Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
09.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми март през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10627/2016
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Я.К.П., чрез законeн
представител М.Й.Д., срещу З.Б.И.
АД, с която е предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата
от 30000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 13.07.2016 г., вследствие на което е пострадал ищецът.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило
се на 13.07.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието. Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 13.07.2016 г. – л.7, протокол за оглед на местопроизшествие – л.75,
фотоалбум – л.78) и авто-техническата
експертиза по делото, че на 12.07.2016 г. срещу 13.07.2016 г. около полунощ на
автомагистрала Тракия в посока гр. Пазарджик – гр. София в района на Вакарел,
лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ********, управляван от Й.П.Д., се е движил със
скорост около 75 км/ч и поради гъста мъгла и намалена видимост водачът загубил
ориентация за пътя, напуснал пътното платно и автомобилът се преобърнал по
таван отстрани на пътя, при което пострадал ищецът, пътуващ на предната дясна
седалка. Причина за произшествието са субективните действия на водача на автомобила с органите за управление на
същия, който е отклонил автомобила в дясно на платното за движение, завъртайки
кормилното колело на дясно. Водачът на автомобила е имал възможност да
предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие, като го управлява
без да напуска платното за движение. Поради това съдът приема, че водачът е извършил
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е упражнил непрекъснат контрол на пътното
превозно средство.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието е пострадал Я.К.П. на 13
години, който е получил следните травматични увреждания: ********* областта на*******, *************** ************* **********************
и ************ в ********* на ****. След инцидента спешна медицинска помощ
е оказана от екип на ЦСМП, след което е настанен за лечение в УМБАЛ
„Н.И.Пирогов”. Проведено е 5-дневно болнично лечение, първите 24 часа в Детска
реанимация, следващите в Детска неврохирургия. Проведено е комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение. През целия болничен престой пострадалия е
в ясно съзнание и е изписан в добро състояние. Възстановяването на пострадалия
е продължило около 30 дни, като ищеца е търпял умерени болки и страдания за
период от 15 дни и леки до 30 дни. От получените наранявания в областта на
лицето са останали два трайни и видими белега - в лявата челна област в дължина
1 см. и в областта на възвишението на предната част на лявата ушна мида с
дължина 1,5 см. Тези белези представляват козметичен дефект. Установява се, че
претърпените травматични увреджания са в причинна връзка с пътнотранспортното
произшествие.
От показанията на свидетелката Р.Х.Д., баба на ищеца, се
установява, че след изписване от болницата детето е изпитвало болки, имал е
отоци и ожулвания, бил е поставен на режим без физически и интелектуални
натоварвания – забранено му е да гледа телевизия и да спортува, а впоследствие
по лекарско предписание за срок от 4 месеца е преустановил тренировките си по
футбол, а в училище е изпитвал затруднения да се съсредоточи поради главоболия,
което е повлияло на успеха му. Започнал е да изпитва страх при пресичане на
улицата и да се вози в превозно средство.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „Фолксваген” с рег.№ ********, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на досъдебното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетелката Д.
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Й.П.Д.
при управление на лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ********.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ******** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, липсата на трайни
последици за здравето на пострадалия. Ищецът е дете, на възраст 13 години към
момента на произшествието, преживяло силен стрес, довел до проблеми със съня,
страх от пътуване с автомобил и причинените неудобства, свързани с ограничение
на обичайните му социални и спортни активности и белези в областта на лицето. В
същото време произшествието не е довело до сериозни травми – липсват счупвания,
тежки рани и към момента ищецът е напълно възстановен физически.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на
трайни последици за здравето на пострадалия, нанесената му емоционалната травма
и отнасяйки ги към ранната му възраст и начина му на живот, както и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 10000 лв.
До посочения размер искът следва да се уважи и да се
отхвърли до размера от 30000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключението на първоначалната и повторната
съдебно-медицинска експертиза се установява, че по всяка вероятност ищецът е
пътувал с колан, но травмите му могат да се получат и при правилно поставен
предпазен колан. Ето защо съдът приема, че не е налице неправомерно поведение
на пострадалия, с което той да е допринесъл за вредите. Възражението за
съпричиняване е неоснователно.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лв.
На процесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 476,67 лв.
адвокатско възнаграждение.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1220 лв.
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, включваща
адвокатско възнаграждение, намалено поради прекомерност до минималния размер и
разноски за експертизи.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 400 лв. –
държавна такса.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на Я.К.П., ЕГН:**********, действащ чрез
законен представител М.Й.Д., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 10000 лв., представляваща
обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП,
осъществено на 13.07.2016 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 100 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размери от 30000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати на
адв. Н.М., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 476,67 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Я.К.П., ЕГН:**********, действащ чрез законен
представител М.Й.Д., ЕГН:**********, да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1220 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща дължима държавна
такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: