РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 10.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13853/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 130339/24.10.2019 г.,
уточнена с молба от 16.12.2019 г. (л. 75 от делото), предявена от М.Д.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
М.Д.К.
твърди, че на 09.09.2018 г., около 06.00 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, с
посока от бул. „Г.М. Д.“***, в района на кръстовище с бул. „Йерусалим“, Д.С.В.,
с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Сеат Леон”, с peг. № *******,
нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол върху управлението
на автомобила и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което
автомобилът самокатастрофирал
последователно в метална мантинела вдясно от пътя и стоманенобетонна стена на
изхода от подземен паркинг на „The Mall“.
По
случая бил съставен Констативен протокол № К-584/ 09.09.2018 г. на дежурен ТПТП-О„ПП“-СДВР
и било образувано досъдебно производство (ДП) № 11335/18 г. по описа
на СДВР.
Ищецът
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил пътник в лек автомобил „Сеат Леон”, с
peг. № *******.
В
резултат на ПТП, ищецът получил следните увреждания:
-
счупване на тялото на бедрената
кост с разместване;
-
контузия на главата и
разкъсно-контузно рана дясно фронтално;
След
ПТП, М.Д.К.
бил приет за лечение в УМБАЛ „Света Анна“, където било извършено оперативно лечение -
репозиция и фиксация на фрактурата. Раната на главата била обработена с
биологично лепило и била поставена превръзка. Два месеца след извършеното
оперативно лечение, ищецът отново постъпил в УМБАЛ „Света Анна“ за провеждане
на последваща операция - екстракция на остеосинтезния метал.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които били със значителен интензитет 1-1,5 месеца
след ПТП. Освен това, пострадалият
следвало да спазва щадящ режим без да натоварва оперирания долен крайник
и бил изправен пред невъзможността да посреща със собствени сили обикновени
битови потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своите
близки. За придвижване, ищецът използвал помощни средства - патерици.
Изпитваните силни болки и неразположение карали ищеца да се чувства потиснат,
неспокоен и в тежест на близки и приятели, появило се е и безсъние. Получените
наранявания на главата, предхождащи се от загуба на съзнание, и отражението им
върху пострадалия - главоболие и замаяност, можели да доведат до усложнения.
Последиците от ПТП, за продължителен период от време, внесли съществена
негативна промяна в ежедневието на ищеца, като млад, активен, работещ човек.
Психологическите последствия - изживян стрес и душевни страдания, щели да
съпътстват ищеца до края на живота му.
В резултат на процесното ПТП, ищецът претърпял
и имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, съставляващи, както
следва:
-
сумата от 461.24 лева, представляващи
разходи за медикаменти, направени в периода от 12.09.2018 г. до 18.11.2018 г.;
-
сумата от 566.73
лева, представляващи разходи за рехабилитация, проведена в гр. Павел баня,
в периода от 14.02.2019 г. до 20.02.2019 г.;
-
сумата от 2 732.47 лева (съобразно увеличението в размера на иска, направено с
молба от 12.10.2020 г., л. 125), представляваща разликата между нетния размер
на трудовото възнаграждение, което ищецът е щял да получи за периода от м. септември 2018 г. до м. януари
2019 г. и изплатеното му обезщетение за неработоспособност за същия период;
-
сумата от 2 106.24 лева, представляващи
нереализиран доход от неполучена пенсия поради прекъсване на обучение, за срок
от 1 година;
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Сеат Леон”, с peг. № *******, включително
и на водача Д.С.В.. Застрахователният договор бил сключен със застрахователната
полица № BG/22/118001936303, валидна
от 17.07.2018 г.
до 16.07.2019 г.
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати:
- сумата от 60 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 26.05.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане,
- сумата от 5866.68 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, и съставляваща сбора от
посочените суми, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 09.09.2018 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Сеат Леон”, с peг. № ******* - Д.С.В.. Ответникът оспорва
исковете с възражението, че са неоснователни.
Ответникът
оспорва, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Сеат Леон”,
с peг. № *******, механизма на настъпване на ПТП, твърденията за тежестта на
получените от ищеца травми, както и продължителността на лечебния и
възстановителния период. Оспорва и твърдението, че ищецът не се е възстановил
от получената травма и продължава да има болки, причинени от процесното ПТП.
Ответникът оспорва и твърденията в исковата
молба, че ищецът не е могъл да изпълнява служебните си задължения поради
причини, породени от процесното ПТП и че са налице пропуснати ползи от загубен
доход по трудовото му правоотношение поради същите причини. Излага съображения,
че в тази връзка не са представени доказателства. Оспорва и твърдението, че
ищецът е претърпял загуба на доход от неполучаване на наследствена му пенсия,
поради прекъснато обучение. Излага съображения, че в тази връзка също не са
представени доказателства.
Ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца М.Д.К., като твърди, че при настъпване
на процесното ПТП същият
е пътувал без поставен предпазен колан, с което е допринесъл за настъпване на уврежданията. Индикация за
това била тежката травма в областта на бедрото, която не би настъпила при
задържане на тялото към седалката, при което ищецът не би достигнал с глава до
части от интериора на купета с такава сила, че да бъде причинена травма в
челната област.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ,
може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската
отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 09.09.2018 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 04.07.2018 г. във
формата на застрахователна полица № BG/22/118001936303, валидна
от 17.07.2018 г.
до 16.07.2019 г., ЗК „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Сеат Леон”, с
peг. № *******, включително и на водача Д.С.В.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 15.05.2020 г.), а и се установява от представената Справка от
базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 31).
Установяват се и останалите правопораждащи правото
на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 09.09.2018
г., около
06.00 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в района на кръстовище с бул. „Йерусалим“,
е реализирано пътнотранспортно произшествие от лек автомобил „Сеат Леон”, с peг. № *******,
управляван от Д.С.В..
Настъпването на процесното ПТП и
участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника
се установява от представения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 09.09.2018 г. от инспектор при О „ПП“ – гр. София, в съответствие с
чл. 155, чл. 156, и чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и
участието на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
се установява и от представения по
делото Констативен протокол №
К-584/09.09.2018 г. на дежурен ТПТП-О„ПП“-СДВР, който е посетил мястото на ПТП – гр. София, на бул.
„Цариградско шосе“, в района на кръстовище с бул. „Йерусалим“.
Като обстоятелства и причини за ПТП, в Констативния
протокол е посочено, че „На 09.09.2018
г., около 06.00 часа, Участник № 1 (лек автомобил „Сеат Леон”, с
peг. № *******), се е движил по бул. „Цариградско шосе“, от бул. „Г.М. Д.“***,
и в района на образуваното кръстовище с
бул. „Йерусалим“, участва в ПТП, като последователно самокатастрофира в метална
мантинела в дясно от пътя и стоманенобетонна стена на изхода от подземен
паркинг на „The Mall“.“
Като пострадало лице, в
констативния протокол е посочен и ищецът М.Д.К..
По случая е било образувано досъдебно
производство (ДП) № 11335/18 г. по описа на
СДВР (видно от писмо от СДВР, Отдел „Разследване“, л. 116).
По делото е прието заключението
по извършената автотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е запознало
с представените по делото доказателства, е описало следният механизъм на
ПТП:
На
09.09.2018 г., около 06.00 часа, в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в
посока от бул. „Г.М.Д.“***), се е движил лек автомобил „Сеат Леон”, с peг.
№ *******, управляван от Д.С.В.. Времето било слънчево с добра видимост, асфалтът - сух. Преди
кръстовището с бул. „Йерусалим“, платното за движение в посока към гр. Пловдив
било с 5 пътни ленти, като двете ленти в дясно били само за извършване на десен
завой и навлизане в бул. „Йерусалим“, а трите пътни ленти вляво от тях били за
движение само направо.
Когато се е
приближавал към кръстовището с бул. „Йерусалим“, лек автомобил „Сеат Леон” се е движил
или в най-лявата или в средната пътна лента за движение направо. По неизвестни
причини, водачът не се е престроил отдалече в лентите за извършване на десния
завой, вероятно или не е познавал пътя или си е отвлякъл вниманието. Когато
вече се е намирал малко преди кръстовището, водачът е взел решение да извърши
десен завой, но поради високата си скорост не е успял дори да навлезе в лентите
за десния завой, въпреки че вече е реагирал и вероятно е отнел поне газта. Така
лек автомобил „Сеат Леон” се е озовал вляво от лентите за десния завой и когато водачът е
задействала спирачките, автомобилът е отложил двете следи от гуми върху
защрихованата площ-острова. Така той се е поставил в невъзможност нито да завие
упешно в напречната улица бул. „Йерусалим“, нито да спре преди да достигне мантинелата,
предпазваща пропадане в дълбокия изход от паркинга на „The Mall“. Тъй като спирането е било невъзможно лек автомобил „Сеат Леон” се е
ударил челно с цялата си предна част в мантинелата, изкъртил е 6 метра от нея и
три колчета, с които е закрепена върху лявата стена на изхода от Мола и е
полетял в изхода, като се е удари за втори път в дясната стена на същия изход.
В резултат от двата последователни удара пострадалият пътник М.Д.К. е получил
телесни увреждания, описани в медицинската експертиза.
Видно от АТЕ, причината за настъпване на процесното ПТП е
в действията на водача на лек
автомобил „Сеат Леон”, който не
се е престроил своевременно в лентите за извършване на десен завой и не е намалил
скоростта си, а е предприел десен завой от лента за движение направо с висока
скорост, при която завиването надясно е било технически невъзможно.
По делото е прието заключението по извършената съдебно-медицинската
експертиза. Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представената по
делото медицинска документация и след личен преглед на ищеца (на 06.01.2021
г.), е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е е получил
следните травматични увреждания:
-
Закрито счупване
на дясната бедрена кост в средната част;
-
Контузия на
главата;
-
Разкъсно-контузна
рана в дясната челна област на главата.
Видно от СМЕ, счупването на дясната бедрена кост реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни. Травмата на главата - контузията и разкъсно-контузна рана в челната област, при оздравяване без усложнения реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
ВЛ по СМЕ е констатирало, че след настъпване на процесното ПТП, ищецът е бил приет спешност в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, Клиника по Ортопедия и травматология, където след направата на необходимите образни и кръвни изследвания и консултации с хирург, неврохирург и кардиолог, е било проведено е оперативно лечение на счупването на дясната бедрена кост, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и застопоряващи винтове. На 15.11.2018 г., ищецът отново е постъпил за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ гр. София, Клиника по Ортопедия и травматология, където е извършено оперативно лечение за отстраняване на два от винтовете - така наречената динамизация, целяща по бързо зарастване на счупването.
При извършениея на 06.01.2021 г.
личен преглед на ищеца, ВЛ по СМЕ е установило наличие на три надлъжни
оперативни белега по външната страна на дясно бедро, съответно с дължина 7 см.,
3 см. и 3 см. от входните отвърстия на металната остеосинтеза. Наличие на
дъговиден белег с дължина 3 см. в дясна челно теменна област в окосмената част
на главата. Металната остеосинтеза не е
отстранена напълно. Без функционален
дефицит на ставите на долни крайници.
Вещото лице по СМЕ е приело, че през периода на лечение, ищецът е
търпял болки и страдания за период около 6
месеца, като първите 3 месеца, болките са били с по голям интензитет.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в
съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за
чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите
лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в
тяхната правилност и ги кредитира
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Т.Д.К., която е майка
на ищеца. За процесното ПТП свидетелката разбрала по телефона, като непознат
глас й казал към 6.00 часа сутринта, че синът й е претърпял пътен инцидент и
закаран в Спешното отделение на Окръжна болница. Свидетелката веднага отишла,
но първоначално не й давали да влезе. Впоследствие влязла при него и видяла
ищеца целия в кръв, не можел да се движи, лежал на носилка, не знаел къде се
намира и бил абсолютно неадекватен. Костта му била счупена „на две“ и изпитвал
неописуема болка. Останал в болницата 8-9 дни. През цялото време свиделката
била при него, като за обслужването на ищеца помагали и С.рите. След като
минала операцията, ищецът бил изписан от болницата, като бил пренесен на
носилка. Не можел да си мърда крака и да ходи по никакви нужди. В дома си
продължил да изпитва болки. Повече от месец не можел да стъпва на крака си
въобще. След това започнал по малко да става и да се учи да сяда на леглото.
Всеки ден, свидетелката го карала на рехабилитация и ищецът преминал През два
курса. Ползвал патерици, но му било трудно, защото му причинявали болки.
Свидетелката
сочи, че „към настоящия момент“ (свидетелката е разпитана на 12.10.2020 г.),
синът й не може да се излекува напълно. Пиронът му бил все още вътре и му
предстояла още една операция за ваденето му. Не успял да си изправи походката и
повече от година ходел на йога за изправяне на гръбначния стълб.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Д.С.В. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбите на чл. 35, ал. 1 и 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП),
предвиждащи, че при завиването
надясно се извършва от най-дясната пътна лента по посока на движението, а
когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента,
предназначена за завиване надясно; При завиване надясно за навлизане в път с
двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че да
навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение;
както и на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която, водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Тук следва да се посочи, че извършеното от водача
Младенов нарушение не е по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на водача на
режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи контрола за
движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава,
когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини, извън режима
на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при управление,
разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта в резултат
на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този
смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение
35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на
ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г.
по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО.
Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ ЗК „Л.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени и неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява М.Д.К. (чл.
478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта
на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца в периода след ПТП;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията,
които е търпял пострадалия, възрастта на
ищеца към датата на ПТП – 21 години, както и отражението, което е дало и
продължава да дава процесното ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на М.Д.К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 45 000 лева.
Относно
исковете за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди:
Видно от приетото и неоспорено заключение по СМЕ, за правилното провеждане на лечебния и възстановителен процес при ищеца, са били необходими разходите по следните представени по делото фактури:
- фактура № **********/19.02.2019 г., издадена от „МЦ А.- М.МДС“ ЕООД,
- фактура № **********/19.02.2019 г., издадена от „М Д. С.“ ЕООД,
- фактура № **********/18.11.2018 г., издадена от „Б. 2“ ЕООД,
- фактура № *********/12.09.2018 г., издадена от „С. Ф.“ АД,
- фактура № *********/20.09. 2018 г., издадена от „Б. 2“ ЕООД,
- фактура № **********/26.09. 2018 г., издадена от „ДКЦ С.“ ЕООД,
- фактура № *********/14.09.2018 г., издадена от „С. Ф.“ АД,
- фактура № **********/16.09.2018 г., издадена от „Б. 2“ ЕООД,
- фактура № 277/03.10.2018 г., издадена от АОСМП „С.“ ЕООД,
- фактура № **********/12.09. 2018 г., издадена от „Г.“ ООД,
Видно от фискалните бонове към всяка една от фактурите, сумите по тях са били платени.
За правилното провеждане на лечебния и възстановителен процес при ищеца, са били необходими разходите и по следните фискални бонове:
- касов бон № 23570015/23.09. 2018 г., издаден от „Х. 2019“ ООД,
- касов бон № 41180/04.10.2018 г., издаден от „Е. С. Е.Ф.“ АД,
- касов бон № 790/13.09.2018 г., издаден от „С. Ф.“ АД,
- касов бон № 64960190/22.09.2018 г., издаден от „Х. 2019“ ООД,
- касов бон № 69220158/24.09.2018 г., издаден от „Х. 2019“ ООД,
Общият размер на сумите по посочените документи е 566.73 лева - разходи за проведената рехабилитация и 291.44 лева – разходи за медикаменти:
Видно от СМЕ, разходите за медикаментите по следните фактури, нямат пряко отношение, към лечението на
уврежданията, получени от ищеца: фактура
№ 1536432/28.09.2018 г. и касов бон към нея, издадени от „А.“ ЕООД, фактура №
1533178/13.09.2018 г. и касов бон към нея, издадени от „А.“ ЕООД, фактура №
1540176/16.10.2018 г. и касов бон към нея, издадени от „А.“ ЕООД. Тези фактури
са издадени за доставката на хранителни добавки, съдържащи водорасли,
американска люцерна и коластра и се приемат за засилване на имунитета, предимно
при деца и бременни.
Относно исковете за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи:
Видно от приетото по делото заключение по извършената
съдебно – счетоводна експертиза, съгласно предоставените данни от НОИ, за
периода от 09.09.2018 г. до 24.10.2019 г. на ищеца са изплатени суми
представляващи обезщетение за временна неработоспособност в общ размер на 11
165.17 лева.
Видно от представеното по делото допълнително
споразумение от 22.08.2018 г. към трудов договор № 217/04.07.2016 г. и от
заключението по ССчЕ, нетното месечно
възнаграждение или чистата сума за получаване по допълнителното споразумение от
22.08.2018 г. към трудов договор №217/04.07.2016 г. на ищеца е в р размер на 2
383.77 лв. Изчисленото нетно месечно трудово възнаграждение на ищеца за периода
на временната му неработоспособност - от 09.09.2018 г. до 03.03.2019 г., в
случай, че е получавал такова, е в размер на 13 897.64 лв.
Разликата от 2 732.47 лева (13 897.64
лв. - 11 165.17 лв.), за периода от м. септември 2018
г. до м. януари 2019 г., представлява имуществена вреда във формата
на пропусната полза, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Видно от разпореждане № ********** на ръководител на ТП
на НОИ София-град (л. 68 и сл.), на ищеца е била отпусната месечна наследствена
пенсия в размер на 175.52 лева. Със заповед № 20-1684/25.10.2018 г. обучението
на ищеца е прекъснато, и на това основание, е прекратена наследствената му
пенсия, считано от 01.10.2018 г. - видно от разпореждането на ръководител на ТП
на НОИ София-град, приложено на л. 70 и сл. от делото.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствена средства, установяващи здравословното
състояние на ищеца след настъпване на процесното ПТП на 09.09.2018 г., съдът
приема, че прекъснатото обучение на ищеца и обусловеното от това прекратяване
на наследствената му е в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Неполучената
наследствена пенсия от ищеца за 1 година е 2 106.24 лева (175.52 лева
х 12 месеца),
която представлява имуществена вреда във формата на пропусната
полза, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Поради изложеното, съдът приема, че доказаните по делото
имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното ПТП възлизат на
сумата от 5696.88 лева,
представляваща сбора от 566.73 лева + 291.44 лева + 2 732.47 лева + 2 106.24 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г.,
така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди,
че ищецът е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй като при настъпване
на процесното ПТП е пътувал без поставен предпазен колан. Ответникът сочи, че
индикация за това е тежката травма в
областта на бедрото, която не би настъпила при задържане на тялото към
седалката, при което ищецът не би достигнал с глава до части от интериора на
купета с такава сила, че да бъде причинена травма в челната област.
При настъпване на проесното ПТП, ищецът
е бил пътник в лек автомобил „Сеат Леон”, с peг. № *******, като най-вероятно се е возил
в лявата част на задната седалка (зад седалката на шофьора).
Установява се от заключението по автотехническата експертиза,
че процесният лек автомобил „Сеат Леон“ е заводски оборудван с
предпазни триточкови колани на всичките 5 места. На предните седалки,
автомобилът е оборудван и с предпазни въздушни възглавници, които при първия
удар са се задействали и са намалили вредоносния резултат (при втория удар вече
са спаднали).
Видно от АТЕ, тъй като и двата удара са
били челни, предпазните колани са най-ефективни, тъй като задържат телата на
пътуващите в автомобила да не полетят напред. При поставен триточков колан
тялото на пътуващ в автомобил се отклонява напред до около 10-12 см. Дори и при
втория удар, при който е имало пропадане на автомобила, предпазният колан би
бил ефективен, тъй като горната част на коланазадържа рамото. Във всички случаи
при поставен колан тялото няма да излети напред (видно от обясненията на ВЛ по
АТЕ в о.с.з. на 01.02.2021 г.).
Вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, след като е съобразило механизма на ПТП, както и получените от
ищеца увреждания, е приело, че най-вероятно главата на ищеца се е ударила в
облегалката на шофьорската седалка. Видно от СМЕ, при челен
удар и правилно поставен предпазен колан, не
е възможно главата да достигне до облегалката на шофьорската седалка. В
о.с.з. на 01.02.2021 г., ВЛ по СМЕ заявява, че с оглед травмата на главата, при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е
бил без поставен предпазен колан.
Нормата на чл. 137а от ЗДвП вменява в
задължение на водачите и пътниците в МПС от категория М1, М2, М 3 и N1,N2 и N3,
когато са в движение да използват обезопасителни колани, с които те са
оборудвани. Като не е изпълнил предписаното от закона задължение да постави
предпазния колан при движение, то пострадалият е нарушил императивната норма на
закона и от друга страна сам се е поставил в риск и обективно е допринесъл за настъпилите
увреждания и тяхната степен. Направеното възражение за съпричиняване е
доказано.
Видно от СМЕ, при наличието на поставен
обезопасителен колан по време на настъпването на ПТП и с оглед механизма на
ПТП, при ищеца не би се получила
травмата в областта на главата. Долните
крайници не са фиксирани от предпазния колан и биха могли да получат
увреждания, независимо от наличието или липсата на поставен предпазен колан. Т.е.
извършеното нарушение на ищеца на чл. 137а от ЗДвП не е в причинна връзка със счупването на
дясната му бедрена кост, а както беше посочено дори безспорните нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици. С оглед на това, приносът на пострадалия за настъпването на вредите
следва да бъде определен в размер на 5 %, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат намалени определените застрахователни обезщетения.
Поради изложеното, определените по-горе
обезщетения следва да бъдат намалени и искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за 42 750 лева (45 000 лв.
минус 5 %), а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди следва да
бъде уважен за 5 412.04 лева (5696.88 лв. минус 5 %). За
разликата до пълните предявени размери, исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от
01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 25.02.2019 г. (л. 79 и сл.),
а за заплащане на обезщетения за имуществени вреди на 27.03.2019 г. (л. 79 и
сл.) и на 27.03.2019 г. (л. 83 и сл.). Ето защо и с оглед цитираните по-горе
разпоредби, и диспозитивното начало, обезщетението за забава в размер на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е дължимо след
изтичане на три месеца от нейното предявяване, т.е. от 26.05.2019 г., а върху
обезщетението за имуществени вреди - от 28.06.2019
г.
Относно разноските: Страните са направили своевременно
искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за извършени
такива.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски в
размер на 4000 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.10.2020 г.,
приложен на лист 159 от делото. В съдебно заседание на 01.02.2021 г.
пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на
възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да
е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съдът, след
като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените
открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и
доказателствени средства, както и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г., приема, че
възнаграждението следва да се намали на
3000 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди
сумата от 4770.92 лева от общо
направените разноски в размер на 6535.50 лева (6535.50 лв. х 0.73), в т.ч.:
платена държавна такса (2635.50 лв.), депозит за ССчЕ (400 лв.), депозит за АТЕ
(250 лв.), депозит за СМЕ (250 лв.) и адвокатско възнаграждение (3000 лева).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 156.60 лева от
общо направените разноски в размер на 580 лева (580 лв. х 0.27), вкл. депозит
за свидетел (80 лв.), депозит за АТЕ (250 лв.), и депозит за СМЕ (250 лв.). На
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 121.50 лева (450 х 0.27) за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Д.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***,
- на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 42 750 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.09.2018 г., в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от 26.05.2019 г. до окончателното плащане,
- на основание чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 5 412.04 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП, реализирано на 09.09.2018 г., в гр.
София, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2019 г. до окончателното плащане,
и
- на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 4770.92 лева
– разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 42 750 лева до пълния предявен размер от 60 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди и иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 5 412.04 лева до пълния предявен размер от 5 866.68 лева – обезщетение
за имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Д.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 156.60 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 121.50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: