер /УРН/ 184680 в Интегрираната система за
администриране и контрол /ИСАК/. През 2015 г. е подал заявление за подпомагане
с Уникален
идентификационен номер /УИН/: 20/100615/97700 по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. – направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите
видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“. Заявената
/декларирана/ площ по направлението е 16,73 ха, а референтната /одобрена/ площ
е 15,28 ха. За кампания 2016 г. е подал Заявление за подпомагане с УИН:
20/150616/05237 по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. –
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“, със заявена /декларирана/
площ 16,73 ха.
На 21.01.2019
г. е издаден Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат” от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2016 с Изх. № 01-2600/361
от 21.01.2019 г. по описа на ДФЗ – София, с който е прекратен агроекологичният
ангажимент на „Кронос фарм” ЕООД по направление „Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение /ВПС-4.1/“. Актът е обжалван по съдебен ред от „Кронос фарм” ЕООД пред
Административен съд – Сливен. По жалбата е образувано административно дело № 85
/ 2019 г. по описа на съда. С решение № 167 от 02.08.2019 г., постановено по административно
дело № 85/ 2019 г. по описа на Административен съд – Сливен, е отхвърлена
жалбата на „Кронос фарм” ЕООД, подадена против Акт за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат” от ПРСР 2014 – 2020 за кампания
2016 с Изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г., издаден от Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие”– София. Първоинстанционното решение е
обжалвано с касационна жалба от „Кронос фарм” ЕООД пред Върховен
административен съд на Република България. По касационната жалба е образувано
административно дело № 12604 / 2019 г. по описа на Върховен административен съд
на Република България, което е насрочено за разглеждане в заседание на
10.06.2020 г.
За кампания 2017 г. оспорващият „Кронос фарм” ЕООД е подал
заявление за подпомагане с УИН: 20/300517/12811 по мярка 10 „Агроекология и
климат” от ПРСР за периода 2014 – 2020 по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение“ със заявена /декларирана/ площ 16,00 ха.
На 19.07.2019 г. е издаден оспореният в настоящото производство
административен акт – Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. с Изх. № 01-2600/4212
от 19.07.2019 г., с което оспорващият е уведомен, че не е одобрен за участие по
направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден
блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/“ от мярка 10
„Агроекология и климат“. В акта е посочено, че: през кампания 2017 г. не се
приемат заявления за подпомагане по направление „Поддържане на местообитанията
на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение /ВПС-4.1/“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, с
които се поема нов ангажимент; подаденото от кандидата заявление за подпомагане
е за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение /ВПС-4.1/“ за първа година, поради което „Кронос фарм”
ЕООД се явява недопустим кандидат за подпомагане за кампания 2017 г. В акта е
направено препращане към резултатите от извършените автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане, в които резултати относно
процесните мярка и направление е отразено, че кандидатът не е заявил
направление, което е било заявено за подпомагане през предходната кампания. В
акта е извършено позоваване на: чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 –
2020 г.; чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; и Заповед на
Министъра на земеделието и храните № РД 09-160 от 28.02.2017 г., изменена и
допълнена със Заповеди № РД 09-278 от 31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017
г.
Оспореният акт е издаден от З. и. д. на ДФЗ– София, П.
С..
Със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на
Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на основание чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11,
ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, на П. Д. С. – з. и. д. на ДФЗ, са
делегирани правомощия, част от които са: да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, адресирани до
кандидатите за финансово подпомагане; да издава и подписва уведомителни писма за
одобрените и неодобрените за участие парцели, животни или пчелни семейства,
както и за неизпълнени ангажименти по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Цитираните в оспорения административен акт заповеди са
приети като доказателства по делото. Със Заповед № РД 09-160 от 28.02.2017 г.
на Министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 4, ал. 5 от
Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания, изменена и допълнена със Заповеди № РД 09-278 от
31.03.2017 г. и № РД 09-361 от 13.04.2017 г. на Министъра на земеделието и
храните, е наредено през кампания 2017 г. да не се приемат заявления за
подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г., с които се поема нов
ангажимент, с изключение на заявления за подпомагане за дейности и ангажименти
по изброени в заповедта направления от мярката, сред които не е посочено
процесното направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение“.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Оспореният акт е съобщен на
оспорващия на 29.07.2019 г. Жалбата срещу акта е подадена чрез изпращане по
пощата на 05.08.2019 г. и следователно е подадена в предвидения в чл. 149, ал.
1 от АПК преклузивен срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при наличие
на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителен
директор на ДФЗ при наличие на компетентност. В разпоредбата на чл. 20а, ал. 1
и ал. 2 от ЗПЗП е предвидено, че Изпълнителният директор на ДФЗ е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира,
ръководи нейната дейност и я представлява. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В разглеждания случай Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от
Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. е
делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания, адресирани до кандидатите за финансово подпомагане, включително и за
издаване и подписване на уведомителни писма за одобрените и неодобрените за
участие по мярка 10 „Агроекология и климат“. Следователно административният акт
е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му
правомощия.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Твърденията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни. Оспореното уведомително писмо е мотивирано. Посочени са
конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да
определи кандидата като недопустим за подпомагане за кампания 2017 г.
Оспореният административен акт, с който кандидатът е
уведомен, че не е одобрен за участие по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи
с орнитологично значение /ВПС-4.1/“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, е
издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но е
незаконосъобразен, по следните съображения:
За да постанови акта си, административният орган е
посочил, че със заявлението за подпомагане, подадено от кандидата през кампания
2017 г. по процесните мярка и
направление, се поема нов ангажимент, тъй като заявлението е за първа година. Препратил
е към резултатите от извършените автоматични проверки на въведените данни в
заявлението за подпомагане, в които резултати относно процесните мярка и
направление е отразено, че кандидатът не е заявил направление, което е било
заявено за подпомагане през предходната кампания. За да направи този извод,
административният орган е взел предвид съдържащия се в административната
преписка Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат”
от ПРСР за периода 2014 – 2020 за
кампания 2016 с Изх. № 01-2600/361 от 21.01.2019 г. по описа на ДФЗ – София, с
който е прекратен агроекологичният ангажимент на „Кронос фарм” ЕООД по
процесното направление.
Административният орган незаконосъобразно е приел, че
подаденото от кандидата през 2017 г. заявление за подпомагане по процесните
мярка и направление е за първа година и с него се поема нов ангажимент.
Действително съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
условията, свързани с приема на заявленията за подпомагане по мерките, се
определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В
издадената на посоченото правно основание заповед е наредено през кампания 2017
г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“,
с които се поема нов ангажимент. Но подаденото от оспорващия през 2017 г.
заявление за подпомагане по процесните мярка и направление не е за първа година
и с него не се поема нов ангажимент. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 –
2020 г., агроекологичните дейности по процесното направление се прилагат за
период от пет последователни години. Видно от събраните по делото доказателства,
„Кронос фарм” ЕООД е подал заявление за подпомагане по процесните мярка и направление през
2015 г. и е одобрен за участие по направлението с определена референтна площ.
Подал е и заявление за подпомагане по направлението през следващите 2016 г. и
2017 г. За да счете, че 2017 г. е първа година за кандидата по направлението,
административният орган е приел, че „Кронос фарм” ЕООД е с прекратен агроекологичен
ангажимент по процесното направление. Но актът, с който е прекратен този
ангажимент, не е влязъл в сила. Обжалван е по съдебен ред и по жалбата няма
произнасяне с окончателен съдебен акт към датата, на която е издаден оспореният
в настоящото производство акт. Следователно, административният орган е направил
извод за прекратен агроекологичен ангажимент, въз основа на невлязъл в сила
административен акт. Този извод е в противоречие с регламентираната в АПК забрана
за изпълнение на акта преди влизането му в сила. Съгласно чл. 90, ал. 1 от АПК,
административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за
тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от
съответния орган. В случая не са налице и предвидените в чл. 90, ал. 2 от АПК
хипотези, представляващи изключение от суспензивния ефект на оспорването на
акта.
По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение
указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски е основателна. Общият размер на действително направените от оспорващия
разноски по делото е 550 лева, от които: 50 лева – платена държавна такса, и 500
лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение. С оглед възражението на
административния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за адвокат не е прекомерно.
Същото е в размер, идентичен с минимално предвидения такъв в нормата на чл. 8,
ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези
съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените от
него по делото разноски в общ размер на 550 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително писмо за
одобрение и неодобрение за участие по мярка 10 „Агроекология и климат“ от
Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. с Изх. № 01-2600/4212
от 19.07.2019 г., издадено от Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд
“Земеделие”– София.
ИЗПРАЩА преписката на Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за ново произнасяне по
подаденото от „Кронос фарм” ЕООД с УРН: 184680 Заявление за подпомагане с УИН:
20/300517/12811 по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и
ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/“ от мярка
10 „Агроекология и климат” за кампания 2017 г., в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на „Кронос
фарм” ЕООД с ЕИК: ………………., със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к.
„Нова индустриална зона”, ул. „Банско шосе”, база Кронос, представлявано от у. А.А.А.,
сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: