№ 820
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Красимир Маринов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20221001000605 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.
С въззивна жалба „Ротсас интернешанъл“ ЕООД обжалва решение №
260 264 от 11.04.2022 г., постановено по т.д. № 426/21 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 21 състав, в частта, в която е осъден да заплати на Министерство на
отбраната на основание чл.92 ЗЗД неустойка в размер на 13 232.52 лв., представляваща
останалата непогасена чрез усвояване на банкова гаранция част от неустойка за забавено
изпълнение на задълженията на ответника по договор № УД - 12-3/25.01.2019 г. да извърши
инспекция/ремонт на елементи и агрегати от комплектовката на вертолети БЕЛ -206 по
позиции 1,2,3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,17 (една от двете позиции), 18,19,20 от таблица 1 и
позиция 2 от таблица 2 на приложение № 1 към договора, неустойка в размер на 70 302 лв.
за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договор № УД - 12- 3/25.01.2019
г. за ремонт и калибриране на елементи, агрегати и системи от комплектовката на вертолети
БЕЛ -206 по позиции 4,6 и 17 от таблица 1 и позиция 1 от таблица 2 на приложение № 1 към
договора, ведно със законните лихви върху дължимите неустойки, считано от 10.03.2021 г.
до окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 422.66
лв., представляваща разноски в за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете.
В жалбата са инвокирани доводи, че решението е неправилно, поради
неправилно тълкуване на изложените от ищеца факти и направените възражения по тях от
ответника в първоинстанционното производство, с оглед на което е приел неправилно за
установени факти и е направил неправилни изводи. В тази връзка твърди, че не споделя
извода за дължимост на неустойката в пълен размер от общата стойност на договора за
частично неизпълнение на задълженията на останалите компоненти от позиция 6,17 от
1
таблица 1 и относно подлежащия на калибровка уред – позиция 1 от таблица 2. Твърди, че
същата следва да бъде определена в размер на 20% от неизпълнението. Оспорва изводите на
съда по отношение на дължимост на неустойката за забавено изпълнение, като игнорира
довода, че изпълнението е прието. В тази връзка твърди, че следва да се вземе под внимание
разменената кореспонденция и специално писмото от 13.12.2019 г. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба Министерство на отбраната оспорва жалбата.
Твърди, че наведените доводи за незаконосъобразност на решението са неправилни, а съдът
правилно е приел, че при неизпълнение или при забавено изпълнение възложителят има
право да претендира неустойка в размер на 20% от стойността на целия договор без ДДС.
Твърди, че по делото е безспорно доказано, че ответникът е изпълнил част от дейностите но
със забава, поради което е без правно значение дали изпълнената работа е приета и дали
възложителят е възразил. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното
в тази част, като претендира разноски за настоящата инстанция.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следната:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение
№ 260 264 от 11.04.2022 г., постановено по т.д. № 426/21 г. по описа на Софийски градски
съд, Търговско отделение, 21 състав, че съдът е осъдил „Ротсас интернешънъл“ ЕООД да
заплати на Министерство на отбраната на основание чл.92 ЗЗД неустойка в размер на
13 232.52 лв., представляваща останалата непогасена чрез усвояване на банкова гаранция
част от неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника по договор № УД -
12-3/25.01.2019 г. да извърши инспекция/ремонт на елементи и агрегати от комплектовката
на вертолети БЕЛ -206 по позиции 1,2,3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,17 (една от двете позиции),
18,19,20 от таблица 1 и позиция 2 от таблица 2 на приложение № 1 към договора, неустойка
в размер на 70 302 лв. за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договор
№ УД - 12- 3/25.01.2019 г. за ремонт и калибриране на елементи, агрегати и системи от
комплектовката на вертолети БЕЛ -206 по позиции 4,6 и 17 от таблица 1 и позиция 1 от
таблица 2 на приложение № 1 към договора, ведно със законните лихви върху дължимите
неустойки, считано от 10.03.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 422.66 лв., представляваща разноски в за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете и е отхвърлил
исковете на Министерство на отбраната срещу „Ротсас интернешънъл“ ЕООД по чл.86 ЗЗД
за заплащане на обезщетение в размер на 1 051.25 лв. за забавеното плащане на неустойката
за забавено изпълнение по договор № УД - 12-3/25.01.2019 г. за период на забава 29.05.2021
г. - 10.03.2021 г. и за заплащане на обезщетение в размер на 5 585.10 лв. за забавеното
плащане на неустойката за частично неизпълнение за период на забава 29.05.2021 г. -
10.03.2021 г.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
между същите е сключен договор по реда на ЗДП, по силата на който ищецът е възложил на
ответника да извърши срещу възнаграждение в общ размер на 351 512 без ДДС
2
ремонт/инспекции на агрегати, блокове и възли от комплектацията на вертолети Bell -206
ВЗ, подробно описани в приложение № 1. Не се спори, а се установява и разпоредбата на
чл.2, ал.1, т.2 от сключеният договор, че срокът за изпълнение на възложените дейности е 8
месеца, считано от подписването му на 25.01.2019 г. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.2 от
същия, страните са постигнали уговорка крайните цени и общата стойност на договора се
формират с оглед мястото и условията за изпълнение, посочени в чл.2, както и че включват
всички възможни разходи, свързани с изпълнението в пълен обем на дейностите по
предмета на договора.
Не се спори между страните, а и за безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните са обявени обстоятелствата относно възникването
на облигационно правоотношение на основание договор № УД 12-3/25.01.2019 г. с предмет
„ремонт/инспекция на агрегати, блокове и възли от комплектовката на вертолети Bell-206
ВЗ“; че в Приложение № 1 към договора са индивидуализирани агрегатите от
комплектовката на вертолети Bell-206 ВЗ и неговите системи, подлежащи на
ремонт/инспекции; че имуществото е предадено от възложителя на изпълнителя с протокол
за приемане и предаване за изпълнение на услугата от 21.02.2019 г.; че първото приемане на
извършените услуги е извършено на 31.10.2019 г. и удостоверено с протокол от същата дата;
че с писмо от 12.09.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че част от имуществото е
неремонтопригодно и следва да бъде върнато неремонтирано; че на 03.12.2019 г. с протокол
е извършено второ по ред приемане на извършените услуги като на имуществото по
позиция 16 от Приложение № 1 не е извършен ремонт; че на 14.04.2019 г. с протокол е
направено трето приемане на извършените услуги като с протокол от 15.04.2019 г. е описано
имуществото, което е върнато без да му е извършен ремонт; че не е извършил ремонт на
обектите, посочени в Приложение № 1 към процесния договор, таблица № 1, позиция 4 (2
бр. втулки, носещ винт) и позиция 6 (главен редуктор).
Видно от представеното по делото извлечение от приложение № 1
възложителят изрично е посочил, че номенклатурите и наименованията са съгласно
изброена техническата документация, включваща Ръководство за експлоатация (Maintenance
manual), в раздел 1-23 речник на термините се съдържат определения за основен ремонт
„overhaul“- възстановяване на артикул, включително разглобяване, почистване, проверка,
ремонт/подмяна на части, ако е необходимо, сглобяване, довършителни работи и тестване
до състояние на годност за полети и съответствие с одобрен стандарт, ремонт „repair“ -
възстановяване на неподлежаща на обслужване част, компонент или възел от състояние
годно за полети в съответствие с одобрен стандарт, както и определение за понятието
„инспекцияМиресйоп“ - неразрушаващо изследване на част, компонент или възел, за да се
гарантира съответствие със специфичен стандарт, като по отношение на инспекциите, в
зависимост от причината за извършването им са посочени планова, извънпланова, специална
инспекция, условна проверка, поетапна инспекция, междинна инспекция и т.н.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
на осн. чл. 15, ал. 1 от договора ответникът е представил гаранция за изпълнение на
договора в размер на 5 % от стойността му без ДДС под формата на застрахователна полица.
Не се спори, асе установява и от доказателствата, че с протокол от 21.02.2019 г. ищецът е
предал на ответника цялото имущество по предмета на договора, както и че на 31.10.2019 г.
ищецът е извършил първото приемане на услугите, извършени от ответника, за което е
съставен протокол като ищецът е платил за извършените услуги сумата от 105 668.64 лв. с
ДДС. Плащането е извършено по цени съгласно приложение № 1, таблица № 1, позиции 9, 1,
12, 13, 14, 18, 19 и 20 към договора.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
3
12.09.2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че част от имуществото е негодно за ремонт и
следва да бъде върнато на възложителя като е поискал дефектацията на посочените в
писмото номенклатури да бъде заплатена с неизползвани средства по договора. Не се спори,
а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от 17.09.2019 г. ищецът е
уведомил ответника, че услуги по дефектация, които не са включени в предмета на
договора, не могат да бъдат заплатени, поискал е представяне на доказателства при връщане
на имуществото, че същото е неремонтнопригодно. Видно от писмото ищецът е уведомил
ответника за удължаване срока на валидност на предоставената гаранция, тъй като към
датата на писмото договорът все още не е бил изпълнен и предоставеното на ответника
имущество не е върнато на ищеца.
Не се спори между страните, а се установява и от писмо от 27.11.2019 г., че
ищецът е уведомил ответника, че към датата на писмото са изпълнени само част от
договорените услуги, както и че с протокол от 03.12.2019 г. ищецът е извършил второ
приемане на извършените от ответника услуги като ищецът е заплатил за извършеното
сумата от 46 734. 24 лв. с ДДС, като плащането е извършено по цени съгласно приложение
№ 1, таблица № 1 към договора, позиции 1, 5, 8, 21 - за имуществото, на което е извършен
ремонт и съгласно позиция 2 - за имуществото, за което е извършена калибровка. Видно от
представеният протокол страните са отризили, че не е извършван ремонт на обект по
позиция 16 от таблица 1, приложение № 1 на договора (TRANSPONDER КТ -
76А/ПРИЕМОПРЕДАВАТЕЛ от КТ-76А 01 с номенклатурен № 066-1062-00 и заводски №
118455) като за този обект не е извършвано плащане.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
16.12.2019 г. ответникът е уведомил ищеца за необходимостта от допълнителни, аварийни
ремонти, които не са включени в офертата му и които е възможно да бъдат открити само
след разглобяване и дефектация на агрегатите, посочил е и прогнозната стойност на
предлаганите допълнителни дейности.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с протокол от
14.04.2020 г. възложителят е приел последно извършените услуги по приложение № 1,
таблица № 1 към договора, позиции 2, 3, 7, 10, 15 и 17. Обект KI-250 INDICATOR, RADIO
ALTIMETER (индикатор от КРА-10-00 (вторият брой), подлежащ за ремонт по приложение
№ 1, таблица № 1, позиция 17 е върнат без да му е извършван ремонт, а обектът по
приложение № 1, таблица № 2, позиция 1 - RADS - АТ е върнат без да му е извършена
калибровка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото (констативен
протокол от 15.04.2020 г.), че част от имуществото, подлежащо на
ремонт/инспекция/проверки е върнато, без да е извършван ремонт и това са три обекта: два
от тях са посочени в приложение № 1, таблица № 1, позиция 4 (две втулки носещ винт с
номера съответно S/N НВ1129 и S/N НВ1161), третият обект е по позиция 6 и представлява
главен редуктор P/N 206-040-002-115, S/N А-490, като изпратеното, описано имущество по
трите позиции е върнато от ответника, след като последния е извършил дефектация, в
консервиран и разглобен вид.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
04.05.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че обектите, посочени в позиция 4 и 6 от
таблица № 1, приложение № 1 са върнати неремонтирани и в разглобено състояние, като
съставните части са опаковани в отделни пликове; съгласно издадения от Motorflug Baden-
Baden GmbH сертификат обектите са консервирани, но не е посочено за какъв срок, както и
че е предоставил на ответника срок до 12.05.2020 г. да получи обратно имуществото, за
което се твърди да е неремонтнопригодно и в срок от 60 дни да отстрани установените
отклонения или недостатъци за своя сметка съгласно договора между страните и му е указал,
че в противен случай ще упражни правото си за едностранно прекратяване на договора и
4
изискване на уговорената неустойка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
28.05.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че същият му дължи неустойка - за забава в
изпълнението на услугите по договора на осн. чл. 16, ал. 1 от договора в размер на 30 807.52
лв. и на осн. чл. 16, ал. 2 от договора, поради частично неизпълнение на договора
(неотстраняване на установените отклонения или недостатъци в предоставения срок - до
12.05.2020 г.) - неустойка в размер на 70 302.40 лв., както и е предоставил на ответника срок
до 29.05.2020 г. за плащане на дължимата неустойка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
03.06.2020 г. до ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД ищецът е отправил искане за плащане по
застрахователната полица в размер на 17 575 лв., който е пълният размер на гаранцията,
както и че застрахователят е извършил плащане по полицата.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от
13.10.2020 г. ищецът е уведомил ответника за прекратяване на договора на осн. чл. 16, ал. 2,
считано от датата на получаване на уведомлението.
Не се спори, а се установява и от т. 3 от писмо от 13.12.2019 г., че ответникът е
описал необходимите допълнителни/аварийни ремонти и детайли и е предложил цена за
извършването им. Видно от писмото за обекта в позиция 6 (главен редуктор) твърди, че е
изпратен за „непланиран ремонт“ (repair); в приложение №1, таблица 1, позиция 6 е
отбелязана неизправност „наличие на стружки в маслото от долната опора на мачтата“, като
след разглобяване и направената дефектация е установил, че е необходимо влагането на
допълнителни части, които подробно е описал в т. 7 в писмото и е предложил цена за тези
допълнителни дейности.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от
направените уточнения от ищеца същият е предявил обективно съединени, при условията на
кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД, за заплащане на сумата от 13 232.52 лв., представляваща останалата непогасена чрез
усвояване на банкова гаранция част от неустойка за забавено изпълнение на задълженията
на ответника по договор № УД - 12-3/25.01.2019 г. да извърши инспекция/ремонт на
елементи и агрегати от комплектовката на вертолети БЕЛ -206 по позиции
1,2,3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,17 (една от двете позиции), 18,19,20 от таблица 1 и позиция 2
от таблица 2 на приложение № 1 към договора, обезщетение за забавеното плащане на тази
неустойка в размер на 1 051.25 лв. за период на забава 29.05.2021 г. - 10.03.2021 г.,
неустойка за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договор № УД -12-
3/25.01.2019 г. за ремонт и калибриране на елементи, агрегати и системи от комплектовката
на вертолети БЕЛ -206 по позиции 4,6,16 и 17 (една от двете позиции) от таблица 1 и
позиция 1 от таблица 2 на приложение № 1 към договора в размер на 70 302 лв., както и
обезщетение за забавеното плащане на тази неустойка в размер на 5 585.10 лв. за за период
на забава 29.05.2021 г. - 10.03.2021 г, ведно със законната лихва от датата на подаването на
исковата молба до окончателното плащане.
С атакуваното решение № 260 264 от 11.04.2022 г., постановено по т.д. №
426/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, съдът е осъдил
„Ротсас интернешънъл“ ЕООД да заплати на Министерство на отбраната на основание чл.92
ЗЗД неустойка в размер на 13 232.52 лв., представляваща останалата непогасена чрез
усвояване на банкова гаранция част от неустойка за забавено изпълнение на задълженията
5
на ответника по договор № УД - 12-3/25.01.2019 г. да извърши инспекция/ремонт на
елементи и агрегати от комплектовката на вертолети БЕЛ -206 по позиции
1,2,3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,17 (една от двете позиции), 18,19,20 от таблица 1 и позиция 2
от таблица 2 на приложение № 1 към договора, неустойка в размер на 70 302 лв. за частично
неизпълнение на задълженията на ответника по договор № УД - 12- 3/25.01.2019 г. за ремонт
и калибриране на елементи, агрегати и системи от комплектовката на вертолети БЕЛ -206
по позиции 4,6 и 17 от таблица 1 и позиция 1 от таблица 2 на приложение № 1 към договора,
ведно със законните лихви върху дължимите неустойки, считано от 10.03.2021 г. до
окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 422.66 лв.,
представляваща разноски в за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно
уважената част от исковете и е отхвърлил исковете на Министерство на отбраната срещу
„Ротсас интернешънъл“ ЕООД по чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
1 051.25 лв. за забавеното плащане на неустойката за забавено изпълнение по договор № УД
- 12-3/25.01.2019 г. за период на забава 29.05.2021 г. - 10.03.2021 г. и за заплащане на
обезщетение в размер на 5 585.10 лв. за забавеното плащане на неустойката за частично
неизпълнение за период на забава 29.05.2021 г. - 10.03.2021 г.
Решението е атакувано само в частта, в която съдът е уважил предявените
искове за неустойка и е осъдил ответника да заплати сумата от 13 232.52 лв.,
представляваща останалата непогасена чрез усвояване на банкова гаранция част от
неустойка за забавено изпълнение на задълженията на ответника по договор № УД - 12-
3/25.01.2019 г. да извърши инспекция/ремонт на елементи и агрегати от комплектовката на
вертолети БЕЛ -206 по позиции 1,2,3,5,7,8,9,10,11,12,13,14,15,17 (една от двете позиции),
18,19,20 от таблица 1 и позиция 2 от таблица 2 на приложение № 1 към договора, неустойка
в размер на 70 302 лв. за частично неизпълнение на задълженията на ответника по договор
№ УД - 12- 3/25.01.2019 г. за ремонт и калибриране на елементи, агрегати и системи от
комплектовката на вертолети БЕЛ -206 по позиции 4,6 и 17 от таблица 1 и позиция 1 от
таблица 2 на приложение № 1 към договора, ведно със законните лихви върху дължимите
неустойки, считано от 10.03.2021 г. до окончателното им заплащане, както и на основание
чл.78, ал. 1 ГПК сумата от 3 422.66 лв., представляваща разноски в за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от исковете. В останалата
отхвърлителна част решението не е обжалвано, поради което същото е влязло в законна
сила.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е
подадена в установените срокове и от упълномощени лица, срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което е процесуално допустима.
Релевираните от въззивника-ответник основания за незаконосъобразност на
решението са свързани с твърдения за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, както и неправилност на изводите на първоинстанционния съд по отношение
на размера и дължимостта на неустойка. В тази връзка се оспарват изводите за дължимост
на пълния размер на неустойката от 20%, както и че съдът не е взел предвид, че при
приемането на работата ищецът не е възразил за изпадането в забава. Така наведените
доводи за незаконосъобразност на решението съдът намира за неоснователни по следните
съображения:
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД определя
6
функциите на неустойката като обезпечаваща изпълнението на задължението и
обезщетяваща вредите от неизпълнението. Правилото на чл. 92 ЗЗД е диспозитивно и при
липса на противна уговорка между страните обезщетителната функция на неустойката се
проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от
неизпълнението, но чрез уговорката за неустойката не се ограничава размерът на
обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която
изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди,
които не се покриват от неустойката. Неустойката може да бъде уговаряна за различни
форми на неизпълнение. Страните по един договор могат да
уговорят компенсаторна неустойка за пълно неизпълнение, както и мораторна неустойка за
забавено изпълнение и неустойка за лошо изпълнение. С разпоредбата на чл. 16, ал.1 от
договора страните са уговорили неустойка за забавено изпълнение, изчислена на база
уговорената стойност на съответните забавени ремонтни дейности в размер на 0,10 %
дневно от стойността на забавената част за всеки просрочен ден, но не-повече от 20% от
общата стойност на договора, а с разпоредбата на чл.16, ал.2 от същия са постигнали
съгласие при частично или пълно неизпълнение изпълнителят да дължи на възложителя
обезщетение за нанесените вреди (неустойка) в размер на 20% от общата стойност на
договора без ДДС при прекратяване на договора от изправната страна. С оглед на така
свободно изразената воля от страните при сключването на договора настоящият състав
намира, че между страните е уговорена неустойка за всички форми на неизпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя (частично, пълно и забавено неизпълнение).
Тълкувайки волята на страните, при условията на чл.20 от ЗЗД ( с оглед на поетите
задължения и права) настоящият състав намира, че уговорената между страните неустойка
по чл.16, ал.1 от договора е мораторна неустойка за забавено изпълнение, а уговорената
неустойка по чл.16, ал.2 от договора е компенсаторна неустойка при прекратяването на
договора поради виновно забавено, пълно или частично неизпълнение на задълженията от
страна на изпълнителя.
За да бъде успешно проведен така предявеният иск за мораторна неустойка
ищецът следва да установи при условията на пълното и главно доказване съществуването на
действителен договор за изработка (ремонт), съдържащ и валидна клауза за неустойка,
дължима от ответника на ищеца в случай на неизпълнение на поетото от изпълнителя
задължение да извърши ремонта в уговорените между страните срокове. За да бъде успешно
проведен иска за заплащане на компенсаторна неустойка ищецът следва да установи при
условията на пълното и главно доказване съществуването на действителен договор за
изработка (ремонт), съдържащ и валидна клауза за неустойка, дължима от ответника на
ищеца в случай на преустановяването на договорната връзка поради виновното забавено и
некачествено изпълнение на поетите от изпълнителя задължения да извърши ремонта в
уговорените между страните срокове и с установеното качество, както и преустановяване на
съществуваща връзка между страните в резултат на това виновно поведение от страна на
изпълнителя. Така установените от закона предпоставки са кумулативни, като липсата на
една от тях е основание за недължимост на претендираната неустойка (мораторна и
7
компенсаторна).
Като неоснователно следва да се възприеме наведеното твърдение за
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързано с извода на съда за дължимост на
компенсаторната неустойка в пълен размер. Тълкувайки волята на страните при
сключването на договора, обективирана в разпоредбата на чл.16, ал.1 и ал. 2 от договора
съдът намира, че страните са постигнали споразумение за дължимост на неустойката ката
максималния размер е определен от 20% от общата стойност на договора без ДДС, както и
че такава неустойка се дължи за всяко неизпълнение на договорните задължения. В
конкретния случай претенцията по отношение на мораторната лихва е изчислена и съдът е
присъдил като се е съобразил с договореното (по 0.10% на ден за периода от датата на която
е следвало да се изпълни задължението до датата на фактическото изпълнение/връщане).
Неоснователно е наведеното твърдение, че съдът е присъдил компенсаторна неустойка в
размер на 20% от общата стойност. Видно от волята на страните същите са уговорили този
размер на неустойката за прекратяване на договора, като основание за това прекратяване е
всяко неизпълнение (неточно, забавено или некачествено) на поетите задължение. С оглед
на това е ирелевантно за определяне на размера на неустойката каква част от задълженията
са изпълнени забавено, след като страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че е налице неизпълнение на част от поетите с договора
задължения за ремонт.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че изводите на
първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което не следва да бъдат
ревизирани. Следва да се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като
правилно и законосъобразно.
По отношение на изявленията за присъждане на разноски в настоящето
производство, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата страна, поради което
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 300 лв., представляваща
юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАДА решение № 260 264 от 11.04.2022 г., постановено по т.д. № 426/21 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 21 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ротсас интернешънъл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“, № 33, ет.5, ап.17 да заплати
на Министерство на отбраната на Р България сумата от 300 (триста), представляваща
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в тридесетдневен срок от
8
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9