О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260068
гр.Пловдив 28.08.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в
закрито заседание на 28.08.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като разгледа
докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 1692 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, във вр. с 418, ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Уникредит Булбанк"АД- гр.София против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2990/19.06.2020г. по ч.гр.д.№ 6831/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Б.Т.Д. за сумите от 82,77 лева – неустойки по договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 362/5517/47526876 от 08.06.2017г., 72 лева- разходи за уведомяване, както и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери. В частната жалба се сочи, че мотивът на първоинстанционният съд, с който заявлението по чл.417 от ГПК е отхвърлено по отношение на горепосочените суми, а именно, че не е посочено, на какво основание се претендират същите, е неправилен и незаконосъобразен. Със заявлението било представеноредовно от външна страна извлечение от счетоводните книги за вземанията на банката по горепосочения договор за кредит, което извлечение, съгласно трайната съдебна практика, съставлявало достатъчно основание за уважаване изцяло на заявлението. Освен това със същото била представен и договора за кредит, от който било видно на какво основание се претендират неустойка и разходи за уведомяване. Неустойката била начислена на основание т.11.2, вр. т.5.4 от договора, като в заявлението начаният момент на периода, за който е извършено начислението, погрешно бил посочен 14.03.2019г., вместо 07.09.2018г..
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, констатира следното:
Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 6831/2020г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б.Т.Д. за сумата от 700 лева- главница по договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 362/5517/47526876 от 08.06.2017г., 91,62 лева- лихва върху просрочена главница, 46,79 лева- неразрешен овърдрафт, 82,77 лева- неустойки за периода 14.03.2019г.- 17.06.2020г., и 72 лева- дължими разходи за уведомяване.
Съгласно т.2б, изр.2 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК. Клаузата на т.11.2 от договора за кредит гласи следното: „При неиздължаване от страна на кредитополучателя на ежемесечно дължима лихва по усвоената част от кредита, тази лихва се отнася като усвоена част от разрешения кредитен лимит. Ако кредитния лимит по изречение първо е усвоен изцяло, то неплатената лихва се отнася като неразрешен овърдрафт и този неразрешен овърдрафт се олихвява с лихвата по т.5.4 и е незабавно изискуем“. Всъщност тази клауза предвижда начисляване на лихви върху лихви, като тази уговорка би могла да се тълкува и като такава за неустойка, но така или иначе не е изрично упомената като неустойка. Освен това в приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги не е отразена сума в размер от 82,77 лева, която да представлява неустойка. Отразена е сума в размер от 174,39 лева- дължими лихви за периода 14.03.2019г.- 17.06.2020г., която представлява сбор от две суми по заявлението, а именно сумата от 91,62 лева- лихва върху просрочена главница, и сумата от 82,77 лева. Това обаче на първо място означава, че сумата от 82,77 лева не е осчетоводена като вземане за неустойка, а като такава за лихви, а от друга страна, че самото извлечение от счетоводните книги не права разграничение между двете суми по заявлението. Ето защо, частната жалба в частта, с която се обжалва отказа на първоинстанционния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 82,77 лева, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Частната жалба се явява неоснователна и в останалата й част, тъй като, макар в извлечението от счетоводните книги да е отразена сума в размер от 72 лева и то като такава за разходи за уведомяване, самият договор за кредит не удостоверява такова вземане в полза на кредитора. Несъмнено документът по чл.417 от ГПК е извлечението от счетоводните книги, а не договорът за кредит, но съдържанието на извлечението следва да е в съответствие с това на договора. Освен това от извлечението от счетоводните книги не става ясно, в какво се изразяват въпросните разходи. В частната жалба се сочи, че в тази сума възнаграждение за пълномощник на банката, който бил изготвил покани за доброволно изпълнение. Включвали се също така пощенски разходи и такива за ЧСИ. Всички тези разходи попадат извън предмета на договора за кредит и няма основание да бъдат включени в извлечението от счетоводните книги.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „УниКредит Булбанк“АД частна жалба против
разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК № 2990/19.06.2020г. по ч.гр.д.№ 6831/2020г.
на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист против длъжника Б.Т.Д. за сумите от 82,77 лева –
неустойки по договор за потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 362/5517/47526876 от 08.06.2017г., 72 лева- разходи за
уведомяване, както и за разноските над присъдените до пълните претендирани
размери.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: