Р Е Ш Е Н И Е
№: 588 04.05.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На четиринадесети април, две
хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И.Л.
Прокурор: Х.К.
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 230 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР), представлявана от председателя И. И., срещу
решение № 942/08.12.2021г., постановено по НАХД № 20212120203496 по описа за 2021г.
на Районен съд - Бургас, с което отменено издаденото от председателя на
комисията наказателно постановление (НП) № НП-27/16.03.2021г., с което за
нарушение по чл.14, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги (ЗРВКУ) и на основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Й.Т., ЕГН-**********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Касаторът счита оспорения съдебен акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован,
поради което моли да бъде отменен, като бъде потвърдено издаденото от него НП. Заявява,
че нарушението е установено на 27.07.2020г. със съставяне на констативен
протокол и от тази дата е започнал да тече 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като към момента на съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) той не е изтекъл. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт Ненко Н., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Пледира за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване
на НП с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Г.Й.Т.,***, чрез пълномощника си адвокат В.Ч. ***, представя
писмен отговор на касационната жалба в който заявява, че поддържа мотивите на
районния съд. Посочва и допълнителни основания, които счита, че водят до
незаконосъобразност на НП. Иска от съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди оспорения съдебен акт. Пред съда ответникът, чрез пълномощника адвокат
Иван Ц., също оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас счита атакуваното съдебно
решение за неправилно и незаконосъобразно по изложените в касационната жалба
съображения.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото
доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. С него Районен съд - Бургас е отменил НП № НП-27/16.03.2021г.
на председателя на КЕВР, с което за нарушение по чл.14, ал.4 от ЗРВКУ и на
основание чл.36, ал.2 от ЗРВКУ, на Г.Т. е наложена глоба от 2000 лева
Наказанието на Т. е за това, че в качеството му на изпълнителен директор на
„ВиК“ЕАД, гр.Бургас, е бил длъжен да осигури прилагането на цени, утвърдени за
ВиК оператора с решение № Ц-20 от 28.12.2018г. и решение № Ц-37/23.12.2019г. на
КЕВР, но е допуснал дружеството да достави вода на друг ВиК оператор – „Водоснабдяване
и канализация - Сливен“ООД, по цени по-високи от утвърдените, с което е
извършил нарушение по чл.14, ал.4, вр. чл.36, ал.2 от ЗРВКУ.
Установява се, че „ВиК“ЕАД, гр.Бургас е издало фактура № **********/31.01.2020г.
на оператора „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ООД, за доставена вода за
периода 31.12.2019г.-31.01.2020г. на цена 0,350 лв./куб.м. без ДДС, а не по 0,035
лв./куб.м. без ДДС, респективно по 0,036 лв./куб.м. без ДДС, утвърдени за
доставяне на вода на друг ВиК оператор, съгласно решение № Ц-20 от
28.12.2018г., респективно решение № Ц-37/23.12.2019г. на КЕВР,
За извършеното на Г.Т. е съставен акт за установяване на административно
нарушение АУАН № ВК-39 от 01.10.2020г., въз основа на който е издадено
оспореното пред районния съд наказателно постановление.
За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че е в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на 3-месечния срок по
чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя. Изложени са мотиви, според които
проверката била извършена само по документи, като всички изискани документи и
допълнителна информация били събрани на 16.06.2020г. Съдът установил, че след
тази дата контролните органи не са извършвали други проверки и не са изисквали
и събрали по преписката допълнителни доказателства. Поради това на 16.06.2020г.
в администрацията на КЕВР били налични всички данни въз основа на които
актосъставителят приел, че има извършено нарушение, т.е. това бил моментът, в
който актосъставителят разполагал с всички документи и цялата информация и от
този момент започнал да тече 3-месечният срок за ангажиране отговорността на
нарушителя.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
При
извършената служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
Срокът
за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението,
съгласно нормата на чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Според разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021г. на ВАС по т.д.№ 3/2019г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът в който необходимите за това материали и/или информация са налични в
съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето
и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и
субективна страна по определен състав“.
Както
правилно е приел районният съд, за началото на този срок е релевантна датата на
която в КЕВР е била налична цялата необходимата информация относно извършеното
нарушение за което е санкциониран Т., а именно 16.06.2020г. На тази дата с
писмо изх.№ К-1380-3/15.06.2020г. (л.66
от делото на РС и вх.№ В-17-14-10 от 16.06.2020г. на КЕВР, описано и в
констативния протокол на л.61), изпълнителният директор на „ВиК“ЕАД, гр.Бургас
е представил договора сключен с „ВиК-Сливен“ООД. Същите обстоятелства са
изложени от Т. и в писмените му възражения срещу съставения констативен
протокол за резултатите от проверката (л.58).
Допълнителни
доказателства относно релевантни факти и обстоятелства не са били представени
от дружеството пред КЕВР след 16.06.2020г. Неоснователно е възражението на
касатора, че преди съставяне на констативния протокол не са му били известни
редица съществени признаци от обективна и субективна страна на нарушението.
Напротив още към 16.06.2020г. той е бил уведомен за договора сключен с
„ВиК-Сливен“ООД, заради даденото обяснение на изпълнителния директор в писмо
изх.№ К-1380- 3/15.06.2020г., с вх.№ В-17-14-10/16.06.2020г. на КЕВР. Това
изрично е отбелязано от контролните органи в констативния протокол от
27.07.2020г. Ето защо още на 16.06.2020г., когато това писмо е постъпило в КЕВР,
въз основа на информацията предоставена от изпълнителния директор на „ВиК“ЕАД, е
съществувала фактическата и юридическата възможност да се установи нарушението
и извършителя.
Датата
на съставяне на констативния протокол е ирелевантна при определяне на момента в
който е започнал да тече преклузивният срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Този протокол не представлява необходима
предпоставка за изясняване на въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е
то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му
квалификация. В Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги не е предвиден специален ред за установяване на
административните нарушения, липсва и препращане към Закона за енергетиката. Нормата
на чл.5, ал.2 от ЗРВКУ се отнася единствено до структурата и правомощията на
комисията, но не и до процесуалния ред за установяване на нарушенията и
налагане на наказанията за тях. Поради това приложение за процесното нарушение
намират общите правила на ЗАНН.
В
случая актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен на 01.10.2020г.,
при наличие на абсолютна пречка за образуване и развитие на
административнонаказателното производство – изтичане на 3-месечния срок по чл.34,
ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При така
изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 942/08.12.2021г., постановено по НАХД № № 20212120203496 по описа
за 2021г. на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.