ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. София, 04.11.2020
г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в
закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Илиева внчд № 524 по описа на АСНС за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2,
вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. Й.Н., като защитник на подс. С.А.М., срещу протоколно определение от
22.10.2020 г. в частта, в която е оставено без уважение искането на защитата за
изменение на изпълняваната по отношение на подс. М. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ в друга, по-лека такава. Обосновава оплакване за незаконосъобразност на
съдебния акт поради неизвършен от СНС анализ, дори на пръв поглед, на доказателствата по делото, въз основа на
които се приема, че е налице обосновано предположение за авторство на деянието
по чл. 321 НК.
Изразява несъгласие с извода за реална опасност от извършване на престъпление,
изведен от характера и тежестта на повдигнатото обвинение и от фактическите
обстоятелства в обвинителния акт. Излага довод, че всеки един ден задържане под
стража представлява ново обстоятелство, което предпоставя намаляване
интензитета на опасността от извършване на престъпление, което СНС неправилно не
е отчел. Счита, че чистото съдебно минало, задълженията за малолетно дете и
действието на презумпцията за невиновност, са игнорирани незаконосъобразно от
СНС. Моли за
отмяна на определението на СНС и определяне на мярка за неотклонение „Домашен
арест“, изпълнението на която да се контролира и с поставяне на електрона
гривна.
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу
частната жалба не е депозирано от СП.
АСНС, като се запозна с наведените доводи,
обсъди доказателствата по делото и провери служебно и изцяло правилността на
атакуваното определение, намира частната жалба за неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:
Настоящият
съдебен състав преценява, както правилно е заключила и предходната съдебна
инстанция, че не е налице промяна в съществуващите обстоятелства, която да
обуславя изменяване, съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на
изпълняваната по отношение на подс. С.А.М. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
Видно от
доказателствата по делото, подс. М. е предаден на съд с обвинение за тежко
умишлено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, за участие, за
периода от м. януари 2016 г. до 18.11.2019 г., в организирана престъпна група, състояща
се от общо шестнадесет участници, създадена с користна цел и с цел извършване
на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК.
Въззивният съд намира, че от събраните на
досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие доказателства, продължава да е
налично обосновано предположение относно авторството на подсъдимия-жалбоподател
М. в твърдяната за осъществена престъпна дейност, за която е ангажирана
наказателната му отговорност. Правилно първостепенната съдебна инстанция е
съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с
оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
произнасяне досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при решаване
на делото по съществото. Следва да се изложат и съображения, че съдебната фаза
на процеса е в начален стадий, проведено е само едно съдебно заседание след
разпоредителното такова, с разпит на един свидетел. Ето защо, защитното
възражение за неизвършен
от СНС анализ, дори на пръв поглед, на
доказателствата по делото, въз основа на които се приема, че е налице
обосновано предположение за авторство на деянието по чл. 321 НК, не се споделя.
На
следващо място, при преценка наличието на обстоятелства за продължаване
действието на мярка за неотклонение от оспорения вид, АСНС намира за наличен
риска от извършване на престъпление. Тази релевантна опасност, независимо от
чистото съдебно минало на подс. М., е изводима не от тежестта на предвиденото
от законодателя наказание, в каквато насока е неоснователното оплакване във
въззивната жалба, а от изведените
от приложената по делото доказателствена съвкупност специфики на претендираната
за осъществена от конкретния подсъдим престъпна деятелност, - продължителен период на
действие на предполагаемата престъпна структура, наличието на квалифициращ
признак по ал. 3, чл. 321 НК, мащабна престъпна дейност по държане с цел
разпространение на наркотични вещества, включване на множество лица,
надхвърлящи многократно законово определения критерий по чл. 93, т. 20 от НК за
ОПГ, вероятния каузален принос на подсъдимия М. в престъпното сдружение,
поставен на висока позиция в йерархично отношение в престъпното сдружение,
контролиращ отговорниците на райони, снабдяващ т.нар. „складове“ с наркотични
вещества, разпределящ и отчитащ печалбите от престъпната дейност, евентуалната
ключова роля на този подсъдим в инкриминираното престъпно сдружение. Така
изложените обстоятелства мотивират въззивния съд да се солидаризира с тезата на
първостепенната съдебна инстанция за наличие на опасност от извършване на
престъпление, която към настоящия момент, въпреки изминалия период на задържане
на лицето, не се явява с достатъчно намалял интензитет, че да позволява смегчаване
на търпяната процесуална принуда в „Домашен арест“. Така претендираната по-лека мярка за
неотклонение, изпълнението на която да се контролира чрез средства за
електронно наблюдение, в какъвто смисъл е претенцията на защитата, не би могла
да неутрализира, според въззивния съд, опасността от възобновяване от подсъдимото
лице на поведение, в отклонение от закона, поради което се преценява за
неадекватна и несъразмерна на целите на мерките за неотклонение.
При
преценка законосъобразността на изпълняваната мярка за неотклонение АСНС
извърши проверка на разумността на срока на задържане. Констатира, че подс. С.М.
търпи ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, взета с определение
от 21.11.2019 г. по нчд 4379/2019 г. СНС. До датата на постановяване на
настоящото определение е изтекъл срок от 11 месеца и 14 дни, през който е
приключила досъдебната фаза на процеса и на 10.07.2020 г. производството е
преминало в съдебна фаза. АСНС преценява, че делото се насрочва при при спазване на указаните в процесуалния закон срокове и се развива
без забавяне.
Законосъобразен
е подходът на СНС да извърши оценка и на очертаните в разпоредбата на чл. 56,
ал. 3 НПК обстоятелства, поради което защитният упрек в насока за тяхното
„лековато“ пренебрегване, не се споделя. Раждането през м. април 2020 г. на
дете на подс. М., както и произтичащото от това задължение за жалбоподателя,
като негов родител, за издръжка, не съставляват новонастъпило обстоятелство,
поради което, при преценка на тяхната тежест, самостойно и в съвкупност,
съобразно низходящата градация на разписаните в този законов текст критерии -
степен на обществена опасност на престъплението, доказателствата срещу
обвиняемия, здравословното състояние, семейното положение, професията,
възрастта и други данни за личността на обвиняемия, правилно не са ценени от СНС като такива,
които на самостойно основание и по преобладаващо хуманитарни съображения, да
мотивират необходимост от изменение в по-лека на търпяната процесуална принуда.
Водим от всичко изложено до тук АСНС намира,
че по отношение на подсъдимия-жалбоподател С.А.М., пропорционална на
преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл. 57 от НПК, мярка
за неотклонение се явява оспорената такава „Задържане под стража“.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.
345, ал. 1 НПК, Апелативният
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.10.2020 г.
по нохд №1904/2020 г. СНС, с което е оставено без уважение искането на защитата
за изменение на изпълняваната по отношение на подсъдимия С.А.М. мярка за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: