Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.П.,………………г.
П.ски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на десети октомври през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при секретаря
Анелия Докузова като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 645 по описа на П.ски окръжен съд за 2019 г и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 1767/15.07.2019
г по гр. дело № 1767/2019 г по описа на РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН********** на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 3438,19лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен
за периода 22.03.2016-22.03.2019г., съгласно възникнало между страните служебно
правоотношение ведно със законната лихва
за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.03.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ОД на МВР – П. , в която се възразява ,че решението
на РС - П. е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – П. е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно правоотношение.Служителите
от МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по
трудово правоотношение. Възразява се, че положеният нощен труд е заплатен
изцяло с допълнително възнаграждение от 0,25 лв на час.Възразява се, че по
делото не са събрани доказателства, че служителят е работил над рамките на
установеното работно време по график. Възразява се, че не са обсъдени
възраженията на ответната страна пред първоинстанционния съд и представени
доказателства във връзка със задължителни указания на МТСП. Претендира се
отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово
възнаграждение за положен извънреден
труд в резултат на превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС –
П. е приел ,че по делото не е спорно, че между страните е
съществувало служебно правоотношение за процесния период, по силата на което
ищецът е заемал длъжността“мл.инспектор ВПА“ РУ-Л.. По делото страните също не са спорили, а и от приложените от ответника
писмени доказателства се установява,според РС, че с оглед характера на заеманата от ищеца
длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето
от 22.00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
РС е приел, че съгласно чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна
степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение. Алинея 2 на чл. 179 от ЗМВР
сочи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.
1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи, а техният размер –
с негова заповед.Разпоредбата на чл. 187, ал.
9 от ЗМВР сочи, че подзаконовият нормативен акт, който урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период, според
РС, са издадени Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/
25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 / 29.07.2016 г., които предвиждат работа на
смени с полагане на труд през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа
за всеки 24- часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. /в сила от
19.08.2014 г. до 02.08.2016 г./, предвижда, според РС, че при сумирано отчитане
на работното време се прилага коефициент 0. 143 на общия брой часове положен
труд между 22. 00ч. и 6. 00ч. за отчетния период.
Съдът е приел, че след отмяна на
горепосочения подзаконов нормативен акт, са издадените Наредба № 8121з-592 /в
сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016 г., в
сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016 г./, които
обаче не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014 г.
Затова в случая РС е приел, че за исковия период е действало
правилото на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за превръщане на нощните часове
в дневни с коефициент 0. 143, която е запазила действието си след постановеното
решение по адм. д. № 5450/ 2016 г. ВАС до приемането на новата наредба. Този ред на преизчисляване обаче, според РС
, е неприложим за времето след отмяна на Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г., поради празнота в уредбата на реда за организацията,
отчитането и компенсацията на полагания труд, извън редовното работно време, за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Липсата
на изрична норма, според РС, не следва
да се тълкува като законово установена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му
като извънреден, тъй като такава забрана би била и противоконституционна, а
представлява празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Доколкото, според
РС, в последните две наредби е посочено,
че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, е налице нормативна празнота по този въпрос. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва, според РС, субсидиарно да се
приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ бр. ( от
26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Във връзка с направеното твърдение в
отговора на исковата молба, че на ищецът му е заплатен нощния труд в размер на
0, 25 лв. за всеки час /съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ/, съдът е приел, че превръщането на нощните часове в
дневни съгласно чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но
това не означава, че спрямо нощните часове не се прилага чл. 8 от
НСОРЗ. Съгласно чл. 8 за всеки отработен час или за част от него
между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед
на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд.
По делото е извършена
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от
чието заключение се установява, че за исковия период 22.03.2016
-22.03.2019г./вкл./, ищецът е работил на 12 часови смени, като за същият период
е полагал нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, общо за целия процесен
период от 3654часа. При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с
приложен коефициент 1.143, се получават общо 4176,52часа, от които вещото лице
е посочило, че 522,22часа не са платени, като същите възлизат в размер на
сумата от 3438,19лв.
Според РС по делото ответникът не е твърдял, нито е
представил доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения от
експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения исковата
претенция за заплащане на нощен труд за периода 22.03.2016г. – 22.03.2019г.,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден е основателна, според РС и е уважена в изчисления от вещото лице размер от
3438,19лв.
Решението на
РС – П. е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният
съд е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния
съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника. Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на извънреден
труд в случаите на преизчисляване по чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3,
изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 605,96 лв. главница и 52,51лв.
лихви, които следва да се извадят от общия размер на възнаграждението за
извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия исков период в размер на
3438,19 лева. Получената сума възлиза на 2832,23 лева, до който размер искът се
явява основателен, като за горницата над тази сума до пълния предявен размер от
3438,19 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава, независимо от наличието на заключение в този
смисъл.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 2832,23лв до пълния предявен
размер от 3438,19 лв.,съобразно прието увеличение на иска, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – получени след преизчисляване с
коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за исковия период като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 362,12 лв с оглед отхвърлената и уважена част на иска.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . ОД МВР гр.П. претендира заплащането на 100 лв
юрисконсултско вънаграждение. Другата страна във въззивното производството не
се явява и не се представлява, липсва претенция за разноски. С оглед изхода на
делото пред въззивната инстанция следва да се
осъди въззиваемата страна да заплати юрк.възнаграждение в размер само на
17,70 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично атакуваното решение
съобразно изложеното по – горе.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 1767/15.07.2019 г по гр. дело № 1767/2019 г по описа
на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П.
е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН********** на
основание чл. 179, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР сумата от 3438,19лв. главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към
дневен за периода 22.03.2016-22.03.2019г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношение ведно със
законната лихва за върху главницата, считано от датата на ИМ-22.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 2832,23 ЛВ КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от Д.П.Д. ЕГН********** СРЕЩУ
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – П. за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода 22.03.2016-22.03.2019г
ЗА РАЗЛИКАТА НАД 2832,23 лв до пълния предявен размер от 3438,19 лв КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 1767/15.07.2019 г по гр. дело № 1767/2019 г
по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П.
е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-П. ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Д., ЕГН********** деловодни
разноски за първата инстанция ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 362,12 лв до постановения
размер от 440 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1767/15.07.2019 г по гр. дело
№ 1767/2019 г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – П.
е ОСЪДИЛ Областна Дирекция на МВР-П. ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 113,29 лв до постановения размер от 137,53 лв
ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН********** ДА
ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – П.
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 17,70 лв
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЕКАТЕРИНА ПАНОВА : Считам, че следва по делото да е категорично установено, че са
налице отработени часове от служителя над тримесечната норма при сумарното
изчисляване на работното време. По делото липсва такава експертиза – за тримесечната норма и за разликата отработени
часове над нея, ако има такива.