Номер 2058 Година
2020, 21 юли гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и първи юли година две хиляди и двадесета,
в
закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.
мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар
………………….
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
частно
гражданско дело № 1562 по описа за 2020 година
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК, вр.чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и е образувано по частната жалба,
подадена от С.С.Б. ***, против Определение № 1265 от 11.02.2020 г. по гр.д.7574/2019
г. по описа на Районен съд Бургас, с което е спряно на основание чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК, производството по гр.д.7574/2020 г. по описа на БРС до решаване на
спора по гр.д.268/2020 г. по описа на РС Бургас.
Частният жалбоподател Б.
твърди, че обжалваното определение е неправилно, като излага подробни съображения.
На първо място се твърди, че по гр.д.268/2020 г. на БРС, заради което е спряно
производството но настоящото дело, исковата молба е оставена без движение за
внасяне на държавна такса, каквато към момента на постановяване на обжалваното
определение, не е била внесена, т.е.на практика производството по гр.д.268/2020
г. на БРС все още не е започнало. На второ място се твърди, че доколкото
ответницата по настоящото дело е предявила претенция в наследствената маса да
бъдат включени и „взетите пари назаем от нашата майка“, за процесуална икономия
твърденията на ответницата следва да се разгледат в настоящото производство,
още повече, че „съдията по двете дела е един и същ“. На следващо място се
твърди, че няма пречка производството да продължи, тъй като има припокриване на
страните по двете дела; съдията е един и същ и е запознат в детайли с
претенциите и с приложените по делата доказателства; съдията не е съобразил, че
претенцията, предмет на гр.д.268/2020 г. на БРС, е предявена и по настоящото
дело - гр.д.7574/2019 г. на БРС, с което е допуснато нарушение на материалния и
на процесуалния закон, тъй като ответницата по гр.д.7574/2019 г. има възможност
да докаже в две отделни дела претенцията си в наследствената маса да бъдат
включени и „взетите пари назаем от нашата майка и наследодател В.К.“.
Претендира се отмяна на
обжалваното определение. Няма искания по доказателствата.
В законовия срок против
частната жалба не е подаден отговор от ответницата по делото – М.С.К..
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Производството
по
гр.д.7574/2019 г. по описа на Районен съд Бургас е образувано по искова молба на частния жалбоподател С.С.Б.М.С.К., за възстановяване на запазената част
на ищцата от наследството на майката на страните В.Д.К., починала на 28.01.2019 г.,
включващо 5/6 идеални части от описания в исковата молба апартамент, находящ се
в ***. Твърди се,
че с извършено дарение от майката на страните на ответницата на притежаваните
от общата наследодателка 5/6 ид.части от процесния апартамент, е накърнена
запазената част на ищцата от наследството на нейната майка.
Искът е с
правно основание чл.30 от Закона за наследството.
С отговора
си на исковата молба, ответницата К. е оспорила иска като недопустим и
неоснователен. Наред с останалите възражения е заявено, че в наследствената
маса следва да бъдат включени и взетите пари назаем от майката и наследодател
на страните. Посочено е, че майката на страните е взела заем в размер на 5000
лв от С.С.А., за връщането на който заем А. е предявил претенция против ищцата
и ответницата, в качеството им на наследници по закон на своята майка В.К.; както и още 5000 лв К.К.К., който още не е заявил претенция за
връщане на заема. Посочено е, че с оглед разпоредбата на чл.31 от ЗН, при
определяне на наследствената маса следва
да се имат предвид и задълженията на наследодателката.
Със
становище по отговора на исковата молба, ищцата Ботева е оспорила твърденията
на ответницата, че съществува такова вземане против тяхната наследодателка,
като първо се оспорва твърдението, че майка им е взела заем, а след това се
твърди, че няма доказателства, че този заем не е върнат от нея приживе.
С протоколно
определение от 16.01.2020 г., производството по делото е спряно на основание
чл.229, ал.1, т.1 от ГПК – по съгласие на страните.
На
10.02.2020 г. - в срока по чл.231 от ГПК, ищцата е направила искане за
възобновяване на производството по делото.
По делото е
представен препис от искова молба от М. Д.Д. за осъждане на С.С.Б. и М.С.К.,
двете – в качеството им на наследници по закон на В.Д.К., да заплатят на ищцата сумата от
5000 лв, дадена в заем от ищцата на наследодателката на двете ответници. Видно
от направената служебно справка, по посочената искова молба е образувано
гр.д.268/2020 г. по описа на БРС, като исковата молба е оставена без движение с
указание за отстраняване на нередовностите й.
С
обжалваното определение от 1265/11.02.2020 г., съдът е спрял производството по
гр.д.7574/2019 г. на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на производството по гр.д.268/2020 г. на БРС. Съдът у посочил,
че му е служебно известно, че на 16.01.2020 г. срещу страните по настоящото
дело С.Б. и М.К. е предявен осъдителен иск от трето лице – М. Д.Д., за изпълнение на договорно парично
задължение на наследодателката на страните за връщане на взета в заем сума в
размер на 5 000 лв, по който иск е образувано и висящо гр.д.268/ 2020 г.
по описа на БРС. Съдът е посочил, че решението по гр.д.268/ 2020г. по описа на
БРС ще има съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор,
тъй като съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи размера на запазената част на
наследника, следва да се образува една маса от притежаваните от наследодателя
имоти, от която да се извадят задълженията и увеличенията на наследството, а предмет
на гр.д.268/2020 г. е установяването именно на такова задължение.
Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд за наличието на
преюдициалност на спора по гр.д.268/ 2020 г. на БРС по отношение на настоящия
спор. Съгласно съгласно чл.31 от ЗН, за да се определи размера на запазената
част на наследника, следва да се образува една маса от притежаваните от
наследодателя имоти, от която да се извадят задълженията и увеличенията на
наследството. В настоящия случай по делото има данни за наличие на такива
задължения на наследодателката на страните по делото – два заема от по
5 000 лв, единият от които е предмет на гр.д.268/ 2020 г. на БРС.
Доколкото ищцата по настоящото дело възразява срещу искането на ответницата в
наследствената маса да бъдат включени „взетите пари назаем от нашата майка и
наследодател“, тъй като „липсват доказателства, че майка ни е взела пари
назаем“ и „ако е взела пари назаем … не е доказано, че не ги е върнала
приживе“, съдът намира, че за решаване на спора по настоящото дело е от
значение за бъде установено наличието или липсата на такова задължение на
наследодателката на страните към трето лице, което установяване е предмет на
гр.д.268/ 2020 г. на БРС. Страните по настоящото дело са страни (ответници) по
гр.д.268/ 2020 г. на БРС, поради което съдът приема че е налице основание по
чл.229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на спиране на производството по настоящото
дело до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.268/
2020 г. на БРС.
Поради
съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1265 от
11.02.2020 г. по гр.д.7574/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е
спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, производството по гр.д.7574/2020
г. по описа на БРС до решаване на спора по гр.д.268/2020 г. по описа на РС
Бургас.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.