№ 1440
гр. Варна , 22.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500970 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Община Варна против
решение № 260348 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 18877 по описа за 2019 г. на
Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, с което е признато за установено в
отношенията между Х. М. З. и въззивника, че Община Варна не е собственик на поземлен
имот с идентификатор 10135.3523.22 с площ от 381 кв.м, с номер по предходен план
5010022, находящ се в град Варна - СО „Кочмар“, при съседи: 10135.3523.573,
10135.3523.23, 10135.3523.9503, 10135.3523.20 и 10135.3523.21, на основание член 124,
алинея 1 от ГПК, както и е осъдена Община Варна да заплати на Х. М. З. сторените разноски
по делото пред първата инстанция в общ размер на 914,68 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение
като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на
събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с
което да се отхвърли иска. Излага се, че съдът не е направил задълбочен анализ на
доказателствата /писмени и гласни/, а е изследвал спора от фактическа и правна страна
формално. Не е съобразено, че имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и може да
бъде обект на придобивна давност едва след надлежното му индивидуализиране чрез ПНИ,
което е станало през 2020 г. Игнорирани са и други съществени факти – в ПКП от 1999 г.
Имотът е записан на неидентифициран собственик; че имотът не попада в границите на
имота, обективиран в протокола на ТПС комисия; че имотът е предмет на спор по в.гр.д.№
296/2020 г. по описа на ВОС със страни Тодор Иванов Тороров и Община Варна; че имотът
е земеделска земя по смисъла на член 2 от ЗСПЗЗ и отговаря на изискванията на член 25,
1
алинея 1 от ЗСПЗЗ, за да е общинска собственост. Оспорва се писменият договор, с който
ищецът е придобил имота като недействителен поради липса на форма, както и правата на
ищеца на въведените от него придобивни основания.
Във въззивната жалба се прави доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно-
техническа експертиза със задача на вещото лице да изследва наличието на идентичност на
процесния имот и имота-хавра с площ от 1,5 дка в местност “Кочмар” – собственост на
Киряк Вълчев Радулов -, отчужден и включен в ДПФ съгласно протокол № 16 от 01.02.1960
г. на комисия на ТПС – Варна, съответно идентичност между посочения в цитирания
протокол и имот пл.№ 1293 по КП на терена, северно от ж.к. “Възраждане”, от 1983 г., като
за целта бъдат изследвани съхраняваните във Военнотопографската служба в град Троян
аерофотоснимки, като се изследва конфигурацията на имота през 1957 г., 1968 г и 1977 г.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така
подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение
като правилно и законосъобразно. Също така се възразява и против събирането на
доказателства, тъй като не са налице предпоставките на член 266, алинея 3 от ГПК.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Доколкото в жалбата е обективирано искане за събиране на нови доказателства, съдът
следва да се произнесе по тяхното допускане. Исканото събиране на доказателства не е
мотивирано от въззивника, но като основание се сочи член 266, алинея 3 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на член 266, алинея 3 от ГПК във въззивното производство може да се иска
събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения, каквото всъщност не се сочи. Отделно от това следва да
бъде отбелязано, че
Пред първата инстанция са изслушани заключения на вещи лица по единична експертиза
/основна и допълнителна/, както и по тройна такава. Приемането на заключението на
вещите лица по тройната СТЕ е станало в съдебно заседание, проведено на 08.01.2021 г.
процесуалният представител на въззивника е поискал повторна тройна СТЕ, но
първоинстанционният съд е оставил без уважение това искане, мотивирайки се, че се
поставят нови задачи към вещите лица, каквито не са поискани от страната нито при
допускане на единичната, нито при тройната експертиза, а освен това се иска и да бъде
2
базирано заключението въз основа на направените за територията аерофотоснимки от 1957
г., 1968 г. и 1977 г., поради което и е направен извод за настъпила преклузия на искането.
Заключенията на вещите лица досежно дали е налице идентичност на процесния имот с този
по протокол № 16 от 01.02.1960 г. на комисия на ТПС – Варна не си противоречат. Съгласно
член 201 от ГПК повторно заключение се възлага, когато първоначалното не е обосновано и
възниква съмнение за неговата правилност. В конретният случай след като пред първата
инстанция е възникнало съмнение за правилността на заключението по единичната СТЕ и
след направено оспорване на това заключение, е назначена повторна тройна СТЕ. Приетите
заключения на вещите лица по двете експертизи /основна и повторна тройна/ дават точен
отговор на поставените задачи, фактическите констатации на вещите лица са ясни и
безпротиворечиви, поради което и съдът намира, че следва да остави без уважение искането,
направено във въззивната жалба, за назначаване на повторна експертиза.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
14.06.2021 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Община Варна за допускане на
повторна съдебно-техническа експертиза със задача на вещото лице да изследва наличието
на идентичност на процесния имот и имота-хавра с площ от 1,5 дка в местност “Кочмар” –
собственост на Киряк Вълчев Радулов -, отчужден и включен в ДПФ съгласно протокол №
16 от 01.02.1960 г. на комисия на ТПС – Варна, съответно идентичност между посочения в
цитирания протокол и имот пл.№ 1293 по КП на терена, северно от ж.к. “Възраждане”, от
3
1983 г., като за целта бъдат изследвани съхраняваните във Военнотопографската служба в
град Троян аерофотоснимки, като се изследва конфигурацията на имота през 1957 г., 1968 г
и 1977 г.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4