Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр. София,
12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-5 състав, в открито заседание при закрити врата, проведено
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ :
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 2494 по описа за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.625 и сл. от ТЗ.
В молбата си „К.Ф.“ЕООД излага
твърдения, че между него и „Г.И.“ЕООД са установени трайни търговски отношения
по сключени сделки с различен предмет. В този смисъл, твърди се между
дружествата е бил сключен Договор за продажба на лекарствени продукти от
05.01.2015г., по силата на който „К.Ф.“ЕООД се задължило да закупува внесен в
страната от „Г.И.“ЕООД с цел да продава определен лекарствен продукт, а именно
„АЗПИЗАЛ“. При действието на договора, чийто срок бил продължаван автоматично
съобразно предвидена в него възможност за това, били сключени допълнителни
анекси към него, с конкретни условия относно количеството заявени за доставяне
лекарствени продукти, начина на извършването на доставката, сроковете за това и
дължимото насрещно плащане.
С Анекс № 7 от 13.12.2016г. било договорено закупуването от „К.Ф.“ЕООД на
117 648 бр. опаковки от лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, срещу което
дружеството се задължило да заплати сумата от 175 295.52 лв. на две равни
вноски, платими на 31.01.2017г. и на 31.04.2017г. Било договорено извършването
на доставката в срок до 90 дни от датата на първото плащане /до 13.04.2017г./.
Въпреки извършеното плащане от страна на молителя в срока за това, доставката
била реализирана със закъснение от 60 дни – на 12.06.2017г., за което бил
съставен приемо-предавателен протокол. За начислените
суми и стоката за доставка били издадени фактури. При забава на доставката било
предвидено заплащане на неустойка от неизправната страна от 0.5% за всеки ден
на просрочие.
С Анекс № 8 от 19.06.2018 г. било договорено закупуването от „К.Ф.“ЕООД на
58 752 бр. опаковки от лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, срещу което дружеството
се задължило да заплати сумата от 75 562.07 лв. на две вноски, платими,
както следва: сумата от 39 050 лв., без вкл. ДДС - до 26.07.2018 г. и
сумата от 36 512.07 лв., без вкл. ДДС, до 18.10.2018 г. Било договорено
извършването на доставката в срок до 90 дни от датата на първото плащане /до
17.10.2018 г./. Въпреки извършеното плащане от страна на молителя в срока за
това, доставката била реализирана със закъснение от 65 дни – на 21.12.2018 г.,
за което бил съставен приемо-предавателен протокол.
За начислените суми и стоката за доставка били издадени фактури. При забава на
доставката било предвидено заплащане на неустойка от неизправната страна от
0.5% за всеки ден на просрочие.
С Анекс № 9 от 17.05.2019 г. било договорено закупуването от „К.Ф.“ЕООД на
58 896 бр. опаковки от лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, срещу което дружеството
се задължило да заплати сумата от 79 559.75 лв. на две вноски, платими,
както следва: сумата от 34 960 лв., без вкл. ДДС – в срок до 17.06.2019 г.
и сумата от 44 599.75 лв., без вкл. ДДС,
в срок до 31.08.2018 г. Било договорено извършването на доставката в
срок до 90 дни от датата на първото плащане /до 19.08.2019 г./. Въпреки
извършеното плащане от страна на молителя в срока за това, доставката била
реализирана със закъснение от 65 дни – на 25.10.2019 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. За начислените суми и стоката
за доставка били издадени фактури. При забава на доставката било предвидено
заплащане на неустойка от неизправната страна от 0.5% за всеки ден на просрочие.
С Анекс № 10 от 27.07.2019 г. било договорено закупуването от „К.Ф.“ЕООД на
58 464 бр. опаковки от лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, срещу което дружеството
се задължило да заплати сумата от 95 867.50 лв. на две вноски, платими,
както следва: сумата от 45 448 лв., без вкл. ДДС – в срок до 31.03.2020 г.
и сумата от 50 419.50 лв., без вкл. ДДС,
в срок до 31.08.2020 г. Било договорено извършването на доставката в
срок до 90 дни от датата на първото плащане /до 15.06.2020 г./. Въпреки
извършеното плащане от страна на молителя в срока за това, доставката била
реализирана със закъснение от 161 дни – на 23.11.2020 г., за което бил съставен
приемо-предавателен протокол. За начислените суми и
стоката за доставка били издадени фактури. При забава на доставката било
предвидено заплащане на неустойка от неизправната страна от 0.5% за всеки ден
на просрочие. По последната доставка бил заплатен и
дължимият ДДС, за да бъде освободена стоката от Митница „София“.
Дружеството молител сочи, че с оглед забава извършване на доставката по
гореописаните анекси, „Г.И.“ЕООД дължи неустойка по договора в общ размер от
181 369.98 лв., от която по Анекс № 7 начислена неустойка в размер на
52 588.66 лв., по Анекс № 8 начислена неустойка в размер на 24 557.67
лв., по Анекс № 9 начислена неустойка в размер на 27 050.32 лв., по Анекс
№ 10 начислена неустойка в размер на 77 173.34 лв.
В молбата се сочи, че между страните е налице и сключен Договор за поръчка
и реклама от 30.06.2016г. и по силата на който „Г.И.“ЕООД е възложило, а „К.Ф.“ЕООД
е приело да изпълни изработването на проект и организиране заснемането на
реклама за лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“ с цел популяризирането му на
територията на РБългария, включително и чрез
излъчването му в телевизионните канали на „БТВ М.Г.“ в периода 01.08.2016г. –
31.08.2016г., както и подаването на необходимите документи в Изпълнителна
агенция по лекарствата с цел разрешаване рекламата на продукта и заплащане на
всички свързани с това разходи. Дължимото в полза на „К.Ф.“ЕООД възнаграждение
по договора възлизало на 67 000 лв., без ДДС, и платимо от възложителя по банков път на
равни месечни вноски до 9-то число на месеца и в срок от 24 месеца, първата от
която е с падеж на 09.08.2016г., а последната – с падеж на 09.07.2018г.
Извършената работа била приета от възложителя, което било удостоверено с
двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
21.07.2016 г., но не било извършено плащане на нито една от дължимите вноски.
Молителят сочи, че с оглед забава в плащането, било дължимо и обезщетение за
това в размер на законната лихва и начислено за периода от падежа по всяка от
вноските до 16.12.2020г. в общ размер на
23 079.33 лв.
Молителят излага твърдения за наличието на сключен между страните и Договор
за наем на складови помещения от 20.12.2013г. и по силата на който „К.Ф.“ЕООД
отдало под наем на „Г.И.“ЕООД част от недвижим имот, представляващ склад за
търговия на едро с лекарствени продукти, находящ се в
гр. София, район Студентски, ул. „********срещу задължението на последното да
заплаща месечна наемна цена от 600 лв., без ДДС, платима по банков път до 5-то
число на месеца, за който се отнася плащането. Сочи, че плащане по договора не
било извършено за последните три години 2018г. – 2020 г., поради което
наемателят дължи сумата от 21 600 лв., без ДДС – неизплатена наемна цена.
Молителят твърди, че гореописаните начислени задължения в общ размер от
293 049.31 лв. не били заплатени от „Г.И.“ЕООД, включително и към
подаването на молбата, като счита, че това се дължи на състоянието на
дружеството на неплатежоспособност и обективното му състояние на невъзможност
да плати. Дружеството длъжник било преустановило плащанията си към 09.07.2018г.
– падежа на последната вноска на възнаграждението по договора за поръчка на
реклама, като твърди да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от
10.07.2018г., от която дата е спрял плащанията към кредиторите си. Сочи, че
финансовите затруднения на дружеството са трайни, по всички търговски сделки,
като за 2019 г. не бил обявен и ГФО в ТР. Отразените в ГФО от 2018г.
краткосрочни активи възлизали на 18 000 лв. и на стойност многократно
по-ниска от изискуемите задължения, при невъзможност да покрие последните,
поради което твърди да е налице и състояние на свръхзадълженост.
Моли да бъде открито производство по несъстоятелност на „Г.И.“ЕООД, като
дружеството бъде обявено в неплатежоспособност с начална дата – 10.07.2018г., а
при условията на евентуалност – поради свръхзадълженост.
В случай, че бъдат установени и двете обективни състояния, моли
несъстоятелността да бъде обявена поради настъпилото по-рано във времето
такова.
Предявена е молба от „К.Ф.“ЕООД с правно основание чл.
625 ТЗ.
По делото е
депозиран писмен отговор от ответното „Г.И.“ЕООД, в което оспорва молбата по
основателност, като сочи, че не се установява материалната легитимация на
молителя да я предяви, доколкото не разполага с качеството на кредитор с изискуемо вземане спрямо ответното
дружество. Излага доводи, че не носи отговорност за забава в изпълнението, доколкото същата се дължи на
обективни независещи от него причини, за което е освободен от отговорност по
смисъла на чл. 6 от договора. В случай, че вземането срещу ответника за неустойка по Анекс № 7 в размер на сумата
от 52 588.66 лв. бъде прието за дължимо, прави възражение за погасяването му по
давност. Твърди, че дружеството молител не е изпълнил задълженията си по
основния договор, поради което претенцията му с твърдения за неизпълнение на
анексите по него са неоснователни, като в този смисъл сочи, че не е продавал
продуктите на всички търговци на едро. Оспорва да дължи по договора за реклама,
като твърди, че е било извършено плащане на сумата от 67 000 лв. чрез отстъпки
в цената на доставяните лекарствени продукти. Оспорва да дължи на ответника претендираното от него вземане на незаплатена наемна цена
на отдавания под наем склад, като излага доводи, че едноличният собственик на
капитала на Г.И. ЕООД – М.Д.през периода на претенцията е била назначане на трудов договор при молителя като отговорен
фармацевт, като не е получавала възнаграждение за това, а е било извършвано
прихващане между двете насрещни задължения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по
делото Договор за продажба на лекарствени продукти, същият е бил сключен на
05.01.2015 г. между К.Ф. ЕООД и Г.И. ЕООД за срок от 1 година, считано от
датата на подписването му, с предмет – извършване на продажба от К.Ф. ЕООД на лекарствени продукти, закупени и внесени
от Г.И. ЕООД, като продажбата бъде извършвана към всички търговци на едро на
лекарствени продукти, аптеки, дрогерии и други лица, неограничени от закона,
като срещу извършване на продажбата Г.И. ЕООД дължи заплащане на възнаграждение
от 8 % от оборота на месечна база. В чл. 11 от Договора е предвидено
задължението на Г.И. ЕООД да доставя и поддържа наличност не по-малка от
месечните заявки на продуктите. Според уговореното в чл. 13, страните уговарят
предварително очакваните количества от продуктите за следващ месеца, с цел
същите да бъдат осигурени на склад от задължената за това страна. В чл. 14 от
Договора страните са предвидили задължението за заплащане на неустойка от Г.И.
ЕООД при забава в плащане по издадената фактура и възлизаща в размер на 0.5% от
дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от 5 % от стойността. В чл. 3 от Договора е предвидено автоматичното
му продължаване с още 1 година, в случай че никоя от страните не уведоми
писмено другата страна в рамките на последните два месеца преди изтичане срока
на договора за намерението си да не го продължава. В Приложение № 1 към
договора се съдържа списък на продуктите, които ще се продават, като е посочен
единствено продуктът – Азпизал 325 мм филмирани
таблетки.
За
удостоверяване извършеното плащане на цената на заявените продукти, по делото е
представено потвърждение за плащане от дата – 15.12.2016г., на сумата от 30 000
лв. по Фактура № **********/13.12, с наредител – К.Ф. ЕООД и получател
на сумата – Г.И. ЕООД; потвърждение на плащане на сумата
от 30 000 лв. на 16.12.2016 г. по Фактура № 10000000010/16.12; потвърждение на плащане
на сумата от 30 000 лв. на 21.12.2016 г. по Фактура № 10000000011/21.12;
потвърждение на плащане на сумата от 15 177.31 лв. на 13.01.2017 г. по Фактура
№ 10000000012/13.01.2017г.; потвърждение
на плащане на сумата от 30 000 лв. на 08.03.2017 г. по Фактура № 10000000013/08.03.2017г.;
потвърждение на плащане на сумата от 30 000 лв. на 13.03.2017 г. по Фактура №
10000000014/13.03.2017г.; потвърждение на плащане на сумата от 30 000 лв. на
16.03.2017 г. по Фактура № 10000000015/16.03.2017г.; потвърждение на плащане на
сумата от 15 177.31 лв. на 16.03.2017 г. по Фактура № 10000000016/16.03.2017г.
Представени са и фактурите,
двустранно подписани, като в основанието за плащане по всяка от тях е
отбелязано – авансово плащане по Анекс № 7.
Представен е и
двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от
12.06.2017г. относно стоката по Фактура
№ 17/30.05.2017г., която също е приложена по делото и в която е посочено
основание за плащане – плащане на аванс по Фактура № 9 – Фактура № 16.
За
удостоверяване извършеното плащане на цената на заявените продукти, по делото е
представено потвърждение за плащане от дата – 19.07.2018 г., на сумата от 46 860
лв. по Фактура № **********/19.07.2018г., с наредител – К.Ф. ЕООД и получател
на сумата – Г.И. ЕООД; потвърждение на плащане на сумата от 43 814.49 лв. на 11.10.2018
г. по Фактура № 10000000020/21.10.2018г. Приложени са и фактурите – с посочено основание
за плащане – авансови вноски. Представена е и Фактура № 21 от 11.10.2018г. за
авансова вноска 3 в размер на сумата от 17 681.80 лв.; Фактура № 22 от 05.11.2018
г. за авансова вноска 3 в размер на
сумата от 5 220 лв.
Представен е Приемо-предавателен протокол от 21.12.2018г. – двустранно
подписан от страните по договора за удостоверяване предаване на купувача на
стоката по Фактура от 21.12.2018г. Представена е и фактурата с наименование на
стоката – аванс по Фактура № 19 и Фактура № 20.
За
удостоверяване извършеното плащане на цената на заявените продукти, по делото е
представено потвърждение за плащане от дата – 20.05.2019 г., на сумата от 41 952
лв. по Фактура № **********/17.05.2019 г., с наредител – К.Ф. ЕООД и получател
на сумата – Г.И. ЕООД; потвърждение на плащане на сумата от 53 519.70 лв. на 13.08.2019
г. по Фактура № 10000000030/12.08.2019г. Приложени са и фактурите, които не са
подписани от издателя и получателя.
Видно от представения Приемо-предавателен протокол от 25.10.2019 г. – двустранно
подписан, в същия е удостоверено получаването на 58 896 броя опаковки от продукта „АЗПИЗАЛ“.
По делото е представен
Анекс № 10 от 27.07.2020 г., с който страните по него са постигнали съгласие К.Ф.
ЕООД да закупи 58 464 броя опаковки от лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, при
единична цена от 1.64 лв., без ДДС, на обща стойност от 95 867.50 лв., без ДДС,
при плащане на цената на две части – 45 448 лв. по първата част– до 31.03.2020
г. и 50 419.50 лв. по втората част – до 31.08.2020 г. От своя страна Г.И. ЕООД
е поело задължение да достави лекарствените продукти в срок до 90 дни от датата
на първото плащане, като при забава дължи неустойка в размер на 0.5 % от
дължимата сума в размер на цената на доставката за всеки ден забава, освен ако
забавата се дължи на обективни пречки, част от които изрично изброени.
За удостоверяване извършеното
плащане на цената на заявените продукти, по делото е представено потвърждение
за плащане от дата – 17.03.2020 г., на сумата от 54 537.60 лв. по Фактура №
**********/09.03.20209 г., с наредител – К.Ф. ЕООД и
получател на сумата – Г.И. ЕООД; потвърждение на плащане на сумата от 60 503.40
лв. на 30.07.2020 г. по Фактура № 10000000033/30.07.2020 г. Приложени са и
фактурите, които не са подписани от издателя и получателя.
По делото е представен
Договор за поръчка на реклама от 30.06.2016г., сключен между Г.И. ЕООД – в
качеството му на възложител и К.Ф. ЕООД – в качеството му на изпълнител, с
предмет на договора – изработка на проект и организиране на заснемане на реклама
за лекарствения продукт „АЗПИЗАЛ“, с цел популяризирането му на територията на
Р България, организиране на излъчване на рекламата в тв
каналите на БТВ М.Г. за периода 01.08.2016г. – 31.08.2016 г., както и подаване
на документи за разрешаване на рекламата на продукта, срещу заплащането на
възнаграждение в определен размер от 67 000 лв., без ДДС, при срок на договора
до 31.12.2016 г. Представен е и Договор за реклама, сключен на 27.06.2016 г.
между „А.– 2002“ООД – в качеството му на изпълнител и „К.Ф.“ЕООД – в качеството
му на възложител, с предмет – възлагане предоставянето на рекламни услуги по
предварително одобрени от възложителя Медиа планове /в значението според
договора/, срещу заплащането на определена цена.
Представен е двустранно
подписан Приемо-предавателен протокол от 21.07.2016
г., с който подписалата се М.Д.Д.е заявила приемането
на извършената работа по договор за изработка от 30.06.2016г., като е изразена
готовност за изплащане на възнаграждението по него от 67 000 лв.
Представено е и
потвърждение за плащане с наредител К.Ф. ЕООД и
получател – А.2002 ООД, за сумата от 64 942.09 лв. от 01.08.2016 г.
По делото е представен
Договор за наем на складови помещения от 20.12.2013г., сключен между К.Ф. ЕООД - в качеството му наемодател, и Г.И. ЕООД, с
обект по договора – част от недвижимия имот, представляващ склад за търговия на
едро с лекарствени продукти, находящ се в гр. София,
ул. Акад. С. *******, срещу заплащането на наемна цена от 600 лв. месечно,
платима до пето число на месеца, за който се отнася плащането, със срок на
договора от 1 година, считано от 20.12.2013 г. С Допълнително споразумение № 1
към договора, страните са постигнали съгласие за продължаване срока му на
действие с една година, считано от 20.12.2014 г. С Допълнително споразумение №
2 срокът на договора е бил повторно продължен до 20.12.2015 г. С последващо Допълнително споразумение № 3 срокът е бил
продължен до 20.12.2016 г., с Допълнително споразумение № 4 – до 20.12.2017 г.;
с Допълнително споразумение № 5 – до 20.12.2018г.; с Допълнително споразумение
№ 6 – до 20.12.2019 г.
От постъпилата справка
на СДВР, Отдел ПП при МВР се установява, че не са налице данни за регистрирано МПС
собственост на Г.И. ЕООД.
От ответната страна е
представено за доказване фактите в изложените от нея доводи Споразумение от
30.07.2016 г., сключено между Г.И. ЕООД и К. LCC, със седалище в САЩ, и
по силата на което първото дружество се е задължило да финансира рекламна
кампания за популяризиране на продукта Азпизал в РБългария със сумата от 67 000 лв., срещу задължението на
насрещната страна по споразумението да възстанови сумата чрез отстъпка на доставната цена на лекарствения продукт.
По делото е изслушаната
съдебна финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е
било оспорено от страните и което съдът кредитира, като пълно и компетентно и в
отговор по поставените задачи. В заключението по експертизата се установява, че
при анализиране на представените по делото писмени доказателства се установява,
че са налице начислени незаплатени задължения на ответното Г.И. ЕООД към К.Ф. ЕООД по процесния Договор за продажба на лекарствени продукти от
05.01.2015 г., като размерът на същите към датата на подаването на молбата по
чл. 625 ТЗ /17.12.2020 г./ възлиза на 217 643.99 лв., с вкл. ДДС, и е начислен
като сбора от неустойките по всеки от допълнително сключените Анекси № 7- №10 и
възлизащи на 0,5% на ден забава от договорената сума. Задълженията на ответника
по Договора за поръчка на реклама от 30.06.2016г., според експертизата,
възлизат на 80 400 лв., с вкл. ДДС /67 000 лв., без ДДС/ – непогасена главница
за възнаграждение и 25 886.91 лв. – законна лихва за забава, считано от датата
на падежа на съответните главници до 16.12.2020 г. Според вещото лице, непогасените задължения по
Договор за наем на складови помещения от 20.12.2013 г., чиито срок на действие
е било неколкократно продължаван въз основа на
сключвани между страните допълнителни споразумения, начислени за последните 36
месеца /в периода 2018 г. -2020 г./ възлизат на 25 920 лв., с ДДС, или 21 600
лв., без ДДС. Така според експертизата, общият размер на задълженията на
ответното дружество по процесните договори възлиза на
349 850.90 лв., с ДДС, към 17.12.2020 г., и на 350 185.90 лв. – към датата на
изготвяне на експертизата – 31.12.2020 г., като разликата се дължи на размера на
допълнително начислената законна лихва.
Според изложеното в
заключението по СФИЕ, дружеството длъжник не разполага с нетекущи /дълготрайни/
активи, като текущите /краткотрайни/ активи съставляват 100 % от общо
притежаваните от него активи, като стойностите се отнасят за целия анализиран
период 2015 г. – 2018 г. Според експертизата, собственият капитал на
ответното дружество през целия анализиран период е положителна величина.
В заключението на вещото
лице се съдържат и стойностите на коефициентите на ликвидност и финансова
автономност на дружеството ответник, като същите са определени съобразно счетоводните
записвания при дружеството ответник, в които не са отразени процесните
задължения по договорите с К.Ф. ЕООД. Според изложеното, коефициентът на обща ликвидност, отразяващ
съотношението между краткотрайните активи и краткосрочните задължения, дава
възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си
с всички краткотрайни активи, като препоръчителната стойност на този показател
е в границите на 1,0 – 2,0, а стойността му за дружеството през анализирания
период е 6,5625 за 2015г.; 6,5625 за 2016 г.; 1,5294 за 2017 г. и 3,600 – за 2018
г. При така посочените стойности е направен извод от вещото лице, че в периода
ответникът не е бил в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните
текущи активи. Според експертизата, коефициентът на бърза ликвидност отразява отношението между сумата на
краткотрайните активи и сумата на краткосрочните задължения, като е изключено влиянието на по-бавно
ликвидните активи, при препоръчителни стойности в границите 0,5-1,0, което
означава, че тези бързо ликвидни активи трябва да осигуряват 50-100% от
краткосрочните задължения. Вещото лице е отразило
стойности на коефициента, както следва - от 6,5625 за 2015г.; 6,5625 за 2016 г.; 1,5294
за 2017 г. и 3,600 – за 2018 г., като е направило извод, че отразените
референтни величини са в рамките на общоприетите. Според вещото лице,
коефициентът на незабавна ликвидност отразява
способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с
наличните си финансови средства, при оптимална стойност за показателя в
границите 0,5 – 0,7, като стойностите по-високи от 1 означават замразяване на
парични средства, които не се използват ефективно. Вещото лице е отразило
стойности на коефициента, както следва -
от 6,1250 за 2015г.; 6,1250 за 2016 г.; 1,5294 за 2017 г. и 2,600 – за
2018 г., като е направило извод, че същите са в рамките на препоръчителните
граници. Коефициентът на абсолютна
активност, отразяващ отношението на паричните средства и текущите
задължения, е с общоприета стойност над 0,3, като при отчетените стойности за
периода е направен извод, че дружеството е било в състояние да уреди веднага
задълженията си. Експертизата сочи, че показателят на финансова автономност,
отразяващ финансовата независимост на предприятието, се определя при съпоставка
на собствения капитал и привлечения капитал, като последният представлява
собствен на кредиторите на дружеството и се съизмерява
със задълженията му. Според експертизата, препоръчително е делът на привлечения
капитал да бъде под 50 % от общия капитал. При стойност на коефициента равна
или над единица, е налице степен на финансова независимост от кредиторите и
ползване на чужди средства. Стойностите на коефициента за финансова автономност
са: 5,5625 за 2015 г.; 5,5625 за
2016г.; 0,5294 за 2017г. и 2,6000 за
2018 г. При така отчетените стойности на коефициента за финансова автономност,
е направен извод от вещото лице, че за анализирания период съществуващите
задължения на длъжника са обезпечени с имущество. Отразени са и стойностите на
коефициента на задлъжнялост, който изразява степента на зависимост на
предприятието от сроковете и взискателността на кредиторите за уреждане на
задълженията си, като референтната стойност е най-много или равен на 1, като
колкото коефициентът е по-голям от единица, толкова зависимостта на
предприятието от външни източници на средства е по-голяма. Отчетени са
стойности: 0,1798 за 2015г.; 0,1798 за
2016 г.; 1,8889 за 2017г. и 0.3846 за 2018 г. Вещото лице е направило извод, че
по отношение на ответното дружество са налице референтни стойности за целия
анализиран период, с изключение на отчетената такава за 2017 г.
В заключението по СФИЕ
се съдържа и алтернативен вариант със стойностите на приложимите
финансови коефициенти при включване на установените с експертизата задължения на Г.И. ЕООД към К.Ф. ЕООД /които
не са отразени в счетоводството на ответника/, като с оглед падежа на
задълженията, същият не засяга стойностите за 2015 г., който отчетен период не
е засегнат. В този смисъл към размера на изискуемите задължения са добавени –
за 2016 г. – 17 000 лв.; за 2017г. – 124 000 лв.; за 2018 г. – 318 000 лв.,
както и начислената към края на периода законна лихва върху всяка от
главниците. Така в експертизата са отчетени следните стойности за
коефициентите: - за коефициента на обща ликвидност: 3,1818 за 2016 г.; 0,1843 за 2017г.; 0,0557 за 2018 г.; -
за коефициента на бърза ликвидност: 3,1818 за 2016 г.; 0,1843 за 2017г.;
0,0557 за 2018 г.; - за коефициента на незабавна ликвидност: 2,9696 за
2016г.; 0,1843 за 2017г.; 0,0402 за 2018 г.; - за коефициента на абсолютна
ликвидност: 2,9696 за 2016г.; 0,1843 за 2017г.; 0,0402 за 2018 г. Вещото
лице е направило извод, че за 2016 г. коефициентите попадат в референтните
стойности, като през 2017 г. и 2018 г. търпят значителен спад, което се дължи
на непогасените процесни задължения, което поставя
длъжника в невъзможност да покрие текущите си задължения и в този смисъл – в
състояние не неплатежоспособност. Еднаквите стойности на коефициентите за обща
и бърза ликвидност сочат на липсата на осчетоводени материални запаси на
ответника, а еднаквите стойности на коефициентите за незабавна и абсолютна
ликвидност сочат на липсата на осчетоводени инвестиции. Според експертизата,
коефициентът на финансова автономност за 2016 г. е 2,1818, за 2017 г. е -0,8156
и за 2018г. е – 0,9442, при което е направен извод, че за 2016 г. задълженията
на ответника са били обезпечени с имущество, като за останалата част от периода
изведената стойност с отрицателна величина се дължи на декапитализацията
на предприятието, като е налице дългосрочна неплатежоспособност по отношение на
ответното дружество. Подобни спрямо референтните граници са и стойностите на коефициента
на задлъжнялост през анализирания период, което според вещото лице сочи на
състояние на свръхзадълженост и декапитализация
на собствения капитал за периода 2017г – 2018 г.
Според експертизата,
ответното дружество не е в състояние да погаси задълженията си към кредиторите
с наличните си краткотрайни активи. С оглед съотношението на притежаваното от
ответника имущество и задълженията му за периода, вещото лице е направило извод,
че към 10.07.2018г. дружеството се намира в състояние на свръхзадълженост,
като притежаваното от него имущество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения.
По делото е прието
допълнително заключение по СФИЕ, от което се установява, че общият размер на
осчетоводените суми по сметка 213 /Патенти, лицензи, търговски марки и други
права върху интелектуална собственост/ като дълготраен материален актив,
възлиза на 3 588.66 лв., като разходите за придобиването му са осчетоводени на
сумата от 17 120.58 лв. В Годишния си счетоводен баланс към 2019г. дружеството
ответник не е осчетоводило нематериални активи. Предвид обстоятелството, че дълготрайните
нематериални активи не участват в изчисленията на коефициентите на ликвидност, финансова
автономност и задлъжнялост, според експертизата не се налага преизчисление на коефициентите.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това
субект – кредитор на длъжника по търговска сделка, който е сред изрично
изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират производство за
откриване на производство по несъстоятелност.
Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл.
1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.
В този смисъл от събраните по делото писмени доказателства
категорично се установи възникнало облигационно правоотношение между страните
по сключен между тях на 05.01.2015 г. договор за продажба на лекарствен продукт „Азпизал“,
като е предвидено автоматичното му подновяване след изтичане на установения
едногодишен срок на действие и в случай, че никоя от страните не се е противопоставила
на това. Безспорен е фактът между страните, че облигационната връзка не е била
прекъсната през целия процесен период, в който
съгласно поетите по него права и задължения, ответното дружество се е задължило
да доставя по предварително предоставена заявка от дружеството молител на
определен брой от лекарствения продукт. За конкретизиране на възложеното за
всяка от доставките са били подписвани отделни анекси към договора, в които са
посочени количеството заявено лекарствен продукт, единичната му цена и цената
за цялото количество, както и начина на изплащането й, срока на доставката. В
този смисъл са приетите като доказателства Анекс № 7 от 13.12.2016 г., Анекс №
8 от 19.06.2018г., Анекс № 9 от 17.05.2019г. и Анекс № 10 от 27.07.2020 г. С
така подписаните двустранно допълнения към основния договор, страните са
подновявали действието му в периода 2016г. – 2020 г., като са изразили
съгласието си в този смисъл при уточняване на параметрите.
Не е налице спор между страните относно цената на заявените за
доставка стоки по всеки от приложените анекси, както и задължението на
ответното дружество да извърши доставката по тях на определеното количество
лекарствен продукт. Плащането от страна на молителя, в качеството му на купувач
по доставките, съдът приема за доказано от представените по делото фактури и
платежни нареждания на сумите по тях в полза на продавача, като са били спазени
сроковете, съобразно падежа за извършените плащания според договорения начин за
това.
Във всеки от анексите към договора е определен срок за доставката,
който е до 90 дни след пълното плащане на първата част от закупените стоки –
чл. 4 от Анекс № 7, № 8, № 9 и № 10.
От доказателствата по делото се установи пълното издължаване по
плащане на първата част от цената по Анекс № 7, което е било извършено на
четири вноски – с платежни нареждания от 15.12.2016г., 16.12.2016г,
21.12.2016г. и 13.01.2017г., като плащанията са били по издадени фактури – част
от доказателствата по делото и са били извършени в уговорения срок за това – до
31.01.2017г..
Доказано в производството е и плащането от страна на купувача по
Анекс № 8 на първата част от общата цена с платежно нареждане от 19.07.2018г. и
в срока за това – до 26.07.2018 г., по издадена за това фактура.
Доказано в производството е и плащането от страна на купувача по
Анекс № 9 на първата част от общата цена с платежно нареждане от 20.05.2019г. и
в срока за това – до 17.06.2019 г., по издадена за това фактура.
Доказано в производството е и плащането от страна на купувача по
Анекс № 10 на първата част от общата цена с платежно нареждане от 17.03.2020г.
и в срока за това – до 31.03.2020 г., по издадена за това фактура.
От представените по делото платежни нареждания и фактури се
установиха и плащанията от страна на купувача на всяка от вторите вноски по
анексите и в сроковете за това.
В приложение на предвидената в чл. 5 санкционна клауза от анекса,
дружеството продавач се е задължило да заплати в полза на купувача договорна
неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за цената на стоките за всеки ден
забава на доставката.
По делото е безспорно, че ответното дружество е изпаднало в забава
да достави стоките по всеки един от анексите, като в този смисъл е заявеното от
ответната страна, като спорен е въпросът относно наличието на предпоставките за
освобождаването му от отговорност и начисляването на договорната неустойка, в
приложение чл. 6 от анексите към договора, а именно поради наличието на
обективни пречки за изпълнение, които страната не е могла да предвиди и
преодолее. В доводите си по оспорване претенцията на молителя ответникът е
изложил, че доставката е била забавена поради забава на доставчика от САЩ, от
който да се снабди със заявените стоки при спазване на договорените срокове за
това. В хода на производството не бяха ангажирани доказателства годни да
установят този факт, поради което като недоказан съдът приема същият за
неосъществил се. При доказана забава в плащането от ответника, същият дължи
неустойка в установения в договора между страните размер, като безспорно е, че претендираната от молителя неустойка възлиза на
действително дължимата такава и определена според договореното в анексите. В
този смисъл, безспорен е и периодът на забавата, за който е била начислена
неустойката по всеки от анексите.
Със становището си по основателността молба и депозирано в
проведеното по делото първо редовно открито съдебно заседание ответникът е
направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за
неустойката за забавата на доставката по Анекс № 7, което съдът приема за
своевременно заявено и дължи произнасяне по същото. Предаването на стоката
предмет на заявката по анекса е било удостоверено с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 12.06.2017г., до която е
дата е била начислена неустойката, считано от датата на забавата на доставката
– 14.04.2017г. /с оглед плащането на първата част от цената на 13.01.2017г. и
предвидения 90-дневен срок за доставка/. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
„б“ ЗЗД, вземанията за неустойки се погасяват с изтичането на краткия 3-годишен
давностен срок. При това положение и настъпилата
изискуемост на неустойката преди последния ден от периода на начисляването й
/13.04.2017г./ същата се явява погасена по давност към датата на подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 17.12.2020 г.
Безспорно е, че размерът на неустойката възлиза на 52 588.66 лв.
За останалите вземания за неустойка по Анекс № 8, № 9 и № 10 съдът
приема същите за дължими и изискуеми по договора между страните, поради което и
качеството на молителя на кредитор и активно легитимиран да сезира съда с
молбата по чл. 625 ТЗ. С оглед възприетите за доказани факти в производството,
съдът приема за дължим размер на неустойката по Анекс № 8 от 24 557.67
лв.; по Анекс № 9 от 27 050.32 лв. и по Анекс № 10 от 77 173.34 лв.
От писмените доказателства по делото се установи и наличието на
сключен между страните Договор за поръчка на реклама от 30.06.2016г. и по
силата на който К.Ф. ЕООД – в качеството си на изпълнител, е поел задължението
да осигури изработването на проект и организиране на заснемане на реклама за
лекарствения продукт „АСПИЗАЛ“, с цел популяризирането му на територията на Р
България. В изпълнение задължението си по договора дружеството – изпълнител е
сключило с трето лице - А.– 2002“ООД Договор за реклама 27.06.2016 г. С Приемо-предавателен протокол от 21.07.2016 г.,
представляващ Г.И. ЕООД е удостоверил приемане на извършената работа, като в
същия е обективирано волеизявление с готовност за
плащане на договореното възнаграждение срещу това в размер на 67 000 лв.,
без вкл. ДДС. При това положение и доколкото не се ангажираха доказателства по
опровергаване на така установените факти, съдът приема за доказано изпълнението
по договора от страна дружеството молител, срещу което е възникнало
задължението на ответника да плати възнаграждението по него в претендирания размер, което не се твърди, а и не се и
доказва да е било сторено, поради което приема за дължимо. Неоснователни се
явяват доводите на ответника за извършено прихващане на дължимото по договора
възнаграждение срещу стойността на отстъпката, с която е била намалена цената
на доставени лекарствени продукти. В този смисъл за доказване на този факт по
делото е представено подписано между ответника и доставчика – американско дружество
споразумение, като договореното в същото обвързва уреждане имуществените
отношения на страните по него, като не освобождава възложителя по договора за
реклама да заплати за извършената работа в отношението му с друго лице -
изпълнител, каквото се явява молителят в производството. При това положение,
задължението му към същото се явява непогасено и дължимо. С оглед забава в
плащането, дължи се и мораторната лихва върху
главницата, като предвид установеното в договора плащане на 24 месечни вноски,
същата е за периода от падежа на всяка една от вноските до 16.12.2020г. според
претенцията на молителя, като безспорно възлиза на размера от 23 079.33
лв.
Неоснователни и
недоказани се явяват доводите на ответника и по отношение начислените като
дължими суми за наемна цена по сключения между страните Договор за наем на
склад от 20.12.2013г. В становището си
ответникът изрично признава, че между страните е бил сключен договор с такъв
предмет и с действие към периода на претендираната
наемна цена, както и че имотът е бил надлежно предоставен за ползване от
наемодателя – К.Ф. ЕООД, поради което и последният се явява изправна страна по
него. Не се установи постигнато между страните съгласие за извършено насрещно
прихващане на дължимата наемна цена с дължимата от молителя сума за трудово
възнаграждение на нает служител, който се твърди да е бил представляващ
ответното дружество. Не бяха ангажирани и доказателства относно наличието на
такъв трудов договор за съответно заеманата длъжност, дължимото по същия
възнаграждение, поради което и вземането да се явява безспорно установено по
основание и размер. Съгласно нормата на чл. 104 ЗЗД, прихващане на насрещни
задължения се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата,
което не установи да е налице в хода на настоящото производство. При това
положение, вземането за наемна цена в претендирания
размер от 21 600 лв. и начислено за периода на 2018г. – 2020 г.,
включително, при месечна наемна цена от 600 лв., съдът приема за доказано като
дължимо и непогасено.
Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на
производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на
изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно
икономическо състояние. В тежест на ответника е да опровергае твърденията за
влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество
достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента
настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е
платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в
опасност интересите на кредиторите. В случая, не беше проведено насрещно
доказване от страна на молителя за установяване на възложените му в доказателствена тежест факти.
За да бъде прието, че е
налице основание за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност на длъжника, необходимо е да бъдат установени
предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние.
За изследване наличието на такова, по делото е изслушана СФИЕ, в която е
направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за
установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.
Същият представлява стойността в съотношението между краткосрочните активи и
краткосрочните, респ. текущи пасиви/задължения. В този показател са обединени
стойностите и на останалите показатели – за бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност.
С оглед установените
като дължими претендирани вземания от молителя, в
качеството му на кредитор, настоящият съдебен състав кредитира заключението по
СФИЕ в алтернативния му вариант, в който са отразени стойностите на активите и
пасивите на дружеството при включване на тези вземания, които в счетоводните му
книги не са били отразени като задължения към кредитори. От експертизата в тази
част се установи относително стабилно финансово-икономическо състояние на
ответното дружество през година на анализирания период – 2016г., в който
отчетените стойности на приложимите финансови коефициенти се намират в
референтните граници. В този период са били начислени като възникнали
задълженията му само за част от претендираните
вземания по процесните правоотношения с молителя,
като с натрупването им е отразено влошаване състоянието на дружеството. Така в
следващите години през периода се отчита повишаване размера на задълженията и
нарастване на пасивите, като с дейността си дружеството не е увеличило размера
на краткотрайните си активи, в това число чрез инвестиции, вземания от
кредитори, поради което се е достигнало до превишаване стойностите на пасивите
на тези на отчетените активи и материалните запаси на предприятието. В този
период задълженията на дружеството се установява, че не са обезпечени с
притежавано от него имущество, с което да ги погаси, поради което предприятието
се явява декапитализирано. За периода 2017г., 2018г.
се установява невъзможност на дружеството да покрие задълженията си с настъпил
падеж на плащане, което според експертизата води до състояние на неговата
неплатежоспособност. Показателно за това състояние е обективираното
в заключението относно стойността на коефициента на финансова автономност,
отразяващ невъзможността на дружеството с наличните си краткотрайни активи да
погаси поне 30 % от задълженията си, което го поставя в пълна зависимост от
кредиторите си. Така установеното влошено финансово-икономическо състояние на
дружеството е трайно и обективно, като е налице дългосрочна
неплатежоспособност.
Според установените
стойности на коефициента на задлъжнялост през анализирания период за 2017г. и
2018г., които са отрицателна величина, налице е състояние на свръхзадълженост и декапитализация
на дружеството по смисъла на чл. 742 ТЗ.
Доколкото вземането за
неустойката е спорно и предмет на установяване в настоящото производство,
изплащането й като санкционна последица при договорно неизпълнение не следва да
бъде взето предвид при определяне датата на изпадане на дружеството в състояние
на неплатежоспособност при спиране на плащанията. С оглед установеното в
производството дължимо вземане по договора за поръчка на реклама, за което е
било предвидено изплащането му на ежемесечни равни вноски, дължими до 9-то
число на текущия месец за срок от двадесет и четири месеца от завършването на
поръчката, съдът приема, че неплащането му на падежа се идентифицира като
спиране на плащанията от ответника. Това поведение следва да бъде съпоставено с
установеното влошаване на финансовото му състояние и невъзможността му да
покрие дълга, което според експертизата касае периода 2017г. и 2018г.
„Поръчката“ по договора съдът приема за изпълнена към момента на подписване на приемо-предавателния протокол /21.07.2016г./, от когато
стават дължими вноските по изплащане на възнаграждението по него. При това
положение приема за дата на неплатежоспособността 01.01.2017
г., от когато съдът приема за настъпило и състоянието му на свръхзадълженост.
С оглед гореизложено, налице са в тяхното
кумулативно единство предпоставките за постановяване на решение по реда на чл.
630, ал. 1 ТЗ, като бъде назначен временен синдик на дружеството и свикано
Първо събрание на кредиторите.
Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявеното искане от
молителя за присъждане на разноски, такива му се следват. От негова страна са
направени разноски в общ размер на 4 350 лева, от които 250 лева за държавна
такса, 800 лева за депозит за единична експертиза и 3 480 лв. – адвокатско
възнаграждение, като така направените разноски следва да бъдат присъдени в
пълния им претендиран размер. В тази връзка намира
възражението на ответната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно,
доколкото претендираното адвокатско възнаграждение от
молителя е съобразно установения минимум в чл. 7, ал. 3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „Г.И.“
ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността и свръхзадължеността – 01.01.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание
чл.630, ал.1 ТЗ, по отношение „Г.И.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор на имуществото на „Г.И.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***.
НАЗНАЧАВА за временен
синдик на „Г.И.“ ЕООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление ***, Г.М., с адрес: ***, при месечно възнаграждение в размер на 900
лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията, като
определя 1-седмичен срок за встъпването му от съобщението.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на „Г.И.“
ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***, което ще се проведе на 11.11.2021 г.
от 13:45 часа в гр. София, бул.
„Витоша” № 2, в съдебната зала, определена за открити съдебни заседания на VІ-5
състав на Търговско отделение, на Софийски градски съд, при дневен ред:
изслушване на доклада на временния синдик; избор на постоянен синдик,
евентуално избор на комитет на кредиторите.
ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати на „К.Ф.“ЕООД, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.621 ТЗ, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 4 350 лева – съдебни разноски.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и
може да се обжалва в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на
Агенцията по вписванията за вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: