М
О Т И В И
към Присъда №
73/08.09.2015 г. по НОХД № 1403/2015 г. по описа на ОС-Пловдив
Подсъдимият М.Р.М. е предаден на съд с обвинение за
извършени престъпления, както следва:
престъпление по чл. 143 ал.1 от НК, за
това, че на 26.02.2015 г. в гр.П. е принудил другиго - С.М.И. ЕГН ********** да
извърши нещо противно на волята му - да заложи личния си мобилен телефон марка
НТС модел DESIRE в Заложна къща „***"
ЕООД за сумата от 80 лв., като за това е употребил заплашване;
престъпление по чл.199 ал.1, т.4 вр.с чл.198
ал.1, вр.с чл.29 ал.1 б."А” и б."Б" от НК, за това, че на 04.03.2015 г. в
гр.П. при условията на опасен рецидив, като е извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, е отнел чужда движима вещ - сумата от
250 лв. от владението на А.С.А., ЕГН **********, с намерението противозаконно
да ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване;
престъпление по чл.143 ал.1 от НК, за това, че на 11.03.2015 г. в
гр. П. е принудил другиго - А.Р.Д. ЕГН ********** да извърши нещо противно на
волята му - да заложи личния си мобилен телефон марка „Нокиа" модел 210 в
„***" ЕООД за сумата от 30 лв., като за това е употребил заплашване.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Счита, че за всяко едно от двете
престъпления на М. следва да бъде определено и наложено наказание при превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства, което съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК да бъде редуцирано при условията на чл.58а ал.1 от НК. Пледира
да бъде определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
По делото не бяха конституирани допълнителни страни като граждански ищци
или частни обвинители, предвид изричните изявления на всяко едно от
пострадалите от процесните престъпления лица.
Подсъдимият М.М. се признава за виновен по така
повдигнатите му обвинения, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Служебният му защитник адв. П. моли съда да му определи и наложи справедливи
наказания.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл.373
ал.2 и ал.3 от НПК, намира и приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Подсъдимият М.Р.М.
е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български
гражданин. Завършил е трети клас, грамотен е. До задържането му работи в
кучкарник. Не е женен, има ЕГН **********. М. е многократно осъждан /с общо 15
влезли в сила съдебни акта/, като от значение за правната квалификация „опасен
рецидив” по смисъла на чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК на престъплението
„грабеж”, предмет на настоящото производство са следните му осъждания:
С определение от 23.10.2009г. по НОХД № 5619/2009г. по
описа на ПРС, ХІV н.с. е одобрено споразумение, с което М. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1, вр чл.18, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от девет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Наказанието е
изтърпяно на 21.07.2010г.
С определение от 20.08.2010г. по НОХД№ 5421/2010г. по
описа на ПРС, ІІ н.с. е одобрено споразумение, с което М. е признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,
което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 16.06.2011г.
С определение от 22.07.2011г. по НОХД№ 4928/2011г. по
описа на ПРС, VІІІ н.с. е одобрено споразумение, с което М. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,
т.3, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.18, ал.1 от НК, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от
закрит тип.
С присъда №349/19.07.2011г., влязла в законна сила на
04.08.2011г. по НОХД№ 4141/2011г. по описа на ПРС, ХVІІ н.с. М. е признат за виновен
в извършване на престъпления по чл.206, ал.1 от НК и по чл.325, ал.2, вр. ал.1
от НК, като са му определени наказания лишаване от свобода в размери съответно
от осем месеца за първото престъпление и една година-за второто. На основание
чл.23, ал.1 от НК е определено едно обща най-тежко наказание измежду наложените
по посоченото дело, а именно лишаване от свобода за срок от една година, като е
постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С протоколно определение от
16.09.2011г. ПРС е групирал на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията,
наложени на подс.М. по НОХД№ 4141/2011г. и по НОХД№ 4928/2011г., като е
определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по посочените дела,
а именно лишаване от свобода за срок от две години. Това наказание е увеличено
на основание чл.24 от НК с шест месеца, като е постановено така определеното
общо най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С определение от 03.04.2012г. по НОХД№ 1345/2012г. по
описа на ПРС, ХVІІ н.с. е одобрено споразумение, с което М. е признат за виновен
в извършване на престъпления по чл.325, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”Б”
от НК, както и за четири престъпления по чл.144, ал.3, вр .ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, като са му наложени наказания лишаване от свобода, които са
групирани на основание чл.23, ал.1 от НК
и е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по посоченото
дело, а именно лишаване от свобода за срок от две години. Постановено е това
наказание да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. С протоколно определение от 20.07.2012г.
ПРС е групирал на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията,
наложени на подс.М. по НОХД№ 4141/2011г. и по НОХД№ 4928/2011г. и 1345/2012г.,
като е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените по посочените
дела, а именно лишаване от свобода за срок от две години. Това наказание е
увеличено на основание чл.24 от НК с една година, като е постановено така
определеното общо най-тежко и увеличено наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
С оглед постановеното групиране на наказанията по
последните три осъждания на подсъдимия М., съдът при преценката относно правната
квалификация „опасен рецидив” на престъплението „грабеж” отчете тези осъждания
като едно.
В началото на 2015 г. свидетелите С.И., А.А. и А.Д. живеели в социално
заведение „***", находящо се в гр. П. /Дом за деца лишени от родителски
грижи/. По това време те се запознали с подсъдимия М.. Последният започнал да
ги посещава често в социалното заведение. Постепенно подсъдимият М. започнал да
се държи грубо и агресивно със свидетелите И., А. и Д.. Явявайки се външно за
социалното заведение лице, подсъдимият нямал право да посещава сградата. Той
решил, че някой от свидетелите е съобщил за неговите посещения на възпитателите
и това създавало затруднения за него да влиза в сградата. Въпреки това,
продължил ходи при тях, като поведението му ставало все по-агресивно. Започнал
да ги заплашва с побой.
На 26.02.2015 г. подсъдимият М. посетил свидетеля С.И. в дома, влязъл в
неговата стая, където бил и свидетелят И.И.. Още с влизането си подсъдимият
поискал обяснение от свидетеля И. дали той го е набедил, че е извършил кражба
на телефона на свидетеля А.Д.. Свидетелят отрекъл, но подсъдимият М. не му
повярвал, бутнал го към стената и го заплашил, че ще го пребие с юмруци. В този
момент подсъдимият видял, че свидетелят И. държи в ръката си мобилен телефон
марка НТС модел DESIRE. Казал на свидетеля, че трябва
да тръгне с него и да заложи телефона си в заложна къща срещу възможно
най-голяма сума. Свидетелят И. не искал да направи това, но се страхувал, че подсъдимият
М. ще го пребие и затова против волята си тръгнал с него. Целта на подсъдимия
била след това да вземе парите, които свидетелят И. ще получи от залога на
телефона. Отишли в Заложна къща „***" ЕООД, находяща се в гр.П.. И. влязъл
вътре и казал на свидетеля А.К. - служител в заложната къща, че иска да заложи
телефона си. Свидетелят К. разгледал мобилния телефон и отговорил, че може да
даде за него 80 лв. И. се съгласил и след като получил парите, излязъл навън и
от тях дал 50 лв. на подсъдимия М..
На 04.03.2015 г. подсъдимият М.
отново посетил социалното заведение, като този път отишъл при свидетеля А..
Влязъл в неговата стая и веднага започнал да се държи грубо, обвинявайки го, че
е говорил за неговото посещение пред възпитателите в дома. Поискал от свидетеля
да му даде 10 стотинки. А. веднага се съгласил и извадил портмонето си, което
държал във вътрешния джоб на своето яке. Същото било окачено на един стол. Взел
от него 10 стотинки, дал ги на подсъдимия и прибрал обратно портмонето си. В
този момент подсъдимият М. казал на свидетеля А. да му даде самото портмоне.
Неговата цел била да вземе всички, намиращи се в него пари. Свидетелят отказал,
но М. сложил метален бокс на дясната си ръка и го ударил в гърдите. От удара
свидетелят А. паднал на леглото, подсъдимият се възползвал от това и извадил портмонето от
вътрешния джоб на якето на А.. Последният се изправил и тръгнал към подсъдимия М.,
но той извадил нож, опрял го в гърдите му и го заплашил, че ще го убие ако
мръдне или след това се оплаче на някой. Свидетелят почувствал страх за своето
здраве и не се съпротивлявал, при което подсъдимият извадил всички налични в
портмонето банкноти, възлизащи на обща стойност 250 лв. След това хвърлил
портмонето на леглото и държейки парите, напуснал помещението.
На 11.03.2015 г. подсъдимият М.
отишъл отново в социалния дом, като посетил свидетеля А.Д., от когото поискал
да му даде телефоните си. Свидетелят Д. се уплашил и дал на подсъдимия двата си
мобилни телефона НТС и „Нокиа" модел 210. След това подсъдимият го попитал
дали има пари, за да му ги даде всички, а той от своя страна да му върне
телефоните. Тъй като свидетелят нямал пари, подсъдимият М. му заявил, че трябва
да заложи един от телефоните си в заложна къща за възможно най-много пари,
които да му предаде. Заплашил го, че в противен случай ще го пребие. Воден от
породения у него страх, свидетелят Д. решил да направи това, което поискал от
него подсъдимият. Двамата отишли в „***" ЕООД, находяща се в гр.П.. Там
работел свидетелят А.К., на когото свидетелят Д. предложил да заложи телефона
си марка „Нокиа" модел 210. К. разгледал телефона и заявил, че ако го
остави в залог, може да му даде за него 30 лв. Д. се съгласил, оставил телефона
си, взел предложените му пари и след като излязъл навън ги дал на подсъдимия.
На 12.03.2015 г. органите на
II РУП гр. Пловдив, които вече били сигнализирани за престъпната дейност на М.,
извършвали издирвателни мероприятия, в хода на които полицейските служители Х.,
И. и Б. установили, че подсъдимият отново е в района на социалното заведение.
Отишли там и го видели на улицата. При тяхното приближаване, подсъдимият М. се
опитал да избяга, а впоследствие при задържането си оказал съпротива. Въпреки
това бил задържан и отведен във II РУП гр. Пловдив за изясняване на случая.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоковооценъчната
експертиза, се установява, че към съответните инкриминирани дати стойността на
мобилен телефон марка НТС модел DESIRE е 140 лв., а стойността на
мобилен телефон марка „Нокиа" модел 210 е 80 лв.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
Така описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от направените от
подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т.
2 от НПК и приети от съда по реда на чл.
372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите А.С.А., С.М.И., И.К.И., А.Р.Д., А.П.К., А.Д.К., П.А.Б., Р.П.Х., заключението на назначената по делото стоковооценъчна експертиза, както
и от приложените
в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протоколи за доброволно
предаване /л.36 и л.38/, заложни билети /л.37, 39/, справка за съдимост
/л.52-63/, характеристична справка
/л.45/.
В показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по
отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да
налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на
чл.305, ал.3 от НПК. В показанията на
свидетеля С.И.-който се явява и пострадал от първото процесно престъпление,
реализирано на 26.02.2015г., е посочена като година 2014г., което очевидно е
техническа грешка, тъй като годината на реализиране на това престъпление
/2015г./ се установява с категоричност от показанията на свидетелите И., К. и Д.,
подкрепени и от направеното от подсъдимия признание, направено по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
Предвид изложеното, съдът
възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на
свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
признати по реда на чл.371, т.2 от НПК като обективно, логично и последователно
пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване,
кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по
делото писмени доказателства.
При така установената безспорна и категорична
фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от обективна
и субективна страна съставите на процесните престъпления, както следва:
по чл.143,
ал.1 от НК, затова, че на 26.02.2015 год. в гр. П. е принудил
другиго – С.М.И., ЕГН **********, да извърши нещо противно на волята му – да
заложи личния си мобилен телефон марка НТС, модел DESIRE, в Заложна къща „***” ЕООД за сумата от 80 лева, като
за това е употребил заплашване;
по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б. А и б. Б от НК за това, че
на 04.03.2015 г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е
бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужда движима вещ – сумата от 250 лева от
владението на А.С.А., ЕГН **********, с намерението противозаконно да я
присвои, като е употребил за това сила и заплашване;
и по чл.143, ал.1 от НК, за това, че на 11.03.2015 г. в гр. П. е принудил другиго – А.Р.Д.,
ЕГН **********, да извърши нещо противно на волята му – да заложи личния си
мобилен телефон марка „Нокиа”, модел 210 в „***” ЕООД за сумата от 30 лева, като за
това е употребил заплашване.
Този извод на съда относно двете престъпления по чл.143, ал.1 от НК
се базира, както на заявеното от всеки един от двамата пострадали-съответно
свидетелите И. и Д., а така също и от показанията на свидетеля И. /присъствал
на всяко едно от процесните деяния/ и свидетелите К. и К.. Последните двама описват
единствено фактите по самите залагания на мобилните телефони, но показанията им
кредитират и по този начин надграждат изложената от свидетелите И., Д. и И.
фактология. В случая е напълно безспорно, че всеки един от свидетелите И. и Д.
е осъществил желаната от подсъдимия активност, към която са били насочени от
него посредством упражненото от М. въздействие върху психиката им. Това
въздействие е реализирано посредством употребената от подсъдимия заплаха с
побой към всеки един от свидетелите И. и Д.. В този смисъл и двамата свидетели И.
и Д. са категорични, че именно заплахата от страна на подсъдимия с побой
/пребиване/ е бил именно онзи решаващ момент, който ги е мотивирал да
предприемат желаното от подсъдимия поведение /да заложат мобилните си телефони
срещу определени парични суми/, противно на действителната си воля.
По описания начин е реализиран и характерният
за това престъпление резултат, който не се изчерпва само с това, че пострадалите
И. и Д. са изпитали неблагоприятно въздействие върху психиката си чрез
отправените към тях заплахи с побой, но и действително са осъществили
активността, към която са били насочени-заложили са мобилните си телефони за
съответните суми пари.
Налице е и характерният за престъплението
по чл.143, ал.1 от НК субективен елемент на състава, а именно прекият умисъл,
тъй като подсъдимият М. е съзнавал общественоопасния характер на деянията си,
осъществяващи състава на това престъпление, предвиждал е че упражнената от него
психическа агресия върху И. и Д. ще доведе до осъществяване на желаното от него
поведение, към което е мотивирал тези две пострадали лица и е желаел именно
настъпването на този резултат.
Съдът приема за доказано и престъплението
по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1
вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК спрямо
подсъдимия М. относно отнетата парична сума в размер на 250 лева от
свидетеля А.А.. В този смисъл съдът отчете, както заявеното от пострадалия А.А.,
така също и изложеното в показанията на свидетеля И.И., присъствал и на това
инкриминирано деяние.
От обективна
страна, изпълнителното деяние на типичния състав на грабежа, очертан от
разпоредбата на чл.198, ал.1 от НК, разкрива наличието на едно съставно
престъпление. То включва в себе си два функционално свързани акта, които
поотделно също са престъпни: един улесняващ акт, който, взет отделно,
съставлява принуда по чл.143 от НК и втори акт, който, взет отделно, съставлява
кражба. Принудата при грабежа насочва пострадалия владелец на движимата вещ,
предмет на престъплението, към
фактически значимо поведение - той занижава физическата защита на вещта
и не оказва нужната съпротива при отнемането й от дееца. Следователно важен е
не видът на принудата, а само нейната насоченост.
В случая е напълно безспорно, че
подсъдимият М. е отнел владението на инкриминираната вещ-паричната сума в общ
размер от 250 лева от пострадалия А. и е
установил своя трайна фактическа власт върху нея. В контекста на възприетата
от настоящия състав фактология, се установява и че подсъдимият М. е използвам
спрямо пострадалия А. физическа /сила/ и психическа принуда /заплашване/,
реализирани посредством удара с металния бокс и заплахата с ножа, опрян в областта
на гърдите. Установи се и насочеността на използваната спрямо пострадалия А.
принуда, а именно към занижаване физическата защита на процесната парична сума
в размер на 250 лева, като тази физическа и психическа принуда е улеснила реализирането на основния акт от
процесното престъпление по чл.198, ал.1 от НК, а именно отнемането на паричната
сума от подс.М.. По описания начин е реализиран и престъпният резултат,
заключаващ се в завладяването на инкриминираната парична сума.
От субективна страна престъплението по чл. 199 ал. 1
т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. А и б. Б от НК е извършено от
подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, като той е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. В съзнанието на дееца е
съществувало знанието, че лишава от фактическа власт пострадалия А. - чрез употреба на сила и заплашване от
владението на неговата вещ, предвиждал е преминаването й в негова такава и е
целял да установи тази власт върху предмета на престъплението. Намерението за
противозаконно присвояване е намерило обективен израз в предприетите от него
действия.
Видно от справката за съдимост на подсъдимия М. същият
до инкриминирания момент е осъждан многократно като посочените по-горе предишни
осъждания обуславят квалификацията на настоящите престъпления като извършени
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК,
защото са осъществени от подсъдимия след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93 т.7 от НК на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като е бил осъждан повече от два
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях, изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 от НК.
Не са налице предпоставките на чл.30 ал.1 от НК с оглед времето на
осъществяване на настоящото престъпление.
С оглед на така установените правни
квалификации на извършените от
подсъдимия М. престъпление по чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1,
вр. с чл.29 ал. б."А" и б."Б" от НК и две престъпления
по чл. 143 ал.1 от НК и
с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК съдът е на становище, че на М.
следва да бъдат определени и наложени наказания при условията на чл.58а ал.1 от НК за всяко едно от процесните престъпления.
При индивидуализация наказанията на
подсъдимия съдът изходи от общите
разпоредби на закона /чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието
съгласно чл.36 от НК, както и от предвидените в съответните специални
разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.
В случая единствено признанието на
вината от страна на подсъдимия М. и неговата трудова ангажираност преди
задържането му, не биха могли да мотивират съда да приложи разпоредбата на
чл.55 от НК. Тези обстоятелства не биха могли да бъдат квалифицирани нито като
многобройни, нито като изключително/и смекчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне на наказанието за всяко едно от трите
процесни престъпления съдът взема предвид изключително лошите характеристични
данни на подсъдимия М., обусловени от многобройните му предишни осъждания /с
общо 15 влезли в сила съдебни акта/, като за престъплението „грабеж” съдът взе
предвид само онези осъждания /с общо 10 влезли в сила съдебни акта/, които не
се отразяват на правната квалификация на това престъпление. Тези
характеристични данни на подсъдимия М. го разкриват като личност със завишена
степен на обществена опасност, предвид трайно изградените му престъпни навици.
Ето защо съдът е на становище, че на подсъдимия следва да
бъдат определени и наложени за всяко едно от процесните престъпления наказания
лишаване от свобода при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, при условията на чл.54 от НК. При определяне на точните размери
на наказанията за всяко едно от процесните престъпления в допустимите от закона
граници с оглед на така отчетените обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо в конкретния случай е на М. за извършеното от него престъпление
по чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр. с чл.29 ал. б."А" и б."Б" от НК да му бъде определено наказание от десет години лишаване от свобода, а
за всяко едно от двете престъпления по чл.143, ал.1 от НК предвид и идентичността на фактологията им – по три години лишаване от свобода. В
случая, предвид липсата на установено по делото имущество /видно от приложените
по делото справки от сектор „ПП” при ОДМВР-Пловдив и от Агенция по
вписванията-л.34 и 35 от СП/ на подсъдимия, съдът не му наложи предвиденото в
закона кумулативно наказание за престъплението „грабеж” конфискация.
Ето защо съдът след редукцията с една трета по чл.58а, ал.1
от НК определи и наложи на подсъдимия М. наказания съответно от ШЕСТ ГОДИНИ И
ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА-за престъплението по чл.199 ал.1 т.4, вр. с чл.198 ал.1, вр.с чл.29 ал. б."А" и
б."Б" от НК и по ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА-
за всяко едно от двете престъпления по чл.143, ал.1 от НК.
Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на
чл.23 ал.1 от НК и на М. следва да му бъде определено едно общо най-тежко наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, тъй като той е извършил трите процесни престъпления преди да има
влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Именно този размер на
наказанието лишаване от свобода, с тази продължителност според преценката на
съда в максимална степен ще съдейства за постигане целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК, поради което не се налага да бъде приложена разпоредбата на
чл.24 от НК и така определеното общо най-тежко наказание да бъде допълнително
увеличавано.
Съдът е на становище, че по отношение на определените
на подсъдимия М. наказания за всяко едно от процесните престъпления, както и
относно така наложеното му общо най-тежко наказание от ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не са налице основанията за отлагане изпълнението им
с подходящ изпитателен срок при условията на чл.66 ал.1 от НК. Определеното му общо
най-тежко наказание не е в допустимия от закона размер за това, а и към момента
на извършване на процесните престъпления той е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Отделно от изложеното и съдът счита,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на дееца е
необходимо той да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от
свобода.
Съдът счита, че наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде изтърпяно съобразно разпоредбата на чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС при първоначален “Строг” режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип, каквито бяха определени първоначално поотделно за
всяко едно от определените и наложени наказания, а след това и за така
наложеното му общо най-тежко наказание.
На основание чл. 59 ал. 1
т. 1 и ал. 2 от НК, съдът постанови при изпълнение на наложеното
на подсъдимия М. общо най-тежко наказание да бъде приспаднато времето, през което е бил задържан по реда на НПК и ЗМВР, както следва:
по ЗМВР, считано от 12.03.2015 г. до 13.03.2015 г., по чл. 64, ал.2 от НПК за
периода от 13.03.2015 г. до 16.03.2015 г., както и времето през което спрямо
него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от
16.03.2015 г. до влизане на присъдата в законна сила, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Представеното като веществено доказателство по делото – сгъваем нож съдът постанови да се унищожи като вещ
без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият М. е осъден да заплати по сметка на
ОД на МВР – гр. Пловдив сумата от 30
/тридесет/ лева, направени разноски по делото в хода на досъдебното
производство, а по сметка на Пловдивски окръжен съд, в полза на бюджета на
Съдебната власт, сумата от 15 /петнадесет/ лева, направени разноски в хода на съдебното производство по делото.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: