Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Нова Загора, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при
секретаря: Диана Дечева
и в
присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 124 по описа за 2020 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
С
исковата си молба ищецът „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията
при МП с ЕИК *********, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч. Д., в качеството им на
изпълнителни директори на Дружеството, чрез техния пълномощник юрк. С.Р.Р.
твърди, че е образувало ч.гр.дело № 1275/2018 г. по описа на РС Нова Загора по
реда на чл. 417 от ГПК срещу З.Й.А., с ЕГН **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист са образували
изпълнително дело № 66/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев № 837. С
разпореждане, получено от ищеца на 07.01.2020 г. съдът е предоставил
едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК за предявяване на иск за установяване
вземането им. Във връзка с
предоставената възможност ищецът моли да
се приеме за разглеждане настоящия иск.
Твърди
се, че на 05.12.2017 г. ищецът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сключил Договор за
потребителски кредит № ********** /приложение № 2/ с ответника З.Й.А., ЕГН **********.
В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен
размерът на предоставения кредит – 895.32 лева, като към същия размер била
прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 107.44 лева,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, която се финансирала от
Кредитора и се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането-декларация
/Приложение 4/. Сочи се, че съгласно чл.
7 ал.2 от договора, съответна част от средствата по кредита се превеждала по
сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на
продажната й цена. Кредиторът превел
конкретната част от средствата по
кредита, в размер на 829 лева на Продавача на стоката на основание фактура №
**********/05.12.2017 г.чрез декларацията,
от договора, потребителят е потвърдил, че е получил от продавача стоката
посочена в чл. 8 от процесното съглашение.
Сочи се че когато потребителят изяви желание за сключване на застраховки
или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В случая видно
от чл. 7.1 потребителят е пожелал да
сключи застраховка живот в размер на 32.83 лева, както и застраховка
безработица в размер на 33.49 лева и общото крайно задължение по договора /чл.
10 от договора/ е възлязло на 1 088.78 лева, която сума била разсрочена на
12 погасителни месечни вноски, 11 от които в размер на 90.73 лева, ведно с една
последна изравнителна вноска в размер на 90.75 лева. Твърди се, че уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен
лихвен процент бил в размер на 15.47% /чл. 9 ал.1 и ал.2 от договора/. Така
предоставената сума, кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва.
Твърди
се че длъжникът А. е преустановил предвидените в договора плащания, като е
пропуснал да изпълни падежиралите си
задължения, изразяващи се в три последователни месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора , а
именно вноски с падежи 05.01.2018 г., 05.02.2018 г. и 05.03.2018 г.,
което създало предпоставки за обявяване
на предсрочната изискуемост на непогасената част от задължението. В доъговора била уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски /осн. Чл. 16 ал.2 от договор за потребителски
кредит/ бил направен опит да се уведоми
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита. Сочи се, че разпоредбите на чл. 86,02.8 до чл. 86,02.11
/вкл./ от договора за потребителски кредит сочели за съгласие между страните,
че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт, посочен
в договора, който бил постоянния и настоящ адрес на ответника. А според чл.
86,02.10 от Договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните били длъжни да уведомят за това
в писмен вид, като доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес
било в тежест на страната, която е изпратила писмото. Твърди се, че дружеството ищец разполага с
писмени документи, според които уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ адрес,***. От приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 0054ТО F, с бар код:
9118120600316, длъжникът е търсен на
посочения в договора за потребителски кредит адрес.
Ищеца
моли съдът да допусне настоящия иск , с който да признае за установено, че
ответникът З.Й.А., ЕГН **********в качеството си на кредитополучател
/потребител/ по договор за потребителски кредит № **********/05.12.2017 г.
дължи изпълнение на парично задължение към ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в
качеството му на кредитор по същия
договор в общ размер на 1 138.30 лева, от които неизплатена главница в размер на 1 002.76 лева,
договорна лихва в размер на 86.02 лева за периода от 05.01.2018 г. до
06.03.2018 г., обезщетение за забава, в размер на 49.52 лева за периода
05.01.2018 г. до 16.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
исковата си молба ищцовото дружество претендира и разноските по исковото и
заповедното производство.
Ответникът редовно призован, не се
явява в откритото съдебно заседание на 27.08.2020 г. Същият не е депозирал
отговор в законоустановения срок и не изразява становище по предявения от ищеца
иск.
Не се явява и процесуалният представител на ищеца, но в
съда е постъпило писмено становище, с което заявява да се даде ход на делото.
Прави искане в случай на наличие на предпоставките на чл.238 от ГПК съдът да се
произнесе с непресъстевно решение.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
По така депозираното заявление пред РС Нова Загора е образувано ч. гр.дело № 1275/2018 г. по описа на същия съд.
С разпореждане № 2460 от 30.07.2018 г. съдът е разпоредил и е издал заповед № 941/30.07.2018 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредил длъжника да заплати на заявителя претендираните суми, за които суми е издал и изпълнителен лист, получен от заявителя на 19.09.2018 год.
Въз
основа издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20198370400066
по описа на ЧСИ Павел Георгиев рег. № 837 с район на действие Окръжен съд
Сливен.
Издадената
заповед е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ
Павел Георгиев рег. № 837 с район на действие Окръжен съд Сливен, поради което
заповедния съд на основание чл.415, ал.2 ГПК е спрял принудителното изпълнение
по така образуваното изпълнително дело и е указал на заявителят възможността да
предяви иск за установяване на вземането си против длъжника като предяви срещу
него иск в едномесечен срок.
Разпореждането на съда е било съобщено на ищцовото дружество на 07.01.2020 г., видно от приложеното в заповедното производство съобщение /л.28/, като в установения от закона едномесечен срок на 07.02.2020 год. е предявен от заявителя против длъжника установителен иск, предмет на разглеждане в настоящото производство.
По делото са ангажирани писмени доказателства, а именно: заверени копия от: договор за потребителски кредит № ********** от 05.12.2017 г., декларация по чл. 8от договора за потребителски кредит, фактура № ********** от 05.12.2017 г. с доставчик „Зора М.М.С.“ ООД, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, застрахователно удостоверение № 40007265872017 по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011 и Групова застрахователна полица № 1300586А001, уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, известие за доставка на пратка ИД РS 1421 0054ТО F с бар код: 9118120600316, списък на разноските на осн. Чл. 80 от ГПК пълномощно на процесуалния представител на ищеца.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими като предявени от и срещу процесуално легитимирани страни при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията
предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Ответникът не е представил отговор на исковата молба,
не се e явил в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание с изпратеното на ответника Разпореждане от 11.02.2020 год. и връчено му на лице от домашните му – Р. Й.А. /брат/, видно от приложеното на л.26 от делото съобщение, а призовката за първото по делото съдебно заседание ответника е получил на 26.06.2020 год., видно от приложената на л.31 призовка, връчена също на лице от домашните му –П. Х. К. /баба/.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства досежно факта на дължимостта на търсените суми.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприствено решение, без да мотивира решението по същество.
Исковата претенция следва да се уважи изцяло, така както е предявена.
По разноските:
Съгласно ТР
№4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски
съобразно отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер.
Разноските за юристконсултско възнаграждение по делото съгласно списък на разноски на осн. Чл. 80 ГПК са в размер на 150 лева в заповедното производство и за иска по чл. 422 ГПК в размер на 300 лева.
Така разноските, които следва да бъдат присъдени са в размер на по 25 лева за двете производства – държавна такса от 50 лева и 450 лева – юрисконсултско възнаграждение, общо в заповедното и исковото производство, или общо сумата от 500 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, Районен
съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 ал.1 т.2 ГПК, вр. чл. 124 ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, че З.Й.А. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит от№ ********** от 05.12.2017 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК *********, представлявано от Н.Г.С. и А. Ч.Д., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството и З.Й.А., с ЕГН ********** ДЪЛЖИ изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, заплащане на обща сума от 1 138.30 лева, от които: неизплатена главница в размер на 1 002.76 лева, договорна лихва в размер на 86.02 лева за периода от 05.01.2018 г. до 06.03.2018 г., обезщетение за забава в размер на 49.52 лева за периода от 05.01.2018 г. до 16.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК /27.07.2018 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с № 941/30.07.2018 г. по ч. гр. дело № 1275/2018 год. описа на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, З.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54,
вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК *********,
представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника юрк. В.С. С. сумата
от 500.00 лева - разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: