Присъда по дело №1862/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта:	17
Дата:	10 май 2022 г. (в сила от 7 март 2023 г.)
Съдия:	Валери Митков Ненков

Дело:	20211720201862
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 17
гр. Перник, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валери М. Ненков
СъдебниВенета Стефанова Симеонова

заседатели:Красимира Добринова Стоилкова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
и прокурора Елз. М. М.
като разгледа докладваното от Валери М. Ненков Наказателно дело от общ
характер № 20211720201862 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият Р. ПЛ. Л.-.*********, ЕГН:**********
за ВИНОВЕН в това, че на 28.09.2020г. в гр.Перник /кв.“Изток“ на
пешеходна пътека на кръстовището на ул.“Юрий Гагарин“ с ул.“Ленински
проспект“/, при управление на МПС л.а. марка „Пежо 206“ рег. №
*********,нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.119
ал.1 от ЗДвП:„При приближаване към пешеходна пътека водачът на НЕрелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре“, тъй като
приближавайки намиращата се на кръстовището ПЕШЕХОДНА
ПЪТЕКА,преминал покрай спряло в дясната пътна лента непосредствено
пред пешеходна пътека МПС без да намали скоростта и/или да спре за да
1

пропусне преминаващата по пешеходната пътека К. К. ИВ. и по
НЕпредпазливост и причинил телесни увреждания, изразяващи се в
„счупване на дясната голямопищялна кост в горната й трета“, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
за период от време около 7-8месеца,“ мозъчно сътресение“ причинило на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота-представляващи Средна телесна повреда и „охлузно нараняване на
кожата на лицевата област-в областта на горната челюст в дясно и палпаторна
болезненост в дясна гръдна половина предна повърхност“, причинили на
пострадалата „болка и страдание“ - поради което на чл. 343 ал.3 б. ”а” пр.2-
ро вр. ал.1 б. ”б” пр. 2- ро вр. ал.1 вр. чл.54 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК,
го ОСЪЖДА на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от
3/три/месеца, като на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДАВА, относно факти и
обстоятелства по ал.2 на чл.119 от ЗДвП.
НА осн. чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 3/три/години, считано от
влизане на настоящия акт в сила.

НА основание чл.343г вр. чл.343 ал.3 пр. последно б."а" пр.2-ро вр.
ал.1 б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, ЛИШАВА
подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН:**********/снета самоличност по делото/ от
право да управлява МПС за срок 6/шест/месеца.

ОСЪЖДА на осн. чл.189 ал.3 от НПК,подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН
**********/снета самоличност/, да ЗАПЛАТИ сумата от 1 050,48/хиляда и
петдесет лева и четирдесет и осем стотинки/лева по сметка на ОДП-МВР-
Перник, представляващи разноски в досъдебното производство за
Експертизи, а по сметка на Районен съд-гр.Перник в полза на републиканския
бюджет сумата от 280/двеста и осемдесет/лева представляваща направени
разноски за Съдебно-Психиатрична Експертиза в съдебното проиводство и
Вещи лица.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред ПОС в 15-
дневен срок, считано от днес.
2

.................
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 17 от 10.V.2022год. по
НОХД № 01862/2021г. по описа на ПРС.

С обвинителен акт на Районна прокуратура–гр.П. е повдигнато
обвинение на подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН ********** за престъпление по:
* чл. 343 ал.3 б. ”а” пр.2-ро вр. ал.1 б. ”б” пр. 2- ро вр. ал.1
от НК, за това, че на 28.09.2020г. в гр.П. /кв.“Изток“ на пешеходна пътека
на кръстовището на ул.“Юрий Гагарин“ с ул.“Ленински проспект“/, при
управление на МПС л.а. марка „Пежо 206“ рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.119 ал.2 от ЗДвП:„При
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство,
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да се движи с
такава скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите
по пешеходната пътека пешеходци“ тъй като приближавайки намиращата се
на кръстовището ПЕШЕХОДНА ПЪТЕКА, преминал покрай спряло в
дясната пътна лента непосредствено пред пешеходна пътека МПС без да
намали скоростта и/или да спре за да пропусне преминаващата по
пешеходната пътека К. К. ИВ. и по НЕпредпазливост и причинил телесни
увреждания, изразяващи се в „счупване на дясната голямопищялна кост в
горната й трета“, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за период от време около 7-
8месеца,“мозъчно сътресение“ причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота-представляващи Средна
телесна повреда и „охлузно нараняване на кожата на лицевата област-в
областта на горната челюст в дясно и палпаторна болезненост в дясна гръдна
половина предна повърхност“, причинили на пострадалата „болка и
страдание“.
Приета е и Молбата на пострадалата К. К. ИВ. за участие в съдебното
производство, като Частен обвинител и същата е конституирана в това
процесуално качество,като същата се представлява от упълномощевия от нея
адв.А.В.-САК, като повереник.
В съдебните прения представителят на Районна прокуратура-П.,
поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като подсъдимия Р. ПЛ.
Л. бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, да му
бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” в минимален размер,
изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за срок от
3/три/години.
Частният обвинител–К. К. ИВ.,ЧРЕЗ повереника си по делото–
адв.А.В.-САК, поддържа обвинението и пледира за налагане на
съответстващо по тежест наказание за извършеното престъпление, като
относно тежестта и начина на изтърпяването му, подкрепя становището на
прокурора.
1

Подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН **********, НЕ се признава за
виновен,като дава обяснения.
ЗАЩИТНИКЪТ–адв.К.Л.-САК, упълномощена по договор,
пледира подзащитния и да бъде признат за НЕвиновен и оправдан изцяло по
обвинението по чл. 343 ал.3 б. ”а” пр.2-ро вр. ал.1 б. ”б” пр. 2- ро вр.
ал.1 от НК, като излага съображения за недоказаност на обвинението по
несъмнен начин,както и че не е налице извършено от подзащитния и
нарушение по чл.119 ал.2 от ЗДвП:„При заобикаляне на спряло пред
пешеходна пътека пътно превозно средство, водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да се движи с такава скорост, която да му
позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци“, като изказва и съображения в насока наличие на „случайно
деяние“.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимия Р. ПЛ. Л.-род. на ********. в гр.П., постоянен адрес:
гр.П. ул.”********” Бл.80 Вх.Б ет.1 Ап.33 и настоящ адрес: гр.П.
ул.”********” Бл.91 вх.А Ет.2 Ап.3, българин, български гражданин, висше
образование, неженен, работи в туристическа агенция, неосъждан, л.к. №
********, изд. на 23.04.2018г. от МВР-П., ЕГН:**********.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Към инкриминираната дата подсъдимия Р.П. Л. е правоспособен
любител водач на МПС Кат.„В“ и „М“.
Около 10,00ч. на 28.09.2021г., при сухо време и отлична видимост
подсъдимия Р.П. Л. управлявал л.а. марка „Пежо 206“ рег. № ******** по
ул.“Юрий Гагарин“-гр.П. в посока към центъра на града/повтаряйки тази
локация всеки делничен ден на път за работата си/.
В района на пресичането на посочената по-горе улица с ул.“Ленинеки
проспект“, имало Т-образно кръстовище /Хипермаркет „Билла“-кв.“Изток,
Аптека и множество др.магазини/, регулирано със светофарна уредба /без
часовникова секция за водачите, и едноредови секции-без допълнителни при
излизане от кръстовището/ „ноторно известна“, видимост на същата в посока
на движение към Център П., около 150-200м. преди кръстовищетно/до
Банята–кв.Изток“-често използвана за нерагламентирани неправомерни
състезания между неразумни водачи, поради своята праволинейностна
участъка с оглед съставените актове за това от органите на МВР /.
Платното за движение/широко 7,70м./ по ул.“Юрий Гагарин“ /асфалтов
прав участък без завои, денивелация, виражи и др. ограничения на
видимостта/ в посока към центъра на гр.П. е еднопосочно, двулентово /всяка
лента по 3,80м./, като непосредствено, преди навлизане в кръстовището с
ул.“Ленински проспект“ /пред хипермаркет „Билла“/, освен тези две ленти, и
2

налице уширение вляво, оформящо трета лента, предназначена за
автомобилите, завиващи наляво към ул.“Ленински проспект“,покрай
Хипермаркет „Билла“-кв.“Изток.
Средната и дясната пътни ленти били предназначени съответно за
движение направо и за движение направо или завиване на дясно. Над всяка от
пътните ленти имало разположени съответни секции на светофарната
уредба/общо три на брой/, като всяка от тези секции имала три светещи
полета съответно с червен, жълт и зелен цвят без времеви секции за
движещите се към Център-гр.П. в частност посоката на подсъдимия.
Върху светещите полета били нанесени контури на стрелки, които
съответствали на разрешените посоки за движение от отделните пътни ленти.
Фазите на светофарната уредба позволявали едновременно навлизане в
кръстовището на автомобили, движещи се в посока към центъра на гр.П.,
както от дясната, така и от средната лента за движение,като същите
недопускали разрешителен режим на отделни участници за движение
едновременно при конфликтно пресичане.
Непосредствено, след зоната на кръстовището на ул.“Юрий Гагарин“ с
ул.“Ленински проспект“ имало и светофарна уредба за пешеходците, както и
пешеходна пътека с хоризонтална маркировка, пресичащи перпендикулярно
по ул.“Юрий Гагарин“ перпендикулярно.Самото кръстовище е значително
натоварено,както за МПС-та така и пешеходци,предвид наличието на
еластична ограда/метална ограда и мантинела/, между двете платна в двете
посоки и невъзможност на друго място да се премине от пешеходец.
Пътувайки на път за работа и приближавайки посоченото по-горе
кръстовище при посочените условия, подсъдимия Р.П. Л. се движел в колона
с други МПС-та с управлявания от него автомобил в Лявата пътна лента със
скорост около 40км/ч., каквато била разрешена за участъка в поток с други
автомобили, при което били образувани две колони автомобили/ с оглед
времевия интервал преди обяд/ посока Център П..
Наближавайки кръстовището със светофарната уредба, подсъдимия Р.П.
Л. видял /светофарната уредба е възможна за възприятие от около 150-200м.
поради праволинейността на участъка от пътя/, че светофарната секция над
избраната от него пътна лента/Лявата в направление Център П./ светел със
зелена, разрешаваща преминаването му светлина, поради което същия не
редуцирал скоростта си на движение, а запазил същата през цялото време от
възприемането и до навлизане в кръстовището с оглед,че единствената
светлина която същия е възприел до пристигане до кръстовището била
зелена/свети с интервал от 35сек.- л.83 от Допълнителна Автотехническа
експертиза, следва 3сек-Жълта светлина, след което червена–забранителна-
съобразно приложената Циклограма/.
Движейки се с постояннна скорост в колона в Лявата лента от дясно на
него в Дясната лента към кръстовището, успоредно наближавал и навлязъл и
друг неустановен бял на цвят микробус, който се движел малко, преди
3

управлявания /двата автомобила били успоредно един до друг но не на една
линия с предните си части/ от подсъдимия Р.П. Л. автомобил. Въпросните два
автомобила били последните, които успели да навлязат в кръстовището с
оглед интервала, докато светел зелена светлина/през цялото време на
приближаване подсъдимия е възприел само зелена светлина/. Подсъдимия и
въпросния неустановен Микробус навлезли в района на кръстовището заедно
без да променят своето перманентно движение, без други последващи ги
автомобили,като доближавайки кръстовището същите вече не виждали
моментната светлина на светофарната уредба поради ъгъла спрямо
светофарната уредба и липсата на срещуположна дублираща такава на изхода
на кръстовището/“ноторно известно“ е на всеки водач, че има зона при
приближаване в която не се вижда първия ред светофарни секции поради
разликата в ъгъла на виждане на сътответния водача и височината на
съответната секция,още повече когато си в лява лента/.
Както вече се посочи двете МПС-та навлезли в района на кръстовището,
преминавайки през него и непосредствено на излизане от него преди
пешеходната пътека по ул.“Юрий Гагарин“, намираща се
непосредствено,след зоната на кръстовището по посоката на движение и
обозначена с маркировка М 8.2 съгласно „Наредба № 2/17.01.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътна маркировка“, водачът на микробуса
движещ се в Дясната крайна лента, скоропостижно спрял за да пропусне св.К.
К. ИВ., която предприела пресичане на пешеходната пътека на светналата
зелена светлина за пешеходци /според изрично заявеното от същата в
процесните и разпити/ перпендикулярно от дясно на ляво, след разрешаваща
пресичане на пешеходци.
Подсъдимия Р.П. Л. обективно възприел, както движещия се в дясното
платно микробус, така и маневрата по спирането му/съгласно обясненията на
същия и последвалото изоставане на микробуса, предвид задействане на
спирачната система с оглед наличието на пешеходец на пешеходната пътека в
края на процесното кръстовище/ непосредствено, преди пешеходната пътека.
Свидетелката К. К. ИВ. пресичала перпендикулярно през пешеходната пътека
с ускорен ход, затичвайки се и преминавайки пред спрелия вече
микробус,като заради по-големите размери на спрелия, преди пешеходната
пътека микробус, подсъдимия Р.П. Л. не могъл да я възприеме своевременно
още преди да стъпи на платното/като възприел първоначално само рязкото
спиране на находящия се до него в Дясната лента микробус,когато бил на
около 32м. от мястото на контакта с пострадалата в резултат на което, след
като пострадалата пресякла цялата Дясна лента незасегната от находящия се
там мекробус и навлязла в района на Лявата лента пресичайки средата на
платното, била ударена от неуспелия да спре подсъдим,който задействал
своята спирачна уредба на по късен етап от този на микробуса в резултат на
което закъснение, пострадалата попаднала в опасната зона на подсъдимия и
била засегната от автомобила му, при което същата получила съответни
телесни увреждания с характер на Средна телесна повреда.
4

Подсъдимия Р.П. Л. продължил движението си в лявата
лента,преминавайки покрай спрелия принудително в дясната лента, преди
пешеходната пътека микробус с цел избягване на удар с пострадалата,
предвид наличието на пешеходна пътека.
Когато се намирал вече на около 13м. от мястото на удара, подсъдимия
Р.П. Л. забелязал преминаващата пред Микробуса и пресичащата по
пешеходната пътека К. К. ИВ. и едва тогава предприел аварийно спиране
насочвайки /възприятие,реакция,интервал на спиране/ се в процеса на спиране
с автомобила си наляво, опитвайки се по този начин да избегне
съприкосновение с приближаващата отдясно св.К. К. ИВ..
Тъй като, обаче К. К. ИВ. вече се намирала в опасната му зона/23,7м. при
скорост от 40км/ч./ за спиране и тъй като и самата тя също не преустановила
движението си по пешеходната пътека, въпреки че по този начин, също било
възможно да се избегне удар между нея и автомобила, управляван от
подсъдимия- удар настъпил, като с предната му дясна част автомобилът
блъснал св.К. К. ИВ. в лявата част на тялото, при което и причинил
съответните телесни увреждания предмет на настоящия процес.
От заключенията на изготвените АВТО-ТЕХНИЧЕСКА експертиза/ПЪРВА-
л.66/, включително и ДВЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ АВТО-ТЕХНИЧЕСКИ
експертизи/Първа Допълнителна експертиза-л.81- след изискване на
Циклограма на светофарната уредба и Втората Допълнителна- л.89/ е
установено, че при движение на управлявания от подсъдимия Р.П. Л.
автомобил със перманентна скорост от около 40км/ч. /законноразрешена
скорост/ „опасната му зона“ за спиране е била 23,74м.
Установява се също, че аварийно спиране подсъдимия Р.П. Л. е предприел на
разстояние 13м. преди мястото на удара, т.е когато св.К. К. ИВ. вече се е
намирала в „опасната му зона“ за спиране.
Чрез направените изчисления експертът е стигнал до извод, че от техническа
гледна точка за да бъде избегнат ударът, между автомобила и пешеходеца,
след навлизането в зоната на кръстовището, подсъдимия Р.П. Л. е следвало да
намали скоростта на движението си в кръстовището до около 22км/ч., като е
посочено,че не редуцирането на скоростта от страна на водача до тази
стойност /съобразена скорост-/чл.47.Водач на пътно превозно средство,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че
при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство./ Анотирана съдебна практика е
технически неправилно действие от страна на водача-л.78.
Установява се също така, че МИНИМАЛНОТО разстояние на управлявания
от подсъдимия Р.П. Л. автомобил от мястото на удара с пешеходката в
момента в който подсъдимия Р.П. Л. е имал техническа възможност да
възприеме спирането на микробуса /на кръстовище спирането е забранено за
каквито и да е било цели, освен при избягване на ПТП/, движещ в дясната
лента, е било 32м., което разстояние е по-голямо от „опасната зона“ за
5

спиране на лекия автомобил при движение със законоразрешена но, не
съобразена скорост 40км/ч./23,74м./, т.е ако водача бе преминал в режим на
съобразена скорост приближавайки кръстовището изискващо допълнителна
концентрация и бе предприел действия от момента в който е предприетата от
микробуса успешна маневра за спиране/както се посочи принципно
спирането е забранено в кръстовище-т.е няма друга причина за спиране освен
избягване на ПТП/,пред пешеходна пътека, подсъдимия Р.П. Л. бе редуцирал
скоростта си или бе предприел също маневра спиране, предвид конкретната
известна му пътна обстановка /кръстовище, наличие на пешеходна пътека и
внезапно спиращо до него МПС зад което няма пряка видимост към
пешеходци и не на последно място наличие на автомобилен и пешеходен
трафик с оглед наличието на множество магазини и хипермаркет/, той би бил
в състояние да предотврати настъпването на ПТП.
Посочени са също и неправилни действия и от страна на пешеходката.
От заключението на на приложената Съдебно-Химико Токсилогична
експертиза-л.95,л.103 е видно,че подсъдимия и пострадалата по време на
ПТП, НЕ са били под въздействие на забранени вещества.
От заключението на изготвената в хода на разследването СЪДЕБНО-
МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА-л.45/ и Допълнителна такава/-л.54 се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата К. К. ИВ. са
били причинени, следните травматични увреждания:
-счупване на дясната голямо пищялна кост в горната й трета,което е
осъществило критериите на медико-биологичния признак „трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период от около 6-8
месеца“.
-мозъчно сътресение, причинило на пострадалата „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“.
-охлузно нараняване на кожата на лицевата област - в областта на горната
челюст в дясно и палпаторна болезненост в дясна гръдна половина-предна
повърхност, причинило на пострадалата „болка и страдание“.
От назначената допълнително от съда в с.з по искане на защитата
СЪДЕБНО ПСИХИАТРИЧНА МЕДИЦИНСКА експертиза-л.57 се
установи,че пострадалата К. К. ИВ. може да дава верни и обективни
показания и на същите може да се даде вяра,като същата може обективно да
възприема околната среда.
От приложената СПРАВКА за нарушител/водач се установява, че към
инкриминираната дата подсъдимия Р.П. Л. не е регистриран,като
перманентен нарушител на ЗДвП- налице са Две НП и един Фиш/Справка
Нач.ПП-МВР-П./.
Състава възприе именно изложената по горе фактическа обстановка,
предвид че същата е доказана и единствено възможната и логически/времево,
хронологично и мотивационно/ обезпечена със наличните по делото
6

доказателства, установени факти и обстоятелства, чрез юридическите
средства на НПК и изложеното Експертно становище, изхождайки от
следното:
-налице е категорично увреждане на лице-св.К. К. ИВ. с характер на Средна
телесна повреда, която в случая не може да се получи без външна
интервенция /липсва причина, препятствие или др./, необходимо е прилагане
на инициираща сила макар и не задължително голяма, условно казано, било
чрез директен удар от автомобила или резултат от блъскане и падане на
земната повърхност-безпоспорно доказано без възражения.
-с оглед налично заболяване в пострадалата и нназначена СЪДЕБНО-
ПСИХИАТРИЧНА експертиза в с.з бе изяснен въпроса относно всякакво
съмнение касаещо възможността същата обективно да преценява обективната
действителност и да дава правдиви показания.
-единствения автомобил имал пряк директен контакт със пострадалата /в
резултат на който същата е ударена от МПС и пада на земята/ който би могъл
да доведе до настъпилите последици, видно от събраните доказателства по
делото е единствено и само автомобила управляван от подсъдимия Р.П. Л.-
което не се оспорва от никого.
-установеното в дадения случай увреждане е характерно за възникнало ПТП
“по механизма на действие“, както се съобщава в материалите по досъдебното
производство-Съдебно Медицинска експертиза и Допълнителна Съдебно
Медицинска експертиза/.
-процесното ПТП настъпва на кръстовище при наличие на „Пешеходна
пътека“ е вертикална маркировка-светофарна уредба за пешеходци и
едноредова за МПС-та/без дублираща се такава на изхода на процесното
кръстовище/, което се отчита като недостатък от експерта.
-в района на ПТП действат специални правила за кръстовище,пешеходни
пътеки и наличие на светофарни уредби, наред с общи такива касаещи
ограничения на скорости,забрани за спиране на кръстовище, изисквания за
съобразяване на скоростта си на движение с фактори изрично изредени в
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП с които всички участници в движениет,о
следва да се съобразяват в който смисъл съждания в насока „случайно
събитие“,състава намира за неоснователни.
-налице са множество експертни становища по въпроси имащи пряко
отношение с предмета на делото и въпроси появяващи се в хода на
разследване,чиито отговори подкрепят в пълен обем горната фактология с
оглед наличните данни, въпреки липсата на обилен доказателствен материал
позволяващ на моменти да се поставят хипотетични въпроси не основаващи
се на конкретната фактология било пореди съображения да се черпят
юридически дивиденти,било в резултат на стремеж за „напасване“ към
съответна теза.
По тези съображения, състава възприе именно горната фактическа
7

обстановка, а не друга такава.
Горе изложената фактическа обстановка съдът, прие за установена по
несъмнен начин с оглед изложените съображения, като взе предвид
обясненията на подсъдимия Р.П. Л., пострадалата К. К. ИВ. показанията на
разпитаните в с.з свидетели: Н. Г. ХР. и Г. АЛ. Г., прочетените със съгласието
на страните показания по реда на чл.281 НПК,неявили се свидетели Б. В. Б. и
П. АЛ. Л., приетите писмени доказателства приложени по Досъдебно
производство № 384/2020г. по описа на 02 РУ-МВР-гр.П. писмени документи:
Оглед на местопроизшествие и фотоалбум/л.29-42/ Авто-техническа
,
експертиза и Допълнителни АТЕ /л.66-79,л.81-87,л.89-92/, Съдебно-
Медицинска експертиза и Допълнителна /л.44-52/, Справка за съдимост /л.2/,
други документи /Писма и ОТГОВОРИ от сектор „ПП“ при ОДМВР-П. и
Община-П./Циклограма/ ведно с приложени Справки и др. документация
/л.117-118, л.119-131, л.132-133, л.171 -186/, както и докладваните от съда
новопостъпили такива както и въз основа на заключението по изготвената в
с.з Съдебно-Психиатрична експертиза и и разпити на Вещи лица
Автотехническа експертиза устно потвърдени в с.з от вещите лица.
Събраните гласни и писмени доказателства по делото взаимно се
подкрепят и допълват, като всестранно и пълно изясняват, всички релевантни
за делото обстоятелства-Какви са доказателствата по делото:
І.Видно от събраните гласни такива по делото са налице двама
очевидци на случилото се, а именно пострадалата К. К. ИВ. и подсъдимия
Р.П. Л.,като останалите разпитани свидетели са „пост-фактум“-установяват
факти и обстоятелства след настъпилия инцидент и имат индиректна
значимост.
Двамата „очевидци“ в по голямата си част излагат сходни факти и
детайли но са налице и антагонистични-коренно противоположни твърдения
по съществени моменти от случилото се, като: Светлина на светофарната
уредба към момент на преминаване,статус на неустановения Микробус към
момента на пресичане от пострадалата респ. спазени ли са или не от
съответната страна на задължителни правила за поведение в процесната
ситуация.
С оглед на горното,видно от показанията на пострадалата К. К.
ИВ./“ На 28 септември, годината не помня, на обяд, бях тръгнала до аптека
„Марешки“- за лекарства ходих. Блъсна ме колата на светофара към пазара
да тръгна и там ме блъсна. Имам предвид в кв.„Изток“. Аз пресичах към
„Марешки“ на светофарите, до трета поликлиника и магазин „Блян“.Аз бях
на пътя, когато ме блъсна колата. Там има Пешеходна пътека. Аз тръгнах
да мина и една кола ме бутна. Светофарът светеше там за пресичане и аз
не очаквах да ме блъсне кола. „Като тръгнах да пресичам на светофара той
светеше зелено. Направих 4-5крачки и ме блъсна колата. Тя беше единствена
кола на платното. Една кола ми направи път да мина и втора кола ме удари.
Колата, която ми направи път беше Микробус- малко рейсче, бяло на цвят, а
8

леката кола ме бутна. Това микробусче беше спряло. Аз минах пред него и
втората кола ме бутна. Удари ме със страната откъм шофьора. Като
вървя аз минавам пред буса и началото от пред на колата ме удари, накрая
на колата ме удари. Аз почти бях преминала пред колата и тя ме бутна.
Колата, която ме бутна ме удари със страната си откъм шофьора. Бутна
ме колата, паднах, строшиха ми се зъби, не мога да се храня. ….Шофьорът е
тук, това момче ме бутна /свидетелката сочи подсъдимия/. Той малко ме
изправи и едната обувка ми беше под колата на момчето. …………….
„Категорична съм, че аз тръгнах на зелена светлина. Винаги пресичам на
зелено, ходя за храна. Аз бях сама, сама тръгнах от дома си да ходя до
аптека „Марешки“ за лекарствата…….. „Бусът първо спря и аз тръгнах да
пресичам. Бавно се движех. Движех се бавно. Аз имам бавна походка. Нямам
проблем с краката. Аз сама си ходя до аптеката. Вече се наплаших и не смея
да ходя. Бях с правени обувки–ортопедични, за инвалиди. …….Това е……….
„Бусът намали без да спира. Потвърждавам това, което ми прочетохте.
Вярно е, че се затичах, не че ходех бавно. От магазин „Блян“ натам се
затичах. Микробусът спря, колата ме блъсна и аз паднах“.“/ , същата
подробно,нехронологично но логично посочва,кога къде точно и при какви
обстоятелства е бил ударена от лекия автомобил, както и водача който го е
управлявал,последиците които са настъпили за нея непосредствено и в
последствие,както и промяната в живота и в резултат на тези последици.
Показанията и според състава са логични тъй като същата често преминава по
това трасе, както твърди за лекарства, което изисква постоянно преминаване
по този трафик е най малкото инстинкта и за самосъхранение не би позволил
да поема рискове за живота и като не спазва правилата за пресичане на зелена
светлина,които в случая съхраняват живота и за разлика от водачите на
автомобили, които са в значителна макар и относителна степен защитени в
съответните автомобили. Дадените от същата показания са перманентни и
еднакви в хода на цялото разследване от момента в който е разпитана след
увреждането и до с.з относно момента на преминаване на зелена светлина, а
това обстоятелство е основополагащо за изясняване на фактическата
обстановка.Констатираните отклонения в с.з след изминалия период време
относно „затичването“/отчетено от Експерта при изготвяне на експертното си
заключение и относно спирането на Микробуса до 00,00км. или непълно
статично установяване,бяха разгледани от и отчетени от Експерта,при което
направените изводи не се промениха- от една страна лично подсъдимия
потвърди,че Микробуса е „спрял“ напълно,което експерта приема предвид,че
ако не беше така той също би засегнал пострадалата, а от друга становището
на експерта относно приетия долен праг за изчисление при „ЗАтичване“-
каквито са наличните данни и не промяната на изводите му/както същи заяви/
при приемане на по-горна стойност характерна за „тичане“ за което липстват
каквито и да е данни, а е просто хипотетично поставяне на въпроса.
Видно от дадените показания, липсва каквато и да е предходна връзка,
между пострадалата и подсъдимия т.е всичко случило се за което
9

пострадалата разказва е случайно и спонтанно /нещо което може да се случи
на всеки водач, пътник, пешеходец/ и вземайки в предвид степента и на
психична зрялост позволяваща и да преценява обикновенни ситуации
/Вж.Съдебно Психиатрична експертиза /състава дава напълно вяра на същата
относно горните въпроси, като не приема хипотези на нагласяване на факти и
обстоятелства, които са в нейна полза, още повече, че по тези въпроси
пострадалата е заявила своите възприятия/“светеше червено изатова аз се
спрях и изчаках да светне зелено“,“Бял бус СПРЯ“/ непосредствено, след
случая /29.ІХ.2020г.-л.22/, преди намеса на каквито и да е било външни
фактори.
Горните показания частично се подкрепят, като обективни и достоверни
и от обясненията на подсъдимия/ „Живея в гр.П. в кв.Изток на ул.„********“
№91. На 28.09.2020г., както всяка сутрин отивах на работа с автомобила си.
Всяка сутрин от понеделник до петък пътувам по това трасе. Работя в
центъра на град П.. От ул.„********“ преминавам по кръговото на
„Кауфланд“ по ул.„Юрий Гагарин“ и в района на магазин „Билла“ се движех
в лявата лента. Имше колона от автомобили пред мен и аз и буса се движихме
успоредно, но аз се движа, като моята предна част е на задната част на буса.
…… Времето тогава не беше дъждовно, беше сухо и ясно. Наближих
кръстовището. Действа зелена светлина да продължавам направо. В платното
лентите са две, като има и трета лента за завиване за към пазара. Аз се движа
в средна лента - лява за направо. Има маркировка, може да се местя от една
лента в друга. Но не съм заобикалял или задминавал бус, движех се
постоянно в лявата лента.Преминахме с буса на зелен светофар, след което
той спря или намали и изкочи пешеходката К. тичайки и се удари. Навлязох в
кръстовището на зелена светлина и светофарната уредба на това кръстовище
е само на предната част на кръстовището. Аз нямам срещу мен светофарна
уредба за да видя сигнала след като съм бил навлязъл в кръстовището.
…..Навлязох в кръстовището, след което К. изскочи тичайки–аз бях стигнал
до средата на кръстовището, където е пешеходната пътека. Буса спира рязко и
аз се удрям. Аз съм бил на половината на кръстовището. Преди пешеходната
пътека, буса спря и аз спрях. Аз не я виждам пешеходката и тя не ме е
виждала. Ние се виждаме в момента на удара – аз я удрям с десен калник и
дясното огледало, при което тя се прекатурва и пада отстрани на
автомобила.След това спрях, слязох от автомобила, отидох, видях я и се
обадих на тел.112, повиках от моя личен телефон полиция и линейка.
Обясних къде е станало ПТП и как. … Помогнах на хората от линейката да
качим К. в линейката и аз останах на кръстовището на място – от 10часа
сутринта до към 14.00часа. ….. След това се качих в отделението където беше
К. с полицаите, но не съм видял К. заради КОВИД мерките тогава. Видях в
коридора майка й, запознахме се и взех номера на телефона й, извиних се,
исках да знам какво е състоянието на К.. Първите два дни контактувахме с
майката на К., преди да си наемат адвокат. Носил съм в болницата сокове,
мляко, лекарства, памперси за възрастни, пелени и т.н., след което майка й
10

спря да ми вдига телефона. След това ходих до болницата да се
поинтересувам за състоянието на К. и от санитарка разбрах, че майка й е като
придружител с нея, но не искат да ми вдигат телефона, не искат и да излизат.
….Аз отидох в центъра, говорих с фирма за инвалидни колички, патерици,
матрак и количка за тоалетна за вкъщи.Но след като спряха да ми вдигат
телефона, не сме предприели такива действия.Това е……..Със зелено
светеше,друга светлина освен зелено не съм наблюдавал…………Не съм
изпреварвал, защото и в двете ленти имаше автомобили. Ние с буса минаваме
последни на зелено и от колоната от автомобили, аз минавам с буса на зелено,
след което стигаме дадената пешеходната пътека и аз се удрям с К..
……....Непосредствено пред пешеходната пътека буса спря и аз не можах да
спра. К. е възприех вече на средата на пешеходната пътека и се удряме.
Опитах се да завъртя на ляво, но за съжаление не успях.………….Аз я
възприемам пред мен почти, пред буса. Тя изскача от буса и не мога да спра.
…………… Аз й казах, че съм се обадил на тел.112. Спомням си, че отстрани
хора казаха, че ще звънят на 112.…….“/ в частта им, относно положението на
Микробуса при преминаването на пострадалата пред него т.е,че същия е
„спрял“-което се приема и от експерта и няма причина да не се
отчете,относно авторството на деянието/което принципно не се
оспорва/,време, място, като е налице единствено относно сигнала на
светофарната уредба предвид невъзможността да светят за двамата участници
зелена светлина т.е разрешаваща за преминаване.
Състава вече посочи защо приема становището на пострадалата за
меродавно и обективно,като не приема изложеното от подсъдимия за
ПРЕМИНАВАНЕ през кръстовището на зелена светлина, предвид следното:
1. Подсъдимия преминава всеки ден по това трасе т.е в него са
формирани съответни обстоятелствени и времеви навици за продължителност
/на светене на отделна секция/, възприятия /разстояние от момента в който
въздприема съответната светлина, възможности за забавяне на скоростта или
ускоряване за да се премине по време на соъответната светлина, наред със
наличните действащи в конкретния район ограничения и правила за
поведение. В дадения случай е налице възприемане на зелена светлина на
секцията попътно на движението му, и то от значително разстояние /както се
посочи участъка е прав без ограничение на видимост от около 150-200м./,
изминаване на това разстояние до навлизането му в кръстовището при
наличие на съответни специални правила за това, загуба на възприятие към
светлинната секция/което също следва да се отчете от водача/, когато я
доближи поради липсата на насрещна дублираща такава респ. смяната и на
същата към момента на непосредствено доближаване и навлизане в
кръстовището и следващата и промяна, през който период подсъдимия няма
възможност за възприятие, но има задължение преди това да го прецени с
оглед продължителното светене на зелената разрешителна светлина, което
същия не е съобразил но е бил длъжен още при наближаване на
кръстовището.
11

2. С оглед действията на подсъдимия, отнесени към тези на водача на
Микробуса се забелязва значително различие касаещо концентрацията и
вниманието на наближаване респ. навлизане в процесното кръстовище, чийто
резултат е своевремено избягване на ПТП от страна на водача на микробуса
/който е много по близо до пешеходката т.е има по-малко време за реакция и
допуснатите негативни последици от страна на подсъдимия, който е
отстоявал на значително по голямо разстояние от пешеходката когато става
препятствие–непосредствено преди да стъпи и самото стъпване на пътното
платно,ако беше концентриран и отчиташе всички изискуеми фактори преди
и в района на кръстовището.
3.Допуснатите множество несъобразявания и неглижиране на вменени от
законодателя задължения за съобразяване при определяне скоростта си на
движение и специални правила, отнесени към категоричното му заявление, че
е преминал през кръстовището на зелена светлина- единственото
обстоятелство, което би могло да игнорира направените от същия пропуски
не обосновават извод за доверие, относно твърдяното от него, а се приемат,
като единствена възможност за обосноваване на една защитна теза но не и,
като обективна реалност, поради което състава не дава вяра в тази част на
изложеното от подсъдимия.
ІІ.По отношение останалите свидетели по делото: Н. Г. ХР./Работя
в системата на МВР от 16 години, а в самия сектор „Пътна полиция“ съм от
6години. Работя на график. ….Спомням си, че ставаше въпрос за ПТП на ул
„Юрий Гагарин“ на кръстовището с ул.„Ленински проспект“, сигналът беше
за блъснат пешеходец. .. Отзовахме се максимално бързо. Бях с колегата Г.
АЛ. Г..Не си спомням къде бяхме, когато получихме сигнала, но мисля, че не
беше далече от мястото, където беше настъпило ПТП.Мисля, че времето не
беше дъждовно. Мисля, че беше сухо време, със суха пътна настилка, в
светлата част на деня. Имаше нормален трафик като за този час на
денонощието. Улица „Юрий Гагарин“ е със сравнително доста натоварено
движение, защото тази улица е една от основните пътни артерии в
града.Пристигайки на място установихме лице от женски пол, разпознавам го
тук/свидетелят сочи пострадалата/, която беше на пътното платно.
Установихме, че е блъсната от лек автомобил. …. Доколкото си спомням
отивайки на място заварихме пострадалата и другия участник в ПТП.
Заварихме автомобил, но не помня какъв беше. Пострадалата беше по-
встрани на пътното платно. Там кръстовището е с два светофара и фактически
посока от към кв.„Изток“ към центъра беше непосредствено след този
светофар станал инцидента.Светофарът беше в нормален режим на работа.
………Разговарях с водача на автомобила, той обясни случая. Каза, че просто
не е могъл да възприеме пешеходката и я е блъснал. …..Мисля, че това е
младежа/свидетелят сочи подсъдимия/. Спомням си, че беше силно уплашен
и че де факто не е могъл да възприеме самата ситуация. …… Водачът беше
тестван за употреба на алкохол, доколкото помня пробата беше нулева.
Нашето задължение по закон беше да запазим местопроизшествието.
12

Доколкото си спомням дойдоха колеги да ни окажат съдействие…….Там има
монтирани секции на светофара, едните са за автомобилите, които са над
самите ленти за автомобили, а секциите, които са за пешеходците са
перпендикулярни на тях и са посока от и към ул.„Ленински проспект“.
Всички секции на светофара работеха. Там секциите са добре обособени,
видими са и могат да се възприемат от водачите, които се движат с
подходяща скорост.Това е една от основните пътни артерии в П. и е доста
натоварено кръстовището……… Доколкото си спомням секциите, които са
предния светофар, които определят движението от кв. „Изток“ към центъра,
като светофарната уредба беше така настроена, че докато на единия участник
в движението свети разрешителен сигнал, на другия задължително е
забранителен, било за други автомобили или пешеходци. …….Потвърждавам
прочетеното ми, като отговарящо на обективната истина.“/ и св.Г. АЛ. Г./“
Работя в системата на МВР от около 20 години, в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР-П. работя от почти пет години. ……. Аз бях в патрул с Н.Х..
При такива сигнали се оставя абсолютно всичко, което правим и се отправяме
към мястото. Помня го като адрес, мисля че става въпрос за ул.„Юрий
Гагарин“ и ул. „Ленински проспект“. Това е кръстовището при пицария
„Дийп диш“ и черната банка ДСК. …… …………Потвърждавам прочетеното
от вас относно дадените от мен показания, като отговарящи на обективната
истина.“/ и прочетените показания на неприсъстващите свидетели Б. В. Б. и
П. АЛ. Л.,същите се ценят от състава като достоверни с оглед липсата
накаквато и да е заинтересованост в тях, предви че споделят възприятия след
случая, приоритетно касаещи обстановката в района на ПТП, които от една
страна не противоречат на каквито и да е факти и обстоятелства по делото, а
от друга само потвърждават констатираното с Огледния протокол и
документирано с фотоснимки,поради което се приемат безрезервно от съда.
ІІІ.От приложените Автотехнически експиртизи е видно,че експерта с
оглед изложеното от двамата „очевидци“ е изчислил два варианта на
развитие,като същия е рприел за по-вероятен първия такъв,който съда приема
предвид изложените съображения,защо дава вяра на показанията на
пострадалата, а не на подсъдимия,от друга страна предвид обосноваването на
своята преценка в с.з от страна на Вещото лице и не на последно място,
предвид липсата на противоречие на становището на експерта със приетите
от съда фактическа обстановка и направени по горе изводи.
Съгласно становището на Експерта, причината за настъпване на ПТП
е, че водачът на МПС е разполагал с възможността, чрез екстремно
задействане на спирачната система да спре, преди мястото на удара и по този
начин да го предотврати. Непредприемането на това действие е пряка
причина за настъпване на ПТП.
Не предприемането на движението на пострадалата също би довело до
избягване на настъпилите неблагоприятни последици,което състава
неминуемо отчита.
13

Посочвайки конкретните НЕправилни действия от страна на
подсъдимия в район на кръстовището и пешеходната пътека, при който същия
НЕ предприема напълно възможните и изискуеми от закона действия да спре
и пропусне пешеходеца,съчетано с поведението и на пострадалата-реално са
довели до настъпването на процесните последици.
Предвид горното, състава НЕ споделя доводите на защитата за
недоказаност на повдигнатото обвинение с оглед изложеното по горе,както и
приема по категоричен начин,че именно подсъдимия Р.П. Л. е извършил
процесното деяние и то по начин изрично посочен по горе.
От правна страна:
Въз основа на доказателствените материали по делото, събрани и
проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и
логическа последователност,изложената фактическа обстановка по горе,
съдът прие за доказано по несъмнен начин, че деянието предмет на
настоящото обвинение е извършено именно от подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН
********** който на 28.09.2020г. в гр.П. /кв.“Изток“ на пешеходна пътека на
кръстовището на ул.“Юрий Гагарин“ с ул.“Ленински проспект“/, при
управление на МПС л.а. марка „Пежо 206“ рег. № ********,нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.119 ал.1 от ЗДвП:„При
приближаване към пешеходна пътека водачът на НЕрелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци,като намали скоростта или спре“ тъй
като приближавайки намиращата се на кръстовището ПЕШЕХОДНА
ПЪТЕКА, преминал покрай спряло в дясната пътна лента непосредствено
пред пешеходна пътека МПС без да намали скоростта и/или да спре за да
пропусне преминаващата по пешеходната пътека К. К. ИВ. и по
НЕпредпазливост и причинил телесни увреждания, изразяващи се в
„счупване на дясната голямопищялна кост в горната й трета“, причинило
на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник
за период от време около 7-8месеца,“мозъчно сътресение“ причинило на
пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота-
представляващи Средна телесна повреда и „охлузно нараняване на кожата на
лицевата област-в областта на горната челюст в дясно и палпаторна
болезненост в дясна гръдна половина предна повърхност“, причинили на
пострадалата „болка и страдание“- престъпление по чл. 343 ал.3 б. ”а” пр.2-
ро вр. ал.1 б. ”б” пр. 2- ро вр. ал.1 от НК /”чл. 343. ……… (3) (Ако
деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила
телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал
от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата
правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при тежка
или средна телесна повреда - лишаване от свобода от една до шест години, а в
особено тежки случаи - лишаване от свобода от две до десет години;б) при
смърт - лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки
14

случаи - лишаване от свобода от пет до двадесет години……./.
Предвид изложенто по горе, че процесното ПТП е резултат на
НЕсъобразена скорост при неотчитане на съответни фактори на кръстовище
при наличие на пешеходна пътека/чл.20 ал.2 от ЗДвП-„Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението."/, съда прие за консумирана само специалата
разпоредба/дерогираща общата такава но не и посочените в нея фактори за
преценка/ на чл.119 ал.1 от ЗДвП/„При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващи по нея пешеходци като
намали скоростта или спре."/,относно която я призна за виновен и оправда,
относно квалификацията по чл.119 ал.2 от ЗДвП с оглед че същата е
НЕсъставомерна според състава.
В общ план правото на преминаване на пешеходеца респ. правото на
пресичане е вид негово субективно право. Принципно то представлява
призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да има
определено поведение-да премине през пътното платно на конкретно място в
частност по пешеходна пътека и да очаква от друго лице или лица/в случая
водачите на моторни превозни средства/спазването на определено поведение
за задоволяване на признати му от закона интереси.
Същите са задължени да спазват такова поведение, което да осигури на
носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация. Възникващото
правоотношение, между пешеходеца и водача на превозно средство е сложно,
предвид съдържанието му, различните възможности за преминаване през
платното за движение и различните задължения на двете страни/водач и
пешеходец/ в тази връзка.
При упражняване на правото на пешеходците да преминат през
сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са
определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил
право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Освен, че на
осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на
неограничен кръг от равнопоставени правни субекти-водачи на превозни
средства-характерно за него е, че то не може да бъде загубено,освен при
изрично посочени от законодателя ситуаци.
Пресичането от пешеходците е задължително/за тях/ само по пешеходните
пътеки / § 6. По смисъла на този закон: т.54. "Пешеходна пътека" е част от
платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с
пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
15

пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение./
Възложените задължения на водачите на превозни средства в това
отношение имат императивен характер, като правото им да преминат през
пешеходните пътеки е подложено на значителни ограничения и забрани. Няма
непосредствена корелация между техните права и задължения и тези на
пешеходците, тъй като преследваните цели са различни–едните следва да
опазят живота и здравето на уязвимите участници в движението,а другите- да
съхранят своя живот и здраве. Затова обемът и интензивността на
задълженията са различни за водачите от една страна и за пешеходците–от
друга. Постигането на целта при осъществяване на правно регламентираната
дейност при движение по пътищата да бъде осигурена максимална защита на
живота и здравето на участниците в него и предимно на най-уязвимите от тях,
каквито несъмнено са пешеходците, се реализира и с въвеждането на
квалифициращ признак, визиращ произшествие на пешеходна пътека.
За да могат пешеходците да осъществят обсъжданото право е
необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да преминават по
нея. Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство
от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека,дори и още от
предходното му поведение да е ставало напълно ясно,че той има намерение да
премине през нея.
Фактическото наличие на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо и неочаквано събитие.
При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да
намали скоростта или да спре. То възниква всякога при наличието на две
предпоставки–пешеходците да са стъпили или да преминават през нея. Това е
така тъй като при използване на своето право за преминаване през пешеходна
пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението
да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място.
Същевременно, при преминаване през обозначена пешеходна пътека
законодателят е въвел задължение и за пешеходците, прогласено в
разпоредбата на чл.113 т.1 от ЗДвП-да се съобразят с разстоянието до
приближаващите се превозни средства и с тяхната скорост на движение.
Въведена е и забрана за пешеходците внезапно да навлизат или да пресичат
платното за движение при ограничена видимост чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП.
Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на
специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но
сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява
при спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
В приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие и
16

приложен към него Фотоалбум е видно,че местопроизшествнието възниква в
района на кръстовище на ясно обозначена пешеходна пътека с пътна
маркировка/по смисъла на НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на
пътищата с пътна маркировка-М 8.1/ .
Съгласно НАРЕДБА № 2 от 17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с
пътна маркировка / чл.21 ал.3 /чл. 21. (1) Напречната пътна маркировка се
разполага напречно на оста на платното за движение, през цялата му
широчина, на една или няколко пътни ленти.(2) С напречна пътна маркировка
се обозначават местата, в които:1. водачът трябва да спре, за да пропусне
движещите се с предимство участници в движението;2. пешеходците могат да
пресичат платното за движение;3. велосипедна алея пресича платното за
движение.(3) Напречната пътна маркировка има следните наименования и
изображения съгласно приложения № 9 и 10:1. "Стоп-линия" - М6;2. "Линия
за изчакване" - М7; 3. "Пешеходна пътека"-М8.1 тип "Зебра " и
М8.2;4."Велосипедна пътека" - М9”/ и разпоредбите на чл.3 ал.2 /чл.3.(1)
Пътната маркировка се използва за:1. създаване на организация на
движението по пътищата чрез разделяне на платното за движение на пътни
ленти;2. обозначаване на пътните съоръжения;3. информиране на участниците
в движението, в т.ч. за направлението на пътя, за възможността за избор на
посоки за движение, за наименования на населени места и други обекти и за
посоките към тях, както и за даване на други необходими указания. ( 2)
Пътната маркировка може да се използва самостоятелно или в
съчетание с пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за
сигнализация.(3) Пътната маркировка се нанася:1. в населените места и
селищните образувания - съгласно проект, разработен въз основа на
генералния план за организация на движението;2. извън границите на
населените места - в съответствие с проекта за организация на движението по
пътя.(4) Проектите по ал. 3 се изработват, съгласуват и одобряват при
условията и по реда на Наредба № 1 от 2001 г. за организиране на движението
по пътищата (ДВ, бр. 13 от 2001 г.). Те се изготвят от лица с пълна
проектантска правоспособност по част "Организация и безопасност на
движението" съгласно чл. 128 и 129 на Наредба № 4 от 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти (ДВ, бр. 51 от 2001 / и чл.24
/чл. 24. (1) За очертаване на пешеходна пътека се използват следните два
вида маркировка:1. широки непрекъснати линии - М8.1 тип "Зебра",
успоредни на оста на пътя;2. две прекъснати успоредни линии - М8.2,
разположени напречно на оста на пътя. (2) Пешеходна пътека с
маркировка М8.1 тип "Зебра" се поставя на места, на които в работен
ден в продължение на 1 час най-малко 50 пешеходци пресичат пътното
платно, по което средната интензивност на движението за същия период
в приведени единици е от 200 до 600 Е/h за платно без разделителна
ивица и от 400 до 1000 Е/h за платно с разделителна ивица./
Подсъдимия е знаел и е възприел наличието на въпросната пешеходна
пътека, същия е преминавала ежедневно по това трасе с оглед,че въпросния
17

участък се намира, между жилището на същия и работното му място, но НЕ
се съобразил с изискванията на закона да съобрази скоростта си,като я
приведе в режим на съобразена такава, като по непредпазливост е причинила
процесните телесни увреждания на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено по НЕпредпазлива-небрежност
тъй като същия, макар и да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици е била длъжен /същия е правоспособен
водач/ и е могъл да ги предвиди /чл. 11. (1) Общественоопасното деяние е
извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. …. (3)
Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е
мислил да ги предотврати. (4) Непредпазливите деяния са наказуеми само в
предвидените от закона случаи.(5) Когато законът квалифицира деянието
като по-тежко престъпление поради настъпването на допълнителни
общественоопасни последици, ако не се изисква умисъл за тези последици,
деецът отговаря за по-тежкото престъпление, когато по отношение на тях е
действувал непредпазливо./
От обективна страна деянието е извършено, чрез действие–управление
на МПС, като не е спазил изискуемото от закона задължение да намали
скоростта си на движение до степен да може да спре при възникнала
необходимост и по НЕпредпазливост причинил Средна телесна повреда на К.
К. ИВ., изразяваща се в в „счупване на дясната голямопищялна кост в
горната й трета“, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник за период от време около 7-
8месеца,“мозъчно сътресение“ причинило на пострадалата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота-представляващи Средна
телесна повреда и „охлузно нараняване на кожата на лицевата област-в
областта на горната челюст в дясно и палпаторна болезненост в дясна гръдна
половина предна повърхност“, причинили на пострадалата „болка и
страдание“
Причини за извършване на деянието са несъобразяване с правилата за
движение и неглижиране с общоприетите правила за поведение на пътя.
Съдът, след като призна подсъдимия Р. ПЛ. Л.за виновен по чл.343 ал.3
пр.последно б."а"пр.2 вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 от НК и
съобрази всички изисквания на чл.54 от НК, като взе предвид и целите на
наказанието по чл.36 от НК, го ОСЪДИ на наказание “Лишаване от свобода“
за срок от 3/три/месеца, като на осн. чл.304 НПК го ОПРАВДА, относно
факти и обстоятелства по ал.2 на чл.119 от ЗДвП.
Определеното от съда наказание, съда на осн. чл.66 ал.1 от НК,
отложи изпълнението му за срок от 3/три/години, считано от влизане
на настоящия акт в сила, което наказание е единствено възможно с оглед
предвиденото от законодателя/наличие на долна граница/.
18

Ръководейки се от всички относими към индивидуализацията на
наказанието обстоятелства, както и от принципа залегнал в чл.35 ал.3 от НК,
при конкретните обстоятелства на казуса, съдът намери, че срока на
наложеното наказание,определен в минимума, отговаря на целите посочени в
чл.36 от НК, съответства на тежеста на престъплението на личността на
дееца, и адекватно би съдействал за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Предвид наложеното наказание и обстоятелството, че подсъдимия Р.
ПЛ. Л., не е осъждан на “Лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, отчете усилията които същия е положил след настъпване на ПТП
спрямо пострадалата, както и дела на самата пострадала, имаща възможност
също да избегне неблагоприятните последици и след като намери, че за
постигане целите на наказателната репресия и преди всичко за поправянето
му, не е наложително да изтърпи определеното и наложеното наказание
“Лишаване от свобода” за срок от 3/три/месеца, ефективно на основание
чл.66 ал.1 от НК, съдът отложи изпълнението му за срок от 3-три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, като смекчаващо отговорността обстоятелство, чистото
съдебно минало на подсъдимия Р. ПЛ. Л.,трудовата му ангажираност и
липсата на лоши характеристични данни.
НЕ намери отегчаващи отговорността обстоятелства извън
съставомерноста на деянието.
С оглед разпоредбите на чл.343г вр. чл.343 ал.3 пр.последно б."а"пр.2
вр. ал.1б."б" пр.2-ро вр. чл.342 ал.1 вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, лиши
подсъдимия Р. ПЛ. Л. от право да управлява МПС за срок 6/шест/месеца,
който размер определи над минимално допустимия имайки в предвид,
наличието на други нарушения по ЗДвП, видно от приложената Справка на
ПП-МВР-П./Две НП и Фиш/.
Съда възприе становището на защитата, че не е налице „заобикаляне“ от
страна на подсъдимия по отншение на неустановения микробус по смисъла на
чл.119 ал.2 от ЗДвП/ „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство, водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“ вр. чл.91 от
ППЗДвП /чл.91.(1)Заобикалянето е минаване покрай препятствие, повреди на
платното за движение или неподвижен участник в движението.(2)
Заобикалянето се извършва от лявата страна по посока на движението, а при
невъзможност или при наличие на съответния пътен знак - и от дясната.(3)
Водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва
за заобикалянето.(4) При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е
19

длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци./,поради което
оправда подсъдимия в тази му част,като възприе съображенията на
процесуалния представител на подсъдимия,като резонно. Основание за това
му дава,както обясненията на подсъдимия, така и експертното становище на
вещото лице в частта им, че двете МПС-та са се движили успоредно, а не
последователно респ. да има спиране и в частност заобикаляне на спрялото
МПС, поради което това възражение напълно се споделя от състава.
За да е налице нарушение на чл.119 ал.2 от ЗДвП е необходимо водачът
да е извършвал "заобикаляне". Начинът, по който се осъществява тази
маневра е подробно е описан в разпоредбата на чл.91 от ППЗДвП. При
наличие на препятствие, повреда или неподвижен участник в движението,
които не позволяват водачът да продължи по първоначалната траектория на
движение, той следва да мине от лявата им страна /по изключение от дясно/,
като осигури предимство на движещите се в ползваната за маневрата лента.
След като във възприетата от съда фактическа обстановка не фигурират
действия на подсъдимия, които да кореспондират с извършване на маневрата
"заобикаляне", а движението му е описано, като успоредно праволинейно в
лявата лента, докато микробуса е бил в дясната без да препятства движението
му не може да се приме категорично извършена
маневра“заобикаляне“/Решение № 122 от 5.10.2020 г. на ВКС по н. д. №
443/2020 г., II н. о., НК, докладчик съдията Петя Шишкова /.
Относно възраженията и доводите на защитата за които до момента не
се взе отношение, състава намира същите за НЕоснователни, по
съображения изложени по горе относно част от тях, а относно недоказаността
на обвинението, предвид приетите по горе доказателства, категорично не ги
приема, предвид следното:
Не приема възражението за използваната от Вещото лице долна
граница на скороста на пешеходката-пострадала с оглед няколкоратното
обяснение на експерта, защо приема тази скорост, а именно с оглед
установеното „ЗАтичване“ а не „тичане“,което изисква промяна на скоростта
от 00,00км/ч до приетата стойност от вещото лице. Произволното искане на
приемане на средна или горната граница на движение не почива на факти и
обстоятелства установени по делото/Напр. че същата и тичала още преди
пешеходната пътека/ е просто заявление, въпреки изрично заявеното от
Експерта,че по високата хипотетична скорост не би променило изводите му.
НЕ приема становището, че подсъдимия е наближил, навлязъл и
преминал кръстовището на зелена разрешителна светлина, а пешеходката е
навлязла в пешеходната пътека на червена–забранителна за нея светлина
предвид следното:
От обясненията на подсъдимия се вижда,че същия от момента в който е
видял светофара същия е светел само зелена- разрешителна светлина до
20

преминаването на кръстовището. От приложената циклограма е видно,че
зелената-разрешителна светлина работи 35сек,след което 3сек., следва жълта
такава до включването на червената–забранителна. Ноторно известно е, че
светофарната уредба се намира на прав участък от пъта с видимост за
възможна за възприемане в рамките на 150-200м. Твърдението на
подсъдимия,че през цялото време е светило зелена светлина от
приближаването му към светофара, навлизането му и преминаването му е
трудно за възприемане, като обективно още повече, че при такава
продължителност неминуемо, следва да се породят мисли във всеки водач,че
във всеки момент времевия интервал може да се изчерпи и разрешителната
светлина да бъде преустановена,което съчетано със наличието на кръстовище
и пешеходна пътека /концентрация на пешеходци/ би следвало да доведе до
промяна поведението на всеки водач в частност засилено внимание и
възприемане на скорост допускаща възможност да се спре при възникнала
необходимост, което идва най-малкото от разпоредбата на чл.47 от
ЗДвП/чл.47.Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат
предимство./ Анотирана съдебна практика респ. чл.50а от ЗДвП
/чл.50а.Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал
на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение./ регламентиращи
специални правила при наличие на „кръстовище“ имащи пряко отношение
към изпроените предпоставки за избиране на необходимата /“съобразена“
скорост изрично визирани в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП/чл.20 ал.2 от
ЗДвП-„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението."/, което не е съобразено от подсъдимия
при приближаване на процесното кръстовище, което ако бе обратното, същия
би намалил скоростта си до 22км/ч респ. опасната му зона би била друга,
респ. неблагоприятния резултат би бил избегнат. Този извод на състава не е
самоцелен и изолиран, той е съобразен със приетия и от Вещото лице вариант
на изчисления в изготвените ТРИ–АВТОТЕХНИЧЕСКИ експертизи на база
на експертни познания,изложено от самия подсъдим и пострадала,както и
установени обективни находки /Протокол за оглед, Циклограма/
НЕ се приема заявеното,че пострадалата е тръгнала да пресича на
„червена“ за нея светлина с което е нарушила правилата за движение и респ.
се е отказала от абсолютното си право да преминава при регулирана със
светофарна уредба пешеходна пътека,това е така предвид:
От една страна всеки път когато е разпитвана пострадалата дори и
21

веднага след като е пострадала/на другия ден/ до с.з, същата заявява “беше
червена светлина, спрях се изчаках и когато светна зелено тръгнах да
премина…“. Колко трудно е да се приеме безсмислеността на обратното-най-
уязвимия участник на пътя-пешеходеца при активен трафик на процесното
кръстовище да тръгне да преминава на червена светлина с реална опасност за
живота,когато ежедневно преминава по това трасе. За подобно съждение и
мисъл е необходимо не само разумно възприятие на околната среда,макар и
да са налице известни мозъчни смущения,които в дадения случай да не са
оказали негативно влияние но в тази насока действат и чисто инстинктивни
рефлекси, като инстинкт за самосъхранение, който с оглед липсата на вредни
вещества видно от изготвените експертизи,няма основание да се приеме, че е
накърнен или ограничен, поради което състава НЕ приема,че пострадалата–
пешеходка е тръгнала да пресича две ленти от пътното платно при активен
трафик на червена-забранителна светлина,още повече,че няма нито едно
доказателство за преминаване на червена светлина от страна на пешеходката.
Не се приема и изложеното,че неустановения Микробус не е спрял,
ами се е движел до настъпване на удара /т.е е бил постоянно препятствие за
видимост, респ. възприятие на пострадалата,като своебразен „визуален щит“,
спрямо подсъдия/ предвид,че:
Видно от показанията на пострадалата в хода на досъдебното
производство/прочетени по реда на чл.281 НПК в с.з/ на подсъдимия и
двамата очевидци изрично потвърждават „спиране“ на микробуса-
обстоятелство на което се е позовал Експерта в приложените ТРИ –Авто
технически експертизи,както и в с.з при излагане на свите доводи,което се
приема от състава и на базата на които експертни изводи е изчислено
разстояние позволяващо на подсъдимия да спре своевременно,ако беше
концентриран и внимателен отчитайки всички фактори в чл.20 ал.2 от
ЗДвП/Задълженията на водачите на пътнопревозните средства по основното
правило на чл.20 ал.2 ЗДвП и по конкретните пътни обстановки, посочени в
чл.71, 119, 120, 122, 123 и др. ППЗДвП, са едни и същи по своето съдържание
и обем.- Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г.,
ОСНК/ в това число и спирането на далеч по-тежък автомобил от неговия,
който своевременно спира и НЕ удря пострадалата,преминала почти
половината пътно платно и ударена от подсъдимия поради несвоевременно
спиране при възникнала необходимост и задължение за това/чл.47.Водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство./ Анотирана съдебна
практика. Намаляване скоростта на движението се извършва от водачите при
преминаване през всички видове пешеходни пътеки и това задължение е в
зависимост от наличността или отсъствието на пешеходци на същите или в
близост до тях.

22

Не се приема и извода за настъпило „случайно събитие“ с оглед зложените по
горе неправилни от техническа гледна точка действия на подсъдимия, респ.
неглижиране на императивни специални разпоредби,чието игнориране е
довело до настъпване на условия при които същия не може вече да реагира
своевременно за избягване на неблагоприятните последици.Не може да има
"случайно събитие“ при неправомерно поведение с което се поставяш сам в
условия невъзможни за преодоляване в каквито се е поставил подсъдимия със
своите действия.
Що се касае до недоказаност на обвинението, застъпено от защитата,
вече се взе отношение по горе. ПО разноските по делото
С оглед изхода на делото на осн. чл.189 ал.3 от НПК,съда осъди
подсъдимия Р. ПЛ. Л.-ЕГН **********/снета самоличност/, да ЗАПЛАТИ
сумата от 1 050,48/хиляда и петдесет лева и четирдесет и осем стотинки/лева
по сметка на ОДП-МВР-П., представляващи разноски в досъдебното
производство за Експертизи, а по сметка на Районен съд-гр.П. в полза на
републиканския бюджет сумата от 280/двеста и осемдесет/лева
представляваща направени разноски за Съдебно-Психиатрична Експертиза в
съдебното проиводство и Вещи лица

25.V.2022г.
Гр.П. СЪДИЯ:....................

23

Съобщи за изтекли лични данни