Р Е Ш Е
Н И Е
№260233
гр. Русе, 09.03.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХI - ти
граждански състав в публично заседание на двадесет
и втори февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при секретаря Станка Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1624 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
С.Д.– юрисконсулт
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, заявява, че на 14.06.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.Д. е сключен Договор за потребителски кредит №CARU-14946717, по силата на
който дружеството предоставило в заем на ответника 15 000 лева. Страните
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, която да бъде
платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като
застрахователната премия – 2700 лева разделили на равен брой вноски, включени в
погасителния план. Кредитополучателят приел да заплати на кредитора такса
ангажимент на стойност 300 лева, платима при усвояване на заемната сума, срещу
която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора. Ответникът следвало
да погаси задължението си в периода 05.07.2017г. – 05.06.2021г., на 48 равни
месечни вноски, формирани от: главница; надбавка, покриваща разноските на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита; определена добавка,
съставляваща печалба на кредитора. Ищецът пояснява, че лихвения процент е
фиксиран за срока на договора и договорната лихва уговорена между страните е в
размер общо на 3191.52 лева.
Съобразно чл.5 от
Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
надбавки, ведно с обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането без да е необходимо изпращане съобщение до кредитополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост. Молителят твърди, че ответникът
изпаднал в забава и предвид визираната договорна разпоредба, считано от
09.12.2019г. настъпила предсрочна изискуемост, за която кредитополучателят бил
уведомен. Пояснява, че със заплатената от ответника сума – 8269.55 лева са погасени:
3286.73 лева – договорна лихва и 4982.83 лева – главница.
Предвид неточното
изпълнение, съгласно условията на договора, кредиторът начислил обезщетение за
забава в размер на 799.93 лева за времето от 06.02.2019г. до 16.12.2019г.
По силата на Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017г. и
Приложение №1 от 10.06.2019г., кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от Договор за потребителски кредит №CARU-14946717/14.06.2017г., на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Процесното вземане било
индивидуализирано в Приложение №1. Въз основа предоставените пълномощия, в
изпълнение изискванията на закона, ищцовото дружество изпратило до длъжника
уведомително писмо с изх изх.№УПЦ/УПИ-П-БНП/
CARU-14946717/11.06.2019г. за извършената цесия, но пратката останала
непотърсена от ответника. На 04.12.2019г. било изпратено второ писмо с
уведомление за извършената цесия.
Ищецът излага
правни доводи, досежно уведомяването за извършената цесия и автоматичното
настъпване на предсрочната изискуемост.
В качеството си на
кредитор, молителят входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №7599/2019г. по
описа на РРС срещу И.Д.Д. за сумите: 10 017.17 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
799.93 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
16.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане; 241.44
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид депозираното от длъжника възражение, заповедният съд, указал на
молителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си и
последиците при непредявяване на иска.
По изложените
съображения, С.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че И.Д.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Люлин
10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумите: 10 017.17 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
799.93 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
16.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане.
В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да
осъди И.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК ********* сумите: 10 017.17 лева – главница за периода 05.02.2019г. –
05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит №CARU-14946717/14.06.2017г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79
лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.; 1016.72 лева –
обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. – 28.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от 28.04.2020г. до окончателното й изплащане.
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Д.Д., чрез процесуалния представител
адв.С.В., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага аргументи,
досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Намира за недопустим предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По отношение иска с правно основание чл.422 ГПК:
Оспорва извършената цесия и надлежното й съобщаване на длъжника. В тази
връзка сочи, че уведомителните писма са изпратени до И.Д. на адрес, различен от
този, визиран в Договора. Заявява, че договорът за цесия е сключен с
несъществуващ правен субект - „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което е
било заличено към момента, в който е сключен Рамковия договор за продажба и
прехвърляне на вземания.
Приема, че договорът за кредит, на който ищеца основава претенцията си, е
недействителен, поради нарушение разпоредбите на ЗПК. Развива правни аргументи
в тази насока.
Твърди, че приложените към исковата молба документи са неистински, тъй като
не са налице доказателства, установяващи, че кредитополучателя действително се
е съгласил с тях и ги е подписал лично.
Поддържа, че част от задължението е погасено своевременно и оспорва
вземането по размер.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, съобразявайки становищата
на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия
закон, прие за установено от фактическа страна, следното:
На 14.06.2017г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.Д. е сключен Договор за потребителски кредит №CARU-14946717, по силата на
който дружеството предоставило в заем на ответника 15 000 лева. Уговорени са:
срока на договора – 48 месеца; фиксиран лихвен процент, с който се олихвява
кредита – 9.92%; ГПР – 11.59%; застрахователна премия – 2700 лева; такса
ангажимент – 300 лева. Общата стойност на плащанията, съобразно погасителния
план, визиран в контракта възлиза на 20 891.52 лева и следва да бъде
погасена на 48 месечни вноски в периода 05.07.2017г. – 05.06.2021г. вкл., с
падеж 5-то число на месеца. При забава в плащанията е уговорена мораторна
лихва, определена като действащата законна лихва за периода на забавата.
При просрочие на
две или повече месечни вноски е предвидена предсрочна изискуемост на вземането
в целия му размер, включително всички определени надбавки, ведно с обезщетение
за забава и всички разноски за събиране на вземането без да е необходимо
изпращане съобщение до кредитополучателя за настъпване на предсрочната
изискуемост (чл.5 от Условия по договора).
Съобразно
разпоредбата на чл.9 от Условията всички съобщения с изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат за получени и узнати от
кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адрес, факс, електронна поща или
съобщени по телефон, предоставени от кредитополучателя.
Предвидено е
правото на кредитора да прехвърли правата си по Договора на трето лице, без да
е нужно предварително съгласие на кредитополучателя (чл.27 от Условията).
Указано е, че с
полагане на подписа си върху Договора, кредитополучателя удостоверява, че е
получил заемната сума по посочена от него банкова сметка ***.
По силата на
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 27.07.2017г. и
Приложение №1/10.06.2019г., кредиторът цедирал вземането си, произтичащо от Договор за потребителски кредит №CARU-14946717, на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително лихви, такси, комисионни и други разноски.
Процесното вземане е индивидуализирано в Приложение №1 под №361. Въз основа
предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона са изпратени уведомителни писма до длъжника за
извършената цесия, но на адреса посочен в исковата молба, който е различен от
този, визиран в процесния договор. Пратките са върнати като непотърсени.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
№3708/17.12.2019г., издадена по ЧГД №7599/2019г. по описа на РРС срещу И.Д.Д.
за сумите: 10 017.17 лева – главница по Договор за потребителски кредит №CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
799.93 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
16.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане; 241.44
лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК, длъжникът възразил срещу заповедта за
изпълнение, с оглед което, на основание чл.415, ал.1 ГПК, заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви
иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна такса.
С оглед
установяване претенциите по основание и размер е възложена и приета, неоспорена
от страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
всестранно и компетентно. След извършена проверка на приетите по делото доказателства
и документацията предоставена от счетоводствата на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вещото лице е установило,
че на 15.06.2017г. заемната сума – 14 700 лева е преведена от първоначалния
кредитор по личната разплащателна сметка на И.Д..
В периода
05.07.2017г. – 24.01.2019г. ответникът внесъл общо 8269.56 лева, с които
погасил:
5264.08 лева –
главница;
1936.73 лева –
възнаградителна лихва;
1068.75 лева –
застраховка.
Изчислено е
задължението по пера към: 05.06.2019г. (когато е цедирано); 05.02.2019г.
(датата, на която е депозирано заявлението за издаване заповед за изпълнение);
28.04.2020г. (датата, на която е депозирана исковата молба); 05.06.2021г.
(датата, на която изтича срока на договора). Изчислени са: мораторната лихва за
периода от 06.02.2019г. до 16.12.2019г. – 773.75 лева; мораторната лихва за
периода от 06.02.2019г. до 28.04.2020г. – 1136.14 лева.
Експертът е
визирал датата, на която вземането е станало предсрочно изискуемо –
05.03.2019г. и непогасената част от дълга:
към 05.03.2019г.
– 9735.92 лева – главница; 112.50 лева – застрахователна премия; 158.65 лева –
договорна лихва (върху падежиралите неплатени вноски) и 2.32 лева – обезщетение
за забава, за периода от 06.02.2019г. – 05.03.2019г.;
към 16.12.2019г.
(датата, на която е депозирано заявлението за издаване заповед за изпълнение) –
9735.92 лева – главница; 281.25 лева – застрахователна премия; 1254.79 лева –
договорна лихва и 773.05 лева – обезщетение за забава, считано от 05.02.2019г.
и
към 28.04.2020г.
(датата, на която е депозирана исковата молба) - 9735.92 лева – главница;
281.25 лева – застрахователна премия; 1254.79 лева – договорна лихва и 1136.14
лева – обезщетение за забава, считано от 05.02.2019г.
Предвид липсата
на данни и документи, вещото лице не е констатирало наличие на застрахователен
договор (полица) по договора и не би могло да установи дали е усвоена
застрахователната премия, в какъв размер и в полза на кое дружество е изплатена
от застрахователя.
Ищецът е
представил справка (лист 131) и пояснения към нея относно разпределение и
изплащане на месечната застрахователна премия (лист 130), но документите касаят
друг договор - №PLUS-15350249.
Застрахователят –
„Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КТЧ сочи, че по договор CARD-14946717 не е регистрирано застрахователно събитие, респективно няма
изплатено обезщетение.
Според
показанията на И. Т., в периода
2018г. – края на 2019г. ответникът заплащал месечните вноски по кредита през
кеш терминал, но с времето, касовите бележки избледнели. В посочения интервал
от време неколкократно се опитал да получи информация във връзка със
задълженията си, но служители на ищцовото дружество отказвали исканите справки,
като изтъквали обективни причини, водещи до невъзможност да предоставят
исканата информация.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 10 017.17 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
799.93 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
16.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №3708/17.12.2019г. по ЧГД №7599/2019г. по
описа на РРС.
В условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за заплащане сумите: 10 017.17 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
1016.72 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
28.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.04.2020г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.422 ГПК:
От приложеното в настоящото производство гражданско дело ЧГД №7599/2019г. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал
възражение за недължимост на процесните суми, с оглед което заповедният съд
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността, в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В производството
по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на
спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
„Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД основава претенцията си на цедирано вземане по
договор, сключен на 14.06.2017г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.Д., по силата на който кредитната
институция предоставила на ответника заем в размер на 15 000 лева, които
последният следвало да възстанови, съобразно условията на контракта.
Ответникът счита,
че ищецът не се легитимира като негов кредитор. Съдът намира доводите за
неоснователни по следните съображения:
Разпоредбата на
чл.26, ал.1 ЗПК указва възможността на кредитора да прехвърли вземането си по
договор за потребителски кредит на трето лице, ако в контракта е предвидена
такава възможност. В случая, кредитополучателят се е съгласил „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД да прехвърля правата си по процесния договор без негово
съгласие (чл.27 от „Условия по договора“).
Вземането е
цедирано на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като първоначалния кредитор
е упълномощил ищцовото дружество, да уведоми от негово име всички длъжници за
сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания. След справка в ТР бе
установено, че още през 2015г. „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********
е преобразувано в „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, т.е.
вземането е цедирано на правоприемника, а не както се твърди в отговора на
исковата молба – на заличеното дружество „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Правата по прехвърленото
вземане преминават върху цесионера със сключване на договора, поради което
цедентът вече не е титуляр на вземането. Това налага извод, че ищецът е
материалноправно легитимиран да търси изпълнение на задълженията по договора за
кредит, респективно установяване на вземанията си.
Кредиторът е
положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника уведомление за
цедиране на вземането. Действително съобщението за настъпилата предсрочна
изискуемост и цесията са изпратени на адрес различен от посочения в договора –
гр.Русе, ул.“Борисова“№40А, а именно: гр.Русе, ул.“Оборище“№30. След извършена
справка бе установено, че в периода м.септември 2005г. – 06.08.2019г.
ответникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес *** и на този адрес е
получил съдебните книжа по настоящото дело. Очевидно кредиторът е извършил
справка в НБД и е направил опит по надлежния ред да уведоми длъжника, но
пратката е върната като непотърсена.
Във формираната с
редица решения на ВКС практика, безпротиворечиво се приема, че уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Дори да се приеме, че
ответникът не е известен преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, то уведомяването на длъжника за цесията
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска.
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит № CARU-14946717 и страните по него – физическо
лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за форма и съдържание, уредени в глава трета, чл.10
и чл.11.
СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен служебно да
преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на
Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица
решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски
кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент на разходите, като
абсолютна процентна стойност – 11.59%.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Нарушено е и законовото изискване
за минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
всички негови елементи. Клаузите на договора не само трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, но и следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е
твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна
на потребителя. В тази връзка чл.10, ал.1 ЗПК изисква всички елементи на
договора за кредит да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12. Неспазването на това изискване се санкционира с
недействителност на договора за кредит (чл.22 ЗПК).
В случая клаузите на договора са
отпечатани с шрифт, който очевидно е по-малък от 12. За извършване на подобно
визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на
използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл.195, ал.1 ГПК. Използването на шрифт с по-малък размер от законоустановения
е в нарушение изискването по чл.10, ал.1 ЗПК и води до недействителност на договора.
По изложените
съображения, съдът счита, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен. Последиците от недействителността
на договора са визирани в чл.23 ЗПК, а именно - възстановяване само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи.
Съдът намира, че
кредитополучателят не дължи и сумата 281.25 лева – застрахователна премия
(която съставлява част от претендираната главница), тъй като не са налице
доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение, както и
такива, обуславящи извод, че кредиторът е заплатил тази премия. Приложен е
„Сертификат“, според който застрахователят се
е съгласил да застрахова кредитополучател, но не е представен договор за
застраховка. Съобразно разпоредбата на чл.344 КЗ, действала към момента на
сключване на договора за потребителски кредит: „Застрахователният договор се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт“. В
хода на производството писмен застрахователен договор не е представен, поради
което съдът приема, че не е установено наличие на валидно застрахователно
правоотношение, във връзка с което ответникът следва да заплати начислената
застрахователна премия.
Предвид изложеното
претенцията се явява основателна единствено за главницата (15 000 лева),
която кредиторът е предоставил на ответника. От тази сума следва да се
приспаднат: 5264.08 лева – погасена главница; 1068.75 лева – недължимо платена
застрахователна премия и 1936.73 лева – договорна лихва или общо 8269.56 лева.
Претенцията като основателна следва да бъде уважена в размер на 6730.44 лева
(15 000 лева – 8269.56 лева = 6730.44 лева).
По осъдителния иск:
Тъй като
претенциите за част от главницата и лихвите са отхвърлени, съдът дължи
произнасяне по осъдителния иск, предявен в условията на евентуалност за сумите: над 6730.44 лева до предявените 10 017.17 лева – главница за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за
потребителски кредит №CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.; 1016.72 лева – обезщетение за забава,
дължимо за периода 06.02.2019г. – 28.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.04.2020г. до окончателното й изплащане.
С оглед
изложените в исковата молба фактически обстоятелства, съставляващи основание на
иска по чл.422 ГПК съдът счита, че се касае до идентичност на основанието на
установителния и евентуалния иск. Действително в т.11б на ТР №4/18.06.2014г. по
ТД №4/2013г. на ВКС, ОСГТК е указано, че при условията на обективно съединяване
може да бъде предявен евентуален осъдителен иск за вземането по оспорената
заповед за изпълнение, но на друго основание или до пълния размер на вземането,
предмет на заповедта. В случая исковата молба не съдържа каквито и да е
самостоятелни факти, които представляват ново и различно основание на
предявения евентуален иск. При това положение съдът намира, че заявеният евентуален
иск за сумите, предмет на установителния иск и при същото основание е
недопустим и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Съгласно т.12 от
ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на
заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 291.44 лева, от
които ответникът следва да поеме 162.49 лева.
В исковото
производство направените от ищеца разноски възлизат на 479.54 лева (заплатена
държавна такса, възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице). Съобразно
уважената част от иска, в тежест на ответника са разноски в размер на 267.36
лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. И.Д. е заплатил: адвокатско
възнаграждение – 300 лева (лист 64) и 140 лева – възнаграждение на вещо лице,
общо 440 лева, от които в тежест на ищеца са разноски в размер на 194.69 лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 72.67 лева.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че И.Д.Д., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
ж.к.“Люлин 10“, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, сумата: 6730.44 лева – главница за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за
потребителски кредит №CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д., ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №3708/17.12.2019г. по ЧГД №7599/2019г. по
описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
срещу И.Д.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване
установено дължимостта на сумите: над 6730.44 лева до предявените 10 017.17 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
799.93 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
16.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение №3708/17.12.2019г. по ЧГД №7599/2019г. по
описа на РРС.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гражданско дело №1624/2020г. по описа
на РРС, по предявения от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********
срещу И.Д.Д., ЕГН ********** иск за заплащане сумите: 10 017.17 лева – главница
за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г. по Договор за потребителски кредит
№CARU-14946717/14.06.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и И.Д.; 1254.79 лева – договорна лихва за периода 05.02.2019г. – 05.06.2021г.;
1016.72 лева – обезщетение за забава, дължимо за периода 06.02.2019г. –
28.04.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.04.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 72.67 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 162.49 лева – разноски по ЧГД №7599/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: