Р Е
Ш Е Н
И Е
№................
Гр. София, 08 август 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито
съдебно заседание провело се на пети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретаря М. Кюркчиева, като разгледа докладваното от
съдия Ат. Маджев т.д. № 1770 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. ГПК:
Производството
е образувано по повод подадена искова молба от К.К.Р., упражняващ търговска
дейност в качеството на ЕТ „К.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Младост“, ж.к. „*******“, ул. *********– партер, и срещу Ф.Р.Г.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Предявени
за разглеждане в условията на обективно кумулативно и пасивно субективно
съединяване са искове за установяване на парични вземания, както следва :
1./ с
правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответника дължи в полза на ищеца сумата в
размер от 39 473,00 лв. – съставляваща сбор от незаплатени възнаграждения по
осъществени услуги със строителна техника, механизация и транспорт, за чиято
стойност са издадени фактури, както следва : фактура с № 2395/30.09.2016 г. /по
която е осъществено частично плащане и има непогасен остатък в размер на сумата
от 4 110,50 лв./, фактура с № 2409/31.10.2016 г., фактура с № 2431/30.11.2016
г., и фактура с № 2437/22.12.2016 г. и е подписано споразумение за 24.08.2017
г., с което е утвърден времеви график за тяхното разплащане, ведно със
законната лихва за забава, считано от 09.05.2018 г. /моментът на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане; и
2./ с
правно основание по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответника дължи в полза на ищеца сумата в размер от 5 862,67
лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главните
вземания за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между ищецът и
ответните страни било подписано споразумение, с което всички те се съгласили,
че с оглед на извършени в периода от м.февруари 2016 г. до м. декември 2016
г./вкл./ услуги със строителна техника,механизация и транспорт в тежест на
ответника „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, в чиято полза са били предоставени тези
услуги е възникнало парично задължение в размер на сумата от общо 135 684,00
лв., като кредитор по това вземане е ищеца. В т. 5 от същото споразумение е
установено, че върху визираната по-горе сума е генерирано и задължение за лихва
за забава, чиито размер към 14.08.2017 г. възлизал на сумата от общо – 15
800,13 лв. Допълва се, че в предметния обхват на обвързващото страните споразумение
според т. 10 попадало и вземане от 3 789 лв., което съставлявало направени от
ищеца разноски за да постигне обезпечение на дължимото му вземане към „Ф.Г.“
ЕООД. Така според ищеца с назованото споразумение между страните се постигнало
еднозначно установяване размер на необслужения дълг, а именно сумата от 155
273,13 лв. Отново с него те предвидили и механизъм за изплащане на генерирания
дълг, а именно : до 30.08.2017 г. сумата в размер от 90 000 лв. и до 31.12.2017
г. – остатъка от 49 473 лв. Предвидено е, че при изпълнение на първото
предвидено плащане ще се извърши погашение най-напред на сумите обозначени,
като разноски в споразумението, и едва след това на главницата, като се започне
от дълга по най-старата фактура. Изтъкнато е, че по волята на страните
манифестирана отново в споразумението изрично е заложено, че ако длъжника
допусне отклонение в изпълнението на установения начин на погашение /размер на
сума и срок за плащане/, то всички визирани в споразумението суми стават
незабавно изискуеми, като кредитора разполага с правото да пристъпи незабавно
към събирането по съдебен ред на тези си вземания, заедно с всички следващи се
по тях лихви, разноски, обезщетения и пр. плащания. Поддържа се, че като
солидарен длъжник относно изпълнението на вземанията установени със
споразумението е встъпил в качеството му на физическо лице – ответника Ф.Г..
Това встъпване било одобрено от кредитора. На 26.08.2017 г. Г., действащ като
управител на „Ф.Г.“ ЕООД осъществил плащане в полза на ищеца на сумата от 100
000 лв., като според уговорената със споразумението последователност,
визираната сума послужила за погасяване, както следва : разноски в размер от 3
789 лв.; главница от 33 001,15 лв. – стойност по фактура от 29.02.2016 г.;
главница от 21 783, 00 лв. – стойност по фактура от 31.03.2016 г.; главница от
18 975,00 лв. – стойност по фактура от 28.04.2016 г.; главница от 3 717,00 лв.
– стойност по фактура от 31.05.2016 г.; главница от 6 036,00 лв. – стойност по
фактура от 30.06.2017 г.; главница от 2 808,00 лв. – стойност по фактура от
29.07.2016 г.; главница от 7 845,00 лв. – стойност по фактура от 31.08.2016 г.;
както и главница от 2 045,00 лв. – част от стойност по фактура 30.09.2016 г. с
останал неизплатен остатък от същата в размер от 4 110,50 лв. След момента на
очертаното плащане от 100 000 лв. от главния и солидарния длъжник не са
предприемани никакви други плащания, въпреки предвидените ангажименти със
споразумението. Така останала неиздължена според споразумението сума от още 39
437 лв., която е сбор от стойности по фактури издадени, както следва : от
30.09.2016 г. /остатък от 4 110,50 лв./; от 31.10.2016 г. /стойност от 18
940,50 лв./; от 30.11.2016 г. /стойност от 7 218,00 лв./; и от 22.12.2016 г.
/стойност от 9 204,00 лв./. Отсъствието на плащане на горните главни и
изискуеми вземания довело до пораждането на обезщетения за забава, чиито общ
размер се сочи да възлиза на сумата от 5 862,67 лв. и да е начислен в пределите
на периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2018 г. Това провокирало ищеца да пристъпи
към удовлетворяване на вземанията си чрез съдебното им предявяване, като на
09.05.2018 г. инициирал заповедно производство пред СРС в рамките на което му
била издадена заповед за изпълнение въз основа на документ /споразумение с
нотариална заверка на подписите/ по реда на чл. 417 ГПК, Срещу така издадената
заповед от страна на двамата длъжници били упражнени възражения по смисъла на
чл. 414 ГПК, поради което ищеца предприел искова защита по смисъла на чл. 422 ГПК чрез предявяване на искове за установяване на вземанията му по издадената в
негова полза и оспорена заповед за изпълнение.
В срока по
чл. 367 от ГПК ответните страни, чрез общия им процесуален представител по
делото – адвокат В. Т. е упражнен писмен отговор, с които те оспорват, както по тяхното основание, така и
по размера им предявените от ищеца искове. Навежда се възражението, че на
26.08.2017 г. ищецът е получил заплащане на сумата от общо 200 000 лв. от страна
на Ф.Г., като в тази насока се сочи да са издадени и подписани от ищеца два
броя разписки свидетелстващи за получаване на два пъти на сумата от по 100 000
лв. Изтъква се, че тази сума е напълно достатъчна за да покрие пълния обем на
очертаните в споразумението парични задължения, за които ответните страни са
приели, че отговарят и трябва да погасят. Разликата над сумите описани в
споразумението и заплатените 200 000 лв. се обосновава с това, че ищеца е
настоявал да получи и обезщетение за забавеното изпълнение на вземанията, както
и да си гарантира изпълнението по предстоящи договорни отношение, като
надплатените средства имат функцията на аванс. Мотивирани от тези им
съображения ответните страни искат постановяване на решение по спора, с което
претенциите на ищеца се отхвърлят, поради тяхната неоснователност, като
едновременно с това им се присъдят и направените за участието в процеса
разноски, в т.ч. и адвокатски хонорар.
На
18.03.2019 г. ищецът – ЕТ се е възползвал от правото си да подаде допълнителна
искова молба по смисъла на чл. 372 ГПК, с което е заявено, че поддържа изцяло
предявените от негова страна искове, както и фактическите си твърдения очертани
в първоначалната ИМ. Изразено е категорично несъгласие с позоваването от
ответника, че на датата – 26.08.2017 г. е осъществил плащане в полза на ищеца
не на сума от 100 000 лв., а на такава от 200 000 лв. Това не кореспондирало на
реалността, като на сочената дата било направено само едно плащане за сумата от
100 000 лв. Плащането на последната било направено в брой, чрез издаването на
разписка, защото ответното дружество не желаело да се плати посредством банков
превод, тъй като сметките му били поставени под запор. При подписването на
разписката за заплатената сума се допуснала грешка, изразяваща се в размяна на
местата на платец и получател на сумата, а също така понеже плащането трябвало
да се отрази в касовата книга на ответното дружество от страна на Ф. Г. било
поискано да се подпише и разходен касов ордер. Ищецът се съгласил, като
подписал и му предоставил и този документ. Той обаче изцяло дублирал
удостоверяването факта на еднократно платената сума от 100 000 лв. В тази
насока бил изготвен и подписан и протокол за са погасените с това плащане
фактури. Ищецът отрича твърденията на ответника за бъдещи договорни взаимоотношения
и предплащането на гарантиращи тяхното изпълнение аванси, като посочва, че
никога не е възнамерявал занапред да встъпва в подобни правоотношения с
ответника, доколкото същия бил неизправен по старите такива. Допълва се и това,
че мотивът на ответните страни да се обвържат със споразумението било
обстоятелството, че ищецът постигнал успешно обезпечаване на претенциите си и
наложил запор върху банковите сметки на „Ф.Г.“ ЕООД.
На
17.04.2019 г. от ответните страни по реда на чл. 373 ГПК е упражнен
допълнителен писмен отговор, като с него те продължават да считат, че
претенциите на ищеца са недоказани, а оттам и неоснователни. Основаният
аргумент за това е, че ищеца е получил надлежно и успешно погашение на
вземанията си още на 26.08.2016 г., когато ответното дружество му е заплатило
сумата в размер от 200 000 лв.
Съдът като разгледа наведените от
страните доводи и събраните доказателства, намира следното:
Не се
спори между страните, а и се установява от подписаното по между им споразумение
от 24.08.2017 г., че ищеца - К.К.Р. в качеството му на ЕТ „К.К.“ за времето от м.02.2016 г. до
м.12.2016 г. е предоставил в полза на „Ф.Г.“ ЕООД услуги със строителна
техника, механизация и транспорт, като тези дейности са описани надлежно в
протоколи удостоверяващи извършването им, като относно стойността им са били
съставени фактури. В споразумението е налице изчерпателно помесечно описание на
видовете дейности и тяхната стойност, както и издадените във връзка с това протоколи
и фактури. Общата сума, която се е натрупала, като дължимо възнаграждение за
осъществените услуги от ЕТ „К.К.“ в пределите на детайлизирания вече период е
констатирано да възлиза на 135 648 лв., като върху нея е калкулирано и обезщетение
за забава, чиито размер от падежа по първата неразплатена фактура до 14.08.2017
г. е пресметнат на 15 800,13 лв.
Участниците по парафираното споразумение
недвусмислено са постигнали съгласие, затова че приемат за безспорно установени
извършените услуги, тяхната стойност и дължимата лихва върху неразплатените
фактури. Със споразумението кредиторът и длъжника по очертаните парични
вземания са се договорили за начин на тяхното разсрочено погасяване, вкл. и за
опрощаване на задължението за лихва в размер на сумата от 15 800,13 лв.,
ако бъде спазена утвърдената схема за разплащане, а тя е дължимата сума от
139 473 лв. да се плати от длъжника на две вноски : в срок до 30.08.2017
г. сумата от 90 000 лв. и в срок до 31.12.2017 г. остатъка от задължението
в размер на 49 473 лв. Установява се, че волята на страните е такава, че
при спазване на възприетите в споразумението уговорки и срокове за „Ф.Г.“ ЕООД
ще отпадне задължението да плати изискуемите и начислени лихви за забава, чиито
общ размер е равен на сумата от 15 800,13 лв. Отново според коментираното
споразумение – втория ответник Ф.Р.Г. е встъпил, като солидарно отговорен наред
с главния длъжник относно поетото парично задължение индивидуализирано в същото
съглашение, а кредиторът се е съгласил с посоченото встъпване. Подписите
положени от страните по споразумението са нотариално удостоверени, съгласно
нотариално удостоверяване с рег. № 30878/24.08.2017 г.
Част от
събраните доказателства е издадена разписка, в която е отразено, че на датата –
26.08.2017 г. подписания – К.К.Р. е получил от Ф.Р.Г., последния действащ в
качеството му на управител на „Ф.Г.“ ЕООД, сумата от 100 000 лв., като за
получил сумата се е подписал – Ф.Г., а за платил сумата – К. К.. Непосредствено
пред вписванията получил, респективно платил сумата са поставени стрелки
указващи размяна на позициите.
Приет е
също така и РКО № 1 /26.08.2017 г.
издаден от К.К.Р. в качеството му на ЕТ „К.К.“, в които е отразено извършено
плащане в размер на сумата от 100 000 лв. от страна на Ф.Г. в полза на К. Р.,
при посочване на основание за това плащане – закриване на фактури по протокол
от 26.08.2017 г.
По
инициатива на ищеца в рамките на състоялото се съдебно дирене е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, като от изготвеното и прието експертно
заключение след извършен анализ на документите по делото, както и на
счетоводните записвания водени при ищеца и ответника – търговско дружество се
установява : че отразените в споразумението от 26.08.2017 г. фактури са
намерили счетоводно отражение, както при ЕТ „К.К.“, така и при „Ф.Г.“ ЕООД;
налице са счетоводни записвания и при двамата търговци за извършено плащане на
сумата от 100 000 лв., с което са били закрити задължения по част от
фактури присъстващи в споразумението от 26.08.2017 г., като непогасения остатък
възлизал на стойност от 35 684 лв., като за него задълженията продължавали
да фигурират в счетоводството на „Ф.Г.“ ЕООД, респективно в това на ЕТ „К.К.“,
където присъстват под формат на изискуеми вземания; законната лихва изчислена
при съобразяване размера на главния необслужен дълг е калкулирана на сумата от
5 624,76 лв.; общия дълг на ответника е сборът между сумите от 35 684
лв. – главница по фактури, 5 624,76 лв. – лихви и 3 789 лв. –
разноски; в счетоводствата на страните-търговци няма констатирано погасяване на
парично задължение за други 100 000 лв., извън тези по издадения РКО; за
извършването на плащането в размер на 100 000 лв. в брой, което е
удостоверено с издадения РКО вещото лице потвърждава, че „Ф.Г.“ ЕООД е
разполагал с касовата наличност да го изпълни; за второто оспорвано от ищеца
плащане в размер на 100 000 лв. от ответника били представени счетоводни
сметки за извършено плащане на дивидент в полза на Ф. Г. в размер на сумата от 1 900 000 лв.,
което хипотетично осигурявало финансова наличност при това лице за предприемане
на плащане от 100 000 лв.
Други
допустими и релевантни доказателства по делото не са представени.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл.
266 ЗЗД:
Съгласно
чл.258 ЗЗД „С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната-да заплати
възнаграждение”. Според чл. 266, ал.1, изр.І ЗЗД поръчващият дължи
възнаграждение за приета работа.
Следователно
за уважаването на иска по чл.266, ал.1, изр.І ЗЗД от ищеца трябва да се
установят следните предпоставки:
1) валидно
правоотношение между страните по договор за изработка- чл.258 ЗЗД;
2)
изпълнение на договорената работа от изпълнителя (чл.258 ЗЗД) и приемането й от
поръчващия (чл.264 ЗЗД).
Позициите
на страните по спора и събраните в хода на исковото производство писмени
доказателства еднозначно и без всякакво съмнение потвърждават настъпването на
визираните по-горе факти с правно значение. ЕТ
„К.К.“ и „Ф.Г.“ ЕООД са встъпили в договорно правоотношение подчинено на
подвид на договора за изработка – договор за услуга, и според същото ЕТ „К.К.“ е приел да предостави възмездно в
полза на „Ф.Г.“ ЕООД в рамките на периода от м.02.2016 г. до м.12.2016 г. е
предоставил в полза на „Ф.Г.“ ЕООД услуги със строителна техника, механизация и
транспорт, а насреща дружеството ползващо се от услугите да му заплати
определено възнаграждение. Реалното извършване на услугите в договорените между
страните по сделката обеми, както и тяхната стойност са също факти, за които
страните не спорят, а и техните материални волеизявление направени в
подписаното на споразумението от 24.08.2017 г. категорично ги потвърждават.
Същевременно
по силата на валидно сключен договор за встъпване в дълг втория ответник – Ф.Р.Г.
е станал солидарен длъжник наред с главния такъв „Ф.Г.“ ЕООД, като се е обвързал ангажимент за
изпълнение на установените между страните по основното договорно правоотношение
парични задължения, възпроизведени в подписаното на 24.08.2017 г. споразумение.
В това число не само за задълженията, които са възприети при спазване на
уговорките и сроковете поставени в споразумението, но и изобщо за изпълнение на
всички парични задължения, които са констатирани да съществуват между „Ф.Г.“
ЕООД и кредитора - ЕТ „К.К.“ към датата
на парафиране на споразумението.
Споразумението
ясно свидетелства за това, че като последица от
изпълнения договор за услуга в правната сфера на кредитора ищеца са
възникнали вземания за главница в размер на сумата от 135 648 лв., и вземания
за обезщетения за забава в плащането на главните вземания в размер на 15 800,13
лв. То ясно свидетелства и за разпределението на главното вземане по отделни
месеци и фактури, както и за момента, когато е настъпил падежа на всяка от тях.
С него е възпроизведена и волята на страните по отношение на пореднстта
/последователността/, при която възникналите и станали изискуеми парични
задължения трябва да се изпълняват от главния и солидарния длъжник.
Следователно
ищецът е доказал възложените в негова тежест материални предпоставки свързани с
пораждане на правото му да получи изпълнение на уговореното договорно
възнаграждение за извършените от негова страна в периода от м.02.2016 г. до
м.12.2016 г., от които се е ползвал ответника възложител по договора за услуга.
Защитата
на ответните страни обаче се гради на това, че те са изпълнили поетите спрямо
ищеца ангажименти по подписаното споразумение от 24.08.2017 г., като са му
изплатили сумите предвидени в него още на 26.08.2017 г., посредством направата
на две самостоятелни и различни едно от друго плащания в брой, за които
свидетелствали издадените от ищеца разписка и РКО, всяка за сумата от по
100 000 лв.
Анализът
на цитираните документи за плащане, които са събрани по делото, като писмени
доказателства показва, че те не удостоверяват осъществяването на две
самостоятелни плащания получени от ищеца в размер на сумата от по 100 000
лв., а напротив касае се за осъществяване само на едно плащане възлизащо на
сумата от 100 000 лв. Несъстоятелна е позицията на ответните страни, че
фигуриращите в двамата документа плащания са излъчени от различни платци, а
именно това по разписката е от физическото лице – Ф.Г., а това по РКО изхождало
от „Ф.Г.“ ЕООД. И двата документа установяват плащане сторено все от „Ф.Г.“
ЕООД, като в РКО това се вижда от отразяването на Ф.Г. и поставянето на печат,
в който е индивидуализирано дружеството „Ф.Г.“ ЕООД. Тоест изявлението е за
плащане направено от Ф.Г. в качеството му на законен представител на „Ф.Г.“
ЕООД. По отношение на така направеното тълкувание и страните нямат различни
аргументи, а напротив в процесуалните си изявления по делото поддържат именно
това. Платецът по издадената разписка отново от 26.08.2017 г. пак е „Ф.Г.“ ЕООД,
тъй като Ф.Г., като негов законен представител /управител/. Неуместно тук е
разбирането, че плащането е сторено от Ф.Г. в лично качеството, като солидарен
длъжник поел договорен ангажимент по смисъла на споразумението от 24.08.2017г.,
защото подобна персонализация отсъства. На следващо място очевидно е, че в
случая разписката от 26.08.2017 г. съставлява основание за съставянето на РКО
от същата дата, и не може да се третира, като документ удостоверяващ плащане различно
от това по РКО. Аргумент в тази насока е липсата на дадено в нея пояснение
относно основанието, предвид което се прави плащането от 100 000 лв. Не е
за пренебрегване и обстоятелството, че очевидно в съдържанието на същата и по
точно в реквизитите отнасящи се до лицето получило сумата, респективно платило
сумата е допусната грешка. Всичко това създава основание да се заключи, че
издаването на РКО е продиктувано именно от тези непълноти и грешки в
съставената разписка, а няма за цел да удостовери ново плащане в размер на
100 000 лв. Действително в нормата на чл. 77, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че
при извършване на изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка,
и това в случая е сторено, като кредитора е издал такава, но доколкото
съдържанието и е било сериозно компрометирано той е издал и РКО за да го
поясни. Тоест в случая процедурата по издаване на РКО съставлява корекция и
допълнение на издадената разписка и двете следва да се възприемат, като един
документ за плащане. В подкрепа на този извод правен от решаващия състав са и
още два аргумента. Уговорките на страните по споразумението от 24.08.2017 г.
показват, че дългът е разсрочен на две вноски, като първата е определена на
90 000 лв. и падежът и е заложен до 30.08.2017 г. Предприетото от длъжника
плащане на сумата от 100 000 лв. е станало на 26.08.2017 г. и напълно
покрива тази първа вноска, като отсъства договорна обоснованост на тази дата да
се извършва второ плащане равно отново на сумата от 100 000 лв., тъй като
това в пъти би надхвърлило предстоящия падежиращ дълг, вкл. би надхвърлило в
осезаем размер целия размер на дълга по споразумението. Разбирането на
ответника, че с това плащане се покривали и други негови задължения към ЕТ „К.К.“
не се подкрепя от никакви доказателства разкриващи съществуването на подобни
субективни права за кредитора, а остава единствено фактическо твърдение, което
го ползва в защитната му теза. На самостоятелно основание трябва да се посочи,
че в счетоводството на самия основен длъжник - „Ф.Г.“ ЕООД е отразено
изпълнение, с което са покрити негови задължения по фактури към ЕТ „К.К.“ в
размер на сумата от 100 000 лв. Липсата на осчетоводяване, с което да се
покрият задължения към ЕТ „К.К.“ в
размер на сумата от още 100 000 лв. недвусмислено показва, че на датата
26.08.2017 г. се е състояло едно плащане и то възлиза на 100 000 лв. Още
по силен аргумент в тази насока е, че в счетоводните записвания на „Ф.Г.“ ЕООД
същото има оставащи задължения по незакрити фактури издадени от ЕТ „К.К.“
в размер на сумата от 35 684 лв., което прави напълно произволно
позоваването на ответното търговско дружество, че с второто предприето от
негова страна плащане е покрил свои изискуеми към ищеца задължения, доколкото
задължения в подобен размер отсъстват, като осчетоводяване при него.
Крайният
извод на съда по отношение централния спорен въпрос между страните е, че на 26.08.2017
г. „Ф.Г.“ ЕООД е направил частично погашение на задълженията си по
споразумението от 24.08.2017 г. в полза на
ЕТ „К.К.“, което плащане се
свежда до сумата от 100 000 лв. Друго успоредно извършено в този ден, а и
след това плащане за обслужване на остатъчния дълг не се доказва. Доколкото в
пределите до 31.12.2017 г., за когато е уговорено да настъпи падежът и на
втората вноска на разсрочения по споразумението дълг не се установява
осъществено плащане на остатъка след направеното погашение от 100 000 лв.,
то ищецът ЕТ „К.К.“ се легитимира, като
носител на изискуеми парични вземания в размер на сумата от 39 473,00 лв. –
съставляваща сбор от незаплатени възнаграждения по осъществени услуги със
строителна техника, механизация и транспорт, за чиято стойност са издадени
фактури, както следва : фактура с № 2395/30.09.2016 г. /по която е осъществено
частично плащане и има непогасен остатък в размер на сумата от 4 110,50 лв./,
фактура с № 2409/31.10.2016 г., фактура с № 2431/30.11.2016 г., и фактура с №
2437/22.12.2016 г. и е подписано споразумение за 24.08.2017 г., с което е
утвърден времеви график за тяхното разплащане. Следователно предявения иск за
установяване съществуване на вземане в размер от 39 473,00 лв. е изцяло доказан
в своето основание и размери и трябва да бъде уважен.
По иска с правна
квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед паричния характер на задължението на възложителя да заплати на
изпълнителя възнаграждение за престираните услуги, то когато от страна на
възложителя е допусната забава в срочното изпълнение на породените в негова
тежест парични задължения в негова тежест на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД възниква и задължение за изплащане на обезщетение
в размер на законната лихва за периода на допуснатата забава. Както вече се
отбеляза ответните страни са пристъпили поетите от тях договорни задължения да
обслужат натрупания в полза на ЕТ „К.К.“ по начина и в сроковете регламентирани
в подписното през м.08.2017 г. споразумение, което е довело до приложение и на
последицата уговорена в клаузата на чл. 20 от текста му, а именно че всичко
дължимо според констатациите в споразумението става изискуемо. Това означава,
че и условното опрощаване на вземания за натрупани лихви за забава върху
неразплатени фактури, което е договорирано по смисъла на чл. 16 от
споразумението също е изгубило своето обвързващо страните действие, като за
дължимия, но неразплатен остатък по фактура
с № 2395/30.09.2016 г. /по която е осъществено частично плащане и има непогасен
остатък в размер на сумата от 4 110,50 лв./, фактура с № 2409/31.10.2016 г.,
фактура с № 2431/30.11.2016 г., и фактура с № 2437/22.12.2016 г. на общо
основание според правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ответните страни се е
породило парично задължение за обезщетение за забава. Тази забава за вземанията
по отделните неразплатени фактури възниква, считано от различен момент, а
именно този посочен в чл. 4 от споразумението. Предвид това задължението по
фактурата от 30.09.2016 г. е станало изискуемо на 01.10.2016 г., това по
фактурата от 31.10.2016 г. на 01.11.2016 г., по фактурата от 30.11.2016 г. на
01.12.2016 г., по фактурата от 22.12.2016 г. на 23.12.2016 г. Крайният момент
до когато тези вземания за забава се претендират от ищеца е очертан от него до
02.05.2018 г. Съдът следва да се съобрази с признанието на страните направено в
констативната част на споразумението обхващаща и чл. 4, където те изрично са се
съгласили, какви са периодите на забавени плащания по фактура с № 2395/30.09.2016 г. /по която е
осъществено частично плащане и има непогасен остатък в размер на сумата от 4
110,50 лв./, фактура с № 2409/31.10.2016 г., фактура с № 2431/30.11.2016 г., и
фактура с № 2437/22.12.2016 г., както и размерите на акумулираните обезщетения
за забава, вкл. и началния момент на настъпване забавата по всяка от фактурите.
С оглед на това общия размер на вземането за лихва е равен на сумата от
5 862,67 лв., съставляващ сбор на начислените лихви по всяка от фактурите,
по които не е било получено в срок уговореното възнаграждение за престирана
услуга. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тази му част,
доколкото изчисленията по него са базирани на различни падежи /такива
определени по правилото на чл.303а ТЗ – 14 дни след издаване на всяка фактура/,
от тези за които страните са се съгласили по споразумението им от м.08.2017 г.
и които ги обвързват. Нормата на чл. 303а ТЗ намира приложение само в
хипотезите, когато страните по сделката не са уговорили друго. В случая такава
различна договорка се установява по несъмнен начин от данните по делото. Следователно
предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е доказан изцяло в своето основание и до
цялостния му предявен размер от 5 862,67 лв., което обуславя неговото уважаване
от съда.
Доколкото е обвързан от поетата по договорен ред /чл. 101 ЗЗД/ солидарна
отговорност наред с главния длъжник, ответника – Ф.Р.Г. също е пасивно
материално легитимиран да отговаря за необслужените искови претенции, поради
което предявените от ищеца искове са основателни и спрямо него.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното :
При този изход на спора право за възмездяване на направените разноски се
поражда единствено в полза на ищеца, а отговорност за тяхното репариране се
носи изцяло от ответните страни. Процесуалният
представител на ищеца е формулирал изрично процесуално искане към съда за
присъждането на разноски сторени от доверителя му пред настоящата инстанция,
като е индивидуализирал същите по вид и размер в надлежно оформен и представен
списък по чл. 80 ГПК. Доказателствата по делото показват, че действително
страната е направила разноски за участието с в производството, както следва :
906,72 лв. – за заплатена държавна такса във връзка с предявените за разглеждане
искове, 2500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение /договор за правна
защита й съдействие от 16.08.2018 г., имащ характеристиката и на разписка за
изплащане на договореното адвокатско възнаграждение от клиент на адвокат/, и
700,00 лв. –депозит за вещо лице. Своевременно от ответните страни е наведено
възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на търсения за
присъждане от ищеца адвокатски хонорар, като е поискано същия да бъде редуциран
до минималните размери предвидени по актуалната редакция на НРМАВ. Минималния
размер изчислен по методиката зададена във визираната наредба е равен на сумата
от 1 809,07 лв., като съобразявайки степента на фактическата и правна
сложност на делото, а именно ниска такава, вкл. това, че същото е приключило в рамките
на едно проведено съдебно заседание, настоящата инстанция намира, че
направеното от ответните страни възражение е основателно и разхода за
адвокатска защита ползвана в исковия процес трябва да се намали до сумата от 1
809,07 лв. Така общия размер на разноските, на които ищеца има право за пред
настоящата инстанция възлиза на сумата от общо 3 415,79 лв. Характерът на
спора и тълкувателната практика на ВКС предполагат исковия съд сезиран и
разгледал исковете по чл. 422 ГПК да се произнесе и по присъждане на разноските
в заповедното производство по ч.гр.д. № 28919/2018 г. образувано по описа на
СРС, 170 с-в, чиито размер се установява да възлиза на сумата от общо
2 206,71 лв., от които 906,71 лв. – заплатена държавна такса и 1300 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в пределите
на заповедния процес. Тези разноски няма основание да бъдат преразглеждани, тъй
като не са оспорени по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, респективно вземанията по
издадената заповед за изпълнение се установява да съществуват в пълния им
заявен от кредитора размер. Отвените страни нямат право на разноски с оглед
изцяло неблагоприятния за тях резултат от произнасянето по разгледания правен
спор.
При
изложените мотиви Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.К.Р., упражняващ търговска дейност в качеството на ЕТ
„К.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, ж.к.
„*******“, ул. *********– партер, и срещу Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с 266, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че при условията на солидарна отговорност ответните страни - „Ф.Г.“
ЕООД, ЕИК ******** и Ф.Р.Г., ЕГН ********** дължат в полза на ищеца - К.К.Р.,
упражняващ търговска дейност в качеството на ЕТ „К.К.“, ЕИК ********, сумата в
размер от 39 473,00 лв. – съставляваща сбор от незаплатени възнаграждения по
осъществени услуги със строителна техника, механизация и транспорт, за чиято
стойност са издадени фактури, както следва : фактура с № 2395/30.09.2016 г. /по
която е осъществено частично плащане и има непогасен остатък в размер на сумата
от 4 110,50 лв./, фактура с № 2409/31.10.2016 г., фактура с № 2431/30.11.2016
г., и фактура с № 2437/22.12.2016 г. и е подписано споразумение за 24.08.2017
г., с което е утвърден времеви график за тяхното разплащане, ведно със
законната лихва за забава, считано от 09.05.2018 г. /моментът на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К.К.Р., упражняващ търговска дейност в качеството на ЕТ
„К.К.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Ф.Г.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н „Младост“, ж.к.
„*******“, ул. *********– партер, и срещу Ф.Р.Г., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с 86, ал. 1 ЗЗД, че при
условията на солидарна отговорност ответните страни - „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********
и Ф.Р.Г., ЕГН ********** дължат в полза на ищеца - К.К.Р., упражняващ търговска
дейност в качеството на ЕТ „К.К.“, ЕИК ********, сумата в размер от 5 862,67
лв. – представляваща начислено обезщетение за забава в плащането на главните
вземания /39 473,00 лв./ за периода от 01.11.2016 г. до 02.05.2018 г.
ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Младост“, ж.к. „*******“, ул. *********– партер, и срещу Ф.Р.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят в полза на К.К.Р.,
упражняващ търговска дейност в качеството на ЕТ „К.К.“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както
следва : сумата в размер от 3 415,79 лв.- направени съдебни разноски в рамките
на исковото производство развило се пред настоящата съдебна инстанция, и сумата
в размер от 2 206,71 лв. – направени съдебни разноски в рамките на
заповедното производство реализирало се по ч. гр.д. № 28919/2018 г. по описа на
СРС, ГО, 170 с-в.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: