РЕШЕНИЕ
№ 988
гр. Варна, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Ана Ст. А.ова
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110100047 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от А. С. А., ЕГН
**********, постоянен адрес: гр. В., бул. *, съдебен адрес: гр. В., ул. ****, чрез адвокат Р. Ч.
– ВАК против В. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. А. и М. П. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ул. * №*, вх.*, ет. *, ап. *, с които се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
недвижима вещ, представляваща възложената с постановление от 09.08.2021 г. по изп. д. №
2028080400126 на ЧСИ З. Д., № *на КЧСИ, 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00182.24.17 по
КККР за гр. А., община А., област В., местност *** с площ 3.228 кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива, категория на земята:
осма, при съседи: ПИ №***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и ПИ №***, на основание
давностно владение от 09.09.2008 г. до януари 2023 г.
Ищцата твърди, че тя, нейният баща С. А. и брат й В. А. са наследници на Д. А.,
бивш жител на гр. В., починала през 2008 г.
С Решение № 11/27 от 22.06.1999 г., постановено от поземлена комисия А., на Д. А. е
възстановена собствеността върху поземлен имот, представляващ нива от 3.328 дка по плана
за земеразделяне, а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР за
гр. А., общ. А., обл. В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на изп. директор на
АГКК.
Твърди се, че след смъртта на наследодателката В. А. заявил пред ищцата и баща й,
че се отказва от наследството, останало от нея, и отпътувал за чужбина с намерение да се
1
установи там. Баща й също отказал да приеме полагащата му се част от наследството и от
освободения дял от сина му, като предоставил на ищцата пълни права относно ползването
на процесния имот и разпореждането с него. Така ищцата, от октомври 2008 г. до момента
полагала грижи за имота, влагала е труд и средства в него, като го считала за свой и е
манифестирала това пред трети лица. Поддържала имота, съгласно предназначението му,
като за тази цел закупила и необходимата селскостопанска техника. Брат й В. А. бил в
чужбина само за три месеца след смъртта на наследодателката, като след завръщането си не
е оспорвал упражняването на фактическата власт върху имота от нейна страна и не е
проявявал интерес към него.
Ищцата инициирала процедура по снабдяване с констативен нотариален акт за
процесния имот, вследствие на което разбрала, че върху 1/3 ид.ч. от имота е наложена
възбрана по изп. дело № 126/2020 г. на ЧСИ З. Д. с район на действие ОС - Варна.
Установила също, че имотът е бил изнесен на публична продан, въз основа на което е
издадено постановление за възлагане на въпросните идеални части, като от ЧСИ е прието,
че имотът е собствен на ответника В. А., който е длъжник по горепосоченото изп. дело.
Имотът е възложен на вторият ответник по делото – М. Г.. Ищцата твърди, че публичната
продан е опорочена, тъй като е възложен имот, чийто собственик не е длъжникът по изп.
дело, а тя, като с извършеното възлагане на имота са засегнати нейни собственически права.
Твърди, че е владяла имота явно и непрекъснато от месец октомври 2008 г. до настоящия
момент, манифестирала го е пред всички, включително и пред първия ответник В. А..
В допълнителна уточняваща молба сочи, че манифестирала намеренията си, че държи
имота като свой включително и останалата част от него, която е извън предмета на делото.
Отказът от наследство, извършен от ответника В. А. през 2008 г. е бил устен и през 2021 г.
го е направил в изискуемата от закона форма. Твърди, че трасирала границите на имота през
есента на 2008 г., както и че засадила плодни дръвчета – бадеми. В същото време е бил и
ограден и с трайна ограда, която съществува на място, била поставена стабилна врата, която
се заключва. Имотът бил поддържан и използван по предназначение- овощна градина,
залесена с орехови насаждения.
Твърди се също така, че имотът, който е бил предмет на протоколите за опис и
публична продан, фактически не съвпада с имот с идентификатор ***.
Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
редовно уведомения ответник М. П. Г., с който оспорва иска. Посочва, че същият е
недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му, доколкото подадената от
ищеца жалба, с която е оспорила постановлението за възлагане в качеството си на трето лице
по изп. дело, е оставена без уважение.
Не се оспорва, че имотът е принадлежал на наследодателката на ищцата, както и че
последната е починала и оставила като наследници ищцата, С. А. и В. А.. Сочи, че
твърдяната от ищцата собственост и свързаните с нея права не са противопоставими на
2
приобретателя по публична продан, тъй като изпълнението върху процесния имот е
насочено преди вписване на такова право или на искова молба, с която се претендира
установяването му. Наложената от ЧСИ възбрана цели възпрепятстване на разпореждането
на длъжника с имота, както и запазването му в неговия патримониум, като с вписването на
възбраната, претенциите на трети лица към този момент са непротивопоставими на
длъжника, освен ако преди налагане на възбраната не е била вписана искова молба, с която
тези претенции са заявени по съдебен ред. В хипотезата на настоящия иск, не е налице
вписване на искова молба, касаещи собственически права на трети лица, преди вписване на
възбраната, поради което настоящата претенция на ищцата се явява неоснователна.
Възбраната е наложена от ЧСИ З. Д. на 07.10.2020 г., години преди вписване на настоящата
искова молба.
Нищожен, според ответника, е отказът от наследство на В. А., тъй като към момента
на налагането на обезпечителната мярка, същият е бил собственик на имота и той се е
намирал в неговия патримониум, поради което и удовлетворяването на взискателя е било
възможно.
Оспорват се твърденията за осъществено от ищцата владение, като се посочва, че
сключени от нея арендни договори представляват сделки на управление с имота, а не такива
на разпореждане и не манифестират воля за своене, нито променят владението върху имота.
Всеки от наследниците владее за себе си и държи за останалите наследници, като
твърденията за намерение за своене на целия имот са неоснователни.
Липсата на интерес на В. А. е неотносима, тъй като не е необходимо собственикът на
имота да проявява интерес към него, за да запази правото си на собственост. Ищцата не се е
позовавала на текла в нейна полза придобивна давност преди вписване на възбраната върху
имота от ЧСИ. Дори такава давност да е текла в нейна полза, тя е била прекъсната с
налагането на възбраната върху имота и влизане в сила на постановлението за възлагане.
Оспорва се и направения от другия ответник отказ от наследство, тъй като за него
няма вписан навременен отказ. Същият е подал декларация от 14.03.2009 г. до звено
„Местни данъци и такси“, в който е декларирал придобит по наследство от
наследодателката имот. В разрешение за строеж № ***., Заповед № 3/ 16.01.2015 г.,
конструктивно становище, скици към тях, протокол № 394 за трасиране, означаване и
координиране, както скица към него, е видно, че към 2013 г. и 2014 г. като собственик и
възложител е посочен В. А. в качеството на наследник на Д. А.. Отказът от наследство е
извършен едва на 23.06.2021 г., след като този ответник с действията си вече е приел
наследството, поради което същият се явява нищожен. Същият е извършен след започване
на изпълнението и след вписване на възбраната, поради което се явява непротивопоставим
на М. Г.. Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски.
От ответника В. С. А. не е постъпил отговор в законоустановения срок по чл. 131
ГПК.
Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни
3
доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че ищецът, нейният баща С. А. и брат й В. А. са
наследници на Д. А., бивш жител на гр. В., починала през 2008 г.
Страните не спорят и че с Решение № 11/27 от 22.06.1999 г., постановено от
поземлена комисия А., на Д. А. е възстановена собствеността върху поземлен имот,
представляващ нива от 3.328 дка, осма категория, местност ***, имот № *по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № *, имот № *, имот № *, имот № *и имот № *,
а по скица представляващ поземлен имот с идентификатор * по КККР за гр. А., общ. А., обл.
В., одобрени със Заповед РД-18-96/15.01.2018 г. на изп. директор на АГКК.
Установи се по делото, че В. А. е подал декларация от 14.03.2009 г. до звено „Местни
данъци и такси“, в която е декларирал придобит по наследство от наследодателката имот на
ул. * № *. Ищецът оспорва подписа на брат си под тази декларация, но не съобразява, че тя е
подадена от пълномощник, чийто подпис не е оспорен. В декларацията е посочено, че
имотът е придобит по наследство, като В. А. е собственик на 1/3 от него. Към декларацията
е приложен нотариален акт № *, том *от 24.05.1975 год., видно от който наследодателката
на В. А. получава чрез договор за дарение от своя баща посочения в декларацията имот.
Представено е и удостоверение за наследници, описано в декларацията под №
000829/07.10.2008 год., както и пълномощно № 2182/05.03.2009 год., с което се легитимира
подалата декларацията госпожа Н.. Нейната представителна власт не е оспорена по делото.
Съдът приема, че с това свое действие ответникът В. А. е приел с конклудентни действия
наследството, останало след смъртта на майка му Д. А.. Както е известно от правната
теория, наследството е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и
извършването на действие дори само по отношение на един от елементите му, води до извод
за приемането му.
В разрешения за строеж № * , № * год., Заповед № 3/ 16.01.2015 г., конструктивно
становище, скици към тях, протокол № 394 за трасиране, означаване и координиране, както
скица към него, е видно, че към 2013 г. и 2014 г. като собственик и възложител е посочен В.
А. в качеството на наследник на Д. А., заедно с А. С. А. и С. А. А.. Следователно и към този
момент никой от сънаследниците на ищеца не е имал намерение да се отказва от
наследството на Д. А..
Няколко години по- късно, на 31.07.2017 год. А. А. и С. А. са вписали сключения с Г.
Д. Н. договор за аренда. Страните не спорят, че арендаторът е фактически съпружески
съжител на ищцата. Безспорно това е действие на управление, но сключвайки договора,
заедно със своя баща като арендодатели, това обстоятелство изключва намерението за
своене.
Отказът от наследство е извършен едва на 23.06.2021 г., след като този ответник с
действията си вече е приел наследството, поради което същият е нищожен. Извършен е след
започване на изпълнението и след вписване на възбраната, поради което се явява
4
непротивопоставим на М. Г..
По отношение на твърдяната липса на идентичност между процесния имот и
придобития от ответника М. Г. имот, вещото лице по приетата съдебно- техническа
експертиза дава отговор, че такава е налице.
Разпитаният по делото свидетел на ищеца Г. Р. Г. установи, че от 2011- 2012 год. в
имота са насадени орехови дървета, което се потвърждава и от вещото лице, че имотът е
ограден и се обработва от ищеца и Г. Н., но той не установи намерение за своене у ищеца.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна
страна следното:
Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
тя е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния имот по давност. Предявеният установителен иск е
допустим. Правната квалификация се извежда от обстоятелствената част на исковата молба,
в която ищецът твърди, че първият ответник устно се е отказал от наследството, останало от
общия им наследодател- твърдение, за което не бяха ангажирани доказателства, а и дори да
беше така, то този отказ е недействителен поради неспазване на изискуемата се от закона
форма. Твърденията за отказ, извършен както от бащата, така и от брата на ищеца /първия
ответник/, бяха опровергани с приетите по делото писмени доказателства, обсъдени по-
горе.
Според Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК
при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва
да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога.
По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio possessionis/,
при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици
и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната
по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи
владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо
манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на
5
фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия
имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите.
В настоящия случай съдът приема въз основа на ангажираните доказателства, че
ищецът, обработвайки имота, е владяла своята идеална част и държала тези на
съднаследниците си.
Поради изложеното съдът намира за неоснователен установителния иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Страните са поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски,
представят списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид неоснователността на предявените искове,
следва разноските на ответника М. Г. в общ размер 1200.00 лева за адвокатски хонорар да се
възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. С. А., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. В., бул. *,
съдебен адрес: гр. В., ул. ****, чрез адвокат Р. Ч. – ВАК против В. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. А. и М. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. *№ *, вх.
*, ет. *, ап. *, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на недвижима вещ, представляваща възложената с постановление от
09.08.2021 г. по изп. д. № 2028080400126 на ЧСИ З. Д., № *на КЧСИ, 1/3 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***по КККР за гр. А., община А., област В., местност *** с площ 3.228 кв.м.
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на ползване: нива, категория на
земята: осма, при съседи: ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *, ПИ № *и ПИ № *, на основание
давностно владение от 09.09.2008 г. до януари 2023 г.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** да заплати на М. П. Г., ЕГН ********** сумата
1200.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6