Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260507 23.03.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и трети
февруари две
хиляди двадесет и първа година в
открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3187 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на З.Т.А.,
роден на *** г., срещу „Бивол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. Цар Симеон I № 56, ет. 4, ап. 10,
представлявано от А.Н.Й., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 15000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, причинени в резултат на разпространяване в публичното пространство чрез
статия, публикувана на *** г., на позорни обстоятелства, подробно описани в
исковата молба, ведно със законната лихва за забавено плащане върху главницата,
считано от публикуване на статията до окончателното изплащане.
Сочи се, че ответникът притежава
домейна *** и е възложил на сайт за разследваща журналистика
публикуване на материали в него. На *** г. е публикувана статия в сайта със
заглавие: „Шведи с криминално минало учат медицина у нас без дипломи“,
подписана от А.Ч., като в нея е цитирано името на ищеца, изложени са уронващи
престижа му обстоятелства, което е предизвикало у него стрес, страх, несигурност,
влошило е психическата му устойчивост.
Моли съда да уважи иска и му
присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител е оспорил изцяло по основание и размер предявените искове, за
което е изложил подробни съображения. Посочил е, че „Бивол“ ЕООД не е
легитимиран ответник по иска. Освен това изнесените в статията обстоятелства са
проверена информация, като са спазени добрите етични стандарти на
журналистиката.
Моли съда да отхвърли
предявените искове и му присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
В статия, публикувана в сайта ***, публикувана на *** г., с автор А.Ч. и заглавие: „Шведи с криминално минало учат медицина у нас без дипломи” е посочено, че „в Медицински университет се обучават за доктори, зъболекари и фармацевти криминално проявени шведски граждани с близкоизточен произход, които са записани със съмнителни документи за завършено средно образование”. След общо обсъждане на студентите, посочване на техните имена и произход е публикувана снимка на всеки от тях, включително на А.. Посочено е, че „неговото криминално минало включва разследване за убийство през 2015 г., за което обаче той не е обвинен. Единствената му присъда от 2008 г. е за един месец затвор за кражба на кола. Освен това съдът го наказва с глоба върху доходите, за които не може да докаже, че са законни, и се счита, че са от криминален произход. Изглежда, че именно З. е “зацепката” за другите “шведски студенти” от град Б., гравитиращи в същите криминални среди, които се записват по същото време и след него в Медицинския университет.”. Следва описание и на други студенти в Медицинския университет и начина, по който са записани като студенти. В статията е отразено също, че „общ знаменател за всички изброени дотук лица, които са с повече или по-малко тежко криминално минало, е и съмнителният им успех в средното училище.”.
Разпитани са свидетелите А. и Ч..
Свидетелят А. е посочил, че със З.А. са
колеги в Медицинския университет от първи курс досега. Знае за публикацията в
сайта, която била за студенти в университета. В нея пишело, че З. е от криминалния
контингент и джихадист. Целият университет и преподавателите знаели за статията.
Професорката по анатомия дори извикала З. да говори с него за публикацията. В
Швеция по новините също казали за тази публикация. Звънели на майка му да я
питат за нея. З. бил притеснен, отишъл при майка си в Швеция, защото не бил
добре. Той бил в депресия заради тази информация и заради състудентите му,
които гледали на него като престъпник. З. всеки ден и до днес винаги мислел за
тази публикация и се надявал да я махнат от сайта, тъй като в нея имало негови снимка
и данни по паспорт. Той казал, че информацията не е вярна и затова е толкова
притеснен, защото е дошъл да учи и не иска проблеми. Бил добър студент,
професорите го харесвали.
Свидетелят Ч. е посочил, че е писал
процесната статия. Интересът дошъл от разследване на Специализираната
прокуратура на дипломи, издадени неправомерно от Медицинския университет. Ч.
започнал работа по случая, след като получил информация от близки източници.
Част от информацията за разследването му била добита от публични източници от
Швеция - регистрите за съдимост, които са публични, като ползвал и помощ от
колеги от шведската телевизия за стипендии, които се дават за шведски граждани,
които учат зад граница - в чужбина. За З. установил, че има данни за това, че е
бил разследван и обвинен по един случай за причинена тежка телесна повреда и
стрелба, но е бил оправдан, т.е. не е съден, и това е отразено в статията.
Съответно прилагам чрез адвоката документ, който съм цитирал в разследването.
Използвал източници, които му предоставили конкретни данни за това кои лица
учат, какви специалности, кога са записани. Имало и публикация в печатна медия
в Швеция, но в нея не се споменавали имена, тъй като за Швеция това е деликатно,
като се цитирала българската медия, което означавало, че касае същите хора. А.
не се е свързвал с него за снемане на публикацията. Данни за А. за тероризъм и
джихадизъм не е имало. Имало данни, че има проблеми с правосъдието в Швеция.
Към момента, когато писал статията, бил
*** на сайта „Бивол“. Сега не изпълнявал тази длъжност. В хода на разследването
следвал добрите практики на разследващата журналистика, с потвърждаване на
информацията от няколко източника и оценка на обществения интерес, за да се
публикува това разследване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно
основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за неоснователен.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права на другите физически или юридически лица. За да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, притежаващ сайта ***, в който е поместена статията, на основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на претърпените в резултат на публикация неимуществени вреди, следва да се установят елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: деяние – действие или бездействие, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието и нанесените вреди. Не е спорно между страните, че ответникът е собственик на сайта, както и че е възложил на Ч. подготвяне на статии, сред които процесната, както публикуването ѝ на интернет сайта.
В
настоящия случай източник на деликта според ищеца са клеветнически твърдения,
упоменати в исковата молба – „разследван за убийство”, „измамник”,
„престъпник”, „терорист”, „опасен криминално проявен”, „крадец”, „джихадист”.
За да се уважи предявеният иск, е достатъчно да се установи, че процесните изявления
в статиите са опозоряващи личността на ищеца, респективно, за да се отхвърли
искът, ответникът следва да ангажира безспорни доказателства, че изнесеното от
него е истина.
По отношение
на думите, които са накърнили чувствата на А. - „разследван
за убийство”, „престъпник”, „опасен криминално проявен”, „крадец”, настоящият
съдебен състав счита, че те несъмнено представляват негативна оценка за
личността на ищеца и са годни да накърнят достойнството му, тъй като според обществените
стандарти да си криминално проявен е неприемливо и лошо и подлага доброто име
на личността на риск от увреждане. Съвкупността от изрази, насочени в негативен
смисъл към ищеца, от гледна точка на общоприетите морални разбирания предизвикват
еднозначна отрицателна оценка в обществото.
Изложеното в
статията обаче отразява проучване на автора на статията, направена в публичните
шведски регистри за съдимост, извадки от които са приложени по делото. От същите
се установява, че действително А. фигурира в тях – бил е лишен от свобода в
периода 26.03. – 24.05.2006 г. заради подозрения за подготовка на грабеж и
присвояване на средства, за второто от които е осъден с присъда на 06.05.2008
г. Оправдан е за престъпление опит за убийство през 2014 г., решението по което
също е приложено по делото, т. е. изнесеното в статията отразява реални прояви
на ищеца. Изрично посочено от автора е, че А. не е обвинен по разследването за
убийство през 2015 г.
Журналистът е
цитирал информация, публично оповестена в шведските регистри (видно от
представените писмени доказателства – извадка от регистъра, препис от решения
на шведски съд и свидетелските показания на Ч.). Изнесените неблагоприятни
за А. факти са опозоряващи, но те са проверени от автора на статията, преди да
бъдат разпространени. Ето защо съдът намира, че в случая са
спазени добрите журналистически практики. Безспорно се установява, че
процесното твърдение е подкрепено с извадка от шведския регистър, на който се е
позовал Ч.. Авторът на статията не е анализирал поведението на ищеца, нито му е
приписал характеристики, които са неверни, не е правил оценка на фактите, а е изложил
твърдения за факти, като е цитирал надеждни източници, от които се установява,
че действително А. е имал „криминално минало“. Т. е. истинността на
твърденията, изложени в статията, е надлежно установена в настоящото
производство. Освен това в практиката на Европейския съд по правата на човека
константно се приема за неправилно разбирането, че единственият начин да се
подкрепи твърдението, че някой е извършил престъпление, е да се докаже, че той
е осъден за него (вж. Флукс срещу Молдова от 29.07.2008 г., решенията по делата
Барил, Unabhängige Initiative Informationsvielfalt срещу Австрия от 2002 г., Шарсах и News Verlagsgesellschaft срещу Австрия от 2003 г., Карман срещу Русия от 14.12.2006 г. и др.). Изразена
е позицията, че не е от съществено значение дали конкретното лице е получило осъдителна
присъда от съда, за да изрази журналиста негативно мнение за него.
По отношение
на думите „измамник”, „терорист” и „джихадист” те не определят него, а други
лица в статията и не са използвани в описанието на А.. Посочените думи са
обидни по съществото, но не са били насочени пряко към ищеца, а към друга група
от лицата – чужди граждани, учещи медицина у нас. Обидата във всеки случай
следва да е отправена към определена личност и да засяга нейната самооценка. Пострадал
може да бъде само конкретно лице, спрямо когото да са изречени и отправени
думите, засягащи неговото лично чувство за достойнство. Обидата трябва да
засяга конкретно това лице, да няма абстрактна форма по отношение на дадена
категория лица. Ето защо и като взе предвид обстоятелството, че посочените
обидни думи не касаят ищеца, а са използвани в описанията на други от лицата,
споменати в статията, намира, че искането за присъждане на обезщетение за вреди
от разгласяването им е неоснователно.
В исковата
молба е посочено още, че ищецът е обиден от невярната информация за него
относно нисък успех в училище. В статията обаче А. изрично е изключен от тази
група студенти. Посочено е, че „всички те (с изключение на З.Т.А.)*** (B.),
където са завършили някак средно образование с нисък успех, който няма как да ги
квалифицира да учат медицина”. Ето защо и ответникът не следва да носи
отговорност за тези твърдения, след като авторът на статията изрично е изключил
А. от студентите с нисък успех. В тази
връзка съдът взе предвид решението на ЕСПЧ по дело Д. и К. срещу Русия от 31.07.2007
г., в което изрично е посочено, че е от особена важност лицето, срещу което са
насочени обидните квалификации в публикацията, да бъде конкретно упоменато, а в
случая А. е изрично изключен.
Разпоредбата
на чл. 10, т. 1 КЗПЧОС прокламира свободата на изразяването на мнения,
включително разпространяването на информация и идеи без намеса на държавните
власти. В член 10 е предоставена защита на журналистите при отразяване на
въпроси от обществен интерес, при условие че действат добросъвестно, за да
осигурят точна и надеждна информация в съответствие с журналистическата етика.
В случая авторът на статията е обсъдил в нея въпрос от обществен интерес към
момента на публикуването й, като е действал професионално и добросъвестно – за
написването й е получил информация от източници от български правоохранителни
органи, от шведски журналисти и от публични регистри в Швеция, изпълнил е
нормалното си задължение като журналист да извърши достатъчно проучване в
подкрепа на своите твърдения срещу лицата, посочени в статията, и по-конкретно
срещу А., надлежно е проверил достоверността на източниците си. Не е
противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или
косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага
във връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие (в този смисъл решение по
гр. д. № 1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК), както и
не може да се носи отговорност за верни фактически твърдения, макар да позорят
адресата на публикацията, при положение че авторът е положил дължимата грижа
преди публикуването на статията да провери достоверността им (в този смисъл е
напр. решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о.).
За да бъде
ангажирана отговорността на ответното дружество, следва да се установи
публикуване на обидни и опозоряващи твърдения за ищеца, уронващи престижа и
положението му в обществото, които са неистински. В настоящия случай от
събраните писмени и гласни доказателства по безспорен и достатъчно убедителен
за съда начин се установи, че изнесената по отношение на А. информация е
предварително проверена от журналиста и отговаря на обективната истина, а за
останалите твърдени обидни изрази се установи, че са неопределени и не засягат
конкретно ищеца. Затова настоящият състав приема, че не бе установено
извършване на деликт от страна на дружеството като възложител на написването на
процесната статия, поради което претенциите следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът дължи на ответника сторените в
производството разноски в размер на 1130 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска на З.Т.А., роден на
*** г., ЛН ********** срещу „Бивол” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. Цар Симеон I № 56, ет. 4, ап. 10, представлявано от А.Н.Й., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени в резултат
на разпространяване в публичното пространство на позорни обстоятелства чрез
статия, публикувана на *** г., със заглавие „Шведи с криминално минало учат
медицина у нас без дипломи”, ведно със законната лихва за забавено плащане
върху главницата, считано от публикуване на статията до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА З.Т.А., роден на *** г., ЛН ********** да заплати на „Бивол”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Цар
Симеон I № 56, ет. 4, ап. 10, представлявано от А.Н.Й., сума в
размер на 1130 лева (хиляда сто и тридесет лева) съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД